Решение № 35 от 12.02.2024, Районен съд - Козлодуй

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. Козлодуй, 12.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Л. Крумова при участието на секретаря Галина Ст. Тимчева Дикова като разгледа докладваното от Николинка Л. Крумова Гражданско дело № 20231440100749 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

От Т. Н. Б., ЕГН:********** ...... чрез процесуалния си представител адв.М. С. от АК – Враца против ...., представлявано от Пламен Георгиев Йончев и Мартина Пламенова Григорова е предявен иск с правно основание чл.439, вр.чл.124 от ГПК за признаване за установено спрямо ответника, че Т.

Н. Б. не дължи на ..... ....... сума в размер на 400.00 лева / четиристотин лева / главница, възнаградителна лихва в размер на 105.60 лева / сто и пет лева и шестдесет стотинки /, държавна такса в размер на 25.00 лева / двадесет и пет лева / и юрисконсулстско възнаграждение в размер на 720.00 лева / седемстотин и двадесет лева /, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.дело №1027/2015г. по описа на PC - Козлодуй и е образувано изпълнително дело №718/2016г. по описа на ЧСИ Валери Йотов, рег.№721 при ОС - Враца, поради погасяването им по давност.

Прави се искане за обезсилване на издаденият по ч.гр.дело №1027/2015г. по описа на PC – Козлодуй изпълнителен лист.

Претендират се и направените по делото разноски.

В подкрепа на иска са представени писмени доказателства - молба от 12.08.2016г. за образуване на изпълнително дело №718/2016г. на ......

В исковата молба се сочи, че на 19.10.2015г. е бил издаден изпълнителен лист по ч.гр.дело №1027/2015г. по описа на PC - Козлодуй в полза на ” СИС Кредит ” АД срещу Т. Н. Б. за сумата от 400.00 лева главница, възнаградителна лихва в размер на 105.60 лева, държавна такса в размер на 25.00 лева и юрисконсулстско възнаграждение в размер на 720.00 1 лева.Отразено е, че въз основа на изпълнителния лист и подадена на 02.08.2016г. молба от ” СИС Кредит ” АД е било образувано изпълнително дело №718/2016г. по описа на ЧСИ Валери Йотов, рег.№ 721, район на действие - ОС Враца.С молбата за образуване, взискателя е възложил на съдебния изпълнител всички действия по чл.18 от ЗЧСИ.В изпълнение на дадените му правомощия, съдебния изпълнител е извършил справки за имущественото състояние на длъжника, като по молба на взискателя от 13.06.2017г. е бил наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника, но удръжки не са му правени поради несеквестируемост на възнаграждението.

Твърди се, че това е било първото и последно валидно изпълнително действие, което взискателя е извършил по делото.Сочи се, че ПДИ е връчена лично на длъжника, но не били последвали доброволни плащания.Сочи се, че следващото изпълнително действие което взискателя е предприел по делото е молбата му от 27.02.2023г., с която е поискал справка за трудови договори и налагане запор на трудовото възнаграждение на длъжника.

С оглед гореизложеното се счита, че вземането на ответника по изпълнителен лист издаден по ч.гр.дело №1027/2015г. на PC - Козлодуй е погасено по давност.В тази връзка се сочат следните аргументи:

- от данните в изпълнителния лист се установявало, че се касае за парично вземане по договор за кредит, което се погасявало с общата петгодишна погасителна давност.Сочи се, че доскоро в съдебната практика съществувало противоречие по въпроса от кога започва да тече тази нова погасителна давност по отношение на вземанията за главница, лихви и разноски обективирани в изпълнителния лист, но същото било преодоляно с издаване на Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. по тълкувателно дело №2/2013г. на ВКС, прилагането на което било задължително за съдилищата.С решението било дадено подробно тълкуване на поставения въпрос, по който са съществували противоречия в съдебната практика, като според т.10 от него, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК ( чл.330, ал.1, б.” Д ” ГПК отм. ), нова погасителна давност за вземането започвала да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.Тълкувателното решение било относимо към спора, тъй като е постановено преди образуване на изпълнителното дело.

В т.10 на тълкувателното решение било посочено, че „ не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и други, назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила 2 разпределение и др..Поради тази причина била нередовна и молбата за изпълнение / освен при наличието на възлагане по чл.18 от ЗЧСИ /, в която взискателят не е посочил изпълнителен способ / чл.426, ал.2 от ГПК / и такава молба подлежала на връщане.Ако молбата за изпълнение е върната, с нея не е прекъсната давността, също както с върнатата искова молба не е прекъсната давността.Давността се прекъсвала с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ – насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпване на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица “;

- съгласно разясненията, дадени в т.10 на Тълкувателното решение, прекъсването на давността с предявяването на иск и други действия по чл.116, б.„б” от ЗЗД и прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл.116, б.„в” от ЗЗД били уредени по различен начин.В първия случай нова давност не започвала да тече докато трае производството, а ако съществуването на вземането не бъде признато, давността не се счита прекъсната.Ако вземането бъде признато новата давност започвала да тече от влизането в сила на крайния акт, с който се установява, че вземането съществува, тъй като докато траело производството, давност не тече.Сочи се, че в исковия процес давността е прекъсната в началото и ищецът не можел да извърши никакво действие, с което да я прекъсне отново в хода на исковото производство.При изпълнителния процес давността се прекъсвала многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсвал давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсвала с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение;

- по отношение на вземането по изпълнителния лист, предмет на настоящия иск, погасителната давност се е прекъснала с налагането на запор на трудовото възнаграждение на длъжника от 13.06.2017г.;

- според нормата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, изпълнителното производство се прекратявало, когато взискателят не поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години.Срокът бил преклузивен, а прекратяването настъпвало по силата на закона.От документите по делото се установява ло, че по ИД №718/2016г. на ЧСИ Валери Йотов не са били предприемани изпълнителни действия в периода 13.06.2017г. - 13.06.2019г..При тези данни следвало да се приеме, че съобразно разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, производството по изп. дело №718/2016г. е прекратено с изтичане на двегодишния срок, независимо от това, че съдебният изпълнител не е прекратил с постановление изпълнителното производство в този момент.Ето защо последното валидно 3 действие на взискателя по отношение на това вземане била молбата за налагане на запор на трудовото възнаграждение от 13.06.2017г., поради което погасителната давност започвала да тече именно от тази дата.Давността била петгодишна, като правни съображения във връзка с продължителността на давностния срок били изложени по – горе.Така давността за това вземане била изтекла на 13.06.2022г.;

Предвид гореизложеното и тъй като настоящия отрицателен установителен иск за недължимост на вземането поради погасяването му по давност е заведен след тази дата се счита, че същият е основателен и доказан.

За неотносима към спора се счита молбата от 27.02.2023г., с която е поискано да се наложи запор на трудовото възнаграждение на длъжника, тъй като това действие е било поискано и извършено след настъпилото ex lege прекратяване на изпълнителното производство още на 13.06.2019г..Същата била без правно значение и е непротивопоставима на длъжника.Същата не съставлявала годно действие за принудително изпълнение по смисъла на чл.116, б."в" от ЗЗД, което да доведе до прекъсване на давността - в този смисъл било Решение на ВКС постановено по чл.290 от ГПК №223/12.07.11г., по гр.д.№124/10г. на II т.о..

С погасяване на главницата на задължението се погасявали и акцесорните задължения за лихви по силата на чл.119 от ЗЗД.Погасявали се и разноските, направени в заповедното производство.Следствие на горепосоченото се счита, че ищецът не дължи на ответното дружество сумите по посочения изпълнителен лист, издаден по ЧГД №1027/2015г. по описа на PC - Козлодуй, поради изтекла погасителна давност по отношение на вземането за главница, лихви и разноски.Поради това се счита, че е налице правен интерес от предявяване на иска с оглед признаване недължимостта на посочените суми.

В срока за отговор по чл.131 от ГПК от ответника е постъпил писмен такъв, с който предявеният иск се оспорва изцяло като недопустим, а разгледан по същество и като неоснователен и недоказан.

На първо място се сочи, че при отрицателния установителен иск, какъвто е настоящият случай в тежест на ищеца е да установи съществуването на правен интерес от иска.Съдът следи служебно за същия през цялото развитие на производството, като в хипотеза, в която твърденията на ищеца за правен интерес от иска не се установят по делото, то производството по тези искове било недопустимо и същото следвало да се прекрати.Правният интерес бил абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска и ако в хода на делото твърденията за наличието на такъв не се установят, то съдът следвало да прекрати производството без да се произнася по основателността на иска.

Сочи се, че в конкретния случай, след извършена справка по и.д.

№718/2016г. по описа на ЧСИ Валери Йотов, per.№721 при КЧСИ, с район на дествие ОС - Враца се установявало, че същото е прекратено на основание 4 чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.Сочи се, че в съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради т.н.

„ перемция “ настъпвало по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.В тази връзка актът на прекратяването имал декларативен, а не конститутивен характер.Допълннително съдебният изпълнител бил изготвил постановление за прекратяване на делото, като същото било връчено на длъжника - ответник в настоящото производство и влязло в законна сила.

Конкретно чл.439 от ГПК предоставял възможност на длъжника в изпълнителното производство да оспори чрез иск изпълнението, като поиска установяване на несъществуване на неговото задължение.Съдебната практика била безпротиворечива, че основание за правен интерес у длъжника от предявяване на този установителен иск е наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по изпълнителния лист.При условие, че принудителното изпълнение е прекратено, не е налице правен интерес за ищците от предявяване на иск по чл.439 от ГПК.С оглед на гореизложеното се счита, че настоящото производство по реда на чл.439 от ГПК се явявало недопустимо поради липса на правен интерес, поради което следвало да бъде прекратено.