Решение № 202 от 15.05.2026, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Търговско дело 433/2024
- Вид
- Решение № 202
- Подписан
- 15.05.2026
- Състав
- Галя Костадинова
Цитирани разпоредби
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.36 ал.3 и ал.4 · Закон за адвокатурата
- чл.36 ал.3 и ал.4 · Закон за адвокатурата
- чл.38 ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл.137а ал.2 т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.21 ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.51 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.429 ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
- чл.493 · Кодекс за застраховането
- чл.342 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.343 ал.1 б. "в" · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 202 гр. Пловдив, 15.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Галя Костадинова при участието на секретаря Боряна Костанева като разгледа докладваното от Галя Костадинова Търговско дело № 20245300900433 по описа за 2024 година
Предявени са искове по чл.45 от ЗЗД във вр. с чл. 432 КЗ и чл.86 ЗЗД във вр. с чл.429 ал.3 КЗ и чл.493 КЗ.
Ищцата Б. С. А. ЕГН ********** от ***, съдебен адрес ***, чрез адв. Р.
М., иска осъждане на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД ЕИК 121130788 със седалище и адрес на управление гр. София, пк 1700, район „Студентски“, бул.
„Симеоновско шосе“ № 67А, да плати сумата от 150 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на дъщеря й П.
Г. С.а, починала при ПТП, настъпило на 18.09.2023г. около 09.44 часа на път III – 103, при км 9+300м, между селата К. и Г.К., община М., причинено от С.
Х. С. при управление на МПС лек автомобил марка и модел „Джип Гранд Чероки“ с рег. № ***, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главниците от 23.01.2024г. до изплащане на сумите.
Твърди, че на 18.09.2023г., около 09.45 часа, на път III – 103, при км 9+300м, между селата К. и Г.К., община М., С. Х. С. управлява лек автомобил „Джип Гранд Чероки“ с рег. № ***, при което се движи с несъобразена скорост, навлиза в ляв завой, губи контрол над управлението на автомобила, който напуска пътното платно, преобръща се по таван и с това реазириза ПТП.
Пътник на предна дясна седалка е П. Г. С.а – дъщеря на ищцата, която загива 1 на място.
За ПТП е съставен Констативен протокол с пострадали лица № 579 от 18.09.2023г., образувано е ДП № 419/2023г. по описа на РУ ва МВР гр. М., впоследствие е внесен обвинителен акт, образувано е нохд № 516/2024г. на ОС Враца, приключило с Присъда № 19 от 01.10.2024г., влязла в сила на 17.10.2024г., с която водачът С. Х. С. е признат за виновен в това, че на 18.09.2023г., около 09.50 часа, на път III – 103, при км 9+300м, с посока на движение от с. К. към с. Г.К., община М., е управлявал с превишена скорост от около 114.5 км/ч собствени си лек автомобил „Джип Гранд Чероки“ с рег. № ***, в нарушение на чл.21 ал.1 ЗДвП, навлязъл е в продължителен ляв завой и в резултат на превишената скорост и употребата на спирачки реализира ПТП, при което управляваният от него автомобил навлязъл в отводнителна канавка, преобърнал се върху таван, при което, по непредпазливост, е причинил смъртта на пътничката до него П. Г. С.а, която била без поставен обезопасителен колан, и му е наложено наказание по НК.
Ищцата изживява изключително тежко загубата на дъщеря си, защото са били много близки, това е единствената й дъщеря, имали са дълбока емоционална и духовна връзка, основана на взаимно доверие и силна обич.
Ищцата е отгледала и възпитала дъщеря си в атмосфера на любов, подкрепа и споделяне, била грижовна и всеотдайна като родител, изцяло посветена на отглеждане на детето си. Не щадяла усилия, стараела се да не й липсва нищо, за да има добър и спокоен живот. През годините запазили отношенията си без промяна и останали близки до смъртта на дъщерята. Общували ежедневно, дъщерята споделяла преживяванията си и искала мнението и съветите на майка си, която била в течение на всичко важно, което се случва в живата й.
Дъщерята се доверявала по всички теми, споделяла проблемите си, обичала майка си и държала на нея, била всеотдайна и отзивчива, винаги помагала на майка си, когато има нужда, и била човека, на който ищцата знаела, че може да разчита при нужда. Ищцата също обичала дъщеря си и й била отдадена, помагала с каквото може, двете нямали пререкания, разбирали се, проявявали взаимно уважение. Дъщерята била опора и надежда на ищцата за старините й, разчиталана на помощта й. Ищцата загубали детето си, с което се гордеела, било нейното щастие и смисъл в живота и оставила голяма празнина.
Ищцата е подчинена на скръбта от голямата загуба, което е довело до 2 влошаване на емоционалното й състояние, непрекъснато мисли за инцидента, разстройва се и плаче неутешимо, измъчва се, станала е неспокойна и напрегната, не може да свикне с мисълта, че дъщеря й я няма, има постоянно безсъние, няма апетит, отпаднала е физически. Ищцата е опечалена и травмирана, станала е тревожна и лабилна, рядко излиза, постоянно скърби, постоянно посещава гроба й, преустановила е социалните си контакти, без желание е, мрачна и апатична е.
За лекия автомобил към датата на ПТП има сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ по полица
№
BG/22/122003298623 с ответника. На 23.01.2024г. е отправена молба – претенция за плащане на обезщетение с вх. № 789, която не е удовлетворена, поради което се сезира съда. Представила е всички документи, с които разполага и които са били достатъчни за произнасяне. Ответникът не е имал законово право да изисква документи, с които не може да се снабди.
Уточнява, че получените от П. С.а наранявания не могат да бъдат обвързани от наличието или липсата на предпазен колан с оглед механизма на ПТП. По време на пътуването С.а е страдала от онкологично заболяване, което не е позволявало носенето на предпазен колан, представляващо изключение по смисъла на чл.137а ал.2 т.2 от ЗДвП. Оспорва С.а да е допринесла с поведението си за настъпване на вредоносния резултат.
Поддържа заявения размер на претенцията като отговарящ на законовите кретирии за определянето му и съдебната практика. Ищцата е наследник на С.а от най – близък семеен и родствен кръг. Естеството на взаимоотношенията им сочи на изключителна близост.
Поддържа изпадане в забава на ответника от датата на сезиране.
Ангажира доказателства, претендира разноски, представя списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът не признава исковете по основание и размер.
Сочи, че е образувал застрахователна преписка № 0000 – 1000 – 01 – 23 – 7852 от 23.01.2024г. по заявената претенция, но поради недостатъчно изясняване на обстоятелствата по осъществяване на инцидента, както и по чия причина е настъпил и механизма му, са изискани допълнителни документи, които не са представени.
3
Не повдига спор за това, че управляваният от С. автомобил към 18.09.2023г. е бил със сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при него по полица BG/22/122003298623.
Не признава наличие на основание за ангажиране на отговорността му.
Не признава наличие на всеки един елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане. Не признава виновно и противоправно поведение на водача на лек автомобил „Джип Гранд Чероки“ с рег. № ***.
Не признава механизма на настъпване на ПТП по начина, посочен в исковата молба. Не признава настъпване на ПТП поради нарушаване на правилата за движение по пътищата от водача С.. Не признава, че неговите действия са допринесли за настъпване на ПТП.
Твърди, че С. не е имал възможност да съобрази действията си с пътната обстановка и да избегне настъпване на удара.
Твърди изключителен принос на пострадалата С.а за получените травми, защото е нарушила разпоредбите на ЗДвП и ППЗДвП – травмите са възникнали поради липса на поставен обезопасителен колан по време на превоза. Така пострадалата е създала предпоставки за настъпване на травмите при осъществяване на механизма на произшествието и е улеснила възникването им. Конкретните травми като вид, място и тежест са настъпили в резултат на липсата на поставен предпазен колан – липсвало е възпиращото свободно движение на тялото противодействие и от това е бил възможен контакта на тялото с детайли от вътрешното оборудване на автомобила, от което са настъпили травмите. Твърди възникване на телесните травми на С.а поради свободното движение на тялото във вътрешността на автомобила, настъпило поради липса на предпазен колан. Имало е пряко съприкосновение на тялото със значително инерционно въздействие и сили на широка площ в части и детайли от автомобилното купе. Поради това има изключителен принос на пострадалата и ако бе пътувала с поставен предпазен колан, не би получила такива травми, а по – леки по медикобиологичен характер.
Евентуално възразява за наличие на съпричиняване на пострадалата за настъпване на вредоносния резултат поради липса на предпазен колан.
Не признава наличие на пряка причинно – следствена връзка между механизма на ПТП и настъпилите вреди, респективно настъпилата смърт.
4
Не признава търпени от ищцата неимуществени вреди по заявен вид, интензитет, период. Не признава естеството на описаните отношения. Не признава настъпване на психологически и емоционални последици за ищцата.
Оспорва заявения размер като изключително завишен, недължим, противоречащ на принципа за справедливост, несъответстващ на обективните критерии, на съдебната практика. Поради съпричиняване от пострадалата, сумата не се дължи.
Не признава дължимост на обезщетение за забава. Ответникът изпада в забава след изтичане на дадения от КЗ срок за произнасяне, което в случая не е настъпило, защото извънсъдебно претенцията не е била доказана поради непредставени документи, необходими за установяване на механизма на произшествието, респективно такива не са депозирани след допълнителното им изискване.
Евентуално забава има слез изтичане на срок от три месеца за произнасяне, евентуално след 15 дена след предявяване на претенцията.
Уточнява, с оглед влязлата в сила присъда в хода на размяна на книжата, че тя обвързва съда и страните само за това извършено ли е деяние, неговата противоправност и вината на дееца, но не преклудира правото му на възражения за съпричиняване, които поддържа.
Ангажира доказателства, претендира разноски, представя списък по чл.80 от ГПК.
Съдът, след преценка на ангажираните по делото доказателства и като взе предвид въведените доводи и възражения, приема за установено следното:
С влязла в сила Присъда № 19 от 01.10.2024г. по нохд № 516/2024г. на ОС Враца лицето С. Х. С. ЕГН ********** е признато за виновно в това, че на 18.09.2023г., около 09.50 часа, на път III – 103 км – 9+300 м, с посока на движение от с. К. към с. Г.К., община М., управлява с превишена скорост от около 114.50 км/ч собствения си лек автомобил „Гранд Чероки“ с рег. № *** в нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, при което по непредпазливост причинява смъртта на П. Г. С.а ЕГН **********, което деяние представлява престъпление по чл.343 ал.1 б. „в“ във вр. с чл.342 ал.1 от НК, за което му е наложено наказания по НК.
Въз основна на Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 579 5 от 18.09.2023г. на ОД на МВР – Враца, РУ – Мезда, на приложеното в оригинал нохд № 516/2024г. на ОС Враца, ведно с материалите от ДП № 419/2023г. на РУ – М.: протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум, както и с оглед показанията на изслушания св. С. С., е изготвена САвТЕ на в.л.
С. Г., дадена обективно, всестранно и компетентно, неоспорена от страните, която съдът кредитира, от която се доказва, че на 18.09.2023г. сутринта св. С.
С. и П. С.а пътуват по път III – 103 с посока на движение от с. К. към с. Г.К., община М., в управлявания от св. С. лек автомобил „Гранд Чероки“ с рег. № *** като П. С.а е била пасажер на предна дясна седалка. Времето е ясно, при дневна светлина, със суха асфалтова настилка, добра видимост. Лекият автомобил навлиза със скорост от около 115.25 км/ч в участък на продължителен ляв завой, представляващ хоризонтална крива с радиус от около 138 м, която е предвидима опасност, защото водачът е могъл и е бил длъжен да я възприеме своевременно и да съобрази с нея скоростта на движение. Поради превишаване на критичната скорост за устойчиво преминаване през конкретния завой, която е около 106.84 км/ч за този лек автомобил при коефициент на сцепление 0.65, автомобилът е въведен в режим на движение, при който необходимото напречно сцепление за следване на траекторията е надвишило наличното. В резултат на това настъпва загуба на напречна устойчивост на автомобила в границите на платното за движение, обективирана върху асфалтовата настилка чрез оставени следи от странично протриване на автомобилна гума при едновременно търкаляне, при което превозното средство преминава в режим на странично приплъзване, преди да напусне платното.