Решение № 404 от 24.01.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 404 гр. София, 24.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела Х.а при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова като разгледа докладваното от Даниела Х.а Гражданско дело №

20211100109295 по описа за 2021 година

Ищцата Т. И. М. с ЕГН ********** от гр. Белоградчик, ул. **** представлявана от Адвокатско дружество „Д. и Х.“, представлявано от управителя адв. Г. Б. Х., с адрес за връчване на съдебни книжа и призоваване гр. София, р-н Слатина, ул. **** е предявила против ответника АД „Д.З.“ с ЕИК **** със седалище и адрес на управление, гр. София, рн Оборище, бул. ****, представлявано от Д.Х.Д. и Ж.М.Д. – изпълнителни директори , осъдителен иск с пр. основание чл.432 КЗ, вр. Чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД с цена на иска 30 000 лева, предявен частичен от 150 000 лева, претендирани като обезщетение за неимуществени вреди настъпили в следствие на противоправно деяние, ПТП осъществено на 18.11.2017 г. в 19: 55 часа по ул. „Цар Асен II“ в посока към с. Новоселци, в което по непредпазливост, водачът на л.а. марка „Опел“, модел“Астра“ с ДКН **** управляван от Ц.Л.Т. е ударил пешеходеца И.М.А. и е причинил неговата смърт.

В исковата молба излага, че е съставен КП № 290 от 18.11.2017 г. по опис на ОД на МВРгр.Видин и е образувано ДП № 368-ЗМ-261 от 212017 г. а водачът на автомобила е сключил договор с ответника, който покрива щети от гражданска отговорност възоснова на застрахователна полица № ВГ/08/117001536838 от 29.05.2017 г. валидна в периода от 30.05.2017 г. – 29.05.2018 г. Твърди, че на 12.01.2018 г. с молба вх. Рег. № 310В003503 от 12.01.2018 г. е поискала от ответника обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в следствие загубата на родител, но отговор не е последвал.

Ответната страна АД „Д.З.“ в писмен отговор не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор и признава наличието на пряка причинно следствена връзка между застрахователното събитие и смъртта на бащата на ищцата, както и роднинската им връзка. Въвежда фактическо твърдение, че на 12.06.2018 г. е изплатил обезщетение в размер на 35 000 лева, като е отчел 50% съпричиняване. Твърди, че 1 починалия пешеходец е се е движил по средата на пътното платно и е бутал велосипед без светло отразители.

Съдът след като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в съвкупност спрямо материално правните норми регламентиращи процесните отношения, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

За осъщественото ПТП на18.11.2019 г. е съставен КП № 390/17. В неговото съдържание е включена констатация, че в ПТП осъществено в гр. Видин, ул. „Цар Асен II“ в посока към с. Новоселци, в което по непредпазливост, водачът на л.а. марка „Опел“, модел “Астра“ с ДКН **** управляван от Ц.Л.Т. е ударил пешеходеца И.М.А. на 68 г. и е причинил неговата смърт. Видно от удостоверение за наследници № 710 изд. На 07.12.2017 г. ищцата Т. И. М. е дъщеря на починалия, наред със съпругата му и още четири деца. Не е спорно, че поради настъпилата смърт на пострадал от ПТП е образувано досъдебно производство, което след внесен в съда обвинителен акт е завършило с влязла в законна сила присъда № 43 от 31.05.2019 г. постановена по НОХД № 146/2018 г. по опис на ОС –Видин, изменена с Решение № 193 от 24.06.2020 г. на АС-София. Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. От съдържанието на присъдата, се установява, че деянието на Ц.Л.Т. е противоправно, осъществява състав на престъпление – чл. 343а, ал.1, б. „б“ от НК , във вр. С чл. 343, ал.1, б. „в“ вр. Чл. 342, ал.1 от НК и е извършено виновно. Присъдата е влязла в законна сила на 01.04.2021 г.

Възражението за съпричиняване е основателно, тъй като от заключението на САТЕ се установява, че по време на удара, починалия се е движил по средата на пътното платно в неосветен участък, по посока на движението, без светлоотразители и по път, необозначен за движение на за велосипедисти, и в тежка степен на алкохолно опиянение. От разпита на св.

С., колега и близък на ищцата се установява, че тя е узнала за пътния инцидент и смъртта на баща си в негово присъствие /на свидетеля/. От лошата вест, се е почувствала зле.

Свидетелят е присъствали на погребението, като сочи, че преди инцидента бащата на ищцата е живеел в нейния дом в гр. Белоградчик. Не са представени доказателства, както за наличието на изключително близки отношения между родител и дъщеря по твърденията на ищцата, нито за липсата на каквато и да е емоционална връзка между тях по твърдението на ответната страна. Съдът не приема за доказан факта, че починалият е живял в дома на дъщеря си, тъй като в тези част свидетелските показания, не са съответни на което и да е друго доказателство по делото. Съдът приема за достоверни показанията в частта, в която се сочи, че ищцата е плакала на погребението на баща си, доколкото тази външна изява е свързана с естествена емоция при загуба на родител, но този факт не е относим към твърденията за отношения, които са „топли и близки, основани на привързаност, разбирателство, взаимна обич, подкрепа и уважение“.

По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване наличието на застрахователно правоотношение между извършителят на престъплението и ответника, 2 относно застрахователно събитие свързано с гражданската отговорност във връзка с л.а.

„Опел“модел „Астра“, рег. № **** с полица № ВG/08/117001536939/29.05.2017 г. валидна в периода от 30.05.2017 г. до 29.05.2018 г. Ответното дружество е заплатило на ищцата обезщетение в размер на 35 000 лева.

Съобразно разпределението на доказателствената тежест, ищцата е следвало да ангажира съда с доказателства за настъпилата вреда, която не е справедливо обезщетена. От правна страна, след анализ на съдебната практика, настоящия съд приема, че справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, съобразно приложимото ППВС № 4/1968г. е паричен еквивалент на претъпените болки и страдания, понесени от пострадалото лице, но и на всички онези неудобства, емоционални, физически и психически сътресения, които съпътстват същите. Отчитайки вида и характера на вредата – смърт на родител, за който няма данни как е поддържал близка връзка със своята дъщеря, как е осъществявали взаимна подкрепа и взаимопомощ, настоящият съд приема, че ответника вече е обезщетил ищцата за настъпилата вреда със заплащане на обезщетение в размер на 35 000 лева, при наличие на съпричиняване от страна на починалия, поради което предявения иск е изцяло неоснователен.

Предвид изхода от спора, разноските в производството следва да бъдат понесени от ищцата, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК. Съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК, разноските претендирани от ответника са в размер на 755 лева, от които юрисконсултско възнаграждение в размерна 460 лева. Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал.8 от ГПК, максималния размер на възнаграждението следващо от чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25 от Наредба за заплащане на правната помощ е в размер от 100 до 360 лева, което по искове с цена на 10 000 лева, какъвто е настоящия, може да бъде увеличен с до 50 на сто от максималния размер. Съдът приема, че съответен на правната и фактическа сложност по делото е възнаграждение в минимален размер от 100 лева.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения о т Т. И. М. с ЕГН ********** от гр. Белоградчик, ул. **** представлявана от Адвокатско дружество „Д. и Х.“, представлявано от управителя адв. Г.

Б. Х., с адрес за връчване на съдебни книжа и призоваване гр. София, р-н Слатина, ул.**** № **** против АД „Д.З.“ с ЕИК **** със седалище и адрес на управление, гр.София, р-н Оборище, бул. ****, представлявано от Д.Х.Д. и Ж.М.Д. – изпълнителни директори, осъдителен иск с цена на иска 30 000 лева, предявен частичен от 150 000 лева, претендирани като обезщетение за неимуществени вреди настъпили в следствие на противоправно деяние, ПТП осъществено на 18.11.2017 г. в 19: 55 часа по ул. „Цар Асен II“ в посока към с. Новоселци, в което по непредпазливост, водачът на л.а. марка „Опел“, модел “Астра“ с ДКН **** управляван от Ц.Л.Т. е ударил пешеходеца И.М.А. и е причинил неговата смърт, на основание чл.432 КЗ вр. Чл. 45 от ЗЗД, ведно със законна лихва от 3

08.05.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 86 от ЗЗД .

ОСЪЖДА Т. И. М. с ЕГН ********** от гр. Белоградчик, ул. **** представлявана от Адвокатско дружество „Д. и Х.“, представлявано от управителя адв. Г. Б. Х., с адрес за връчване на съдебни книжа и призоваване гр. София, р-н Слатина, ул. **** № **** да заплати на АД „Д.З.“ с ЕИК **** със седалище и адрес на управление, гр. София, р-н Оборище, бул. ****, представлявано от Д.Х.Д. и Ж.М.Д. – изпълнителни директори, сумата от 305 лева, представляваща направените по делото разноски, на основание чл. 78, ал.3 и сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал.8 от ГПК.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от настоящия съдебен акт.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

4