Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 78 от 13.04.2022, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно частно наказателно дело 92/2022
Вид
Определение № 78
Подписан
13.04.2022
В сила
13.04.2022
Състав
Павлина Георгиева Димитрова, Ангелина Йоргакиева Лазарова, Георги Николов Грънчев

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 78 гр. Варна, 13.04.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Павлина Г. Димитрова

Членове:

Ангелина Й. Лазарова

Георги Н. Грънчев като разгледа докладваното от Ангелина Й. Лазарова Въззивно частно наказателно дело № 20223000600092 по описа за 2022 година Второинстанционното производство е по реда на чл. 249, ал.3 от НПК и се развива по глава 22-ва от НПК.

Образувано е по частен протест на прокурор при ВОП срещу определението на Окръжен съд гр. Варна по НОХД № 102/22 г., с което на 29.03.2022г. в разпоредителното заседание по делото съдебното производство било прекратено по реда на чл. 248 ал. 5 т. 1 от НПК, а делото – върнато на прокуратурата за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения, на основание чл. 249 вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК.

В протеста, подаден в законния срок, се поддържа мнение, че определението е неправилно. Прокурорът намира, че изложените от съда мотиви са общи, неопределени и неясни, поради което и не успяват да очертаят липсващите в обвинителния акт факти от значение за участието на подс. М. и М.. Според прокурора, изложената в обстоятелствената част на обвинителния акт фактология в достатъчна степен определя фактическата рамка на обвинението и не нарушава правото на подсъдимите да организират защитата си, както и да разберат в какво точно са обвинени – заявявано трайно и последователно от тях в редица процесуални моменти: при разпитите в качеството на обвиняеми и в двете проведени разпоредителни заседания. Прокурорът оспорва допустимостта на коментирането в определението на правна квалификация на деянието, от която и съдът е изходил, за да приеме, че обвинителният акт на отговоря на условията по чл.

246 ал. 2 от НПК. Иска се отменяне на определението за прекратяване на съдебното производство по НОХД № 102/2022г. по описа на ВОС и връщането на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Придвижването на протеста и материалите по делото до Апелативен съд гр. Варна сочи, че съставът на ВОС поддържа изразеното в определението становище и едновременно с това ангажира произнасяне на настоящия 1 състав.

Варненски апелативен съд, в настоящия състав, се запозна с материалите по делото, прецени съображенията в разглежданото определение и счете протеста за допустим и по същество основателен.

Производството пред първата инстанция е второ по ред, след постановяване на решение № 11/04.02.2022г. по ВНОХД № 412/2021г. на ВАпС, с което на основание чл.335,ал.2,вр.чл.348,ал.3,т.1 от НПК била отменена присъда №68 от 12.10.2021г. постановена по НОХД №783/21г. на ВОС и делото върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав от стадия на разпоредителното заседание. В отменителното решение въззивната инстанция счела, че: „първоинстанционния съд е постановил своето определение по чл.372,ал.4 от НПК без да проведе дължимата задълбочена оценка относно обосноваността на самопризнанията на тримата подсъдими, пренебрегвайки съществени противоречия и празноти в доказателствата, създаващи сериозни съмнения относно съставомерните признаци на инкриминираните престъпления и авторството им…. В такива случаи за разкриване на обективната истина е нужно делото да се разгледа по общия ред/вж ТР-1-2009-ОСНК/…. В конкретния случай, преценката на първоинстанционния съд, за пристъпване на разглеждане на делото по реда насъкратено съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, е неправилна…. проверявания съд е допуснал съществено процесуално нарушение по чл.348,ал.3,т.1 от НПК, като е допуснал провеждането на съкратено съдебно следствие,което не може да бъде отстранено във въззивната инстанция и изисква отмяна на проверяваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане в първата инстанция от стадия на разпоредителното заседание. Следва да се обърне внимание за съблюдаване на забраната да се влошава положението на подсъдимите както в първоинстанционното съдебно производство, така и при евентуално връщане на делото в предходната процесуална фаза, т.к. инстанционния контрол се осъществява само по тяхна жалба.“.

Предмет на образуваното във ВОС НОХД № 102/2022г. е внесеният на 15.07.2021г. обвинителен акт по д.п. № 1217/2020 г. по описа на І РУ при ОД МВР- Варна срещу Р. Б. Н., Р. ИВ. М. и ЛЮДМ. Й. М. за престъпления по чл.199, ал.2,т.1, пр.1, вр.ал.1, т.2, вр.чл.198, ал.4, вр.ал.1 НК и срещу последните двама – престъпление по чл.354а, ал.1, вр.чл.20, ал.2 НК. (В разпореждането за насрочване на разпоредителното заседание неточно е посочена квалификацията по първото обвинение чл.199, ал.2,т.1, пр.1, вр.ал.1, т.1 (големи размери), вр.чл.198, ал.4, вр.ал.1 НК. Последиците от reformatio in pejus с оглед оправдаването на подсъдимите с присъда №68 от 12.10.2021г. постановена по НОХД №783/21г. и отсъствието на протест с искане за постановяване на осъждане по признака по чл. 199 ал.1, т.2 от НК, по принцип ангажират предстоящото съдебно производство, но не променят правната оценка, извършена от прокурора в обвинителния акт.).

2

В разпоредителното заседание от 29.03.2022г. при изслушването по въпросите по чл. 248 ал. 1 от НПК, никой от лицата по чл. 247 б ал. 1 и 2 от НПК не констатирал допуснато в ДП съществено и отстранимо процесуално нарушение. За да постанови определението си за прекратяване на съдебното производство, ВОС установил допуснати съществени процесуални нарушения при изготвяне на обвинителния акт. При отсяване на общотеоретичните и трайно приемани в съдебната практика възгледи за значението на обвинителния акт, от конкретните съображения, съставът на въззивния съд преценява, че в основата на този извод са следните констатации на ВОС: „В обстоятелствената част на настоящия акт не са отразени правно-релевантни факти на обвинението и съответно не са изведени съставомерни признаци на деянието за обвиняемите М. и М. по чл.199, ал.2, т.1, пр.1, вр. ал.1, т.2, вр. чл.198, ал.4, вр. ал.1 от НК . Това е така според съдебния състав, защото ОА не съдържа ясно, конкретно, точно и пълно описание на всички обстоятелства, свързани с време, място и начин на извършване на престъплението, съобразно изискванията на чл.246 от НПК. При анализ на внесения във ВОС ОА, съставът на съда счита, че липсват в обстоятелствената част прецизирани действия или бездействия на подс. М. и М., дали основание на прокурора да възведе обвинението по чл.199, ал.2, т.1, пр.1, вр. ал.1, т.2, вр. чл.198, ал.4, вр. ал.1 от НК.“. Според съда, по този начин е нарушен чл. 55 от НПК, определящ осъществяването на правото на защита - обвиняемият следва да знае в какво точно е обвинен, да дава обяснения по обвинението като организира защита и ангажира доказателства във връзка с тях.

Съставът на въззивната инстанция не споделя изложените в определението съображения.

Съдържанието на обвинителния акт, по който е образувано производството в първата инстанция, напълно удовлетворява изискванията на чл. 246, ал.2 от НПК. В обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът изчерпателно е посочил всички факти, които е счел за обосноваващи правната оценка на престъплението, извършено от обвиняемите, времето – 09.08.2020г. след около 04.30ч., мястото – стаи 51 и 12 на хотел „Каприз“, ул. „Парижка комуна“ 2 А, гр. Варна, начинът – в самостоятелен абзац на стр. 7-8 от НОХД № 102/2022г. на ВОС. Доколкото прокурорът твърди, че в извършването на престъплението са участвали тримата обвиняеми, позиционирани в различните хронологични моменти в коридор и различни стаи на хотела, поддържащи връзка помежду си по телефон, в обвинителния акт се съдържат конкретни факти – кой, къде и какво е правил. По отношение на обв. М. и М. прокурорът е разграничил отделни епизоди, в които обв. Н. се е срещнала с обв. М., и други, в които двамата – М. и М. са били в стая № 12 и са комуникирали с нея чрез приложение на ползвания от обв. М. телефон. Дали ще бъде ползвано числителното „двамата“ или ще бъдат изписани имената на всеки от тях – „М. и М.“, е въпрос на писмен стил, като вложеното съдържание е еднозначно, а 3 именно двамата, обв. М. и обв. М., заедно са: писали на обв. Н. „да накара клиента си да се изкъпе и докато е в банята да му снима банковата карта“, постигнали уговорка да й дадат наркотика, след което обв. М. й дал в коридора конкретните вещества, отговорили на обв. Н. „да взима телефона, дебитната карта и направо цялото портмоне и да донесе всичко в тяхната стая“, след като на телефона на М. (без да е ясно кой от двамата в стая 12 в този момент физически е държал телефона на М.) е било получено съобщението й, че „яко е надрусала“ чужденеца и той е заспал, продължили да обсъждат какво точно да вземе обв. Н., като накрая обв.

М. отишъл при нея и заедно взели посочените вещи.

Описаните фактически обстоятелства, придружени от изводите на прокурора по отношение на квалифициращите извършеното признаци, на л.

18 от НОХД № 102/2022г. на ВОС, очертават в достатъчна степен предмета на доказване и дават възможност на подсъдимите да разберат съдържанието на обвинителните факти и да организират пълноценно защитата си – установимо и от изразената от тях, многократно, процесуална позиция – при разпитите в ДП, в проведените разпоредителни заседания, вкл. и при иницииране на процедурата по чл. 371 т. 2 от НПК при първото разглеждане на обвинителния акт по НОХД № 783/2021г. на ВОС. Следователно, подсъдимите, вкл. М. и М., напълно съзнават в какво са обвинени, могат да излагат своите обяснения по коментираните факти и да ги твърдят или оспорват.

Обвинителният акт е конструкция между обстоятелствена и диспозитивна част, които в своята съвкупност представят обвинителната теза.

В случая, в съответствие с вътрешното си убеждение, прокурорът е отразил всички свои фактически и правни съображения, позволяващи да се узнае рамката на обвинението, конкретно по чл. 199 от НК. Дали тези изводи са обосновани от доказателствената основа по делото е въпрос по съществото на обвинението. На следващо място, при отчитане указаното в решението по ВНОХД № 412/2021г. на ВАпС, предстои разгръщане на централната съдебна фаза по общия ред, като в процеса на събиране и проверка на доказателствата в хода на съдебното следствие прокурорът разполага и с правомощието по чл.

287 ал. 1 предл. 1 от НПК.

С оглед на изложеното съставът намери, че внесеният обвинителен акт съдържа изискуемите реквизити, визирани в Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС. Съставът съобрази и други примери от съдебната практика: Решение № 575 от 18.12.2013 г. на ВКС по н. д. № 1862/2013 г., I н. о. „при съизвършителство престъпният резултат се постига чрез съвместно осъществяване на изпълнителното деяние, в което е възможен вариант за различен принос на отделните съучастници, обединени от общ умисъл“;

Решение № 73 от 22.07.2019 г. на ВКС по н. д. № 89/2019 г., II н. о. „В 4 обстоятелствената част на обвинителния акт ясно са очертани фактите, които обуславят престъпната съставомерност на деянията и участието на подсъдимите Г. и Г. в тях чрез посочване на времето, мястото, изпълнителните деяния, механизма на извършване, предмета, както и обстоятелствата, правнозначими за съответните субективни измерения на тези обективни дадености в съзнанието на авторите на посегателството.“;

Решение № 78 от 6.08.2020 г. на ВКС по н. д. № 28/2020 г., II н. о., „С оглед на това, макар определянето на точния момент на постигане на съгласието да не е абсолютна предпоставка за повдигане на надлежно обвинение, то посочване на изключително голям времеви период като време на извършване на престъплението, неминуемо изправя защитата пред сериозни затруднения.

Още по-големи са тези затруднения по отношение изясняване мястото на извършването му …"... се сговорили да вършат престъпления в страната, на територията на североизточна България – Разград, Търговище, Исперих, а именно да разпространяват наркотични вещества...“; Решение № 177 от 10.04.2018 г. на ВКС по н. д. № 709/2017 г., III н. о.; Решение № 273 от 3.02.2017 г. на ВКС по н. д. № 937/2016 г., III н. о.; и др.

Изложеното обосновава извод, че разглежданото определение е неправилно и следва да бъде отменено, като съдопроизводствените действия в първата инстанция следва да продължат с решаване на въпросите по чл. 252 ал. 2 от НПК.