Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4621 от 03.07.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 881/2025
Вид
Решение № 4621
Подписан
03.07.2026
В сила
03.07.2026
Състав
Златка Чолева, Цветелина Александрова Костова, Красимир Мазгалов

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4621 гр. София, 03.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Златка Чолева

Членове:

Красимир Мазгалов

Цветелина Ал. Костова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Цветелина Ал. Костова Въззивно гражданско дело № 20251100500881 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 20002/06.11.2024 г., постановено по гр.д. № 18461/2022 г. по описа на СРС, 179 състав, първоинстанционният съд е прекратил производството по гр.д. № 20221110118461 г. по описа на Софийски районен съд в частта, в която е предявен от „Вип Ваката“ ООД, ЕИК 205899044, със седалище и адрес на управление гр. Хасково, ***, представлявано от управителя В.Й.П., срещу

„Напоителни системи“ ЕАД, ЕИК 831160078 със седалище и адрес на управление гр.

София, ***, иск с правно основание чл. 124, ал. 4 ГПК за установяване несъществуването на факта на прекратяване на наемен договор между „ВИП-ВАКАТА“ ООД и „Напоителни системи“ ЕАД, поради недопустимост на иска.

Със същото решение съдът е отхвърлил предявения от „Вип Ваката“ ООД, ЕИК 205899044, със седалище и адрес на управление гр. Хасково, ул. „Св. Св. Кирил и Методий“, № 48, представлявано от управителя В.Й.П., срещу „Напоителни системи“ ЕАД, ЕИК 831160078 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 136, иск с правно основание чл. 124 ГПК за установяване в отношенията между страните, че е налице договорно правоотношение възникнало на база Договор за наем № Д53-1465- 133/20.09.2019 г. за временно и възмездно ползване на водностопанско съоръжение, в качеството му на рибностопански обект, а именно: язовир Сивата вода, с площ 213,557дка, представляващ имот с идентификатор *** по КК на гр.Хасково, в землището на гр. Хасково, местност Кенана и писмо изх. № Д-53-1465113#3 от 03.12.2019 г. на изп. директор на „Напоителни системи“ ЕАД, като неоснователен и недоказан.

1

С решението съдът е осъдил „Вип Ваката“ ООД, ЕИК 205899044, със седалище и адрес на управление гр. Хасково, ***, представлявано от управителя В.Й.П., да заплати, на „Напоителни системи“ ЕАД, ЕИК 831160078 със седалище и адрес на управление гр. София, ***, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК в размер на 150,00 лева – разноски за производството.

В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба от ищеца „Вип Ваката“ ООД срещу решението в частта, с която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл. 124 ГПК. Жалбоподателят твърди, че решението в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно, като и е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Излага съображения, че първоинстанционният съд неправилно е възприел обстоятелството, че единствено е дадено писмено съгласие от страна на ответника на лицето В.П., в качеството му на физическо лице и наемател на въпросния водоснабдителен обект – язовир за пренаемане на обекта от трето юридическо лице, но то не предопределяло развитието и установяването на ново наемно правоотношение вече между „Вип Ваката“ ООД и „Напоителни системи“ ЕАД, като по този начин не е съобразил всички последващи действия на страните и издадените официални документи, както и събраните гласни доказателства. По този начин, според въззивника, било допуснато съществено процесуално нарушение. Същият смята, че едоказал в производството, че договорът за наем е сключен с дружество „Вип Ваката“ ООД, а не с физическото лице В.П..

Отделно посочва, че ответникът е приел всички плащания към него, както и представените от ищеца удостоверения и в този смисъл е възприел прехвърлянето на наемното правоотношение на името на ищцовото дружество. Предвид изложеното, жалбоподателят моли за отмяна на постановеното решение в обжалваната част и уважаване на предявения иск. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемото дружество „Напоителни системи“ ЕАД в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозирало отговор на жалбата, с който излага съображения за правилност и законосъобразност на постановеното първоинстанционно решение. Твърди, че договорът за наем е сключен между В.П. и „Напоителни системи“ ЕАД и даденото от последния съгласие за пренаемане на договора не означава прехвърляне на същия.

Посочва , че от страна на ищеца не са налице плащания, които да са осчетоводени в счетоводството на ответника и поради това същият е предприел действия по едностранно прекратяване на договора. Моли за потвърждение на постановеното решение, като правилно и обосновано.

Софийски градски съд, като взе предвид становищата на страните, както и събраните по делото доказателства, намира следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Решение в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В 2 настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.

В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:

Пред първоинстанционния съд е бил предавен от „Вип Ваката“ ООД срещу „Напоителни системи“ ЕАД установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване в отношенията между страните, че е налице договорно правоотношение възникнало на база Договор за наем № Д53-1465- 133/20.09.2019 г. за временно и възмездно ползване на водностопанско съоръжение, в качеството му на рибностопански обект, а именно: язовир Сивата вода, с площ 213,557дка, представляващ имот с идентификатор *** по КК на гр.Хасково, в землището на гр. Хасково, местност Кенана и писмо изх. № Д-53-1465-113#3 от 03.12.2019 г. на изп. директор на „Напоителни системи“ ЕАД, като неоснователен и недоказан. Ето з а щ о , в тежест на ищеца е било да докаже възникването на валидно наемно правоотношение между страните по настоящия спор.

Настоящата въззивна инстанция намира, че този факт би могъл да бъде доказан с всякакви доказателствени средства, в това число и гласни такива, доколкото за договора за наем законът не е предвидил изисквания за форма за действителност.

Същият би могъл да бъде сключен и в устна форма. В този смисъл ако същият би могъл да бъде доказван с всякакви доказателствени средства, то и последващата смяна на страна на името на наемателя, би могло да се доказва по същия начин.

По делото е безспорно, а и от събраните писмени доказателства се установява, че на 20.09.2019 г. е бил сключен между лицето В.Й.П., в качеството му на наемател, и ответника, в качеството му на наемодател, Договор за наем № Д53-1465133/20.09.2019 г. с предмет временното и възмездно ползване на имот, собственост на ответника - водностопанско съоръжение, в качеството му на рибностопански обект, а именно: язовир Сивата вода, с площ 213,557дка, представляващ имот с идентификатор *** по КК на гр.Хасково, в землището на гр. Хасково, местност Кенана.

Видно от сключения договор, в чл. 13 от същия е предвидена и възможност за преотстъпване и преотдаване под наем на наетите съоръжения на трети лица единствено с писменото съгласие на ответника.

Действително, видно от представеното писмо с изх. №Д-53-1465-1133/03.12.2019 г. ответникът е дал своето съгласие за преотдаване под наем на язовир „Сивата вода“ на дружество „Вип Ваката“ ООД. Даването на такова съгласие обаче не води до възникване на ново наемно правоотношение и до замяна на наемателяфизическо лице с трето лице - „Вип Ваката“ ООД, а единствено до възникване на едно вторично наемно правоотношение – между наемателя В.Й.П. и „ВИП-ВАКАТА“ ООД, което е акцесорно на първото. Това е така, тъй като пренаемането не е отделен вид договор. По своята същност представлява договор за наем, с който наемателят предоставя наета от него вещ за временно възмездно ползване на пренаемател със или без съгласието на наемодателя. Налице е пълно припокрИ.е между съществените признаци на договора за наем и пренаемането. Разликата е в наличието на обуславящо наемно правоотношение между наемателя и наемодателя, който не се е противопоставил на пренаемането. Този договор не освобождава наемателя (пренаемател) от задълженията по договора за наем (чл. 234, ал. 1, изр. 2 ЗЗД).

От събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетеля А.С.М., както и от дадените обяснения по реда на чл. 176 ГПК от представляващия 3 ответното дружество С.Д.Д. също не се установява прехвърлянето на наемното правоотношение. В своите показания и обяснения и двамата посочват, че не са запознати процесният договор за наем да е бил прехвърлян, като уведомяването им за това е било задължение на физическото лице - страна по договора.

Не на последно място следва да се посочи, че твърдението на ищеца, че прехвърлянето бива установено и от обстоятелството, че ответникът е приел всички плащания на ищеца към него, се явява неподкрепено от нито едно събрано по делото доказателство. Напротив, ищецът сам признава в подадената искова молба, че не е извършвал плащания на дължимите наемни вноски, доколкото е постигнал съгласие с ответника да започне да заплаща същите при започване на реално използване на обекта. Цитираните от същия, в подадената до настоящият въззивен състав жалба, счетоводни извлечения от регистрите на ответника не бяха представени по делото. В този смисъл, настоящата въззивна инстанция намира, че по делото останаха недоказани твърденията на ищеца за наличие на съгласие от страна на ответника за прехвърляне замяна на физическото лице наемател по договора с юридическото лице „Вип Ваката“ ООД.

Действително по делото е представено удостоверение с изх. № 1481/12.01.2021 г., издадено от Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, видно от което „ВИП-ВАКАТА“ ООД, на 12.01.2021 г. е вписано в регистъра на лицата, които развъждат и отглеждат риба и други водни организми в обект РС „Сивата вода“, имот с идентификатор *** по КК на гр. Хасково по партида с № 25400073, но същото не би следвало да се приеме като доказателство за наличието на договор между юридическото лице „ВИП-ВАКАТА“ ООД и ответника „Напоителни системи“ ЕАД. Още повече, от събраните по делото гласни доказателства - показанията на разпитания свидетел, както и от обясненията на представляващия ответното дружество става ясно, че цитираното от ищеца удостоверение не е било представено в дружеството, което е задължение на ищеца. Предвид на това, съдът намира, че издаването на посоченото удостоверение не би могло да се възприеме като доказателство за прехвърлянето на процесния договор.

Пред първоинстанционния съд са събрани и други писмени доказателства, но поради тяхната неотносимост към спора, настоящият съдебен състав не намира за необходимо да обсъжда.

Предвид гореизложеното, поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението в обжалваната част, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

По разноските:

С оглед изхода на делото, право на разноски има е единствено въззиваемият, но същият не е поискал присъждането на такива.

Въззивникът няма право на разноски.

На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20002/06.11.2024 г., постановено по гр.д. № 4

18461/2022 г. по описа на СРС, 179 състав, в частта, с която съдът е отхвърлил предявения от „Вип Ваката“ ООД, ЕИК 205899044, със седалище и адрес на управление гр. Хасково, ***, представлявано от управителя В.Й.П., срещу „Напоителни системи“ ЕАД, ЕИК 831160078 със седалище и адрес на управление гр. София, ***, иск с правно основание чл.