Решение № 372 от 17.12.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 372 гр. Стара Загора, 17.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно гражданско дело № 20245500500747 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.435 и следв. ГПК и е образувано по жалба на И. Г. К. срещу постановление на ДСИ при РС Стара Загора от 12.09.2024 г. по изп.дело № 471/2024 г., с което й е наложена глоба.

Жалбоподателката твърди, че обжалваното постановление е незаконосъобразно и в противоречие с материалноправните разпоредби и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че не е препятствала изпълнение на задължението за предаване на дете. Сведения били взети само от бащата на детето. Тя не била получавала покана за доброволно изпълнение, нито била викана от съдебния изпълнител да дават обяснения. Счита, че постановлението за налагане на глоба е немотивирано относно начина, по който е установено нарушението. Твърди, че липсват данни ДСИ да се е обърнал за съдействие към ДСП каквото е изискването по чл.528, ал.4 ГПК. Твърди, че не се установява поведение на майката, което може да се квалифицира като неизпълнение на задължението за изпълнение на установен режим на лични отношения между бащата и детето. Моли, ако съдът приеме, че е налице нарушение, размерът на наказанието да бъде минимален, тъй като определеният е прекомерен, а нарушението било първо и не било произвело вреди нито за бащата, нито за детето. Неизпълнението е единично и не е умишлено, като до настоящия момент не била препятствала контакта между бащата и детето. Не било установено, че има дете в риск. Иска наложената глоба да бъде отменена, а ако съдът приеме, че има нарушение, размерът на наказанието да бъде намален до минималния.

Ответникът по жалбата я оспорва.

1

Приложени са мотиви по обжалваното действие от ДСИ съгласно чл.436, ал.3 ГПК.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Няма процесуална пречка тя да бъде разгледана по същество. В тази връзка и след като се запозна с материалите по изп.д. № 471/2024 г. по описа на СИС при РС – Стара Загора, съдът приема, че предмет на настоящото производство е постановлението от 12.09.2024 г., с което на жалбоподателката е наложена глоба в размер на 300 лв. за неизпълнение на задължението за предаване на детето Н. З. Д. на бащата за 10 дни по време на лятото за м. август 2024 г., както и на задължението да уведоми писмено бащата за годишната си отпуска през месеците юни, юли и август 2024 г. Другото постановление от 12.09.2024 г., с което също е наложена глоба в размер на 300 лв. на жалбоподателката, е за неизпълнение на 23.08.2024 г. от 17,30 ч. на задължението за предаване на детето на бащата за времето до 26.08.2024 г. в 8 ч. за осъществяване на определения от съда режим на лични контакти. Това постановление е предмет на жалбата на И. Г. К. вх. № 7810 от 06.11.2024 г.

Изпълнителното производство е образувано по молба на З. М. Д. от гр.

С.З. въз основа на изпълнителен лист от 13.06.2024 г., издаден по гр.дело № 326/2024г. по описа на Районен съд – Стара Загора, за определен режим на лични отношения между бащата З. М. Д. и детето Н. З. Д., в т.ч. три пъти по 10 дни по време на лятото (през месеците юни, юли или август), което време не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като тя се задължава да уведоми писмено бащата до края на м. април от съответната календарна година за годишната й отпуска през месеците юни, юли и август.

Изпълнителния лист е издаден въз основа на протокол № 599 от 08.04.2024 г. по посоченото по-горе гражданско дело.

Изпълнителното дело е образувано на 24.07.2024 г. На 25.07.2024 г.

ДСИ е изпратил писмо до ДСП, отдел „Затрила на детето“, с което ги уведомява за образуваното изпълнително дело и иска на основание чл.528, ал.4 ГПК съдействието им. С молба от 29.07.2024 г. взискателят уведомява ДСИ, че майката системно осуетява осъществяването на личните контакти и иска да изпрати покана за предаване на детето, в т.ч. и за 10 дни през м. август, за които бил изпратил уведомление на майката, а именно за времето от 12.08. до 21.08. вкл. 2024 г. На същата дата – 29.07.2024 г. е изпратена покана за доброволно предаване на дете до длъжника, на адреса в с. Н.с., ***, посочен в справката от НБД като неин настоящ адрес. Видно от удостоверителното изявление на длъжностното лице – връчител (в случая кметски наместник), жалбоподателката е отказала да получи поканата. ДСИ е констатирал редовността на връчването и е приложил документа като редовно връчено на основание чл.44, ал.1 ГПК.

Неоснователно е оплакването на жалбоподателката в жалбата, че не отговаря на истината, че е отказала да получи поканата за доброволно 2 изпълнение. Съгласно чл. 42, ал.1 ГПК, когато в мястото на връчването няма съдебно учреждение, какъвто е настоящият случай, тъй като в с. Н.с. няма съд, връчването се осъществява чрез общината или кметството от служител на общината или кметството. Връчването е формален акт и то се удостоверява по предвидения в чл.44 ГПК начин. Отказът да се приеме съобщението, респ. поканата за доброволно изпълнение, се отбелязва в разписката и се удостоверява с подписа на връчителя. Неговото удостоверително изявление се ползва със задължителна материална доказателствена сила, което задължава съда да приеме, че действително длъжникът е отказал да получи поканата за доброволно изпълнение. Отказът на получателя не засяга редовността на връчването – чл.44, ал.1, изр. последно ГПК. Следователно няма причина да не се приеме, че в случая на жалбоподателката К. редовно е връчена покана за доброволно предаване на дете.

На 08.08.2024 г. е постъпило писмо от ДСП, с което уведомяват ДСИ, че извършената проверка относно постъпилото писмо и действията, които са предприети, а на 14.08.2024 г. по делото е постъпило обяснение от взискателя за това, че майката за пореден път е отказала да му предаде детето. На 19.08.2024 г. ДСИ е констатирал, че има неизпълнение на режима на лични контакти на бащата с детето на 09.08.2024 г., както и на 11.08.2024 г., както и неизпълнение на задължението на длъжника да уведоми ДСИ по чл.528, ал.2 ГПК дали е готова да предаде детето на определеното място и време, какви пречки за своевременното изпълнение на задължението съществуват, на кое място и време е готова да предаде детето. В протокола от същата дата е посочено, че е проведен телефонен разговор с майката, която е била поканена да се яви в СИС, за да съобщи какви са съществуващите пречки за неизпълнение на режима на лични отношения. Посочено е, че тя е заявила, че вече е дала обяснения на социалните служби и на полицията. На 21.08.2024 г.

ДСИ отново е разпоредил изготвянето на покана за доброволно изпълнение на режима за м. септември 2024 г., която да се връчи на длъжника с помощта на органите на полицията. С постановление от 20.08.2024 г. на И. Г. К. е наложена глоба в размер на 200 лв. за неизпълнение на задължението по чл.528, ал.2 ГПК. С друго постановление от същата дата на К. е наложена глоба в размер на 200 лв. за това, че на 09.08.2024 г. не е изпълнила задължението за предаване на детето на бащата за времето до 11.08.2024 г. за осъществяване на определения от съда режим на лични отношения. Двете постановления са връчени при отказ. С писмо от 21.08.2024 г. ДСИ отново е поискал от ДСП съдействие по чл.528, ал.4 ГПК. С писмо от 28.08.2024 г.

ДСИ уведомяват ДСП за предприетите действия. На 29.80.2024 г. по изпълнителното дело е постъпило становище от И. Г. К. относно изпълнение на режима на лични отношения, с което заявява, че никога не е възпрепятствала умишлено бащата да осъществява личните контакти с детето и винаги го е уведомявала, когато поради здравословни проблеми или трайна неразположеност е невъзможно режимът да бъде осъществен. Конкретно изразява становище по отношение на датата 06.09.2024 г., което вече е извън 3 предмет на това дело, очертан по-горе.

С оглед на това въззивният съд намира, че е неоснователно оплакването, че неизпълнението, за което е наложена глобата, предмет на това производство, е първо. Очевидно е, че се касае за трайно неизпълнение на режима на лични отношения. По делото няма данни, а и твърдения от страна на жалбоподателката, че е уведомила съдебния изпълнител за наличието на пречки за изпълнението на режима на лични отношения. Напротив. До връчването на поканата от органите на МВР, жалбоподателката не само не е съобщила на съдебния изпълнител за наличието на пречки, но е и отказала да комуникира с него, заявявайки, че вече е давала обяснения на други органи, т.е. че не дължи на него обяснения. Твърденията й, че не е препятствала изпълнението на режима на лични отношения са напълно голословни. В нито едно от нейните становища тя не е посочила кога е предала детето на бащата за осъществяване на режима на лични отношения, в т.ч. и за 10-те дни през м. август. Също така не е твърдяла, че е уведомила бащата за годишната си отпуска през летните месеца. Липсват и доказателства в този смисъл.

С обжалваното постановление ДСИ е наложил глоба на жалбоподателката за две нарушения, които се установява, че са извършени от нея. Съгласно чл. 527, ал.3 ГПК, когато длъжникът върши противното на това, което с решението е задължен да върши, съдебният изпълнител му налага глоба за всяко нарушение на задължението в размер до 400 лв. Както бе посочено по-горе, жалбоподателката не е съобщила на съдебния изпълнител кога е готова да предаде детето на бащата, както и какви пречки за своевременното изпълнение на задължението съществуват. Следователно тя не е изпълнила задължението си, което е била задължена да извърши с определението на съда, поради което правилно съдебният изпълнител й е наложил глоба. Глобата е в размер на до 400 лв. Определеният размер от 300 лв. не е прекомерен, нито максимален. Налице са две неизпълнения, защото освен, че не е предала детето на бащата за 10 дни през м. август, тя не го е уведомила за времето, през което ще ползва отпуска. Освен това неизпълнението не е първото нарушение, за което е наложена глоба на жалбоподателката.

С оглед на тези съображения съдът приема, че жалбата следва да бъде отхвърлена.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на И. Г. К. срещу постановление на ДСИ от 12.09.2024 г. по изп.дело № 471/2024 г., с което на жалбоподателката е наложена глоба в размер на 300 лв. за неизпълнение на задължението за предаване на детето Н. З. Д. на бащата за 10 дни по време на лятото за м. август 2024 г., както и на задължението да уведоми писмено бащата за 4 годишната си отпуска през месеците юни, юли и август 2024 г.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5