Определение № 2966 от 25.06.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2966 гр. Варна, 25.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно частно гражданско дело № 20253100501226 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 20413/06.03.2025г. от П. Б. К., против Определение № 2305/19.02.2025г. по гр.д. № 20203110110263 по описа за 2020г. на ВРС, с което съдът ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба с вх.

№14016/14.02.2025 г. от П. Б. К. с искане за изменение е на постановеното по делото Решение 1352/10.05.2022 г. по описа на ВРС, 30-ти състав, в частта за разноските, на осн. чл.248, ал.1 от ГПК.

В частната жалба се излага, че с молба вх. №14016/14.02.2025 г. от П. Б.

К. е поискана поправка на допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение № 1352/10.05.2022 г. по описа на ВРС, 30-ти състав.

В обжалваното определение съдът е приел, че не е допусната очевидна фактическа грешка и е квалифицирал искането като такова чл.248 ГПК. Счита определението за неправилно, доколкото е налице разминаване във формираната в мотивите на съдебното решение действителна воля на съда и обективираната такава в диспозитива на съдебното решение. Моли да бъде отменено обжалваното определение и делото да се върне на ВРС за произнасяне по реда на чл. 247 от ГПК. Едва след това съдът следва да загледа искането за преизчисляване на дължимата по делото държавна такса.

Не е постъпил в срок отговор на частната жалба от ответната страна.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно 1 и в тяхната съвкупност и с оглед на своето вътрешно убеждение, намира следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, редовна е, тъй като изхожда от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт, заплатена е дължимата държавна такса, поради което е допустима за разглеждане.

По същество на жалбата съдът намира следното:

С молба с вх. №14016/14.02.2025 г. от П. Б. К. същият е поискал от първоинстанционния съд поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в диспозитива на Решение № 1352/10.05.2022 г. по гр.д. № 20203110110263 по описа за 2020г. на ВРС, 30-ти състав, както и изменение на държавната такса, определена от съда за плащане от молителя въз основа на постановения размер на издръжката, на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК.

С Решение № 1352/10.05.2022 г. по гр.д. № 20203110110263 по описа за 2020г. на ВРС, 30-ти състав съдът:

ОСЪЖДА П. Б. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Габрово“ №1 , ет. 2 ДА ЗАПЛАЩА в полза на всяко от децата Борис П.ов К. ЕГН:

**********, Виолина П.ова К., ЕГН ********** и Христо П.ов К., ЕГН 1347319088 чрез тяхната майка и законна представителка К. И. К. ЕГН:

********** месечна издръжка в размер на по 220,00 (двеста и двадесет) лева за всяко едно от децата, считано от датата на постановяване на решението – 10.05.2022 г., платима до 10 /десето/ число на месеца, за който се дължи, заедно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до навършване на пълнолетие на всяко едно от децата или до настъпване на друга законна причина за изменението или прекратяването на издръжката.

В мотивите на съдебното решение е посочено следното: „Тъй като с определение за определяне на привременни мерки съдът е определил издръжка за трите деца в размер на 500,00 лв., то следва да се приеме, че същата е била в достатъчен размер до момента да покрива потребностите на децата. Няма спор между страните, че същата е заплащана от бащата. Поради това определеният размер от 220,00 лв. на дете, следва да се счита от постановяване на съдебното решение.“

Следователно съдът е формирал мотиви, че за периода от датата на 2 предявяване на иска до датата на постановяване на съдебното решение дължимият размер на издръжката е сумата от 500лв. за трите деца.

С подаване на исковата молба ищецът сезира съда с искане за постановяване на издръжка и определяне на нейния размер. Дори и в исковата си молба ищцата да не е посочила начална дата, от която претендира издръжката за в бъдеще време, то исковата молба служи за покана за плащане на издръжка, поради което решението на съда следва да се постанови, считано от датата на завеждане на иска в съда.

Изискуемостта на вземането за издръжка не се променя от осъществените в периода след завеждане на исковата молба факти.

Независимо дали ответникът ще предприеме поведение на доброволно плащане на издръжка или ще бъде осъден за това по реда на чл. 323 от ГПК в производство за постановяване на привременни мерки, то тези факти не променят диспозитива на съдебното решение.

Съгласно т. 3 от Постановление № 5 от 15.III.1978 г. по гр. д. № 77/1977 г., на Пленума на ВС, привременните мерки се ползват с изпълнителна сила. С приключване на брачния процес изпълнението им отпада.

Така и в Определение № 2 от 18.01.2002 г. на ВКС по гр. д. № 4/2002 г., II г. о., докладчик председателят Капка Юстиниянова, е посочено, че привременните мерки, постановени по реда на чл. 261 от ГПК, имат временен характер. Те важат, докато трае брачният процес, и могат да бъдат изменявани или отменявани от съда, който ги е постановил. След приключване на брачния процес те или отпадат, или се заменят от трайната уредба на отношенията относно мерките по упражняването на родителските права и ползването на семейното жилище.

Определението по привременните мерки има временен характер и временна изпълнителна сила. Привременните мерки не се ползват със сила на пресъдено нещо. С постановяване на решението по делото, както действието на привременните мерки, така и правната им /изпълнителна/ сила отпадат.

Това означава, че в случай, че в решението по делото бъде постановено издръжката да е дължима, считано от влизане в сила на решението, то за времето от постановяване на привременните мерки до влизане в сила на решението /в който период привременните мерки са имали само временна изпълнителна сила, която вече е преустановила действието си/, няма да е 3 налице основание за плащане на суми за издръжка. За да се обезпечи плащането на издръжка за посочения период със сила на пресъдено нещо, следва решението по делото да обхваща и периода на действие на привременните мерки. В противен случай вече платените суми по мерките ще се окажат платени без правно основание /след отпадане на ефекта на мерките по чл. 323 от ГПК/ и ще подлежат на връщане.

Заплатените в хода на процеса суми за издръжка от страна на ответника /доброволно или по реда на чл. 323 от ГПК/ подлежат на приспадане от съдебния изпълнител в случай на завеждане на изпълнително производство срещу него, тъй като е налице погасяване на задължението му за издръжка, установено със сила на пресъдено нещо. С това правата и интересите на дължащия издръжка са напълно защитени.

С оглед гореизложеното издръжката по чл. 143 от ГПК е дължима, считано от датата на завеждане на иска в съда.

В този смисъл ВРС, 30-ти състав дължи произнасяне в диспозитива на съдебното решение и за следващата се на децата издръжка в периода от завеждането на исковата молба до датата на постановяване на решението си, независимо от наличието на привременни мерки и/или доброволно плащане.

Като е формирал мотиви за този период, а не го е включил в диспозитив, съдът е допуснал очевидна фактическа грешка в решението си, доколкото е налице разминаване между действителната воля на съда и обективираната такава в диспозитива на съдебното решение.

Въпреки това съдът не се е произнесъл изобщо по искането на молителя с правно основание чл. 247 от ГПК в диспозитира на обажлваното Определение № 2305/19.02.2025г. по гр.д. № 20203110110263 по описа за 2020г. на ВРС. Първоинстанционният съд е формирал само мотиви за неоснователност на искането по чл. 247 от ГПК, но не е оставил без уважение молбата. Поради това настоящият съдебен състав не е в състояние да извърши проверка на обжалвания акт на посоченото правно основание, а единствено може да върне на ВРС делото за произнасяне с изричен диспозитив по искането по чл. 247 от ГПК.

С Определение № 2305/19.02.2025г. по гр.д. № 20203110110263 по описа за 2020г. на ВРС, съдът само ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба с вх.

№14016/14.02.2025 г. от П. Б. К. с искане за изменение е на постановеното по 4 делото Решение 1352/10.05.2022 г. по описа на ВРС, 30-ти състав, в частта за разноските, на осн. чл.248, ал.1 от ГПК.

Както правната квалификация на втората част от молбата с вх.

№14016/14.02.2025 г., подадена от П. Б. К., така и мотивите на съда по обжалвания съдебен акт се споделят от настоящата инстанция. Видно от приложеното на л.534 по делото съобщение, препис от постановеното Решение № 1352/10.05.2022 г. е връчен на П. Б. К. чрез процесуалния му представител на 26.05.2022 г. Съгласно чл. 248 ал. 1 от ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Доколкото решението по делото е обжалваемо, молбата по чл. 248 от ГПК може да бъде надлежно подадена в срока за обжалване на решението или в двуседмичен срок, считано от 26.05.2022 г. Срокът за обжалване на съдебния акт и за подаване на молбата с правно основание чл.248, ал.1 от ГПК е изтекъл на 09.04.2022 г. Сезиращата съда молба е подадена на 14.02.2025 г., поради което производството по същата се явява недопустимо и тя следва да бъде оставена без разглеждане.

С оглед съвпадане на изводите на двете инстанции, Определение № 2305/19.02.2025г. по гр.д. № 20203110110263 по описа за 2020г. на ВРС следва да бъде потвърдено.

Делото обаче следва да бъде върнато на ВРС за произнасяне по искането с правно основание чл. 247 от ГПК.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №

2305/19.02.2025г. по гр.д. №

20203110110263 по описа за 2020г. на ВРС, с което съдът ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба с вх. №14016/14.02.2025 г. от П. Б. К. с искане за изменение е на постановеното по делото Решение 1352/10.05.2022 г. по описа на ВРС, 30-ти състав, в частта за разноските, на осн. чл.248, ал.1 от ГПК.

ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за произнасяне по 5 искането с правно основание чл. 247 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на касационна проверка по реда на чл.

280 от ГПК пред Върховния касационен съд с частна касационна жалба, подадена чрез съда, който е постановил въззивното определение, в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6