Решение № 458 от 23.04.2025, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 458 гр. Горна Оряховица, 23.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимира Ив. Николова-Петрова при участието на секретаря Милена Гр. Д.а като разгледа докладваното от Красимира Ив. Николова-Петрова Гражданско дело № 20244120102453 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.55,ал.1,пр.1 от ЗЗД.

Ищецът Р. Д. П. с ЕГН **********, с адрес: гр.Д.О. ул...№..., чрез пълномощник – адв. П.

С. П. от САК, твърди в исковата си молба, че на 26.10.2023г. между ищеца и „Ти Би Ай Банк" ЕАД е сключен договор за потребителски кредит № 720031276493, по силата на който е усвоена главница в размер на 300 лв., при лихвен процент в размер на 47.82 % и годишен процент на разходите в размер на 58.57 %. Сочи, че съгласно чл.7.1 от договора, кредитополучателят е задължен да заплати застрахователна премия в размер на 730.80 лв., като в резултат на това за усвоена сума в размер на 300 лв. задълженията по кредита набъбват до 2726.84 лв. Твърди, че предвид извършеното предсрочно погасяване по договора на 31.10.2024г., за изтегления кредит от 300 лв. и за ползването му от около 12 месеца, кредитополучателят е заплатил на кредитора сума в общ размер на 910.05 лв., както следва: на 29.01.2024г. – 45 лв., на 17.04.2024г. – 38 лв., на 22.04.2024г. – 55 лв., на 03.05.2024г. – 43,44 лв., на 08.10.2024г. – 100 лв., на 10.09.2024г. – 50 лв., на 10.09.2024г. – 98,90 лв., на 09.10.2024г. – 24,57 лв., на 31.10.2024г. – 455,24 лв.

Пояснява, че кредитополучателят е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител и на кредитор съгласно чл.9,ал.3 и ал. 4 от ЗПК, а сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит и за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - Законът за 1 потребителския кредит. Твърди, че посоченият договор е недействителен на основание чл.10,ал.1 от ЗПК, чл.11,ал.1,т.9, т.10, т.11 и т.12 от ЗПК вр. чл.22 от ЗПК, чл.21,ал.1 от ЗПК, чл.26,ал.1, предл.3 от ЗЗД, както и чл.146,ал.1 от ЗЗП. Посочва, че процесният договор за кредит е сключен в нарушение на правилата на чл.10,ал.1 от ЗПК; договорът е сключен в разрез с правилата за форма на договора за кредит, в същия липсват волеизявленията на страните, както и не отговаря на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ) и Закона за потребителския кредит). Твърди, че договорът не е сключен нито на хартия, нито на „друг траен носител" по смисъла на чл.10,ал.1 от ЗПК; в същия липсват както саморъчни, така и електронни подписи; в договора е вписано от страна на кредитора потвърждение на потребителя, но такова направено такова от потребителя в действителност липсва. Счита, че това обстоятелство води нищожността на целия договор на основание чл.10,ал.1 във вр. чл.22 от ЗПК.

Твърди, че уговорката за заплащане на застрахователна премия, посочена в чл.7.1. от договора е нищожна на основание чл.21,ал.1 вр. чл.19,ал.4 от ЗПК, чл.26,ал.1, предл.3 от ЗЗД и чл.146,ал.1 от ЗЗП, а сочените пороци влекат след себе си и недействителността на целия договор. Пояснява, че в процесния договор за потребителски кредит потребителят е усвоил сума в размер на 300 лв. Сочи, че съгласно чл.7.1 и чл.11.2 от договора, застрахователната премия е включена в главницата по кредита, като по посочения начин въпреки че потребителят заявява кредит в размер на 300 лв. и действително усвоява тази сума, същият следва да върне главница в размер на 1030.80 лв. и да заплаща лихва върху последната сума.

Заявява, че по този начин се заобикаля изискването на чл.19,ал.4 от ЗПК, размерът на сочената застраховка не е причислен към главницата по кредита, тъй като тогава действителният размер на ГПР по кредита би надвишил значително предвидения лимит в чл.19,ал.4 от ЗПК. Посочва, че по този начин кредиторът е заблудил потребителя, че сключва договор при 47.82 %, докато реалният размер на ГПР би надвишил 200 %. Счита, че приложимото национално законодателство следва да бъде тълкувано и прилагано съобразно духа, целите, съображенията и разпоредбите на действащата Директива 2008/48/Е0 на ЕП и Съвета от 23 Април 2008г. относно договорите за потребителски кредити. Сочи, че гореописаните такси безспорно попадат в изискванията на директивата - те са предвидими общи разходи, които обуславят сключването на договора при тези условия и са предварително заложени. Счита, че по тези съображения тези клаузи изискват размерът им да се включи в общия размер на разходите и от там в ГПР, поради което неправилното изчисляване и посочване е самостоятелно основание за недействителност на договора. Сочи, че в подкрепа на това е и обстоятелството, че посочването на ГПР е изведено като съществено условие на договора. Заявява, че посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните, представлява „заблуждаваща търговска практика" по смисъла на чл.68д,ал.1 и ал.2,т.1 от ЗЗП, както и по смисъла на правото на ЕС. Цитира Решение от 15.03.2012г. по дело С-453/10 на ЕСЕ. Заявява, че посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация, която подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл.19,ал.4 от 2

ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. Позовава се на Решение № 1411 от 29.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1207/2019 г., Решение № 1510 от 13.12.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2373/2019 г., Решение № ЗЗ от 8.01.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2344/2019 г., Решение № 220 от 18.02.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2957/2019 г., както и Решение от 21.03.2024 по дело C-714/22 на СЕС по тълкуване на член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48. Сочи, че в тази връзка и неправилното посочване на ГПР води до нищожност на договора в цялост.

Твърди, че текстовете на договора, предвиждащи заплащането на застраховка, са нищожни и на основание чл.26,ал.1, предл.3 от ЗЗД. Заявява, че в настоящия случай, поради накърняване на принципа на „добрите нрави" по смисъла на чл.26,ал.1,пр.3 от ЗЗД се достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договореното съглашение до злепоставяне на интересите на кредитополучателя, с цел извличане на собствена облага на кредитора. Сочи, че в случая уговорената стойност на процесната застраховка, а именно 730.80 лв., надвишава повече от 2 пъти чистата стойност на отпуснатия заем (300 лв.). Ето защо приема, че с уговарянето на сочената застраховка длъжникът не извлича полза или изгода, тоест не получава услуга, а само бъдещ сигурен пасив и потенциална свръх задлъжнялост, което обезсмисля единствения му мотив да сключи процесния договор за потребителски кредит - да си набави средства в спешен порядък за задоволяване на текущи нужди. Счита, че не е налице никаква разумна и съразмерна икономическа връзка между стойността на договорената застраховка /730.80 лв./ и кореспондиращата им насрещна престация /усвояване на главница в размер на 300 лв./, тоест налице е очевидната нееквивалентност в дължимия резултат от противоположните страни по облигационното правоотношение. Сочи, че неравностойността в насрещните престации на страните, уговорили тази застраховка, е такава, че практически е сведена до липса на престация от страна на кредитодателя, при което правно положение съдебната практика е категорична и константна, че е налице противоречие на договореното с добрите нрави.

Твърди, че клаузите от договора, предвиждащи заплащането на застраховка и включване на застрахователната премия в главницата по кредита, нарушават изискванията на чл.143,ал.2,т.19 от ЗЗП и чл.147,ал.1 от ЗЗП; посочените клаузи по договора противоречат на добрите нрави и добрите търговски практики, като илюстрират директно уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава последния. Счита, че същите не са формулирани по ясен и недвусмислен начин съгласно чл.147,ал.1 от ЗЗП. Счита, че неправилно и в противоречие с изискването за добросъвестност, като част от главницата, върху която са изчислени приложимия годишен лихвен процент и годишния процент на разходите, е включена сума за застраховка. Заявява, че застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за такава услуга е задължително условие за получаване на кредита, са елемент от общия разход по кредита за 3 потребител, изрично посочен в § 1,т.1 ДР към ЗПК. Твърди, че тази разпоредба определя застрахователните премии като разход за допълнителна услуга, свързана с договора за кредит, а не като елемент от главницата по същия. Счита, че причисляването на разход по кредита ката елемент от главницата води до необосновано оскъпяване на същия, тъй като увеличава основата, към която се прилага договорения лихвен процент. Счита, че в случая дори да се приеме, че съгласно чл.19 от договора за кредит застрахователната премия не е задължително условие за сключването на договора, то тя е такова за получаването на кредита. Предвид изложеното, счита, че потребителят не можа да прецени икономическите последици от сключването на договора по смисъла на чл.143,ал.2,т.19 от ЗЗП.

Посочва, че процесният договор за кредит е недействителен и поради нарушаване на изискванията на чл.11,ал.1,т.7,т.9,т.10 и 11 от ЗПК, тъй като в договора кредиторът се е задоволил единствено с посочване като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и на ГПР. Заявява, че по отношение на лихвения процент, в чл.9.2 от договора е посочена уговорената между страните възнаградителна лихва - 47.82 % ГЛП, който се изчислява ежемесечно по метода на простата лихва "върху остатъчния размер на главницата по кредита". Твърди, че от съдържанието на договора не става ясно дали посоченият лихвен процент е фиксиран или референтен; не става ясно и каква сума ще бъде считана за "главница" при ежемесечното изчисляване на лихвата, доколкото в чл.7 от договора, озаглавен "Общ размер на кредита и условията за усвояването му", са посочени различни суми, наречени "размер на кредита" - чиста сума на кредита, застраховки, общ размер на кредита и еднократна такса за оценка на риска. Пояснява, че в договора е посочен размер на кредита е 300 лв. и общ размер на кредита - 1030.80 лв., включващ и застрахователните премии по застраховката, като липсва яснота коя от двете суми, сочени като "размер на кредита", се има предвид при определяне на остатъчния размер на главницата, служещ за изчисляване на лихвата. Твърди, че наред с това липсва уговорка относно това какъв е лихвеният процент, приложим по отношение на посочената "застрахователна премия", заплатена чрез "финансиране от кредитора" по реда на чл.6 от искане-декларация за потребителски кредит. Сочи отново, че в нарушение на чл.11,ал.1,т.7 и т.10 от ЗПК, в сключения договор застрахователната премия е включена като „общ размер на кредита", вместо към като "общ разход по кредита за потребителя", в който попада съгласно установената дефиниция в §1, т.1 от ДР на ЗПК. Пояснява, че в нито един момент ищецът не е имал достъп до сумата 730.80 лв., включена в общия размер на главницата по заема. Счита, че поради липсата на конкретизация относно начина, по който е формиран ГПР, е налице неяснота относно включените в него компоненти, препятства се възможността на потребителя да прецени дали да сключи договора за кредит при определените условия за връщане на заетата сума и обуславя нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем за потребителя начин (чл.10,ал.1 от ЗПК). Твърди, че в настоящия случай не се доказва наличието на изготвен погасителен план към процесния договор за кредит, съдържащ разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо допълнителните разходи.