Решение № 702 от 13.02.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 702 гр. София, 13.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина Ангелова

Милен Евтимов при участието на секретаря Мариана Д. Ружина като разгледа докладваното от Валентина Ангелова Въззивно гражданско дело № 20211100513010 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е въззивно - по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

С решение № 20170393 от 10.08.2021 г., постановено по гражданско дело № 29790 по описа за 2020 г. на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 158 състав, упражняването на родителските права по отношение на децата Й. Н. Ф.а, родена на ******* г., и Е. Н.

Ф.а, родена на ******* г., било предоставено на тяхната майка С. Н. Г., при която било определено местоживеенето на децата; определен бил режим на контакти на бащата с децата, както следва всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 18 часа в петък до 18 часа в неделя, с преспиване, както и двадесет дни през лятото, с преспиване, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на бащата всяка нечетна година за Коледните празници, считано от 18 часа на 24-ти декември до 18часа на 26 декември, и за Великденските празници, считано от 18 часа на Разпети петък до 18 часа на понеделник-първия ден след Великден; всяка четна година за Новогодишните празници, считано от 19 часа на 30-ти декември до 19 часа на 2-ри януари; осъдил Н. В. Ф. да заплаща на децата си Й. Н. Ф.а и Е. Н. Ф.а, чрез тяхната майка и законен представител С. Н. Г. месечна издръжка в размер на 200 лева, считано от влизане в сила на съдебното решение в частта му относно местоживеенето на 1 децата, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до настъпване на законово основание за изменението или прекратяването й; осъдил Н. В. Ф. да заплати в полза на СРС сумата от 576 лева държавна такса върху определената в полза на децата издръжки.

Недоволен от така постановеното решение останал Н. В. Ф., въззивник в настоящето производство, обжалва същото в частта му относно определения му режим на контакти с децата Й. и Е., като сочи, че неправилно съдът не определил време през пролетната и зимната ваканции на децата, което да прекарват при него, както и за официалните празници в Република България, извън Коледните, Новогодишните и Великденските празници; не било определено децата да прекарват с него рождения и именния му ден, както и рождените и именните дни на децата да бъдат разпределени между двамата родители и неоснователно му определил вместо 30, само 20 дни през лятото. Счита, че решението на първоинстанционният съд е неправилно, незаконосъобразно и явно необосновано, постановено в противоречие с установената съдебна практика и с материалния закон и при допуснати процесуални нарушения.

Излага подробни съображения в подкрепа на сочените пороци. Моли съда да постанови решение, с което да отмени съдебен акт в обжалваната част и вместо да му определи режим на лични отношения с децата с право да ги взема всеки първи и трети петък, събота и неделя след учебни занятия в петък до 19 часа в неделя, с преспиване, както и всяка втора и четвърта сряда и четвъртък от месеца, след приключване на учебните занятия в сряда до 9 часа в петък, с преспиване, 30 дни през лятото, разделени на два пъти по 15 дни, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, за първата половина на пролетната и зимната ваканции, като всяка четна година децата да прекарват с него всички официални празници на Република България, личните си празници (рожден ден и имен ден) от 9 часа на съответния ден до 8 часа на следващия ден, и ежегодно да прекарват с него личните му празници – 04.02. и 06.12. от 9 часа на съответния ден до 8 часа на следващия ден.

В хода на съдебното дирене, лично и чрез процесуалния си представител, поддържа въззивната жалба и пледира за нейното уважаване. Претендира сторените деловодни разноски по представен списък.

В срока по чл. 263 от ГПК, С. Н. Г., въззиваема страна в настоящето производство, е депозирала писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба на другата страна като неоснователна и излага съображения в тази насока. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди обжалвания съдебен акт, като й присъди сторени по делото разноски за настоящата съдебна инстанция.

В хода на съдебното дирене, пледира за отхвърляне на жалбата като неоснователна и потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Окончателното си становище излага в писмени бележки, вх. № 66003 2 от 13.10.2022 г.

Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от страна в първоинстанционното производство, имаща правен интерес от обжалването и срещу допустим и подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

С оглед предмета на въззивна проверка, очертан в жалбата, първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано в частите му относно упражняването на родителските права, местоживеенето на децата Й. и Е., издръжката, дължима за тях от бащата и осъждането на въззивника за дължимата държавна такса върху нея.

За да се произнесе, въззивния съд взе предвид следното :

Първоинстанционният Софийски районен съд бил сезиран обективно и субективно съединени искове по чл. 127, ал. 2 от СК, предявени като първоначални и насрещни от Н. В. Ф., първоначален ищец, и С. Н. Г., насрещен ищец, за постановяване на акт на спорна съдебна администрация за определяне на мерки за упражняване на родителските права по отношение на Й., родена на ******* г., и Е., родена на ******* г., тяхното местоживеене и режим на лични контакти с неотглеждащият ги родител и за издръжката на децата от последния.

По отделно страните твърдели, че са живели на съпружески начала от 2004 г., като са родители на децата Й., родена на ******* г., и Е., родена на ******* г., като сега били разделени. Н. Ф. твърдял, че от 2018 г. семейството имало финансови проблеми, а ответницата дълго време не работела, като по нейна молба на 18.06.2020 г. било образувано дело срещу него за извършено домашно насилие, като тя с децата напуснали дома. Поддържал също, че децата не искали да живеят при родителите на ответницата. С. Г. не оспорвала, че с първоначалния ищец са живели като съпрузи от 2004 г. до месец юни 2020 г., но тогава той започнал да я гони от жилището, което била негова собственост. Последното сочи като причина да напусне дома с децата и да се установи при родителите си. Твърдяла, че на 17.06.2020 г. при опит да вземе свои и на децата вещи от дома на първоначалния ищец, между страните възникнал конфликт, който наложил намесата на полицията. Твърдяла също, че до раздялата им, ищецът често отсъствал и не полагал финансови грижи за семейството.

Всеки от родителите поотделно претендирал да му се предоставят родителските права спрямо децата Й. и Е., като при него се определи и местоживеенето им, а на другия родител да се определи съответен режим на контакти с децата и се осъди да им заплаща издръжка, която Ф. считал, че следва да е в размер на 162,50 лева за всяко дете, а Г. – в размер на 200 лева за всяко дете.

Настоящият състав на Софийски градски съд, Гражданско отделение, след като взе предвид становищата на страните, събраните в двете съдебни инстанции доказателства, прецени ги по реда на въззивното производство и съобрази 3 приложения закон, по свое убеждение, приема за установено следното :

Въззивният съд намира, че от събраните в първоинстанционното производство доказателства се установява следната, относима към предмета на въззивна проверка, фактическа обстановка :

Между страните няма спор, че са съжителствали като съпрузи до месец юни 2020 г., както и че са родители на децата Й. Н. Ф.а, с ЕГН **********, и Е. Н. Ф.а, с ЕГН *******, като последното обстоятелство се установява и от представените по делото удостоверения за раждане на двете деца, като издадени съответно въз основа на акт за раждане №

0435/22.12.2008 г. и № 0397/30.09.2011 г., съставени от длъжностното лице по гражданското състояние при Столична община, Район *******“, област София-град, както и от удостоверение за семейно положение, съпруг/а и деца, издадено на Н. Ф..

Не е спорно също, че раздялата на страните е настъпила през месец юни 2020 г., като до тогава те и децата живеели в апартамент № 34, находящ се в гр. София, ж. к.

*******“, ул. „*******. Видно от представения нотариален акт за покупко-продажба № 104, том І1 рег. № 1407 дело № 93 от 2005 г., същото жилище е собственост на въззивника.

След раздялата, въззиваемата и двете деца се установили да живеят първоначално при нейните родители, а след известно време се отделили да живеят в жилище под наем.

Изслушани и двамата родители са заявили желание и възможност да участват в грижите за децата си, а съобразно приетите по делото социални доклади и двамата родители разполагат с добър родителски капацитет и липсват установени рискове за децата в семейната им среда.

По делото е прието заключение на допусната съдебно психологична експертиза, което не се оспорвало от страните и било възприето в цялост от първоинстанционният съд. Въззивният съд, при повторния анализ на доказателствената съвкупност по делото приема същото заключение като дадено обективно, компетентно и безпристрастно, поради също го кредитира. От същото е видно, че като за детето Й. значима фигура на емоционална привързаност се явява бащата, като за нея е важна връзката с него, което според вещото лице се дължи на различните възпитателни подходи от страна на двамата родители, като самото дете възприема по-лесно възпитателният подход на бащата. Силната привързаност помежду им се дължала също на сходство в характерите и потребностите. Също така, силното желание на детето за съвместен живот с бащата в неговия апартамент, според вещото лице се обяснява и с факта, че голяма част от приятелския кръг на Й. са деца, живеещи в съседство с бащата. Вещото лице сочи обаче, че не са налице съществени аргументи, които да подкрепят усещането на детето за дискомфорт, освен субективното преживяване на Й. за прекомерна строгост по 4 отношение на нейното възпитание от страна на майката и нейните възходящи (бабата и дядото по майчина линия). Детето изпитвало изразена потребност да спортува, като приемало за изключително несправедливо отношение към нея от страна на майката спирането й от тренировки по фигурно пързаляне. Според заключението, успехът на детето в училище е променен в сравнение с миналата учебна година, като обяснението на Й. за причината за това е, че е лишена от тренировките си, които я мотивират. Друг аспект на по-ниския успех е, че същият е резултат от ситуацията, в която е поставена в момента. Й. имала изразени предпочитания за подготовка съвместно с баща си и категорично отхвърляла възможността да учи с майка си. Поведенчески Й. се променяла в присъствието на двамата родители, като ставала по-авторитарна и демонстрирала надмощие в ситуацията, сякаш по този начин символично наказвала майка си. Независимо от ситуацията, Й. успявала да намери своя комфорт, като се занимавала с предпочитани от нея дейности. По отношение на Е., вещото лице сочи, че детето е с нормална емоционална привързаност и към двамата родители, като счита ситуацията, в която е поставена за временна и има изявена потребност за в бъдеще да живее и с двамата си родители. Според вещото лице, към момента на изследването, детето се чувствало по сигурно в средата и под грижите на майката и нейните близки.

Според вещото лице, това дете успява да извлече максимума от всяка една ситуация.

При Е. се наблюдавал по-дълъг период на адаптация към нови и променени параметри на външната среда. Според вещото лице децата са преки участници в конфликта между своите родители, като са били свидетели на семейните конфликти и продължават да живеят в условията на разтрогната и конфликтна семейна среда. Личните цели, желания и амбиции на родителите се отразявали върху психическото състояние на децата, които не били добре осведомени за случващото се между техните родители и за естеството на водените помежду им дела. И двамата родители имали участие във въвличането на децата в семейния конфликт по техния спор и претенциите за родителските права. Във връзка с отношенията на децата с техните баби и дядо, е посочено, че родителите на майката имат изградено отношение на помощ и подкрепа относно отглеждането на децата. При направените коментари от страна на детето Й. и нейния баща, че бабата по майчина линия си позволява да коментира негативно поведението на бащата, вещото лице сочи, че се касае за санкции относно неуважителното поведение на самото дете към майката. Бабата и дядото по майчина линия се стремели към задоволяване на основните нужди на децата от учебници, храна, дрехи, обувки и техника, ако се налага. Майката и роднините й предприели мерки в присъствието на децата, а и по принцип да не се говори за проявите, поведението и демонстрираните намерения на бащата. Бабата по бащина линия била категорична, че за разтрогването на взаимоотношенията между родителите изключително виновна е майката, която поддържала близки отношения с мъж от семейното обкръжение. Тя също не одобрявала възпитателните методи на майката и 5 нейните родители, като ги описвала като прекалено диктаторски и остри. Вещото лице сочи, че отношенията на децата към бабите и дядото са реципрочни на отношенията им към техните родители, като Й. изпитва силно положителни чувства и емоционална привързаност към бабата по бащина линия, на фона на крайно негативно, дори игнориращо отношение към бабата и дядото по майчина линия. При Е. било налице еднакво положително отношение към бабите и дядото. Вещото лице посочвало също, че детето Й. е емоционално и психологически свързано предимно с баща си, като в ситуацията на раздяла се щади от контакти с единия родител, а именно – с майката.

Разпечатката съдържа 33 от 96 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/92aeb10d-17d1-40d9-84b3-151a08821629