Решение № 171 от 26.09.2024, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 171 гр. Разград, 26.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова

Членове:

Валентина П. Димитрова

Ирина М. Ганева при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева в присъствието на прокурора И. Р. Р. като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно гражданско дело № 20243300500263 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Община Разград против Решение № 208/ 07. 04. 2024 г. по гр. д. № 1607/ 22 г. по описа на РС Разград, с което съдът признал за установено по отношение на Община Разград, че П. А. И.а родена на *** г. в с. Радинград, общ. Разград, бивш жител на с. Радинград, е починала на *** г. в Истанбул, Република Турция. Задължил е длъжностното лице по гражданско състояние при Община Разград да състави акт за смърт на починалото лице П. А. И.а, починала на *** г. в Истанбул, Република Турция.

В жалбата се излагат доводи, че решението е процесуално необосновано и незаконосъобразно, тъй като изложените от съда правни изводи не се подкрепят от събраните по делото доказателства и противоречат на закона. Изложени са подробни съображения.

ВъззИ.емата страна не е депозирала писмен отговор на въззивната жалба. Не се явява в съдебно заседание и не заявява становище по жалбата.

Представителят на ОП Разград счита, че жалбата е основателна и предлага да бъде уважена.

Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по 1 валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма.

В случая молителят сочи, че е син на П. А. И.а. През 1989 г. той и родителите му се изселили в Турция. Майка му в Турция се е преименувала и носила името Х. Г.. Молителят твърди, че на *** г. в резултат на "недостатъчно кръвообращение" майка му починала.

Погребана била в парцел № 9 в гробище Есенюрт Йени в Истанбул под № ***. Впоследствие той и близките му направили опит да се снабдят с акт за смърт, но получили отказ от длъжностните лица в Република Турция. Обосновава правния си интерес с липсата на съставен акт за смърт и от българските власти, респективно отказ за пресъставяне.

Заявените от молителя фактически основания на искането му – съставяне на акт за смърт от органа по гражданско състояние по последното местожителство на лицето, а именно с.

Радинград, следва да се квалифицира като такова по чл. 542 от ГПК.Съдебната теория и практика на съдилищата приемат безпротиворечиво, че молбата по чл. 542, ал. 1 ГПК е за установяване на правно значими факти, за които законодателят постановява, че следва задължително да бъдат удостоверени с документ, но документът не е съставен и не може да бъде съставен или е бил унищожен или изгубен, без да има възможност да бъде възстановен.

Молбата се разглежда по реда на глава Петдесета от ГПК и производството е охранително.

Предмет на установяване е самия факт, че документът не е съставен и не може да бъде съставен или е бил унищожен или изгубен, което е условие да се разпореди съставянето му.

Видно от водената кореспонденция между РС Разград и Д “Консулски отношения“ към Министерство на външните работи на Р България, по делото е установено, че посолството на Р България в гр. Анкара, Турция се е снабдило по служебен път с многоезично извлечение от акт за смърт на П. А. И.а /Х. Г./ от турските власти, а оригиналният документ ще бъде препратен до общината по постоянния адрес на лицето. Съдът е информиран впоследствие, че оригиналния документ е получен на 13. 04. 2023 г. в МВнР и на 21. 04.

2023 г. преписката е препратена по компетентност до Община Разград. Приложено е копие от документа, на който пред въззивната инстанция е извършен превод от турски на български език. Документът представлява препис – извлечение от Акт за смърт № 243, издаден на 04. 11. 2022 г. от Д „Гражданско състояние“ Истанбул, Р Турция за смъртта на Х.

Г. / П. А. И.а – писмо от МВР на Р Турция на л. 13 от делото, настъпила на *** г. в Авджълар, Турция/.

От тези данни по делото се установява, че смъртта на П. А. И.а е настъпила в Турция и е съставен акт за смърт в същата държава в хода на настоящото съдебно производство. При настъпила в чужда държава смърт на лицето и издаден там смъртен акт, са приложими разпоредбите на чл. 71 и 72 от ЗГР, които установяват задължение на българските дипломатически и консулски представителства за съставяне на съответните актове и препращането им чрез МВнР по компетентност в съответните местни служби и общини, какъвто е настоящият случай. Ако уредената там процедура по препращане на акта за смърт на МВнР и впоследствие на общината по постоянния адрес на починалия не е изпълнена, за 2 молителя съществува възможност сам да поиска от длъжностното лице по гражданското състояние в общината по постоянния адрес на починалата да състави акт за смърт, като представи изискуемите документи (приложени в копие по делото) - така чл. 70, ал. 2 от ЗГР.

Във всички случаи отказите по чл. 72, ал. 3 ЗГР (вкл. мълчаливите) на длъжностното лице по гражданското състояние да състави акта за смърт, като впише в него въз основа на получения препис съответните данни, подлежи на обжалване по административен ред. /В този смисъл - Решение № 275 от 8.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2199/2023 г., III г. о., ГК, Определение № 48 от 15.02.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 188/2017 г., III г. о., ГК, Определение № 2638 от 30.05.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1821/2024 г., III г. о., ГК и др./ С издаването на акт за смърт на П. А. И.а от турските власти в хода на процеса, за молителя е отпаднал правния интерес от водене на настоящото производство по чл. 542 от ГПК, поради което гражданското съдопроизводство е процесуално недопустимо. По тези съображения, обжалваното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а производството да бъде прекратено.

Воден от изложеното, Разградският окръжен съд

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 208/ 07. 04. 2024 г. по гр. д. № 1607/ 22 г. по описа на РС Разград като недопустимо и прекратява производството по делото.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването с касационна жалба пред Върховния касационен съд .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3