Решение № 1667 от 06.10.2023, Районен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1667 гр. Пловдив, 06.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Габриел Р. Русев при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Административно наказателно дело № 20235330203635 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е образувано по подадена жалба от П. И. И., против наказателно постановление № 23- *** от 21.03.2023г. издадено от Началник 03 РУ към ОД на МВР- Пловдив, с което на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за извършено нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП. В жалбата си сочи, че наказателното постановление било незаконосъобразно и издадено при нарушение на процесуалния и материалния закона. Сочи, че не е знаела, че автомобилът е дерегистриран служебно. Моли съда да отмени наказателното постановление.

Въззиваемата страна в становището си оспорва подадената жалба. Сочи, че наказателното постановление било издадено при съобразяване с материалния и процесуалния закон. Моли съда да остави жалбата без уважение, като неоснователна. Прави възражение за прекомерност на адвокатски хонорар.

В открито съдебно заседание, жалбоподателят не се явява и не се представлява.

В открито съдебно заседание, въззиваемата страна не изпраща 1 представител.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становището на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановкана 24.02.2023г. в 16.40 часа в гр. Пловдив, на ул. „Борба“, жалбоподателят като водач на лек автомобил управлява лек автомобил Пежо 406- лична собственост, с регистрационен номер ***, като управляваният автомобил е със служебно прекратена регистрация по чл.143 ал.15 от ЗДвП, на 28.12.2022г., с което е нарушил чл.140 ал.1 от ЗДвП.

В показанията си актосъствителят – свид. А. Б. сочи, че не си спомня нищо за конкретния случай, поради което констатациите посочени в АУАН не са потвърдени и не са установени по делото. Напротив изцяло разколебана е презумптивната доказателствена сила на АУАН.

От приложената по делото заповед № 81213-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи се установява, че НП и АУАН са издадени от упълномощени за това длъжностни лице.

Обстоятелствата, посочени в приетите по делото писмени доказателствени средства се ценят с правна преценка за достоверност, като настоящият състав изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН и чл. 284 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, като същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти.

Съдът, като взе предвид така установената фактическа обстановка, намира за установено от правна страна следното:

Подадената жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежно и активнолегитимирана страна, в преклузивния срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, предвид което е породила присъщия си суспензивен спиращ изпълнението и деволутативен 2 сезиращ съда ефект, и следва да бъде разгледана по същество.

На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът приема за установено, че действително по времето, на мястото и по начинът отразен в АУАН и НП, жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение.

С разпоредбата на чл. 140, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП , в относимата редакция(Изм., ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), законодателят е въвел изискване, по пътищата, отворени за обществено ползване, да се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС, се определя с Наредба №I-45 от 24.03.2000 г. на МВР, като задължението за деклариране на настъпилите промени в данните за регистрацията на МПС е за собственика, според разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от Наредбата, а в разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП пък е предвидена възможността, служебно да бъде прекратена регистрацията на МПС на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Разпоредбата на чл. 175, ал. 3, предл.

І/първо/ от ЗДвП, от своя страна, предвижда налагане на глоба, в размер от 200 до 500 лева и лишаване от право на управление на МПС, за срок от 6 до 12 месеца, за водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, а съгласно § 6, т. 25, предл. І /първо/ от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, "водач" е лице, което управлява пътно превозно средство.

Съгласно чл.143 ал.15 от ЗДвП с лужебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.

Налице са основания за отмяна на наказателното постановление, тъй като вмененото административно нарушение не е осъществено от обективна и субективна страна.

3

На първо място, не се установиха фактическите констатации посочени в АУАН и НП от събраните по делото доказателства. Нито от писмените доказателства, нито от гласните доказателства се установи фактическата обстановка посочена в АУАН. Напротив свидетелят актосъставител посочи изрично, че не си спомня за случая, което оборва изцяло фактическите констатации в АУАН. Не е доказано по безспорен и несъмнен начин, че жалбоподателят е управлявал автомобила.

По нататък, в случая от събраните по делото доказателства не се установява по безспорен и категоричен начин, наличието на обективния елемент от фактическия състав на вмененото нарушение- а именно, че автомобилът е бил спрян от движение. Лаконичното посочване в НП, че автомобилът е бил спрян от движение на 28.12.2022г. не установява този факт. По делото няма данни, а и не е посочено в НП и АУАН, какъв е актът, с който автомобилът е спрян от движение (ЗЗПАМ или друг), на какво основание е спрян от движение, по аргумент на чл.171 т.2 от ЗДвП, от кой орган е спрян от движение, кога е издаден актът, връчен ли е този акт и ако да- кога и на кого, влязъл ли е в законна сила и др. Това обстоятелство на първо място представлява нарушение на чл. 42, т. 4 и 57, т. 5 ЗАНН относно описание по един небудещ никакво съмнение, както за дееца, така и за съда начин всички съставомерни фактически признаци на вмененото нарушение (време, място на извършване на нарушението, както и конкретни фактически действия, с които е причинен противоправния резултат), като горепосоченото изложение в този смисъл важи и тук.

На втото място, съгласно чл.40 ал.1 т.1 от Наредба № 1-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства се сочи, че пътните превозни средства се спират от движение временно по реда на чл.171 т.2 от ЗДвП, което в кокретния случай не е сторено и не спазен редът по валидно и редовно спиране от движение на пътното превозно средство, ако въобще е било спряно от движение.

В конкретния случай, не е изпълнена и една от предпоставките за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, 4 а именно не е уведомен собственикът на моторното превозно средство за прекратената регистрация, съответно и жалбоподателят не е знаел за прекратената регистрация служебно. Настоящият състав намира, че при тежест на доказване на административнонаказващия орган извършването на посоченото административно нарушение е останало недоказано. Съгласно чл.

6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. От цитираната легална дефиниция е видно, че за да представлява дадено деяние административно нарушение следва в условията на кумулативност да са налице два елемента-обективен и субективен /вина на нарушителя, която може да под формата на умисъл и непредпазливост/.

Липсват каквито и да било доказателства за съставомерност на деянието и от субективна страна, тоест жалбоподателят да е знаел, че процесният автомобил е дерегистриран.

Съгласно чл.40 ал.2 от горепочената Наредба № 1-45 от 24.03.2000г за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, на временно спрените от движение превозни средства се изземва част втора на свидетелството за регистрация и се поставя знак "Спрян от движение", съгласно приложение № 9. По делото не са налице данни жалбоподателят да не е разполагал с част втора от свидетелството регистрация на моторното превозно средство. Както вече бе посочено и, по делото няма данни актът, с който автомобилът да е спрян от движение, да е доведен до знанието на собственика му, а именно лице различно от жалбоподателя, а още по-малко до знанието на самия жалбоподател, който е управлявал автомобила. Не се установява и автомобилът да е имал стикера по смисъла на чл. 172, ал.2, т.4 ЗДвП, и знакът „спрян от движение“, съгласно приложение № 9 от горепосочената Наредба № 1-45 от 24.03.2000г, който се залепва на предното стъкло на автомобила.

При липса на знание у жалбоподателя, че управляваният от него автомобил е спрян от движение, то деянието не е извършено виновно и наказателното 5 постановление следва да се отмени. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че жалбоподателят в писмените си обяснения депозирани непосредствено след проверката е посочил именно това, че не е знаел, че автомобилът е служебно дерегистриран. Т.е. в конкретния случай, жалбоподателят не е съзнавал, предиждал, или целял да управлява автомобил, който е с прекратена регистрация. Съставът на административното нарушение не е извършен, тъй като липсва субективното отношение на жалбоподателя, към извършеното деяние, а няма никакви доказателства, че собственикът или жалбоподателят е уведомен за служебната дерегистрация.

Предвид гореизложеното, обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Съобразно изхода на спора, на основание чл. 63, ал.5 вр. ал.3 ЗАНН жалбоподателят има право на разноски, но такива не са поискани, няма доказателства да са сторени, съответно и не следва да се присъждат. Следва обаче въззиваемата страна да бъде осъдена да заплати по сметка на Районен съд- Пловдив сумата от 106.03 лева, заплатена за явяване на свидетел в съдебно заседание.

Мотивиран от изложеното, и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН , Районен съд- Пловдив

РЕШИ:

О Т М Е Н Я наказателно постановление № 23- *** от

21.03.2023г. издадено от Началник 03 РУ към ОД на МВР- Пловдив, с което на П. И. И., ЕГН: **********, адрес: ***, на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за извършено нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА ОД на МВР- Пловдив да заплати по сметка на Районен съдПловдив сумата от 106.03 лева разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр.Пловдив, по реда на АПК.