Решение № 164 от 09.04.2025, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 164 гр. Благоевград, 09.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Владимир Ат. Пензов при участието на секретаря Мария Г. Исидорова като разгледа докладваното от Владимир Ат. Пензов Административно наказателно дело № 20251210200141 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на В. К. С., с ЕГН **********, с адрес гр.Б., ул.

„И. № против Наказателно постановление № 24-1116-005386 от 27.12.2024г. на Началник група към ОД на МВР - Благоевград, Сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя за административно нарушение по чл.50 ал.1 от ЗДвП, на основание чл.179 ал.2 във връзка с чл.179 ал.1 т.5 пр.4 от ЗДвП е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 200.00 /двеста/ лева.

С жалбата се обжалва атакуваното НП, като се излагат доводи, че нарушението не е извършено, както и неправилно е била санкционирана жалбоподателя. Иска се от съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно.

Алтернативно си излага искане, размера на така наложеното наказание „Глоба“ да бъде намален до законоустановения минимум.

Жалбоподателят С. се явява лично в съдебно заседание, дава обяснение по случая и излага становище по същество на спора, като моли съдът да отмени обжалваното наказателно постановени или да намали размера на наложената глоба.

Административнонаказващият орган и Районна прокуратура Благоевград, редовно и своевременно призовани, не ангажират представители по делото и становище по жалбата.

Съдът, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна следното:

На 10.12.2024г., длъжностни лица при ОД на МВР - Благоевград – 1 актосъставителят Г. Ш., в присъствието на свидетелите П. К. и Б. Ч., съставил на жалбоподателя В. К. С., АУАН № 3352885 от 10.12.2024г. (лист 4-5 от делото)за това, че на 10.12.2024г. около 17.55 часа по ул. „Чакалица“ в посока от Кооперативен пазар към улица „Свобода Бъчварова“ управлява собствения си лек автомобил „Нисан“ с регистрационен номер E, като на кръстовището, образувано с ул. „Джеймс Баучер“ при наличие на пътен знак „Б1“ не пропуска движещия се по път с предимство лек автомобил „Форд“ с рег. №, сблъскват се и реализират ПТП с материални щети по автомобилите.

Деянието е квалифицирано от актосъставителя, като административно нарушение по чл.50 ал.1 от ЗДвП. Акта е връчен на В. К. С. лично и срещу подпис на 10.12.2024г., като същата не отразила възражения или обяснения по него и било отбелязано само „нямам възражения“. В законоустановеният за това срок не постъпили и писмени възражения. Въз основа на акта за установяване на административно нарушение на 24.06.2024 година, Началник група в Сектор “Пътна полиция” към ОД на МВР - Благоевград, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на МВР, издал атакуваното Наказателно постановление № 24-1116-005386 от 27.12.2024 г. (лист 3 от делото), с което за административно нарушение по чл.50 ал.1 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.2 вр.с чл.179 ал.1 т.5 пр.4 от ЗДвП наложил на жалбоподателя С. административно наказание “Глоба” в размер на 200.00 /двеста/ лева. Наказателното постановление е връчено лично на В. С. на 10.01.2025г. по заявена от нея електронна поща, като на 13.01.2025г. същата депозирала възражения, заведени под № УРИ 111600-621 от 13.01.2025г. по описа на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Благоевград (лист 9-14 от делото), с които възразявала срещу санкционирането й и поставената максимален размер на наложеното й наказание „Глоба“. По така постъпилите възражения била извършена проверка, като с нарочна Докладна записка с рег.

№ 1116р-569 от 17.01.2025г. (лист6-7 от делото), полицай Красимир Калпачки приел същото за неоснователно и предложил жалбоподателя В. К. С. да бъде уведомена, че издаденото наказателно постановление може да се обжалва чрез Районен съд - Благоевград. С нарочно писмо рег. № 111600-897 от 17.01.2025г., жалбоподателя В. К. С. била уведомена за възможността й да депозира жалба непосредствено пред съда, като на 16.01.2025г. депозирала в Районен съд – Благоевград жалба с вх. № 1185 от 16.01.2025г. (видно от разпореждане рег. № 85 от 17.01.2025г. по НАХД № 79/2025г. на БлРС, лист 12-14 от делото) срещу Наказателно постановление № 24-1116-005386 от 27.12.2024г. на Началник група към ОД на МВР - Благоевград, Сектор „Пътна полиция“.

Разпитан пряко и непосредствено пред съда, свидетелят Г. Ш., установява, че е актосъставител в случая, като на въпросната дата били на работа с колегата му К.. Двамата били изпратени от дежурния на сигнал за ПТП на ул. „Джеймс Баучер“. При посещение на място заварили двамата водачи и двата автомобила. При събеседване с водачите и разглеждане на ситуацията приели, че жалбоподателят С. се е движила от ул. „Чакалица“ на Кооперативен пазар към ул. „Бъчварова“ и пресичайки ул. „Джеймс Баучер“, 2 където има знак „Б1“ пресичане път с предимство, като е отнела предимството на водач на лек автомобил „Форд“ с рег. №, който се движел в лявата лента на пътното платно, в посока от бул.“Васил Левски към бул.“Александър Стамболийски“ и поради това, че било натоварен за движението час и при липса на видимост за водача на лек автомобил „Форд“ и отнемане на предимството му от водача на лек автомобил Нисан се стигнало до ПТП. Свидетелят сочи, че автомобил Нисан е управляван от жалбоподателя С., а автомобил Форд от свидетеля Б. Ч., които бил вписан впоследствие и като свидетел в АУАН. Свидетелят сочи също, че в действителност автомобил Нисан е бил пропуснат да премине през пътното платно в което е станало ПТП, но само от автомобилите движещи се в дясната лента в посока от бул.“Васил Левски към бул.“Александър Стамболийски“, а ПТП е настъпило в лявата лента.

Показанията, дадени от актосъставителя Г. Ш. изцяло се потвърждават и припокриват от дадените показания от свидетеля П. К. в съдебно заседание.

По делото е разпитан свидетеля Б. Ч., който е водач на ударения автомобила от автомобила управляван от жалбоподателя С., в които сочи, че се е движил по ул. „Джеймс Баучер“ с лек автомобил „Форд“ с рег. № в посока към ул. „Александър Стамболийски“ в дясната лента. Жалбоподателят С. е излизала от пресечката от Кооперативен пазар към Американските общежития, от неговата лява страна и отнела предимството му и тъй като за него нямало достатъчна видимост е настъпило ПТП. Сочи, че щетите по неговия автомобил са от лявата страна в бронята отпред, а на другия автомобил щетите са на бронята от дясната страна. Сочи също, че се е движил бавно, защото било натоварено движението, но не е видял автомобила на жалбоподателя поради липсата на видимост и бързото й излизане в неговата лента за движение.

Жалбоподателя В. К. С. дава обяснения по случая, като сочи обстоятелства които се припокриват с така установената фактическа обстановка от разпитаните свидетели. Сочи също, че е при движението си в посока Американския университет е била пропусната от автомобилите движещи се в лявата лента по пътното платно в посока от бул.“Васил Левски към бул.“Александър Стамболийски“, а ПТП е настъпило в лявата лента.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели, и от приложените към административнонаказателната преписка и приети по делото писмени доказателства, които са безпротиворечиви, относно подлежащите на доказване факти.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения от закона срок от връчване на НП, поради което е допустима, разгледана по същество е частично основателна по следните съображения:

3

Обжалваното Наказателно постановление е издадено в съответствие с установената за това императивна законова процедура и от компетентен орган. Доказателства в противна насока в хода на делото не се представиха. В преценката си дали да се издаде наказателното постановление, административно-наказващият орган се основава на фактическите констатации на акта за установяване на административно нарушение, които при условията на чл.189 ал.2 от ЗДвП и в рамките на производството по налагане на административни наказания се считат за верни до доказване на противното. Изложените в тази връзка възражения на защитата за нарушения свързани с несъобразяването с разпоредбите на чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН, както и относно недоказаност на нарушението са неоснователни. Видно от акта за установяване на административно нарушение е, че мястото и времето, както и обстоятелствата при които е извършено нарушението са точно и конкретно посочено, както в АУАН, така и в обжалваното НП, поради което не може да се приеме наличието на такива процесуални нарушения от категорията на съществените и неотстраними такива, водещо безусловно до отмяна на разглежданото наказателното постановление. В същото коректно е посочено въз основа на кое административно-наказателно производство и въз основа на кой акт за установяване на административно нарушение е съставено, като се препраща към последния. Както в акт, така и в НК точно, ясно и конкретно са посочени и законовите основания, въз основа на които санкционния орган е приел, че се касае за административно нарушение по ЗДвП и е наложил съответно наказание. Това налага извода, че при издаване на НП санкционния орган е съобразил визираните разпоредби, като е посочил възприетата фактическа обстановка и законовите разпоредби, които са нарушени. Съставеният акт за установяване на нарушението е връчен надлежно на жалбоподателя и същата е била наясно в какво именно нарушение е обвинена и въз основа на какви доказателства. Жалбоподателят е направил писмени възражения по акта, но същите са били депозирани извън срока след връчването на акта, на предвид идентичността им с възраженията посочени и в жалба срещу процесното наказателно постановление се налага извод за реализирано и упражнено право на защита в пълен обем от нейна страна. Последното обстоятелство, в каквато насока е и константната практика на Административен съд – Благоевград категорично игнорира възможността за третиране на соченото основание, като съществено процесуално нарушение, от категорията на съществените, обуславящо отмяна на процесуално основание на обжалваният санкционен акт. От внимателното запознаване с отразеното в процесният акт е видно, че същият изцяло в изискванията на закона е съставен в присъствието на нарушителя, а именно жалбоподателя В. К. С. и двама свидетели, единият от който е очевидец, присъствал при установяване на нарушението, а именно свидетелят Б. Ч..

Съгласно разпоредбата на чл.50 ал.1 от ЗДвП, на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните 4 превозни средства, които се движат по пътя с предимство. Санкционната норма на чл.179 ал.2 от ЗДвП гласи, че този който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал.1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер на 200 лева, ако деянието не съставлява престъпление. За да е съставомерно деянието по този текст е необходимо от обективна страна да е допуснато нарушение на правилата за движение от тези визирани в чл.179 ал.1 или ал.2 от ЗДвП, а също така, това нарушение да е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. В случая извършеното нарушение по чл.179 ал.1 от ЗДвП според наказващият орган е такова по т.5 пред.4 – неспазване на правилата за предимство. От доказателствата по делото безспорно се установи, че жалбоподателя В. К. С. е осъществила така вмененото й административно нарушение. На процесната датата и място тя е управлявал лек автомобил „Нисан“ с рег. № E, като при преминаването през кръстовище образувано от ул.“Чакалица“ и ул.“Джеймс Баучер“, при наличие на пътен знак Б1 – „Пропусни движещите се по пътят с предимство“, не пропуска движещият се по път с предимство лек автомобил „Форд“ с рег. №, управляван от свидетеля Б. Ч. и реализира ПТП с материални щети. Именно това нейно нарушение на разпоредба, уреждаща предимството на ППС, е станало причина за настъпване на ПТП. Затова правилно е била ангажирана отговорността й на основание чл.179 ал.2 във връзка с чл.179 ал.1 т.5 пред.4 от ЗДвП. Наложеното наказание е в единствено възможния законов размер и съдът няма правомощия да го намали, предвид текста на чл.27 ал.5 от ЗАНН.

Разпечатката съдържа 25 от 32 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/92aacb62-d61d-4ceb-a847-53651b6129bf