Решение № 137 от 02.04.2026, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 137 гр. С.З., 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър М. Христов при участието на секретаря Даниела М. Калчева като разгледа докладваното от Димитър М. Христов Търговско дело № 20255500900224 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно основание чл. 432 КЗ и чл. 86 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на 21.01.2024 г., около 19.55 ч., в гр.

С.З., на бул. ****, ЖП надлез до завод „Б.О.“ АД се е движил л.а. „Ф.П.“ с peг. номер № СН **** КА, управляван от водача М. А. М., който нарушил правилата за движение по пътищата, като навлязъл в лентата за насрещно движение и реализирал удар с л.а. „Б.***“, с peг. № СТ 0343 ВТ, управляван от А. Н. С.. След удара л.а. „Б.“ ударил л.а. „М.***“, управляван от Г.Т..

Вследствие на настъпилото ПТП са причинени телесни увреждания на водача А. С..

Твърди се, че по случая е образувано ДП № 24/2024 г. на ОДМВР - гр.

С.З., пр.пр. № 727/24 г. по описа на РП - гр. С.З., НОХД № 1223/2025 г. на PC С.З., което е приключило с окончателен съдебен акт - влязло в сила споразумение. Причина за настъпване на произшествието са допуснатите от водача на л.а. „Ф.П.“ нарушения на правилата за движение по пътищата, който в случая е нарушил разпоредбите, установени в ЗДвП - чл. 21, ал. 1 от ЗДвП като е превишил разрешената скорост за движение от 50 км/ч; чл. 25, ал. 1 от ЗДвП - като не се е съобразил с положението, посоката и скоростта на движещия се в посока към юг л.а. „Б.“ с per. № СТ 0343 ВТ; чл. 25,а л. 2, 1 изречение „първо“ от ЗДвП - като не е пропуснал движещия се в съседната пътна лента в посока към юг л.а. „Б.“ с per. № СТ 0343 ВТ; чл. 63, ал. 2, т. 3 от ППЗДвП - като при навлизането си в съседната пътна лента за движение към юг пресякъл наличната двойна непрекъсната линия - M2 и по непредпазливост причинил средни телесни повреди на повече от едно лице, като едно от лицата е А. С.. На М. М. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, което на осн. чл. 66 от НК е отложено за срок от три години. М. М. е лишен и от правото да управлява МПС за срок от една година.

На основание чл. 300 от ГПК моли съдът да приеме за безспорно установена вината и причинно следствена връзка между извършеното от М.

М. престъпление и причинената телесна повреда на А. С., установени с влязло в сила споразумение № 195 от 12.05.2025 г. по НОХД № 1223/2025 г.

Твърди се, че за л.а. „Ф.П.“ с peг. номер № СН **** КА, управляван от водача М. А. М., има сключена застраховка “Гражданска отговорност”, з.п.

BG/02/123003167636 със срок на валидност една година, считано от 18.10.2023 г. до 17.10.2024 г. със ЗД „Б.И.“ АД.

Ищецът посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ е предявил претенциите си за изплащане на обезщетения пред ЗД „Б.И.“ АД и е представил всички документи, с които разполага. С писмо с обр. разписка, получена от застрахователното дружество на 06.03.2024 г., същото е уведомено за настъпилото събитие. Пред него е образувана преписка по щета под номер № **********. Застрахователното дружество не е изплатило обезщетения и не се е произнесло по изплащане на такива, поради което, в случая ищецът счита, че за него е налице правен интерес да предяви претенциите си за плащане пред съда.

Изложени са съображения, че в резултат на процесното ПТП пострадалият А. С. е получил следните травматични увреждания: счупване на тялото на /диафиза/ на дясната бедрена кост; загуба на съзнание; фрактура на латералната стена на дясна очница; множество травми и отоци по тялото; психически стрес и др.

След инцидента на ищеца е била оказана медицинска помощ на място от екип на ЦСМП и е транспортиран до зала за реанимация на СПО. След извършване на първичните изследвания е насочен към СТК по повод фрактура 2 на дясно бедро.

На 21.01.2024 г. е постъпил за лечение в Клиника по ортопедия и травматология към УМБАЛ „П.Д.С.К.“ АД, гр. С.З. на носилка и без възможност за самостоятелно придвижване. Приет е с множество травми по тялото, с голям оток, деформация, патологична подвижност и костни крепитации на дясно бедро и претърпяна загуба на съзнание. Поставен е на директна естензия през туберозитас тибие, както и му е поставена имобилизираща шина. Извършени са му съответните параклинични и образни изследвания, както са му направени и необходимите медицински консултации.

От КТ на главен мозък се установяват данни за фрактура на латералната стена на дясна очница. Приложгна му е терапевтична схема, включваща фраксипарин амп., кетофлекс амп., манитол инф. р-р, натриев хлорид инф. рр, сомазин амп., вит. С амп., цефтриаксон амп.

На 25.01.2024 г. му е извършено оперативно лечение - открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, фемур. Видно от оперативен протокол № 88 под интубационна анестезия е направено щателно почистване на оперативното поле и с латералш миниинвазивни достъпи до бедрената кост, под рьо - контрол на екстезионната маса, е извършена индиректна репозиция и са трепанирани трохантера, имплантирани са ДБП, който се заключи проксимално и дистално. Последвало е лаваж, послоен шев и поставяне на стерилна превръзка.

Изписан е на 29.01.2024 г. с поставена диагноза „счупване на тялото /диафиза/ на бедрената кост “ и е насочен към ОФРМ, за което му е издадена Епикриза ИЗ 1511 и Болничен лист.

На 29.01.24 г., ищецът е постъпил за рехабилитационно лечение в Отделение по физикална и рехабилитационна медицина с болки и ограничен движения в дясната коленна става, както и с невъзможност за самостоятелна походка. Извършени са му съответните изследвания и му е предписана медикаментозна терапия. На 06.02.2024 г. е изписан с окончателна диагноза „реконвалесценция след хирургична намеса, без самостоятелна походка и с леко увеличен обем на движенията, за което му е издадена Епикриза ИЗ 2215/2024 г.

В резултат от горепосоченото лечение ищецът твърди, че е претърпял и имуществени вреди в размер на 1 691,60 лв., представляващи разходи за 3 лечение - дълъг пирон-Еко - 1680 лв. и потребителска такса в размер на 11.60 лв., описани в справка по чл.366 от ГПК.

В резултат на уврежданията, получени от настъпилото на 21.01.2024 г.

ПТП, А. Н. С. посочва, че търпи силни болки и много страдания.

Възстановяването от получените при процесното ПТП увреждания продължавало и към настоящия момент, той не се чувствал добре физически и емоционално. Вследствие на травмите е с обездвижен долен крайник за дълъг период от време и поради тази причина е следвало да спазва режим на покой и да не се натоварва, имал е оплаквания за болки. Разчитал е на близките си за задоволяване на елементарните си жизнени потребности в ежедневието.

Преди процесното ПТП ищецът е бил в отлично здравословно съС.ие, но вследствие на инцидента за дълго време е лишен от обичайния си начин на живот и от възможността да извършва ежедневните си задължения. Сънят му е нарушен и трудно се справя емоционално с преживения стрес. Дълго време е изпитвал неудобства и не се е чувствал добре. Към настоящия момент не е възстановен от получените травми и изживения психологически стрес при процесния пътен инцидент, който ще остане за цял живот в неговото съзнание.

Предвид всичко гореизложено, ищецът счита, че причинените му неудобства, болки и страдания следва да бъдат компенсирани.

Твърди, че нанесените му вреди са в резултат на виновното поведение на водача на увреждащия автомобил „Ф.П.“ М. М., а за причинените от него вреди отговаря ответното дружество по делото - ЗД „Б.И.“ АД.

Позовава се на чл. 432 от КЗ.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника ЗД „Б.И.“ АД да заплати на А. Н. С. обезщетение в размер на 30000 лв., частичен иск от сумата от 110 000 лв. за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на причинените му телесни увреждания при процесното ПТП от 21.01.2024 г., както и обезщетение за причинените му в тази връзка имуществени вреди в размер на 1 691,60 лв., представляващи разходи за лечение - дълъг пирон-Еко - 1680 лв. и потребителска такса в размер на 11.60 лв. във връзка с получените при процесното ПТП увреждания.

Претендира законна лихви върху всяка една от сумите, считано от 4

28.01.2024 г. - датата, на която изтича срока по чл.429, ал.3 от КЗ, вр. с чл.430, ал.1 от КЗ до окончателното изплащане на сумите.

Претендира присъждане на направените по делото разноски и адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА с ДДС.

В съдебно заседание от 09.03.2026 г., съдът е допуснал увеличение на цената на предявения иск от 15 338,76 евро /30 000лв./ на 30 677,51 евро /60 000лв./, частичен иск от 56 242,11 евро /110 000лв./ – неимуществени вреди, представляващи болки и страдания следствие на получените телесни увреждания на А. С. при процесното ПТП, ведно със законната лихва върху сумата.

Постъпил е отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва исковата молба.

На първо място взема становище, че исковете са недопустими, като излага подробни съображения в тази връзка. Счита, че е налице съществено несъответствие между заявените със страхователната претенция факти и обстоятелства, с които са обосновани твърдените неимуществени вреди и тези, описани в исковата молба. Твърди, че пред застрахователя не е претендирано обезщетение неимуществени вреди, свързани с травматично увреждане, изразяващо се във „..фрактура на латерална стена на дясна очница“, докато в исковата молба се претендира обезщетение за това увреждане. В застрахователната претенция липсва искане за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, свързано с множество травми и отоци по тялото. В застрахователната претенция липсва искане за определяне и плащане на обезщетение за неимуществени вреди, свързани със „...загуба на съзнание;". Посочва, че предявяването на писмена застрахователна претенция пред застрахователя съставлява задължителна положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск от ищеца, тоест, предмет на делото могат да бъдат само и единствено фактите и обстоятелствата, за които ищецът е предявил писмена застрахователна претенция. Счита, че предмет на настоящото производство не могат да бъдат факти и обстоятелства, респ. травматични увреждания и неимуществени вреди, които не са били заявени пред застрахователното дружество. По тази причина, моли съда да остави без разглеждане предявения от ищеца иск.

Счита, че предявените искове за обезщетение за имуществени и 5 неимуществени вреди са недопустими на още едно основание. Освен, че застрахователната претенция е несъответна на твърденията в исковата молба, касаещи описанието на претърпените от ищеца неимуществени вреди, в застрахователната претенция липсва искане за конкретен размер на обезщетението за неимуществени вреди и за обезщетението за имуществени вреди. Счита, че ищецът е бил длъжен да посочи точно какво по размер обезщетение за неимуществени и имуществени вреди претендира от застрахователя.

На следващо място ответникът излага съображения за нередовност на исковата молба. Счита, че ищецът не е описал точно и ясно механизма, по който твърди, че е получил травматичните увреждания.

По основателността на исковете взема становище, че с изключение на задължителните за гражданския съд факти и обстоятелства по смисъла на чл.300 ГПК, оспорва наличието на другите кумулативно необходими елементи от сложния фактически състав на деликта по чл.45 ЗЗД. Счита, че неоснователно в този аспект е заявеното на стр.1, абзац 4 от исковата молба искане да бъде прието за безспорно наличието на причинно-следствена връзка между извършеното от М. М. деяние и вредите. Посочва, че от съдържанието на чл.300 ГПК е видно, че причинно-следствената връзка не е част от задължителните за гражданския съд елементи от фактическия състав на генералната клауза на деликта по чл.45 ЗЗД. Задължителни по смисъла на чл.300 ГПК са фактите - извършено ли е деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Оспорва изцяло всички твърдения на ищеца за наличието на различни по вид, характер и интензитет негативни засягания на неимуществената му правна сфера. Оспорва наличието на твърдяната фрактура на латерелна част на дясна очница, както и загуба на съзнание, тъй като такова съС.ие е отразено единствено във връзка със снети от самия ищец анамнестични данни /обяснения/, които не се подкрепят от медицинската документация, респ. не съответства на действителното обективно фактическо положение. Твърдяната рековалесценция след хирургична намеса не съставлява негативно засягане на неимуществената правна сфера на ищеца, а точно обратното - период на възстановяване.