Решение № 231 от 17.01.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 231 гр. Пловдив, 17.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Тотка Ив. Фитнева като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20245330122317 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба от З. Д. Д., ЕГН **********, против Д. И. К., ЕГН **********, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл.

45 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 4321 лева - главница, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, тревожност, унижение и загуба на репутация от непозволено увреждане, вследствие на направено от ответницата изказване на 07.09.2023 г. по време на заседание на ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба – 27.12.2024 г. до окончателното й погасяване.

В исковата молба и уточняващи молби се твърди, че на 07.09.2023 г. в заседание на ***, по време на разискванията преди вземане на Решение № *** г. на ***, ответницата направила изказване в присъствието на ищеца, който към посочената дата бил ***. На проведеното заседание били разисквани 44 различни точки, като по част от тях вносител бил З. Д., поради което и присъствал на заседанието. Взетото решение № * с протокол от *. включвало следното съдържание: „1. Дава съгласие да се сключи предварителен договор за покупко-продажба, съгласно Приложение № 1, по силата на който О. П. да придобие възмездно, чрез покупко-продажба поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кад. рег. на гр. П., одобрени със Заповед № РД-18-48/ 03.06.2009 г. на ИД на АГКК, находящ се в ***, за сумата от 28 971 900 лева без ДДС.” . Решението включвало и други точки, които касаели определянето на продажната цена на имота, плащането на данъци и такси по сделката и други, като с него се възлагало на * на О. П. /към който момент такъв е бил ищецът по делото/ изпълнението на решението.

Във връзка с взетото решение ответницата направила изказване, в което посочила, че „Към господин Д. (ищецът) основно искам да се изкажа, но се надявам и колегите, които смятат да подкрепят това предложение да ме слушат. Господин Д., вие така много обичате да казвате, какъв брилянтен икономист сте. Сега искам да Ви кажа, в случая, 1 нещо супер елементарно - няма нужда от икономическо образование, за да се разбере. Да, става въпрос за пазарни принципи, как се влияе на цената. Цената на един имот или изобщо каквото и да е, се влияе от външни фактори - може да се вдига, може и да пада.

Външните фактори в случая, господин Д., сте Вие, като *** О. П. Как вие съвсем целенасочено влияете върху цената на имота, който в момента искате да закупим за 35 милиона. Не само това, вие по същия начин влияехте и на цената на съседния имот, който беше оценен за 7 милиона. Във ... На финансовите пазари, господин Д., когато един ... така брокер влияе по такъв целенасочен ... как да кажа, манипулативен начин на цената, този човек му се търси отговорност. Дори говорим арести и така нататък. В случая, това което видяхме - от една страна сменя се противозаконно предназначението на един терен, който е за озеленяване, на който не може да се строи, на такъв терен, който може да се строи и изведнъж му се вдига цената. Същевременно на съседния имот, който е абсолютно същия и като площ, намират се в същата гора, абсолютно еднакви двата имота, който е оценен за 7 милиона, Вие решавате да го *ните за 7 други терена, само че на тях им сваляте цената преднамерено, когато им сменяте предназначението от терени на които може да се строи, вие ги правите за спорт и ... и атракции така обслужвате интереси на ваши приятели. Това е истината.

Категорично сме против такива сделки“

Според ищеца посоченото изказване представлява едно общо смислово цяло и в същността си било невярно, като съдържало обидни, неверни и позоряващи обстоятелства, поради което то не следвало да се разглежда поотделно.

Ищецът сочи, че твърдението как обича много да казва, че е брилянтен икономист само по себе си било невярно, а съчетано със следващото изказване, че ще му се обясни нещо супер елементарно, за което няма нужда от икономическо образование, се явявало обидно. Невярно било твърдението, че ищецът поискал нещо, доколкото въпросното решение било не по негово предложение, а по предложение на * * - В. Р.. Категорично невярно било, че ищецът бил „външен фактор“ за определяне на цените на имотите и че целенасочено влияело върху същите. Цените на имотите, с които се разпореждала или които придобивала Общината се определяли по нормативно установен ред по ЗОС, наредби на ** и т.н., като това не ставало дори от служители на общинската администрация, а от независими оценители. Самото твърдение, че ищецът целенасочено влияел на цените било невярно и би могло да се разглежда, дори като твърдение, че е извършил престъпление, което кореспондирало с абзац от изказване на ответницата, свързан с търсенето на отговорност на ищеца и се говорело за негов арест, което било и обидно, и позорящо.

Неверни били твърденията на ответника, че ищецът свалял цените на имоти или че взима решение за *на и покупки на общинско имущество сам. От една страна, било практически невъзможно ищецът сам да „свали“ цената на даден имот, тъй като тя се определяла по предвиден в закона ред и след като се гласува от ОбС. Предназначението на определени имоти също не се определяло от * на *, а в зависимост от конкретният имот от ПУП, ОУП или друг устройствен план, който се изготвял съвместно от други лица с други квалификации или длъжност и в повечето случаи се гласувало от *.

Ответникът бил наясно с това, че направеното от него изказване ще намери голямо медийно отразяване, тъй като, от една страна - заседанията на *** били публични и се излъчвали пряко в сайта на * и във фейсбук страницата й, а и се препредавали оттам и от повечето местни медии. От друга страна, на заседанието присъствали множество журналисти както от местни, така и от национални медии. Направеното изказване било тиражирано в множество сайтове и било отразено в новинарските емисии на повечето национални медии. Множество познати и приятели и дори случайно срещнати хора, вследствие на направеното изказване от ответника, поставяли на ищеца въпроси дали е вярно това, което казала К., дали действително ще го задържат, как бил направил оценките, 2 извършил ли бил някакво престъпление. При публични изяви, случайни хора се позовавали на казаното от К. и твърдели, че щом е казано от *, ищецът бил престъпник. На него му се налагало да обяснява в продължителен период от време, че казаното не било вярно и че било юридически невъзможно, че не бил извършил престъпление и нямало да бъде арестуван.

Казаното от ответницата било крайно неприятно за ищеца, довело до множество негативни преживявания в личен и социален план в продължение на месеци. Стигнало се дотам, че ищецът се разделил с познати и приятели, преживял тежко казаното и последиците му. Всичко това било крайно неприятно за него и уронило честта и достойнството му. По този начин казаното довело до стрес и тревожност, както и до унижение и загуба на репутация- вследствие на твърденията, че ищецът превишил правата си и извършил нещо, което било недопустимо от закона (незаконно) и го очаквал арест.

Предвид изложеното, моли за уважаване на предявения иск. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва авторството и съдържанието на изказването, изведено от ищеца като източник на твърдяното непозволено увреждане. Сочи, че изказването не било неправомерно действие, а дори напротив - чрез него г-жа К. упражнила едно от основаните права на личността, правото да изразява и разпространява мнение и да търси, получава и разпространява информация. В обсега на това право се включвала свободата на всеки да отстоява своето мнение и да получава, съобщава и предава мнения, идеи или информация, независимо от начина на изразяване и то било гарантирано от разпоредбите на чл. 39-41 от КРБ и в чл. 10 от КЗПЧОС.

Също като ищеца счита, че „цялото изказване представлява едно общо смислово цяло“ и именно за това поведението на ответника не било неправомерно, а било израз на правото и задължението му като *** да вземе отношение към работата на ***. Напълно нормално било част от тези мнения да не се харесват на * на *. Преценката за правомерност на поведението следвало да се прави, именно в този контекст - изказано било лично мнение на *** в рамките на дискусия по предложение, внесено от ***, ръководена от * на *.

Позовава се на съдебна практика, че не може да се ангажира гражданска отговорност за подобни изказвания. Конкретното изказване не представлявало умишлено унижаване на достойнството посредством неприлично отнасяне, не било съзнателно разгласяване на неистински позорни обстоятелства, нито приписвало конкретно престъпление. От значение бил фактът, че ищецът имал качеството „*“, поради което следвало да има по-голям праг на търпимост откъм критики. Това възражение имало значение към основанието на иска, както и към неговия размер.

На следващо място, ответницата оспорва, че ищецът е претърпял описаните в исковата молба вреди, като възразява и, че дори и да е бил претърпял някакви вреди, те не се намират в причинна връзка с поведението на ответника. Показателна в това отношение била една от публикациите, представени от ищеца с дата на публикуване 07.09.2023 г. /денят на въпросното заседание на ***/, в която след цитиране на част от изказването на ответника е цитиран ищецът: „С някои хора ще се видим в съда…“, като ответницата смята, че З. Д. веднага след приключване на сесията решил да води дела против нея и това било много преди събитията, твърдени от него, според които множество хора му поставяли въпроси дали казаното от К. било вярно или се позовавали на казаното.

С оглед на изложеното се иска да бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлен изцяло иска. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

3

За успешното провеждане на предявения иск, ищецът следва да докаже положителните факти, от които извлича благоприятни за себе си последици, т.е. положителните елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД – противоправно деяние, изразяващо се в отправени фактически твърдения, които са неверни и уронват доброто име и репутацията на ищеца в обществото, както и оценъчни съждения, които са обидни и клеветнически, и позорят ищеца; вреда /посочените в ИМ неимуществени вреди/; пряка и непосредствена причинна връзка между деянието и вредите, а също и размера на претендираното обезщетение, т.е. са установи претенцията си по основание и размер.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване и да установи такива положителни факти, които изключват твърденията в исковата молба, а при установяване на сочените като неверни твърдения от ищеца, изложени в исковата молба, да докаже, че същите са верни, предвид действащата по отношение на ищеца оборима презумпция за невярност. (В този смисъл Решение № 253 от 29.01.2014 г. по гр.д. № 1251/2012 г. по описа на ВКС, ІІІ-то г.о.). Ответникът следва да установи, че сочените от ищеца твърдения /изрази/ представляват оценъчни съждения, като същите са в рамките на свободата на словото по чл.

39, ал. 1 КРБ.

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че на 07.09.2023 г. на заседание на ***, по време на разискванията преди вземане на Решение № 257/07.09.2023 г. на ОбС Пловдив, ответницата направила изказване с посоченото в исковата молба и уточняващите към нея молби съдържание в присъствието на ищеца в качеството му на * на град П. към 07.09.2023 г. /виж Определение по чл. 140 ГПК от 18.08.2025 г./