Решение № 277 от 14.07.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 277 гр. София, 13.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Джурковски

Членове:

Александър Желязков

Емилия Колева при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева в присъствието на прокурора Л. Ц. Р. като разгледа докладваното от Александър Желязков Наказателно дело за възобновяване № 20231000600331 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 420, ал. 2, вр. чл. 419, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.

Образувано е по искане за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 522/2020 г. по описа на PC Кюстендил; ВНОХД № 102/22 г. по описа на ОС Кюстендил от осъдения Д. С. А. чрез адвокат Е. Б. от БлАК.

Искането е със следното основно съдържание:

Според защитника на осъдения по делото са допуснати нарушения на процесуалните правила в двете редовни инстанции, които са довели до ограничаване процесуалните му права.

Решението на Окръжен съд - Кюстендил по ВНОХД № 102/2022 г. е незаконосъобразно, неправилно, постановено при съществени процесуални нарушения, а наложеното наказание е и явно несправедливо по смисъла на чл. чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК поради следните съображения:

1

Неправилно КОС е приел, че са налице достатъчно доказателства, които поотделно и в своята съвкупност установяват по един безспорен и категоричен начин, че подсъдимият е извършил от обективна и субективна страна престъплението, в което е обвинен.

Навежда се оплакване, че нито едно от направените от страна на защитата възражения не е било анализирано подробно и задълбочено от страна на въззивния съд, което според защитата съставлява съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване на процесуалните права на осъденото лице и най-вече до незаконосъобразен и неправилен съдебен акт.

Изтъква се, че никъде в обвинителния акт не се съдържа твърдение за извършването на какво престъпление спрямо личността на Ц. се е заканил А., но въпреки това, на стр. 5 от обвинителния акт е записано, че обв. А. се е заканил спрямо длъжностно лице Б. С. Ц. „с престъпление против неговата личност“, като същото е посочено и в диспозитива на стр. 6. Според защитника това е важно, тъй като в хода на разследването и съдебното следствие се коментират думите „ще свършиш като бившия си началник“ като закана за убийство, която очевидно е била отречена от самия пострадал като такава, но и от самата прокуратура предвид квалификацията на деянието.

Престъпленията против личността са различни и са посочени в Глава II от НК. Отправените думи и изрази следва да съдържат в себе си по недвусмислен начин заплаха за извършване на определено престъпно посегателство спрямо конкретно лице или негови ближни. Прокуратурата не била изпълнила задължението ясно и изчерпателно да очертае всички признаци, изграждащи от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 144 от НК.

Вместо това, според вносителя на искането Окръжен съд - Кюстендил на практика е дописал Обвинителния акт, като съдът дори е отишъл още подалеч - на стр. 7 от Решението е записано, че „от обстоятелствата и съдържанието, при които е изречена заканата става ясно, че се касае за престъпни намерения и действия, увреждащи личността и имащи за последица летален изход".

На отделно основание в искането за възобновяване се твърди, че съществено процесуално нарушение е било допуснато още от страна на първоинстанционния съд при изготвянето на мотивите към съдебния акт, 2 които не отговарят, според страната, на императивните процесуални изисквания и на заложените от закона и практиката стандарти за правилна аналитична дейност на решаващите състави. Анализът на доказателствата, направен от Районен съд - Кюстендил се заключвал в по-малко от половин страница в рамките на четвъртия абзац от стр. 2. Поддържа се, че разсъждения на състава на съда липсват.

Според адв.Б., въззивният съд не е компетентен да „заздрави“ допуснати пороци при изготвянето на мотивите на присъдата чрез своето решение, а единствено да ги констатира, като в такъв случай съдът действа като контролно-отменителна инстанция - отменя и връща делото за ново разглеждане. Вместо това Окръжен съд - Кюстендил се заел да кърпи както Обвинителния акт, така и Присъдата на Районен съд - Кюстендил, като е приел в своето решение за доказани факти и обстоятелства, които не са нито част от обвинителната теза, нито от съдебния акт на Районния съд. Поддържа се, че това също съставлява процесуално нарушение от категорията на съществените, водещо до отменително основание.

По-нататък в искането за възобновяване се излага доказателествен анализ на свидетелски показания, за които се твърди от вносителя, че не са обсъдени в съдебните актове на редовните инстанции. Развити са доводи, че съдът не е изследвал обективно, всестранно и пълно доказателствата по делото и не е разкрил обективната истина в съответствие със задълженията на съда по чл.13, чл.14, чл. 107, ал.5 НПК. Неспазването на основните задължения на съда визирани в чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 НПК в конкретния случай осуетява разкриването на обективната истина поделото, което съгласно практиката на ВКС представлява съществено процесуално нарушение. Съдът не бил подложил на обстоен анализ събраните доказателства, нито поотделно, нито съвкупно и се задоволил само с общи и абстрактни изречения да формулира изводите си.

По отношение на гражданския иск, адв. Б. развива становището си, че за престъплението по чл. 144 от НК е недопустимо съвместното разглеждане на граждански иск в наказателния процес. Такъв според него е процесуално допустим единствено в случаите на причинени в резултат на изпълнителното деяние имуществени и неимуществени вреди, които са обхванати от обективния състав на престъплението.

3

Според защитника, престъплението по чл. 144 от НК не съдържа в себе си като обективна последица вредоносен (общественоопасен) резултат, при настъпването на който да е налице основание за обезвреда. За недопустимо намира защитникът и произнасянето на съда по отношение на лихвите, а размерът на присъденото обезщетение - несправедливо, неотговарящо на критериите по чл. 52 от ЗЗД.

На отделно място се изтъква наличието на основание за възобновяване явна несправедливост на наказанието, неотговарящо на смекчаващите вината обстоятелства, на действителната обществена опасност на деянието и на дееца.

Прави се искане за отмяна на решението на въззивната инстанция и оправдаването на осъдения или намаляване на наказанието му или връщането на делото за ново разглеждане.

В съдебно заседание пред САС страните излагат доводи със следното кратко съдържание:

Защитникът на осъденото лице поддържа искането по изложените там съображения. Изтъква, че са допуснати съществени процесуални нарушения, които са довели до ограничаване и нарушаване на правата на осъденото лице.

Сочи, че внесеният обвинителен акт страда от съществени пороци, които са довели до ограничаване правото на защита, тъй като няма коректно повдигнато обвинение. Такова обвинение липсва с неговата фактическа конкретика във внесения обвинителен акт.Това е наложило Районният съд също да постанови едно изключително бланкетно решение, а ОС-Кюстендил дори си е позволил да дописва обвинението. Защитникът сочи, че в случая липсва субективен елемент по отношение на тези думи и изрази, тъй като имало разправия между осъдения и свидетеля Ц.. Затова следва да се приеме, че заплашителните думи се изричат импулсивно като носят единствено емоционален заряд и изразяват гняв или яд, за което обстоятелство безспорно е налице, че липсва субективен елемент за осъществяването на престъпление по чл. 144 от НК,

Осъденият поддържа казаното от защитника му. Сочи, че с Ц. имали изострени взаимоотношения. отрича да е отправял думи към свидетеля.

4

Прокурорът твърди, че не са налице основания за възобновяване на делото.Считам, че актовете на съдилищата са постановени правилно и не липсват основания за възобновяване.

В последната си дума осъденият моли делото да бъде оправдан.

Софийският апелативен съд след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делото, намери за установено следното:

Искането за възобновяване на наказателното дело е постъпило в Районен съд в законоустановения срок, считано от влизане в сила на атакувания по реда на възобновяването съдебен акт. Искането е подадено от лице по чл.420, ал.2 от НПК, който има право да сезира апелативния съд за произнасяне. В искането е посочено релевантно основание по чл. 422, ал. 1, т.

5 от НПК. Компетентен да разгледа това искане е Софийски апелативен съд, тъй като актовете по чл. 419 от НПК са постановени от районен и окръжен съд намиращи се в апелативния район на САС.

С присъдата по посоченото дело Кюстендилски районен съд е признал подсъдимия Д. С. А. за виновен в това, че на 07.07.2019 г. около 10 ч. и 30 мин. в гр. Кюстендил в двора на дом на ул. "Еверест 84" № 6, се заканил спрямо длъжностно лице - Б. С. Ц. на длъжност „младши разузнавач“ в група „Противодействие на тежките престъпления" на сектор „Криминална полиция" към Районно управление - Кюстендил, при изпълнение на службата му, с престъпление против неговата личност, със следните думи: "Ще свършиш като бившия си началник, който си замина. Имам точните хора, които да те посетят, поради това, че ти си човека, който съсипа семейството ми" и това заканване е могло да възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ИК, поради което и при условията на чл. 54 от ПК е наложил на подсъдимия Д. С.

А. наказание „лишаване от свобода” за срок от 8 (осем) месеца, като на осн. чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложил изпълнението на така наложеното наказание „лишаване от свобода“ за изпитателен срок от 3 /три/ години.

С присъдата Д. С. А. е осъден да заплати на Б. С. Ц. сумата от 3000 /три 5 хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпените от последния неимуществени вреди, резултат от престъплението по чл. 144, ал. 2 от НК, като за разликата до пълния претендиран размер от 5000 /пет хиляди/ лева, гражданският иск е отхвърлен като неоснователен.

Подсъдимият е осъден да заплати разноските на гражданския ищец разноски за адвокатско възнаграждение, както и сторените по делото разноски в размер на 258.14 лв. /двеста петдесет и осем лева и четиринадесет стотинки/ за съдебно-психиатрична експертиза по сметка на РУ - Кюстендил; както и сумата в размер на 120 /сто и двадесет/ лева по сметка на КнРС, представляваща държавна такса за уважената част от гражданския иск.

С допълнително произнасяне, съдът след като е констатирал, че е пропуснал да се произнесе относно претенция за законната лихва върху присъдената сума за обезщетение, е постановил осъждане на подсъдимия да заплати и тази лихва.

С Решение № 103 от 29.08.2022г. по ВНОХД № 102/2022г. Окръжен съд Кюстендил е потвърдил изцяло присъдата, като е осъдил подсъдимия да заплати на гражданския ищец разноските за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

По същество, САС намира, че искането за възобновяване на наказателното дело по изложените от осъдения и защитата му доводи е неоснователно, поради следното:

В хода на разглеждането на делото пред първата инстанция до постановяване на присъда № 260051/20.10.2021 г. и пред въззивната инстанция при проверка на тази присъда, не са допуснати нарушения на процесуалните правила и не са допуснати твърдените нарушения на материалния закон, като наложеното наказание не е явно несправедливо.

Съдилищата са събрали и проверили по определения в закона ред всички доказателства, което им е дало възможност да установят обективната истина и да приемат обосновано фактическата обстановка изложена в тях. Обсъдени са били възраженията на защитата срещу първоинстанционната присъда и правилно са били отхвърлени.

Искането за постановяване на нова оправдателна присъда по производството пред настоящата инстанция е неоснователно, тъй като е възможно само при условията на чл. 425 ал. 1 т. 2 НПК в рамките на 6 фактическите положения по влязлата в сила присъда, а тези положения еднозначно сочат на извършено престъпно деяние.