Решение № 209 от 13.04.2021, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 209 гр. Варна , 13.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 21 СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и шести март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Михаил Михайлов при участието на секретаря Даяна М. Петрова като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело № 20203110111430 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск от И. П. Ш., ЕГН ********** от гр. Варна, ж.к. В.В., б. **, вх. *, ет. *, ап. ** срещу Х. П. Н., ЕГН ********** от гр.Варна, ул. О. № *, ет. *, ап. ** за определеяне режим на личен контакт между ищеца и детето В.И. Ш.а, ЕГН ***********, родена на 01.10.2017г., на осн. чл. 127, ал.2 СК.

В исковата молба се излагат твърдения, че по време на съвместното съжителство на страните е родено детето В., което след раздялата на страните живее при своята майка. След раздялата на страните не се осъществява контакт между ищеца и детето, поради което желае определяне на разширен режим на личен контакт.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника. В исковата молба се излагат възражения досежно предложеният разширен режим за осъществяване на личен контакт между детето и бащата, като се сочи, че между същите не е възникнала емоционална връзка. Намира, че предложеният от ищеца режим на личен контакт не е подходящ за възрастта на детето, на ищеца липсват знания и умения за отглеждане на детето при този разширен режим за контакт с него. Намира, че при определяне на режим на личен контакт между бащата и детето следва да бъде определен период за адаптация, като режима на личен контакт се осъществява в присъствие на майката.

В срока по чл. 211, ал.1 ГПК е депозирана и насрещна искова молба от Х. П. Н., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. О. № *, ет. *, ап. ** срещу И. П. Ш., ЕГН ********** 1 от гр. Варна, ж.к. В.В., б. **, вх. *, ет. *, ап. **, с която се иска предоставяне на родителските права досежно детето В.И. Ш.а, ЕГН ***********, родена на 01.10.2017г. на майката, определяне местоживеенето на детето при нея, определяне на режим наличен контакт на бащата с детето, осъждане на последния да заплаща месечна издръжка в полза на детето в размер на 400 лева на месец считано от депозиране на насрещната искова молба в съда – 06.11.2020г. до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване, с падеж първо число на месеца, за който се дължи съответната издръжка ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, както и осъждане на ответника да заплати издръжка за минал период от време в размер на 4800 лева, които се образуват от по 400 лева на месец, за периода 06.11.2019г.-06.11.2020г., ведно със законната лихва считано от депозиране на насрещната искова молба в съда – 06.11.2020г. до окончателно изплащане на задължението, на осн. чл. 127, ал.2,чл. 143 и чл.149 СК.

Излагат се твърдения, че съвместното съжителство на страните е започнало на 22.01.2020г., като на 14.02.2020г. ищецът – ответник по насрещният иск е напуснал жилището, в което страните живеели с детето. Страните отново през месец юли 2020г. започнали да живеят заедно, като на 30.08.2020г. отново се разделили, поради наличието на противоречия в отношенията им. Релевира се искане за предоставяне на родителските права на майката и определяне при нея местоживеенето на детето, като се поддържа, че същата може да разчита на помощта на своите родители при отглеждане и грижа за същото. Посочва, че в жилището на ищеца – ответник по насрещните искове липсват условия за приспиване на детето, доколкото в двустайното жилище в което последният живее, живеят четирима възрастни.Излага твърдения, че считано от раждането на детето ищецът – ответник по насрещният иск не е предоставял издръжка на същото, в натура или парични средства. Счита, че доколкото получаваното от последния трудово възнаграждение възлиза в размер на 2000 лева на месец, то последния няма да бъде затруднен да заплаща издръжка на детето в размер на 400 лева на месец. Посочва, че считано от м.09/2019г. детето посещава уроци по английски два пъти седмично, при която месечно биват заплащани такси в размер на 120 лева, детето посещава и детска градина.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ищеца – ответник по насрещните искове. Оспорва наведените в насрещната искова молба твърдения, че не се е включвал в издръжката на детето. За периода, в който страните са осъществявали съвместно съжителство активно се е грижил за семейството си, като е поемал разходите за дрехи, храна, обувки и съпътстващите режийни разходи.

Излага, че след определяне от съда на привременни мерки по делото на 11.11.2020г., на ищеца – ответник по насрещният иск му е било отказано осъществяване на режим на личен контакт с детето, доколкото ответницата – ищец по 2 насрещните искове е изложила съображения за влошено здравословно състояние на своя баща. Поддържа искането си за определяне на разширен режим на личен контакт, като желае включване в състава на същия и възможността за осъществяване на контакт по телефон или посредством интернет комуникация. Намира за завишен размера на претендираната издръжка от 400 лева на месец, а по отношение на искането за присъждане на издръжка за минал период счита същото за неоснователно. Посочва, че до определяне на месечна издръжка от съда с постановяване на определение по привременни мерки е участвал с различни по размер суми при отглеждане на детето, а след това заплаща определената му издръжка от 300 лева. Не възразява да бъде определена издръжка в полза на детето в размер на 200 лева на месец.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

От представеното по делото удостоверение за раждане съдът приема, че детето В.И. Ш.а е родена на 01.10.2017г., като родители на детето са страните по спора.

От удостоверение №8/12.10.2020г. от детска градина №** „И.“, гр. Варна, ж.к.

В., ул. Л. №2 се установява, че детето посещава детската градина за учебната 2020/2021г., в която е определена месечна такса в размер на 48 лева.

Представено е удостоверение от 11.10.2020г. от Сдружение „Ц.Б.“, от което се установява, че детето посещава курс по английски език, считано от месец 09/2019г., като посещава школата през дните четвъртък и неделя, при определена такса за посещение на учебен час в размер на 15 лева.

От удостоверение от 09.10.2020г. се установява, че ответницата Х. П. Н., за периода 01.10.2019г.-30.09.2020г. се осигурява от осигурителя „К.И.“ ЕООД при осигурителен доход от 560 лева до 610 лева.

Представен по делото е социален доклад от Дирекция „С.П.“ гр. Варна, в който се сочи, че непосредствените грижи за детето В. се осъществяват от нейната майка.

Същата притежава необходимите родителски качества и умения за отглеждане на детето. Дават се препоръки за даване на подходящ период на адаптация, който да бъде съобразен с възрастта на детето, след което то да започне да приспива при своя баща.

Представено е становище от Дирекция „С.П.“ гр. Варна, в което се осъществява констатация по отношение въпроса за упражняване родителските права спрямо детето след постановяване от страна на съда на привременни мерки, като се посочва, че срещите между детето и бащата се в домът на ответницата. Посочва се, че детето се разстройва и плаче в момента, в който бащата се тръгва след осъществяване на срещата помежду им. Детето изпитва радостни чувства при срещите със своя баща. Дават се 3 препоръки, съобразно които общуването между бащата и детето следва да бъде осъществявано без присъствие на майката, доколкото присъствието й е предпоставка за конфликти между страните и провеждане на непълноценно общуване между бащата и детето.

Представена по делото е справка от ТД на НАП Варна, от която се установява, че за периода 01.10.2019г. – 01.01.2021г. осигурителния месечен доход на ищеца варира между 2171 и 3200 лева.

Представено по делото е платежно нареждане от 19.10.2020г., с което ищецът е заплатил по сметка на ответницата сумата от 300 лева – издръжка за месец 10/2020г., съответно платежно нареждане от 02.11.2020г. за заплатена издръжка за м.11/2020г. и от 03.12.2020г. – издръжка за месец 12.2020г.

Разпитан по искане на ищеца е свидетеля П.И. Ш. – баща на ищеца.Свидетелят посочва, че страните са живеели заедно в продължение на около месец – месец и половина, след което са се разделили. Към момента синът му живее с него в жилище в гр. Варна, ж.к. В.В., като жилището е с площ от 75 кв.м., същото се състои от две големи стаи и кухня. Свидетелят и неговата съпруга – майка на ищеца живеят в кухненската част от жилището, в другата стая живее дъщерята на свидетеля, а ищецът има своя самостоятелна стая. В стаята има диван, секция, телевизор. В жилището има обособено място за детето. Посочва, че детето е посещавало за около един час домът, в който ищецът живее два пъти, като първия път е било придружено от своята майка, а вторият без нея. Същото е било щастливо, играело си е, чувствало се е прекрасно.

Посочва, че детето търси близостта на своя баща.Виждал е ищецът да приготвя храна за детето, хранил е същото.

Разпитана по искане на ответника е свидетеля Д.Л.М. – без дела и родство със страните. Посочва, че детето В. живее със своята майка и баба в жилище в гр. Варна.

Жилището е просторно, като същото представлява мезонет. Детето си има собствена стая, която е пригодена за дете на неговата възраст. През летните месеци детето със своята майка и баба живеят във вила намираща се в местност „Ф.“, гр. Варна. Посочва, че съвсем от скоро ищцата работи в ДГ „М.“. Детето от 2-3 месеца посещава детска градина, същата в която майката работи, като преди това не е ходило на ясла.Наблюдава силно изградена връзка между майката и детето, същото постоянно я търси. Посочва, че през времето когато е виждала бащата с детето и майката, той не е вземал активно участие при отглеждане на детето. Виждала е детето да излиза на разходка със своя баща. Виждала е детето, неговата майка и бащата да отиват на плаж, през което време майката бягала след детето, доколкото то било по –палаво, а бащата стоял отстрани.

4

Известно е на свидетеля, че страните са живеели заедно съвсем за кратко време – месец, месец и половина, като от майката й е известно, че бащата след раздялата им не е заплащал издръжка в полза на детето. Страните са правили опити през 2020г. да живеят заедно, но опита е останал безуспешен.

Изслушана е ответницата в производство по чл.59, ал.6 СК, която посочва, че детето е на три години, като същото е свикнало с нея и никога не е оставало да спи при друг човек. Посочва, че детето изпитва чувства на радост когато бащата е на гости при него, търси неговата близост, те заедно си играят. Майката посочва, че детето обича своя баща и се чувства разтроена в момента, в който той си тръгва след проведена среща. Изразява опасения, че в жилището на бащата няма условия за отглеждане на детето, като единствено тези социално – битови проблеми на ищеца будят у нея притеснение за детето. Посочва, че желае до навършване на 6 годишна възраст режима на осъществяване на родителски контакт между бащата и детето да бъде осъществяван в нейно присъствие.

Ищецът Ш. посочва, че обича своето дете, щастлив е през времето, което е заедно с него. Заедно посочва, че си играят, забавляват се. Винаги когато детето желае да се обади на своята майка той не създава пречки за това. Живее в двустайно жилище, което е с площ от 72 кв.м., в което жилище живее заедно със своята майка и баща.Излага, че работи, не страда от заболявания, няма други задължения, за които да заплаща странични разходи. Желае да бъде определен разширен режим на личен контакт между него и детето, като му бъде дадена възможност да вижда взема детето от 18,00 часа в петъчния ден до неделя. Желае да осъществява и допълнителен контакт с детето и през останалото време.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Не е спорно между страните, поради което съдът още при изготвяне на проекта за доклад на делото прие, че родители на детето В., родена на 01.10.2017г. са страните по спора. По отношение на обстоятелството, че родителските права по отношение на детето следва да бъдат предоставени на майката, при която да бъде определено и местоживеенето на детето, между страните също липсва спор. В тази връзка съдът е сезиран с нарочен насрещен иск от ответницата – майка на детето. От доказателствата по делото се установява, че детето е на три години, като преките и непосредствени грижи за последното се осъществяват от неговата майка. Налице е силно изградена емоционална връзка между нея и детето, като същевременно майката притежава необходимите качества да се грижи за детето, като своевременно и защитава неговите права и законни интереси. Битовите условия, в които се отглежда детето са съобразени с потребностите на дете на неговата възраст, като се установи, че при отглеждане на 5 последното ответницата – ищец по насрещният иск е подпомагана и от своята майка, баба на детето по майчина линия. Така от анализа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема, че майката на детето притежава необходимите умения за отглеждане на детето, към момента на сезиране на съда упражнява родителските права, при което и с оглед охраняване интересите на детето това статукво следва да бъде запазено, като предявеният насрещен иск с правно осн. чл. 127, ал.2 СК бъде уважен, като родителските права по отношение на детето В. бъдат предоставени на майката, при която следва да бъде и определено местоживеенето на детето.