Протоколно определение № 4592 от 19.08.2025, Районен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ

№ 4592 гр. *, 19.08.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – *, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов

Съдебни

Р. Д. Апостолова заседатели: Т. Д. Цончева при участието на секретаря Венцислава Г. Дишлянова и прокурора Д. Н. Х.

Сложи за разглеждане докладваното от Георги Р. Гетов Наказателно дело от общ характер № 20245330205393 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 09:15 часа се явиха:

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА-* – редовно призована, се представлява от прокурор Д. Х..

ПОДСЪДИМАТА Н. Д. Г. – редовно уведомена от предходно съдебно заседание, се явява лично и заедно с упълномощените си защитници си адв. А.

Б. и адв. Г. Д., редовно уведомени от предходното съдебно заседание и с пълномощни по делото.

СЪДЪТ докладва изготвен писмен превод от турски език на български език, приложен на лист 104 от делото, на документа на чужд език, представен от подсъдимата в предходното съдебно заседание.

ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото.

АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.

ПОДС. Г.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, след съвещание и като съобрази становищата на страните, намира, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото в днешното съдебно заседание.

Така мотивиран,

СЪДЪТ

1

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ПРОКУРОР: Нямам други искания.

АДВ. Б.: Нямаме искания.

АДВ. Д.: Също.

ПОДС. Г.: Нямам искания.

СЪДЪТ, след съвещание и като съобрази становищата на страните, намира, че спрямо подсъдимата Г. е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 172б, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК. В обобщение обвинението се свежда до твърдение за това подсъдимата да е съхранявала с цел продажба и да е предлагала за продажба вторично заредени тонер касети, на които да са поставени надписи и означение, идентични с търговската марка "*", без да е имала съгласието на притежателя на изключителното право.

По делото е проведено разпоредително заседание, в което от страна на защитата са наведени възражения за нередовности и непълноти в обвинителния акт поради непосочване на третото лице, за което е прието да е извършило фактическата дейност по зареждането на тонер касетите с тонер, включително да липсват и твърдения дали това трето лице е могло да извършва правомерно тази дейност, т.е. дали е притежавало лиценз или не.

Съдът намира, че неправилно в разпоредителното заседание е подценил значението на тези липси, подценявайки значението им за възможността за разкриване на обективната истина и най-вече за правилното приложение на материалния закон. В обвинителния акт прокурорът така и не се е ангажирал с твърдение дали в крайна сметка Районна прокуратура – * приема използваните тонер касети и поставяният в тях тонер да са оригинални или да са т.нар. фалшиви стоки. Изходено е от съображението, че дори отделните компоненти да са оригинални, влагайки ги в една нова вещ, то на подсъдимата да е необходимо съгласието на притежателя на изключителното право върху марката за ползването и на тази нова вещ.

Въпреки това съдът приема, че обстоятелствата:

- дали отделните съставни части: тонер, тонер касети и опаковки, от които са изработвани инкриминираните вещи, са били оригинални или не, както и

- дали те са преработвани от лице, което може да извършва правомерно дейността по вторично пълнене на тонер касети или не, т.е. дали лицето, което зареждането им с тонер е извършвано правомерно от лице, което има разрешение, или не не са ирелевантни. Напротив необходимо е в обвинителния акт да има ясни твърдения за тези обстоятелства, тъй като съдът не би могъл да се 2 произнесе по въпроса за вината, без да вземе становище по тях, а това би означавало с присъдата да се вменяват нови обстоятелства, които имат решаващо значение за въпроса за вината.

Ангажирането на прокурора с твърдение дали ползваните в дейността на подсъдимата вещи са оригинални или не, както и дали повторното им пълнене с тонер е извършено от лице, което има или няма разрешение за тази дейност, е наложително с оглед разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от ЗМГО, или т.нар.

„изчерпване на правото върху марката“. Посочената разпоредба гласи, че притежателят на правото върху марката не може да забрани използването й за стоки, които вече са пуснати на пазара от него или с негово съгласие. В този смисъл е и експертното заключение, буква „L“, на страница 18 от том III от досъдебното производство. В него изрично е указано значението на обстоятелството дали деецът е закупил артикулите от оторизиран за търговско разпространение дистрибутор или не. Посочено е, че ако се докаже, че артикулите са закупени от такова лице, т.е. някой, който има разрешението да извършва дейността по вторично зареждане на тонер касети, то тогава действията, които прокурорът вменява във вина на подсъдимата, да попадат в обхвата на чл. 17, ал. 1 от ЗМГО. Следователно, противно на приетото от прокурора, въпросът за вината не може да бъде разрешен, без да се установи дали вторичното пълнене на тонер касетите е извършвано законосъобразно, т.е. с разрешение на притежателя на изключителното право или не. В обвинителния акт е посочено, че дружеството, представлявано от подсъдимата, нямало лицензионен договор или споразумение за директно представителство, но в случая от значение е не дали дружеството "*" ЕООД е имало такова разрешение за себе си, а дали неназованото лице, от което е придобита готовата стока, е имало такова разрешение.

Същественият характер на тази непълнота в обвинителния акт е ясно видима предвид желанието на подсъдимата да признание фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт. По този начин обаче подсъдимата не би признала нищо относно коментираното обстоятелство, без което съдът не би могъл да се произнесе по вината. От друга страна в случай на направено самопризнание по чл. 371, т. 2 от НПК съдът не следва да събира други доказателства за изпълнителното Д.ие. Дори и при направено самопризнание подсъдимата не би признала съставомерно Д.ие поради изяснената неяснота дали то попада в хипотезата на чл. 17, ал. 1 от ЗМГО на правомерно използване или не. По делото има индиции за това неспоменатото в обвинителния акт лице всъщност правомерно да е извършвало дейност по вторичното пълнене на тонер касети, което би могло да има значение при произнасянето по въпроса за вината. Предвид липсата на каквито и да е твърдения в обвинителния акт, съдът дори и да не одобри самопризнанието по чл. 371, т. 2 от НПК, би бил поставен в ситуация да изследва обстоятелства, 3 които не са предявени на подсъдимата и са извън фактическата рамка на обвинението.

По тези съображения съдът приема, че за да може да разгледа делото и да се произнесе по въпроса за вината, трябва изначално да е ясно дали се твърди използваните в дейността на подсъдимата вещи да са оригинали или не, както и дали вторичното пълнене на тонер касетите с тонер от непосоченото в обвинителния акт лице е извършвано от някой, който притежава разрешение за тази дейност или не притежава такова съгласие.

Оттам следва да се направи и извод дали за подсъдимата се твърди да е закупувала, съхранявала и предлагала за продажба вещи, които са законосъобразно вторично напълнени с тонер или зареждането им е извършено от някой, действащ без разрешение.

На самостоятелно основание съдът намира, че е налице и друг повод, за да се приеме, че обвинителният акт е нередовен, но този път по довод, който не е наведен и не е коментиран в разпоредителното заседание. Съдът намира, че е налице противоречие между обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт. Прието е в обвинителния акт да са нарушени общо шест броя марки, от които 5 фигуративни и 1 комбинирана. Съгласно твърденията на страница 7-ма от ОА марката с регистров № *********/17.01.2000 г., описана под № 2 в обвинителния акт и с регистров № **********/17.01.2000 г., описана под № 5 в обвинителния акт са относими единствено към регистров клас 02 от класификацията от НИЦА, под закрилата на който да попадат тонери и касети за тонер, т.е. обектът на закрила с тази марка е оригиналността на съответната вещ – в случая тонер и касети за тонер, а не на дейността по вторично зареждане, която попада в клас 37 отново според твърдения в обвинителния акт. На лист 6 от делото (стр. 9, абзац последен от ОА) прокурорът е подчертал и удебелил приетото от него положение, че било без значение дали елементите – тонер, опаковки и тонер касети, са оригинални или не.

С други думи от една страна прокурорът твърди да е без значение дали използваните в инкриминираната дейност артикули – тонер и тонер касетите, са оригинални или не, но същевременно е повдигнал обвинение за нарушаване на марки от клас 02, които марки обозначават и защитават именно оригиналността на стоката. За да е нарушена марка от този клас прокурорът трябва да се ангажира с изрично твърдение в обвинителния акт, че тонерът и тонер касетите не са оригинални (са фалшиви), тъй като само тогава би могло да се приеме, че е налице нарушение на марка от клас 02.

Съдът не може да се произнесе по обвинението за това да са нарушени и марки от клас 02 при липса на каквито и да е твърдения относно оригиналността на артикулите – тонер и тонер касети.

Поради това прокурорът следва да отстрани противоречието, като или 4 внесе изрично твърдение за това стоките да не са оригинални или приведе обема на нарушените марки в съответствие с твърденията си в обвинителния акт. Към момента в него се твърди единствено нарушаване на дейността, която се защитава от марките от клас 37, а това е дейността по вторично пълнене на тонер касети.

Марките от клас 02 удостоверяват, че самият артикул е оригинален, докато поставянето на някоя от марките от клас 37 уведомява потребителя, че дейността по пълнене на тонер касетата е извършена от лице, което притежава такова разрешение. В този смисъл л. 7-гръб от обвинителния акт. В диспозитива се твърди да са нарушение и двата вида марки, но в обстоятелствената част липсват твърдения за нарушаването на инкриминираните марки от клас 02, защитаващи оригиналността на стоката.

Възможно е да се докаже нарушаване и на този клас марки, но в случая изначално липсват твърдения в обвинителния акт, т.е. отново съдът трябва да изследва и други неописани обстоятелства, за да прецени въпроса за вината.

По тези съображения съдът приема, че обвинителният акт е нередовен поради допуснати съществени и отстраними процесуални нарушения при неговото изготвяне съгласно чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК, нарушаващи правото на подсъдимата да научи за какво престъпление е привлечена в това качество.

Съгласно Решение от 21.10.2021 г. на СЕС по дело С-282/2020 г. съдът може на всеки етап от процеса да констатира нередовността на обвинителния акт и да упражни правомощието си по чл. 249, ал. 1 от НПК, без да е необходимо да бъде възобновявано разпоредителното заседание.

По тези съображения съдът приема, че съдебното производството по делото следва да бъде прекратено, а делото да бъде върнато на прокурора за отстраняване на констатираните противоречия и непълноти в обвинителния акт.

Мярката за неотклонение на подсъдимата следва да бъде потвърдена.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

КОНСТАТИРА, че на досъдебното производство е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимата.

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 5393/2024 г. по описа на Районен съд – *, ХХІ н.с..

ВРЪЩА делото на Районна прокуратура – * за отстраняване на допуснатите нарушения.

ПОТВЪРЖДАВА мярката за неотклонение „подписка“ на подсъдимата Н. Д. Г..

5

Определението подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен срок от днес пред Окръжен съд – * по реда на глава XXII от НПК.

Протоколът се изготви в съдебно заседание.

Заседанието се закри в 09:30 часа.

Председател: _______________________

Заседатели:

1. _______________________