Решение № 113 от 17.03.2026, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 113 гр. Пазарджик, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Анг. Ралинова при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова като разгледа докладваното от Десислава Анг. Ралинова Гражданско дело № 20255200100438 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно основание чл.87 ал.3 от ЗЗД и чл.189 от ЗЗД и по чл.191 от ЗЗД.

Постъпила е искова молба от В. Т. Б., с ЕГН **********, с адрес гр.*********** със съдебен адрес гр************* адв.П. П., срещу Н. Г. Я. с ЕГН ********** с адрес гр.********* със съдебен адрес гр.**********, адв.М. С. в която са изложени обстоятелства, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 06.11.2012г., вписан в Служба по вписванията гр.П., под акт №51, том XXXVIII, н.д.

№4400 от 2012г., Н. Г. Я. продала на В. Т. Б. следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.П., одобрени със Заповед РД-18-97/28.10.2008г. на изп. ***** на АГКК, с административен адрес на имота гр.П., п.к.******"/по данни от нотариален акт/, с площ по скица от 670 кв.м., и с площ от 665 кв.м. по нотариален акт №197, т.ІІ, н.д.

376/2007г., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: друг вид застрояване, при съседи - поземлени имоти с идентификатори:

***; ***; ***.

Сочат, че бил заплатил продажна цена за имота - 9 500лв., а ответницата продавачка била легитимирала правото си на собственост върху продавания имот с нотариален акт, вписан в СВ- П. под акт №197, т.ІІ, дело 376/2007г. Същият представлявал констативен нотариален акт, издаден на основание чл.483, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ, въз основа на документи, като основание за издаването му послужило /реституционно/ Решение №5Д042/24.03.2005г. на Общинска служба по земеделие и гори - П., с което се възстановявало правото на собственост на наследниците на Г.С.Н. в стари реални граници върху нива от 1.000 дка, ІV категория, находящ се в землището на гр.П., в м.А., при посочени граници: „Понастоящем имота попадал в регулацията на гр.П. и представлявал част от имот пл.№19, в 1 кв.136."

Твърди се, че Професионална гимназия по строителство и архитектура гр.П., представлявана от *****а П. И., действаща като процесуален субституент на държавата, предявила срещу В. Т. Б. и неговата съпруга Л.Г.А., иск за собственост по чл.124, ал.1 от ГПК върху гореописания имот с твърдение, че той не е бил собственост на продавача Н. Я., а на държавата, поради което продажбата между нея и В. Б. не е имала вещно- транслативен ефект. С решение №30/12.01.2023г., постановено по гр.д.

№2759/2022г. на Районен съд - Пазарджик, искът бил уважен, като било прието за установено по отношение на В. Т. Б. и Л.Г.А., че държавата е собственик на процесния имот.Решението било влязло в законна сила на 28.02.2024 година.

Твърди ищецът, че при съдебна евикция имал право на искове за разваляне на продажбата, както и освен да му бъде заплатена цената и да бъде обезщетен като купувач за вредите по чл.191 ал.1 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че заплатената цена към 6.11.2012г. била в размер на 9500 лева, а към настоящият момент пазарната цена за която същият или равностоен имот можел да бъде закупен била в размер на 133 000 лева, като разликата от 123 500 лева бил размерът на вредата за добросъвестния купувач.

Във връзка с изложеното се моли съдът да постанови съдебно решение, с което на основание чл.87 ал.3 от ЗЗД, да бъде развален договор за продажба материализиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 06.11.2012г., вписан в Служба по вписванията гр.П., под Акт №51, том XXXVIII, н.д.

№4400 от 2012 година, както и да бъде осъдена ответницата Н. Г. Я. на основание чл.191 ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.189 ал.1 от ЗЗД, да заплати сумата от 9500 лева, представляваща продажната цена по договора и сумата от 40 500 лева частичен иск от 123 500 лева, представляваща обезщетение за вреда, изразяваща се превишението сумата която ищецът Б. трябвало да заплати, за да закупи друг поземлен равностоен имот към датата на евикция- 28.02.2024г.

В срокът по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от Н. Г. Я. в който ответницата заявява, че искът по чл.87 ал.3 от ЗЗД е неоснователен, защото не било налице виновно неизпълнение от страна на продавача.На основание чл.87 ал.5 от ЗЗД се прави възражение, за изтекла 5-годишна давност, относно правото на ищецът да иска разваляне на договора, защото евентуално правото на прехвърляне е било налице още при сключването на договора, който започвал да тече на 7.11.2012г. и бил изтекъл на 7.11.2022 година.

Взето е становище, че като изправен продавач ответницата не следвало да отговаря по съединения иск за връщане на платената продажна цена от 9500 лева, както и за частичния иск за обезщетение в размер на 40 500 лева, /част от целият иск в размер на 123 500 лева/.

Твърди се, че ако правото да бъде развален договора е погасено по давност, ищецът не можел да претендира последиците предвидени в закона при виновно неизпълнение на договора, в т.ч. и обезщетение за вреди от неизпълнение.

Сочи се в отговора, че обезщетение за вреди под формата на разлика между цената по продажбата и цената по заместваща сделка е мислимо при извършена заместваща сделка /вж. чл.323 ТЗ/. В обратния случай, извършването на заместваща сделка било само твърдение за едно бъдещо и несигурно събитие.

В отношенията си по процесната сделка ответницата твърди, че е била добросъвестна. Следвало да се вземе предвид, че правото й на собственост било пряко удостоверено с официални документи по земеделска реституция и констативен 2 нотариален акт за собственост и косвено от други официални актове и документи заповед на областен управител за деактуване на имота като държавен, заповед на кмета на общината за попълване на кадастъра и др. не била знаела, а и не била длъжна да знае/, че имота не е реституиран. Твърди се, че когато длъжникът е добросъвестен той отговарял само за вредите които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението/ чл.82 ал.1 ЗЗД/. В т.см. при сключване на договора не би могла да предвиди, че цените на недвижимите имоти за периода 2012-2025г. ще се увеличат/според твърденията на ищеца/ повече от 10 пъти.

Във връзка с това излага съображения, че не можело да и се вмени отговорност за вреди под формата на разликата в цените между продаденият имот и за придобиване на равностоен такъв имот . Сочи се, че предмет на договора за покупко-продажба е неурегулиран поземлен имот в който не можело да се построи къща без отреждане на самостоятелно УПИ с предвиждане на съответно застрояване, а такъв имот и в момента не би могъл да има цената която сочи ищецът.

Твърди се, че дори тази претенция да се прецени като основателна, то и самият ищец бил допринесъл за вредите, чрез проявено бездействие в периода 2012г. до 2022г., когато третото лице е предявило иска си. Добрия стопанин, който действително би имал инвестиционни намерения много по-рано би открил признаците на евентуалната /неосъществена/ евикция и би предприел мерки за ограничаване на вредите, вкл. чрез иск против третото лице при привличане на продавача или чрез иск срещу продавача при привличане на третото лице. Сочи се, че не била проявена дължимата грижа в рамките на 1-2 години чрез съответното съдебно решение, затова и не следвало да отговаря за разлика в цените за периода след 2014 година до 2024 година. За този период рискът от увеличение на цените бил за ищеца и евентуалното обезщетение съответно следва да се намали. Прави се възражение за погасяване и на тази претенцията по давност.

В проведеното на 17.02.2026 година открито съдебно заседание, страните поддържат становищата си.

Пазарджишкият Окръжен съд, като взе предвид,изложеното в исковата молба и писменият отговор, и доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, и след съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото се установява, че в резултата на проведена процедура за реституция е било издадено Решение №5Д042/24.03.2005г. на Общинска служба по земеделие и гори – П., с което се възстановявало правото на собственост на наследниците на Г.С.Н. в стари реални граници върху нива от 1.000 дка, ІV категория, находящ се в землището на гр.П., в местността А., при посочени граници: „Понастоящем имота попада в регулацията на гр.П. и представлява част от имот пл.№19, в кв.136.“ Въз основа на това решение Н. Г. Я., като наследница на Г.С.Н. се е снабдила с констативен нотариален акт №197 том ІІ от 23.05.2007 година.

От представения по делото договор за покупко-продажба на процесния имот, обективиран в нотариален акт №145 от 06.11.2012г.,на нотариус П.М., вписан в СлВп.П., под акт №51, том XXXVIII, н.д.№4400 от 2012г., се установява, че Н. Г. Я. продала на ищецът В. Т. Б. следния недвижим имот:ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.П., одобрени със заповед РД-18-97/28.10.2008г. на Изпълнителния ***** на АГКК, с 3 административен адрес на имота: гр.*****“/по данни от нотариален акт/, с площ по скица от 670 кв.м., и с площ от 665кв.м. по нотариален акт №197, т.II, дело 376/2007г., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: друг вид застрояване, при съседи- поземлени имоти с идентификатори: ***;

***; ***.Продажната цена, която е заплатена според нотариалния акт е в размер на 9500 лева.

Установява се от представеното Решение №30/12.01.2023г., постановено по гр.д.№2759/2022г., по описа на Районен съд – Пазарджик, искът е уважен, като е прието за установено по отношение на В. Т. Б. и Л.Г.А., че държавата е собственик на процесния имот. От мотивите на решението се установява, че е бил упражнен косвен съдебен контрол върху реституционо решение №5Д042/24.03.2005г. на Общинска служба по земеделие и гори – П. и е прието, че то е незаконосъобразно, поради наличие на законовите пречки по чл.10б, ал.1 и чл.24, ал.2 от ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността.Решението на РС е било потвърдено с Решение №129/05.04.2023г. по в.гр.д.№159/2023г. на Окръжен съд – Пазарджик, а с Определение №874/28.02.2024г. по гр.д.№2666/2023г. на ВКС, не е допуснато касационно обжалване.

Установява се, че първоинстанционното решение е влязло в сила на 28.02.2024 година, а ищцата не е участвала в производството като трето лице.

Във връзка с наведените от нея възражения за действителност на реституционното решение на ОСЗГ-П. е допусната СТЕ и са разпитани свидетели.

От приетата СТЕ се установява, че поземлен имот с идентификатор *** по КККР /кадастралната карта и кадастралните регистри/ на гр.П., утвърдена със Заповед № РД-18- 97/28.10.2008г. на ИД на АГКК, няма извършено изменение на КККР със заповед, засягащо поземления имот. Общата площ на имота е 670 кв.м, с адрес на имота/ по данни от нот. акт/: гр.П., ул.“*****“, урбанизирана територия, с начин на трайно ползване „За друг вид застрояване“, вид собственост: Държавата, чрез МОМН-Професионална гимназия по строителство и архитектура, с номер по предходен план 7638 в кв. 35, част от УПИ ІІІ-С.т. в кв.135 по действащия план на гр.П., при съседи: ***, *** и

*** 109/улица/. В процесния имот не са изградени сгради, като същия представлява празно, незастроено място, което се е използвало за полигон за провеждане на учебни мероприятия, учебни практики /по ВиК, мозайки, облицовки, гипсокартон, канализация с оформяне на наклони и др./, при която учениците са се обучавали на терен с различни строителни техники, съгласно учебните програми, предмет на обучението с цел придобиване на практически умения, част от основната дейност па ПГСА-гр.П..Вещото лице след оглед удостоверява, че понастоящем имота е обрасъл с храсти и дървета саморасляци, непочистен и негоден за ползване на практически занятия. В близост се строял покрит полигон, който ще се използва за учебни практики и процесният имот ще служи като складова база за инертни материали и други помощни материали и пособия, нужни при практическите упражнения. От експертизата се установява, че ПИ с ид. №*** по КККР на гр.П. няма отредено самостоятелно УПИ по реда на ЗУТ т.е. процесният имот не е урегулиран и за него няма отреждане /например „За жилищно строителство“ или др./, същия е част от УПИ Ш-С.т. в кв.135 по действащия понастоящем план на гр.П..