Решение № 4910 от 13.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4910 гр. Пловдив, 13.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20255330110494 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правна квалификация чл.221, ал. 2 КТ.

Ищецът НЕО ТЕРРА" ООД ЕИК 207695916, седалище и адрес на управление: гр. **** представлявано от управителя Р. С. А., чрез Адвокат Л. Т.

К. е предявил срещу

В. Б. ЛНЧ ********** с настоящ адрес: гр.

*************** иск за осъждането му да заплати обезщетение по чл. 221, ал.

2 от КТ в размер на 933 лева.

Ищецът твърди, че ответника е полагал труд по трудово правоотношение съгласно Трудов договор № ******* г. в дружеството „Нео терра" ООД с място на работа П. и длъжност: *******. Работодателят прекратил трудовия договор, поради виновно поведение на служителя, а именно: неявяване на работа в три поредни дни през декември 2024 г. като със Заповед № ******** му налага дисциплинарно уволнение. Последният отработен месец бил ноември 2024 г., за който брутното трудово възнаграждение възлизало на 933 лв. Сочи, че при прекратяване на трудовото правоотношение по вина на служителя без предизвестие, последният дължи на работодателя обезщетение за причинените вреди, които законът определя в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието.

Трудовият договор бил безсрочен със срок на изпитване - 6-месечен, като същият бил уговорен в полза на работодателя. Срокът на предизвестие бил 30 дни. Излага, че ответникът не бил оспорил заповедта за дисциплинарно наказание - уволнение.

Ето защо моли да се осъди ответника В. Б. да заплати на „НЕО ТЕРРА" ООД сумата в размер на 933 лв. като обезщетение за дисциплинарно 1 уволнение на основание чл. 221 ал. 2 от КТ, определено на база последното брутно трудово възнаграждение за срока на предизвестието.

В срока за писмен отговор такъв от ответника не е постъпил. Същият в откритото съдебно заседание изрично заявява, че признава иска по основание и размер.

В първото съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си е поискал да бъде постановено решение съобразно направеното признание на иска.

Претендира разноските по делото за възнаграждение на пълномощника на ищеца по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата в размер на 100 лева.

След така направеното изявление е прекратено съдебното дирене и е даден ход на устните състезания.

Предвид дотук изложеното съдът намира, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 237 от ГПК, поради което следва да бъде постановено решение при признание на иска, с което предявения иск да бъде изцяло уважен. От представените по делото доказателства се установява, че ищецът е работил по ТПО с ответника, като ТПО е прекратено със заповед № 35 от 8.01.2025г. на осн. член 330, ал. 2, т. 6 КТ.

Валидно е направеното признание на иска, представляващо по същество процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от защита срещу иска, тъй като го счита за основателен. Признанието на иска касае право, признато от нашия правен ред и не попада в хипотезите на чл.

237, ал. 3 от ГПК, нито в другите предвидени в закона изключения. Признато е право, с което страната може да се разпорежда, като признанието изхожда лично от страната, признатото право не противоречи на закона и добрите нрави, и предявеният иск не е брачен, не е иск по гражданско състояние или за поставяне под запрещение, поради което съдът следва да зачете извършеното признание, уважавайки на това основание предявения иск.

Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 237, ал. 1 от ГПК за постановяване на решение при признание на иска, поради което и на основание чл. 237, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови такова решение, с което предявеният иск да се уважи изцяло.

В полза на ищеца ще се присъдят разноските в настоящото производство в размер на 150 лева.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА В. Б. ЛНЧ ********** с настоящ адрес: гр. ******** да заплати на НЕО ТЕРРА" ООД ЕИК 207695916, седалище и адрес на управление: гр. ********** сумата от 933 лева, представляваща обезщетение 2 по чл. 221, ал. 2 от КТ.

ОСЪЖДА В. Б. ЛНЧ ********** с настоящ адрес: гр. *********** да заплати на НЕО ТЕРРА" ООД ЕИК 207695916, седалище и адрес на управление: гр. ************* разноски от 150 лева.

Решението е постановено по реда на чл. 237, ал. 1 и ал. 2 от ГПК и подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3