Решение № 597 от 13.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 597 гр. София, 13.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА при участието на секретаря ДАЛИЯ ЦВ. ГЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно наказателно дело № 20241110211810 по описа за 2024 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от АПК, вр. чл.72, ал.4 от ЗМВР.

Инициирано е по жалба от Р. Х. М., ЕГН **********, срещу индивидуален административен акт - заповед, с рег. №3384р-32737 от 03.08.2024 г., издадена от Р. Х. М. полицейски орган при 09 РУ - СДВР, с която на основание чл.72, ал.1, т.1 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) е постановена принудителна административна мярка – фактическо задържане на лицето, което я оспорва – Р. М., за срок до 24 часа.

В депозираната жалба са изложени съображения за незаконосъобразност на атакуваната заповед поради допуснати при издаването й съществени нарушения на изискванията на процесуалния закон. Наведени са доводи за накърняване правото на защита на жалбоподателя, произтичащо от неговата неосведоменост относно правното и фактическото основание на наложеното му ограничение. Допълва възраженията си в тази насока и с нечетливостта на връчения екземпляр от издадената заповед за задържане. С тези съображения е формулирана молба за отмяна на издадения индивидуален административен акт. Отправена е и претенция за заплащане на сторените разноски за адвокатски хонорар.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. П. П., който поддържа депозираната жалба с изложените в нея аргументи. В допуснатите му писмени бележки изтъква, че отсъствието на изрично посочени фактически основания не може да бъде санирано чрез установяването на конкретните обстоятелства, наложили задържането едва в хода на производството по съдебно оспорване на издадения административен акт. В подкрепа на своите доводи реферира и към съображенията на Европейския съд по правата на човека, изложени в Решение от 24 юни 2014 г. по делото П. и Профиров срещу България по жалби №500027/08 и №50781/09 и тези на Върховен административен съд, споделени в Решение №9338 от 18.06.2019 г. по адм.д.№№426/2019 г. В заключение моли обжалваната заповед да бъде отменена, а в съответствие с това в полза на доверителя му да бъдат 1 присъдени направените от него разноски.

Ответникът Р. Р. Р. - полицейски орган при 09 РУ – СДВР, редовно призован, се явява лично и с представляващия го юрк. С., който пледира за потвърждаване на атакуваната заповед като законосъобразна, поради издаването й от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия и при съблюдаване на регламентираните в ЗМВР процедурни правила.

Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР. В условията на евентуалност релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя.

В представени пред съда писмени бележки пълномощника на ответника по жалбата, застъпва тезата си за законосъобразност и обоснованост на оспорената заповед. Твърди, че мотивите за издаването на последната били инкорпорирани в отделен документ, издаден преди налагането на принудителната административна мярка, което било утвърден практически подход. Подчертава, че преценката за предприемане на задържане била поставена в оперативната самостоятелност на съответния полицейски орган, в настоящия случай нуждата била породена от установената съпричастност на лицето към идентифицираните признаци на престъпна проява с правна квалификация по чл.325 от НК.

В допълнение изтъква, че преди да бъде наложена мярката, на жалбоподателя е била предявена декларация с разяснения на правата му, с което в пълна степен била постигната целта на закона за защита на задържаното лице. Моли за потвърждаване на издадената заповед за задържане и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР.

Ответникът по жалбата заявява, че подкрепя доводите на процесуалния си представител си.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения, и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице, и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната редовност, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Жалбоподателят Р. Х. М., била родена на ХХХ. Тя била трудово ангажирана в търговски обект – павилион №3, разположен в гр. София, Кооперативен пазар – Искра, зад офиса на „А 1 България“ЕАД, на бул.“Захари Стоянов“.

На 03.08.2024 г., около 09:00 часа, жалбоподелката била на работното си място, когато между нея и нейни колеги от съседния павилион №1 – МИП и сина й МАБ, възникнал словесен конфликт по повод ползването на търговската площ и привличането на клиент. В неговия ход М. излязла от павилиона си, приближила се към совите опоненти, които в този момент били застанали пред павилион №1, находящ се в близост и напръскала с лютив спрей П в областта на очите. Насочила се и към сина й, но Б се извърнал своевременно, поради което струята попаднала върху връхните му дрехи.

Инцидентът бил наблюдаван от ЦПМа – продавач – консултант в павилион №1, която веднага подал сигнал до кратък телефонен номер 112, обслужващ Център за спешни повиквания при Дирекция „Национална система 12“ - МВР.

По този повод, около 09:20 часа, на 03.08.2024 г. на горепосочения адрес бил изпратен полицейски автопатрул в състав от служителите Р. Р. и В. На място те установили лицата – участници в конфликта и очевидци, които им преразказали събитията. След като извикали екип на Център за спешна медицинска помощ, който да прегледа М П, поради видимото зачервяване на лицето й, те се приближили към Р. М., за да изяснят случая. В отговор на зададените й въпроси тя потвърдила, че е напръскала колегите си със спрей, като пояснила и 2 причините за своето поведение. Отказала обаче да придружи полицейските служители до сградата на районното управление, което породило словесен конфликт с тях.

Р. и В докладвали на оперативната дежурна част към 09 РУ-СДВР. По разпореждане на дежурния офицер те задържали жалбоподателката и я транспортирали до сградата на 05 РУ - СДВР. Ответникът Р. Р. Р., на длъжност „старши полицай“ в Група „Охрана на обществения ред“ на Сектор „Охранителна полиция“ към 09 РУ - СДВР издал заповед с рег.

№3384зз-795 от 03.08.2024 г., с която на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, на 03.08.2024 г., считано от 09:20 часа, Р. Х. М. била задържана за срок до 24 часа „във връзка с чл.325 от НК“. Жалбоподателката се запознала с нейното съдържание, подписала я и екземпляр от нея й бил връчен. Била й предоставена и декларация за правата на задържано лице, която тя попълнила и подписала. Задържането й било вписано и в книгата за задържани лица, водена в структурното подразделение на СДВР. В съответната графа за тази мярка било въведено основание, идентично на отразеното в издадената заповед. М. станала обект и на предприетото претърсване на лице, при което били описани подробно в съставения протокол за обиск движимите вещи, установени в нейно владение. М. била освободена от арестните помещения на 09 РУ – СДВР в 13:45 часа, на 03.08.2024 г.

Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: заповед за задържане на лице, с рег. №3384зз-795/03.08.2024 г., протокол за обиск на Р. М., декларация от Р. М., разписка за върнати вещи и пари на задържаното лице, пълномощни за процесуално представителство, договор за правна защита и съдействие, платежно нареждане за внасяне на държавна такса, удостоверение от Отдел „Човешки ресурси“ – СДВР за заеманата към 03.08.2024 г. длъжност от Р. Р. Р., докладна записка за задържано лице, извлечение от книга за задържани лица, съпроводително писмо от СРП, с приложена справка от УИС, протокол за полицейско предупреждение, писмени обяснения от ЦМ, писмен отговор от 09 РУ - СДВР с приложения, сред които и сведения от Р. М., извлечение от книга за задържани лица, извлечение от книга за пропускателен режим на пост №1.

Изброените по- горе доказателствени материали в по-голямата си част са обективни, отличават се с достоверни дати, взаимно се допълват и разкриват синхрон, поради което следва да бъдат възприети без резерви, като изясняващи обстоятелствата по настоящия спор. Изготвената докладна записка от полицейските служители, пряко ангажирани с посещението на адреса по повод на постъпилия сигнал за конфликт между граждани на кооперативен пазар - Искра, както и с последващото предприемане на служебни действия по компетентност, в съвкупна преценка със събраните предварителни писмени сведения от очевидци, предлагат възможност да се установят с нужната степен на обстоятелственост и конкретика събитията с участието на М., развили се на 03.08.2024 г., за които е потърсено съдействието на правоохранителните органи. Резултатите от неправомерната проява на жалбоподателя – причиненото сълзене от очите и зачервяване на кожата на лицето на М П в резултат от напръскването й с лютив спрей, са станали непосредствено достояние на полицейските органи, отзовали се на подадения сигнал. При пристигането си на адреса те са идентифицирали като автор на деянието М. по разказите, дадени за нейната проява от пострадалата и сина й и очевидеца М. Възприетото от съда не се оборва и от писмените сведения на Р. М.. Тя признава за стореното на посочената дата, като отдава хода на събитията на продължаващото от дълъг период от време противопоставяне между нея, П и сина й.

Кредитира се от съда и приложеното към материалите по настоящото дело удостоверение от Отдел „Човешки ресурси“ – СДВР – официален документ, предлагащ информация относно заеманата длъжност от издателя на обжалваната заповед за задържане към датата на нейното изготвяне.

В процеса по изграждане на изводите си настоящият съдебен състав се довери на 3 преимуществената част от съдържанието на атакуваната в настоящото производство заповед за задържане, както и приложените към нея протокол за обиск, декларация за права на задържано лице и разписка за върнати вещи и пари, ведно с извлеченията от книгата за задържани лица. От тях се извеждат фактът на въдворяване на Р. М. в арестните помещения на 09 РУ – СДВР и продължителността на така наложената принудителна мярка. Съдът приема, че екземпляр от заповедта е бил връчен на жалбоподателя. Този извод се обосновава с различения в съответните графи подпис на задържаната, неоспорен от нея.

Решаващият орган не се съгласява с възражението, че заповедта, връчена на М., е нечетлива в степен, която не позволява да се узнае съдържанието на изпълнените с писмен текст редове в нея. Видно от копие от акта, приложено на л.31, в което жалбоподателката собственоръчно е изписала, че й е било връчено към момента на освобождаването й, думите, макар и бледи, позволяват разчитане в своята цялост, като свързан текст.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Разпоредбата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР предвижда задържане на граждани от органите на МВР като вид принудителна административна мярка (ПАМ). Същата, по смисъла на чл.22 от Закона за административните нарушения и наказания, има за цел да предотврати възможността лицето, спрямо което тя се предприема, да се укрие или да извърши престъпление. За нейното прилагане е нужно да се разкриват данни за авторство или за възможна съпричастност към извършено в обективната действителност престъпно посегателство от страна на субекта, който я търпи. Законът не поставя изискване за убеждение в безспорната доказаност на авторството и вината на лицето в извършеното престъпление, доколкото тези обстоятелства са част от предмета на доказване в наказателното, а не в административното производство, каквото по своята същност е развиващото се по реда на чл.72 ЗМВР, вр.чл.145 и сл. от АПК. Достатъчно за налагане на мярката се явява и наличието на „данни“ за осъществено престъпление, които могат да бъдат обективирани писмено или дори устно. В този смисъл и оперативната самостоятелност, с която разполага органът, пристъпващ към нея, има за свои предели единствено преценката, дали да издаде, или да откаже да издаде заповедта, когато приеме, че се разкриват законовите предпоставки.