Решение № 530 от 13.06.2019, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№………./…………….2019г. гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,

ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА

ПИСАРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА

ТОНИ КРЪСТЕВ при участието на секретаря Нели Катрикова, като разгледа докладваното от съдията в.т.д.№471/2019г., по описа на ВОС, ТО, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК. Производството е образувано въз основа на подадена въззивна жалба на И.Б.С., ЕГН **********, Варна, чрез назначен от съда особен представител адв.И.М. от ВАК срещу решение по гр.дело №12112/2018г. на ВРС, XLVIII състав, с което съдът е приел за установено в отношенията между страните на основание чл.422 от ГПК, че И.Б.С., ЕГН **********, с адрес ***.В, ***,вх.*,ет.*,ап.** дължи на „Трансфер ТВ“ООД, ЕИК *********, вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ЧГД № 6631/2018г. на ВРС, за сумата от 2 100 лева (две хиляди и сто лева), представляваща дължима неустойка по договор от 22.01.2018г. за посредническа дейност по наемане на работа в чужбина, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 10.05.2018г. до окончателното му изплащане ведно с присъждане на сторените по делото разноски.

В жалбата, подадена от особен представител адв.М., се излага, че постановеното решение е неправилно и необосновано. На първо място се твърди, че съдът не е обсъдил изобщо направените от ответника възражения за липса на доказателства за осъществени разходи и за неизпълнение задълженията на посредника. Представителят на ищеца поддържа направените възражения с отговора на исковата молба без оттеглените по отношение действителността на договорите, автентичността на подписа на ответника под тях и достоверността на превода на немски език. Поддържа твърдение, че в договорите за посредническа дейност по наемане на работа в чужбина не се съдържа изобщо уговорка за неустойка – нито числово, нито съдържателно. Твърди се, че не са представени от ищеца доказателства за извършване на допълнителни услуги по поемане разходите на ответника за шофьорски курс, хотел и курс по немски език, а и в съдебно заседание ищецът е направил признание, че ответникът не е ползвал обучение по немски език и за шофьорска правоспособност. Твърди се, че съгласно допълнителен договор от 22.01.2018г. било постигнато съгласие разходите да се поемат от ищеца, но чрез предоставяне на сума в брой, а не чрез плащане на трети лица.

Въззивникът излага, че действително ответникът е подписал запис на заповед за първата предоставена му вноска в размер на 775 лева съгласно допълнителния договор, по който е налице и уговорка за неустойка. Прави довод, че не това е основанието на претенцията на ищеца. Оспорва се изобщо необходимостта от провеждане на обучение според изискванията на работодателя в чужбина за квалиф.категория С като се позовава на чл.150, ал.2, т.9 от ЗДвП. Твърди се, че ищецът не е опровергал направените възражения на ответника за отрицателни факти, чиято тежест на доказване лежи върху ищеца – за неизпълнение от негова страна на задълженията по раздел III от договора, чл.4 – чл.7, т.е. че не е осъществена връзка между работника и потенциалния работодател, не са организирани преговори по конкретен договор и не е предоставен преди отпътуването на работника подписан индивидуален трудов договор с конкретен работодател с данните по чл.5, т.7 от договора както и не е предоставена информация по т.10 от същата клауза от договора. Липсват доказателства за отправена покана, респ. за изтичане на какъвто и да е срок по договора; липсват данни за конкретни дати за провеждане на обученията. Поради това, въззивникът твърди, че направените от съда изводи за доказване на претенцията, за изправност на ищеца и съответно неизправност на ответната страна, не почиват на доказателствата по делото. С ВЖ страната сочи допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, по което съдът е приел за установени положителни факти без тяхното доказване от ищеца и при оспорването им от насрещната страна – осъществени от ищеца плащания по фактури към трети лица. /при твърдения, че тези разходи са били изрично оспорени/ Прави се довод, че представянето на копия от фактури – неподписани и без данни за начина на плащане, не установява факта на извършване на разходите. Представената от ищеца ф.№2320/25.01.2018г. не се ползва с никаква доказателствена сила тъй като не е подписана от страните по нея и е оспорена от ответника. В тази фактура е частично посочено основание, което е отречено с признание на ищеца в съдебно заседание, че не е провеждано обучение за кв.категория С. По аналогичен начин, ф.№157/25.01.2018г., също не установява заплащане по банков път на обективираната в нея сума. Третата фактура №2739/22.01.2018г. също не е подписана, поради което не може да установи нито получаване на доставката, нито извършване на плащане по нея. С ВЖ се претендира отмяна на решението и вместо това отхвърляне на предявения иск.

В срока за отговор е постъпило становище по ВЖ на насрещната страна ТРАНСФЕР ТВ ООД, ЕИК *********, Варна, чрез адв.Б.З. от ВАК, за неоснователността и. Поддържа, че решението на ВРС е правилно и мотивирано. Поддържа, че всички събрани доказателства са еднопосочни, поради което няма как да доведат до различен от направения от ВРС извод по същество. Твърди се, че възраженията относно съставянето и подписването на фактурите е преклудирано, а отделно и неоснователно. Поддържа, че ищецът е установил извършено обучение на ответника за работа в чужбина и сторени разходи в размер на 1 050 лева докато ответникът не е доказал собственото си изпълнение. Претендира се отхвърляне на жалбата ведно с присъждане сторените за тази инстанция разноски на въззиваемия.

В съдебно заседание особеният представител адв.М. поддържа жалбата, не прави допълнителни искания. Претендира се възнаграждение за особен представител.

Насрещната страна, представлявана от адв.З., поддържа отговора като оспорва въззивната жалба. Прави се уточнение, че с исковата молба не се претендират разходи за обучение по немски език. Претендират се сторените в производството разноски.

За да се произнесе по спора съдът съобрази, че пред ВРС е било образувано исковото производство по предявен от „Трансфер ТВ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, срещу И.Б.С., ЕГН **********, гр.Варна, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи сумата от 2 100 лева, представляваща дължима неустойка по договор от 22.01.2018г. за посредническа дейност по наемане на работа чужбина, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението на 10.05.2018г. до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 6631/2018г. на ВРС. В исковата молба ищецът излага, че между „Трансфер ТВ” ООД и И.Б.С., ЕГН ********** на 22.01.2018г. е сключен договор за посредническа дейност по наемане на работа в чужбина и на същата дата 22.01.2018г. договор за отпускане на парични средства във връзка с обучението и подготовка за работа в чужбина. По силата на договора за посредническа дейност ищецът е заплатил всички разходи за придобиване свидетелство за управление на МПС, категория „С“, медицински преглед и обучение по немски език на ответника на обща стойност 1 050 лв. Твърди се, че срещу така отпуснатата сума, ответникът се задължил след приключване на обучението да отпътува за Германия, където да работи за осигурения от дружеството работодател не по-малко от една година. Сочи, че в чл. 3 от договора за отпускане на парични средства, страните са постигнали съгласие, че при неизпълнение от страна на ответника на задълженията по чл.2 договора, същият следва да възстанови получената по договора сума. Ищецът сочи, че длъжникът от своя страна е бил задължен да положи всички необходими грижи и усилия през периода на обучение, след приключване на обучението да отпътува за Германия в рамките на 10/десет/ дни и да работи за осигурения от „ТРАНСФЕР ТВ" ООД работодател не по-малко от шест месеца. Твърди, че същият неоснователно е отказал да отпътува за Германия и да полага труд за осигурения работодател, с което виновно е нарушил задълженията си по чл.2 т.З и т.4 от договора, поради което и търпи санкция, а именно е задължен да върне платените от „ТРАНСФЕР ТВ" ООД суми за обучението му възлизащи на 1 050 лв. в двоен размер. Предвид неизпълнение на поетите от ответника задължения, по инициатива на ищеца е учредено заповедно производство по образуваното ч.гр.д. №6631/2018г. по описа на ВРС, по което в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК. Издадената в негова полза заповед за изпълнение била връчена при условията на чл. 47, ал.5 ГПК, като му е указано да предяви иск на основание чл. 415, ал.1, т.2 ГПК, поради което за него е налице правен интерес от избраната форма на искова защита.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител депозира отговор на исковата молба, в който оспорва основателността на иска. Оспорва като неверни твърденията за валидно възникнали двустранни задължения по представения договор за посредническа дейност. Оспорва автентичността на подписите на страните по представения договор. Твърди, че доколкото изобщо е била осъществена връзка с работодател, същият не е имал изисквания за подобна професионална компетентност. Оспорва ответникът да е ползвал посочените услуги по провеждане на медицински преглед, на шофьорски курсове и курсове за придобиване на професионална компетентност. Твърди, че ищцовото дружество не е изпълнило задълженията си по раздел III от договора - „Права и задължения на посредника", чл.4-чл.7, като в частност нито е осъществило връзка между работник и потенциален работодател, нито е организирало преговори за сключване на конкретен договор, нито е предоставило на ответника преди отпътуване от Република България подписан индивидуален договор за наемане на работа от конкретен работодател с данните по чл.4, т.7 от представения договор, нито пък е предоставило на ответника информацията по чл.4, т.10 от договора между страните. Оспорва и автентичността и съдържанието, както и верността на превода на представения документ на немски език, обозначен като „потвърждение за назначаване". Възразява срещу твърдението, че ответникът е неизправна страна по договора между страните и като такава неоснователно е отказал да осъществи пътуване до Федерална република Германия в уговорен конкретен срок съобразно условията на договора.

Въззивният съд, въз основа на събраните доказателства, твърденията и доводите на страните, приложимите нормативни актове, в пределите на въззивното производство, намира за установено следното:

Съдът прецени, че подадената въззивна жалба е редовна и производството по нея допустимо – жалбата е подадена в преклузивния срок, от надлежна страна, чрез редовно упълномощен процесуален представител на страната и в съответствие с останалите изисквания на закона. Страната не прави доказателствени искания и не твърди извършени от първата инстанция процесуални нарушения.

Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, а относно правилността на решението е обвързан от оплакванията във въззивната жалба.

Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269 ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, които в настоящия случай касаят всички предпоставки на предявения иск. Поради това и предметните предели на въззивното производство съвпадат с тези на първоинстанционното производство.

С определение от

12.11.2018г. ВРС е назначил на ответника особен представител по делото, на основание чл.47, ал.6 ГПК. Въззивният съд е указал на ищеца необходимостта от авансиране на разноски за възнаграждение на особения представител и същите са внесени по сметка на съда.