Решение № 332 от 29.05.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 1028/2024
- Вид
- Решение № 332
- Подписан
- 29.05.2024
- В сила
- 29.05.2024
- Състав
- Андрей Ангелов, Биляна Марин Вранчева, Цветомила Данова
Цитирани разпоредби
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 107, ал. 5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 14 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 190, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 281, ал. 1, т. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 303, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 304 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 334, т. 6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 332 гр. София, 29.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Андрей Ангелов
Членове:
Биляна М. Вранчева
Цветомила Данова при участието на секретаря Даниела Д. Генчева в присъствието на прокурора Р. Хр. Ч. като разгледа докладваното от Андрей Ангелов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241100601028 по описа за 2024 година
Производството по делото е по реда на Глава ХХI от НПК.
Образувано е по протест на прокурор при СРП и жалба на частния обвинител и граждански ищец С., подадена чрез повереника му адв. Д., срещу присъда, постановена по НОХД № 12 816/18г. по описа на СРС, НО, 20 състав, с която съдът е признал за невиновен подс. В. В. Я. за извършено престъпление по чл.131, ал.1,т.1, вр. чл. 29, ал.2, вр. ал.1 от НК и го е оправдал по повдигнатото му обвинение. С присъдата е отхвърлен и предявения от С. срещу подс. Я. граждански иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за сумата от 11 500 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането.
В депозирания протест и допълнението към него се твърди неправилност на присъдата, като се сочат доводи за доказаност наличието на престъпление и авторството му от страна на подсъдимия Я., като в тази насока прокурорът намира, че доказателствената съвкупност по делото подкрепя напълно изложената в обвинителния акт фактическа обстановка. Изрично се позовава на показанията на св. С. и заключението на приетата по делото СМЕ, като счита, че неправилно не са ценени от първостепенния съд, а е дадено вяра на обясненията на подсъдимия. От въззивната инстанция се иска да отмени първоинстанционната присъда и да постанови нова, с която да осъди подсъдимия Я. по повдигнатото му обвинение.
Във въззивната жалба и допълнението към нея частният обвинител и граждански ищец С. чрез повереника си адв. С. Д. също намира присъдата на СРС за неправилна и постановена в разрез със събраните по делото доказателства. В тази насока повереникът излага подробни съображения защо показанията на доверителя му С. са достоверни и следва да бъдат кредитирани, като освен последователни и непротиворечиви, същите се подкрепят от извършеното разпознаване и заключението 1 на СМЕ. Заключава, че обвинението e доказано по категоричен и несъмнен начин. От въззивната инстанция се иска да отмени първоинстанционната присъда и да постанови нова, с която да осъди подсъдимия Я. по повдигнатото му обвинение и да бъде уважен предявения срещу него граждански иск.
В съдебно заседание представителят на СГП пледира за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяването на нова, с която подс. Я. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение. Счита, че от събраните в хода на наказателното производство доказателства по безспорен начин се установява извършеното престъпление и неговото авторство. В тази връзка акцентира върху показанията на св. С., който е категоричен, че именно подсъдимият е нанесъл удара, в резултат на който му е причинено процесното телесно увреждане, обективирано в СМЕ и покриващо медико-биологичната характеристика - средна телесна повреда.
Повереникът на частния обвинител и граждански ищец К. С. – адв. Д. поддържа въззивната жалба по съображенията, изложени в нея. Пледира обвиняемият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение. Счита, че първоинстанционният съд е извършил превратен анализ на събраните по делото доказателства, като при формиране на своите фактически и правни изводи е игнорирал първични доказателствени средства и е обосновал присъдата си единствено на житейската логика.
Защитникът на подс. Я. – адв. П. моли въззивният съд да потвърди оправдателната присъда на СРС. Счита, че районният съд е извършил правилен и мотивиран анализ на събраните по делото доказателства като е достигнал до единствено възможния извод за недоказаност по категоричен начин на авторството на деянието. Акцентира, че в хода на съдебното следствие пострадалият надгражда и допълва показанията си. Намира, че показанията на пострадалото лице не съответстват на изложеното от останалите свидетели по делото – Н., Г., Д. и Г.. Твърди, че св. С. не е имал обективна възможност да възприеме кое конкретно лице е нанесло инкриминирания удар в дясната му длан, довел до процесното телесно увреждане, доколкото пострадалият е бил свален на земята и удрян от няколко лица едновременно, при което същият е прикривал лицето и очите си с ръце.
В правото си на реплика адв. Д. сочи, че допълнителната информация, която С. е изложил при последващите му разпити, касае въпроси които не са му били задавани в хода на досъдебното производство. Изтъква, че изложеното от С. намира подкрепа както в изготвената по делото СМЕ, така и в показанията на св. Н. и св. К.. Според повереника показанията на пострадалото лице не се опровергават от останалите доказателства по делото, поради което първият съд незаконосъобразно ги е отхвърлил като недостоверни.
Упражнявайки правото си на лична защита подс. Я. поддържа казаното от защитника си. В правото си на последна дума моли въззивния съд да потвърди оправдателната присъда на СРС.
Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:
Протестът и въззивната жалба са подадени в законово определения срок, от надлежно легитимирани страни, срещу съдебен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол, поради което са допустими. Разгледани по същество същите са неоснователни по следните съображения:
Въззивният състав, след като подложи на собствен анализ доказателствената съвкупност, прие за установена следната фактическа обстановка:
2
Подсъдимият В. В. Я., роден на **** г. в гр.София, българин, с българско гражданство, неженен, неосъждан, с висше образование, работещ, с постоянен адрес в гр.София, ул.”Подуево” №****, ЕГН **********.
Към декември 2010г. св. К. С. бил назначен и изпълняващ длъжността „охранител“ по силата на трудов договор №2211/04.10.2010 г. и допълнително споразумение към същия към охранителна фирма „ВТА“ ООД на обект – заведение „Бакарди“, находящо се в гр. София, ж.к. „Студентски град“. Съгласно длъжностната му характеристика като охранител св. С. отговарял за обезпечаване на контролнопропусквателния режим на територията на обекта, следял за опазване на имуществото и вътрешния ред в обекта, оказвал съдействие на служителите в обекта при възникнали конфликти с посетители и др.
Вечерта на 17.12.2010г. срещу 18.12.2010г. св. К. С. бил на работа нощна смяна като охранител в заведението и бил облечен със служебни дрехи – риза и яке с надписи „ВТА“, носил и служебен бадж съдържащ данни на охранителната фирма, неговите име и снимка. На работа тази нощ били и управителят на заведението К. Р. Н., дисководещият И.В. Г. и св. Л.И.К. - сервитьор.
Вечерта на 17.12.2010г. В. В. Я., заедно с негови колеги от „Кауфланд България“ ЕООД - свидетелите Д.Й. Д., С.И. Г. и К.В.К., били на служебен празник в заведение в центъра на град София, където употребили алкохол. След като приключило фирменото тържество подсъдимият и посочените свидетели решили да продължат да празнуват в заведение в ж.к. Студентски град и около 03:00 часа на 18.12.2010г. отишли в дискотека „Бакарди“, седнали на крайна висока маса до стената в близост до тоалетните и си поръчали алкохол. Компанията била развеселена и се забавлявала, вкл. започнали да се замерват с кубчета лед. Това поведение на компанията било оценено от служителите на заведението като проблемно и създаващо неудобства на останалите клиенти на заведението, което наложило управителят К. Н. и охранителят С. няколко пъти да им направят забележка. Около 04:30 часа някой от компанията съборил стъклено шише от масата, което се счупило на земята. По този повод С. отишъл отново до тяхната маса и разговарял за кратко със св. Д. Д., след което го хванал за ризата отзад и го дръпнал рязко, в резултат на това св. Д. паднал на земята по гръб. Виждайки случващото се подс. Я. се насочил към С., за да разбере какво се случва. Между Я. и С. възникнал конфликт, прераснал бързо във физически сблъсък, при който двамата взаимно си разменили удари. Подс. Я. получил удари в областта на главата, в резултат на които започнало да му тече кръв. Св. С. бил ударен по лицето, под лявото око, в резултат на което получил кръвотечение, окото му се затворило и той паднал на земята. Свидетелите Д. Д. и С. Г., заедно с подс. Я. започнали да нанасят удари с крак по тялото и главата на падналия на земята охранител, като той се опитвал да прикрива лицето си с ръце. Клиенти на заведението се намесили в настъпилата суматоха, при което започнал „масов бой“, участниците в него взаимно се дърпали и си разменяли удари. През това време лежащия на земята С. продължавал да получава удари в различни части на тялото, при което един от ритниците попаднал върху дясната му длан, от който С. усетил силна болка. Скоро след това инцидентът приключил и тълпата се разпръснала.
Св. Г. откарал с личния си автомобил св. С. в УМБАЛСМ „Пирогов“, където същият бил прегледан и диагностициран със счупване на пета предкиткова кост на дясната длан, свидетелят получил необходимата медицинска помощ и дясната му ръка била гипсирана.
Св. Г. придружил подс. Я. до УМБАЛСМ „Пирогов“ същата нощ, където последният бил прегледан, а получените от него рани по главата били обработени. В болничното заведение участниците в инцидента се засекли и взаимно се разпознали.
3
На 20.12.2010 г. св. К. С. посетил кабинет по съдебна медицина при МУ – София, където бил освидетелстван, като за това било издадено съдебно удостоверение – СМУ С-419/2010 г. На 22.12.2010 г. св. С. подал сигнал за инцидента в 07 РУ-СДВР, по повод на който било образувано настоящото наказателно производство. В хода разследването при извършването на процесуално-следственото действие разпознаване, за което е бил съставен по надлежния ред протокол за разпознаване на лица и предмети, св. С. посочил подс. Я., заявявайки, че той е счупил ръката му при възникналия инцидент в заведение „Бакарди“.
От заключението на изготвената съдебно - медицинската експертиза на св. К.
С. се установява, че същият е получил кръвонасядане на клепачите на лявото око, разкъсно - контузна рана на долния клепач на лявото око и травма на горните крайници - кръвоносядане на лявата мишница, счупване на пета предкиткова кост на дясната длан. Експертизата сочи още, че счупването на пета предкиткова кост е резултат от действието на твърд тъпоръбест предмет и може да се получи при силен удар с крак /ритник/, което увреждане е причинило на пострадалия трайно затруднение в движението на десния горен крайник за период от 1,5 -2 месеца.
Съгласно заключението на комплексната съдебно - психиатрична и психологична експертиза на подс. В. Я. е установено, че при същия липсват патологични отклонения в душевния живот и същият се е намирал в състояние на обикновено /просто/ алкохолно опиване, при което е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, като психичното му състояние не се явява пречка за неговото участие във всички фази на наказателното производство.
Описаната фактическа обстановка, настоящата инстанция прие за установена въз основа на събраните пред първата инстанция доказателства, а именно: гласни доказателствени средства: показанията на свидетелите К. Н. С. и К. Р. Н., вкл. приобщените показания на свидетелите от досъдебното производство по реда на чл.
281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК (л. 10-12, л. 15-16, л. 21 от ДП и л.13 от ДП), на И.В. Г., Д.Й. Д., С.И. Г., приобщените по реда на чл. 281, ал. 1, т. 3 от НПК показания на Л. И. К., дадени в о.с.з. при разглеждане на НОХД №7020/2011 г., по описа на СРС, НО, 103 състав, обясненията на подс. В. Я.; писмени доказателствени средства: протокол за разпознаване на лица; способи за доказване: съдебно-медицинската експертиза на К. Н. С.; комплексната съдебнопсихиатрична-психологична експертиза на В. В. Я.; писмени доказателства: трудов договор с допълнително споразумение към него и длъжностни характеристики на К. Н. С.; страници от амбулаторни книги на УМБАЛСМ „Пирогов“ - от неврохирургичен и травматологичен кабинети; съдебномедицинско удостоверение за К. Н. С.; справка за съдимост на В. В. Я.; справка от „Кауфланд България“ ЕООД и др.