Решение № 725 от 07.02.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 725 гр. София, 07.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора Иванова при участието на секретаря Цветелина В. Пецева като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20221100505980 по описа за 2022 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №20018949 от 07.03.2022г., постановено по гр.дело №52148/2020г. по описа на СРС, І Г.О., 25-ти състав, отменя на основание чл.40, ал.1 от ЗУЕС по иск на „Ч.“ ЕООД, с ЕИК *******, срещу ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ на жилищна сграда, находяща се в град София, бул.„******* ” №****, представлявана от председателя на Управителния съвет М.В. Р. , решенията, приети на Общо Събрание, проведено на 24.09.2020г., а именно: т.3. Сумата за консумативи от 2.00 /два/ лева на месец на собственик или обитател да се увеличи на 5.00 /пет/ лева, считано от 01.10.2020г. ; т.6.

Избира за управител на Етажната собственост - М. Р. , за касиер — Р.Т. , членове В.К. и В.И.; т.7. Избира за председател на Контролния съвет на Етажната собственост В. Л. и за членове В.А. и М.М.. С решението е осъдена Е. С. на жилищна сграда, находяща се в град София, бул.„******* ” №***, представлявана от председателя на Управителния съвет М.В. Р. , да заплати, на основание чл.78, ал.1 ГПК н а „Ч.“ ЕООД, с ЕИК *******, сумата от 680.00 лв., сторени разноски в производството пред СРС.

Постъпила е въззивна жалба о т ответника - Е. С. на жилищна сграда, находяща се в град София, бул.„******* ” №****, представлявана от председателя на Управителния съвет М.В. Р. , чрез процесуален представител адв.С. Л., с която се обжалва изцяло решение №20018949 от 07.03.2022г., постановено по гр.дело №52148/2020г. по описа на СРС, І Г.О., 25-ти състав , като са инвокирани доводи за 1 неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, като постановен в противоречие на материалния закон и събраните по делото доказателства. Твърди се, че неправилно СРС е приел, че атакуваните решения на Общото събрание на етажната собственост /ОСЕС/, обективирани в протокол от 24.09.2020г. по т.3, т.6 и т.7, са незаконосъобразни, взети са, без да са спазени императивните изискванията на ЗУЕС относно реда за свикването на Общото събрание /ОС/, провеждането му и вземането на решенията, поради липса на необходимия кворум, както и поради факта, че съдържанието на съставения протокол от ОС не отговаря на изискванията на чл.16, ал.5 от ЗУЕС. Поддържа се, че от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства – писмени и гласни, се обосновава извода, че е спазена процедурата по свикването на процесното ОСЕС, проведено е при спазване на изискването на чл.15 от З У Е С . Допълнително в молби от 08.07.2022г. и от 18.01.2023г. е релевирано възражение за липсата на правен интерес за ищеца от водене на делото, тъй като се твърди, че решенията на ОСЕС по атакувания протокол от 24.09.2020г. с а били препотвърдени и прегласувани с решения на ОСЕС, обективирани в последващ протокол от 04.06.2022г., предвид на което предявеният иск се явява недопустим и постановеното решение следва да бъде обезсилено и производството по делото прекратено. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който д а обезсили обжалваното решение, алтернативно да го отмени изцяло и постанови друго, с което да прекрати производството по делото като недопустимо или да отхвърли изцяло предявения иск с правно основание чл.40 от ЗУЕС за отмяна на решения по т.3, т.6 и т.7 от протокол от 24.09.2020г. на ОСЕС. Претендира присъждане на разноски, направени пред двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна - „Ч.“ ЕООД, с ЕИК *******, ч р е з процесуален представител адв.Е. О., депозира писмен отговор, в който взема становище за неоснователност на постъпилата въззивна жалба. Изложени са доводи в смисъл, че първоинстанционният съд е обсъдил релевантните за спора факти и обстоятелства и е обосновал правилен извод, че оспорените решения по т.3, т.6 и т.7 от протокол от 24.09.2020г. на ОСЕС са незаконосъобразни, тъй като са взети, без да са спазени изискванията на чл.13, ал.1, чл.15 и чл.16, ал.5 ЗУЕС, поради което е уважен предявеният иск с правно основание чл.40 ЗУЕС. Подробни аргументи са изложени в писмения отговор. В представени допълнителни молби от 28.11.2022г. и от 19.12.2022г. не се оспорва обстоятелството, че на проведено последващо ОСЕС на 04.06.2022г. са били взети по съдържание същите решения като оспорените решения по т.3, т.6 и т.7 от протокол от 24.09.2020г. на ОСЕС, предмет на обжалване в настоящото производство, но са изложени обстоятелства във връзка с наличието на правен интерес за ищеца от предявения иск по чл.40 от ЗУЕС и в този смисъл се поддържа, че не е налице основание в закона за прекратяване на делото. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди като правилно и законосъобразно обжалваното решение на СРС. Претендира присъждане на разноски, сторени пред въззивната инстанция. Представя списък по чл.80 от ГПК.

Предявен е от „Ч.“ ЕООД, с ЕИК *******, против ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ на жилищна сграда, находяща се в град София, бул.„******* ” №***, представлявана от председателя на Управителния съвет М.В. Р. , иск с правно основание чл.40 от ЗУЕС за отмяна на решения по т.3, т.6 и т.7 от протокол от 24.09.2020г. на ОСЕС.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния 2 съд. Пред настоящата инстанция са приети нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 от ГПК, но с тях не се променя приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

В случая по делото не е спорно и от събраните доказателства се установява факта, че ищецът с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот №119, том 3, рег.№9312, д е л о №166/12.12.2016г., е придобил правото на собственост върху самостоятелен обект в сградата в режим на ЕС – магазин за хранителни стоки №3, находящ се в град София, бул.„******* ” №111, партер, с идентификатор *** по КККР-гр.София. На следващо място не се спори между страните и относно факта, че на 24.09.2020г. е било проведено ОСЕС, на което са взети решения, обективирани в протокол от същата дата, както следва: т.3.

Сумата за консумативи от 2.00 /два/ лева на месец на собственик или обитател да се увеличи на 5.00 /пет/ лева, считано от 01.10.2020г. ; т.6. Избира за управител на Етажната собственост - М. Р. , за касиер — Р.Т. , членове В.К. и В.И.; т.7. Избира за председател на Контролния съвет на Етажната собственост В. Л. и за членове В.А. и М.М..

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Районният съд се е произнесъл по иска така, както е предявен – иск по чл.40 от ЗУЕС за отмяна на решения по т.3, т.6 и т.7 от протокол от 24.09.2020г. на ОСЕС, с посочени пороци на атакуваните решения, основани на нарушения на закона при свикването на събранието, провеждането му и вземането на решенията, поради липса на необходимия кворум и мнозинство. Тези факти са изложени в исковата молба, формулиран е и петитум за същото, с доклада по делото районният съд е очертал този предмет на делото и срещу този доклад не е имало възражения. Неоснователни са доводите на въззивника - ответник, че доколкото с решение на ОСЕС от 04.06.2022г. процесните решения били потвърдени, то нямало правен интерес за ищеца от предявения иск, поради което обжалваното решение се явява недопустимо. Решенията на ОСЕС от 24.09.2020г. имат своето правно значение независимо от това дали в последствие решения със същото съдържание са взети отново от ОС на ЕС. В този смисъл въззивният съд счита за неоснователно възражението на въззивника-ответника, че ищецът няма правен интерес от обжалване на решенията на процесното Общо събрание на ЕС, предвид че впоследствие било свикано и проведено ново ОСЕС. Решенията на всяко проведено ОС са обект на самостоятелен контрол и за етажните собственици е налице правен интерес да ги обжалват, в случай че считат, че са налице пороци при свикването на ОС или при 3 вземане на самите решения. На следващо място въззивният съд счита, че по същество обжалваното решение е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за основателност на предявения от „Ч.“ ЕООД, с ЕИК *******, против ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ на жилищна сграда, находяща се в град София, бул.„******* ” №***, представлявана от председателя на Управителния съвет М.В. Р. , иск с правно основание чл.40 от ЗУЕС за отмяна на решения по т.3, т.6 и т.7 от протокол от 24.09.2020г. на ОСЕС. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за основателност на предявения иск и на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Доводите в жалбата са изцяло неоснователни.

Във връзка с доводите по въззивната жалба следва да се добави и следното:

Искът по чл.40 от ЗУЕС е конститутивен. Той е предоставен като защита срещу незаконосъобразни решения на ОС на ЕС и доколкото цели настъпване на правна промяна, изразяваща се в отмяна на акт, пораждащ правни последици за всички собственици на отделни обекти в ЕС, независимо от това дали са били съгласни с взето от ОС на ЕС решение, то съдът приема че искът е конститутивен. На контрол по реда н а чл.40 от ЗУЕС подлежат само онези решения, които променят съществуващата фактическа обстановка. Изключение от това правило е само отказ на ОС на ЕС да извърши належащ ремонт на общи части. Незаконосъобразни са онези решения на ОС на ЕС, които са взети при липса на кворум или на мнозинство, изискуеми от закона, които са взети на събрания, които не са свикани по законоустановения ред.

Незаконосъобразни ще са и онези решения, които противоречат на закона и/или на приетия правилник на ЕС. В това производство съдът изследва само законосъобразността, но не и целесъобразността на взетите решения от ОС.

Правомощията на съда са ограничени от разпоредбата на чл.42 от ЗУЕС. Съдът не може да замени волята на ОС. Съдът разполага с възможност само да отмени атакуваното решение или да отхвърли жалбата, тоест да потвърди решението. Съдът не може да реши въпроса по същество. За същото следва да се вземе решение от ОС на ново събрание, ако съдът отмени атакуваното решение.