Акт № 5091 от 10.11.2026, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 5091

Хасково, 10.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - VIII състав, в съдебно заседание на пети ноември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

При секретар ВЕСЕЛЕНА КАРАСЛАВОВА като разгледа докладваното от съдия АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА административно дело № 20267260701127 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата.

Образувано е по жалба на Г. К. Г., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], против Заповед за прила*****началник група към ОДМВР – [област], сектор „Пътна полиция“ с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „з“, подб. „бб“ ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от три месеца.

В жалбата се поддържа, че оспорената заповед е нищожна, респективно неправилна и незаконосъобразна, издадена в нарушение на закона. Жалбоподателят посочва, че с нея му е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ за срок не повече от три месеца поради прието от административния орган нарушение на чл. 58, т. 4 ЗДвП, изразяващо се в управление на товарен автомобил „Мерцедес“ с рег. № [рег. номер] в лентата за принудително спиране на АМ „Тракия“, км 205+326, в посока запад. Жалбоподателят заявява, че оспорва всички факти, посочени в заповедта. Поддържа, че в същата липсва правна аргументация относно обстоятелствата, въз основа на които е направен извод за необходимостта от отнемане на притежаваното от него СУМПС. Сочи, че действително в заповедта било посочено като основание за издаването ѝ АУАН серия АД № 780345/03.08.2026 г., който, от своя страна, бил съставен въз основа на преписка № 349000-10322/07.05.2026 г. по описа на ОДМВР – [област], образувана по сигнал от Националното тол управление, за който не било известно кога е подаден. Твърди, че в оспорения административен акт липсват мотиви, от които да се установи защо административният орган приема, че конкретните му действия представляват и осъществяват нарушение на ЗДвП, както и въз основа на какви обстоятелства е направен извод, че нарушението е извършено умишлено. Излага съображения, че наложената принудителна административна мярка не съответства на целта на закона, която според жалбоподателя е да предотврати нарушения на правилата за движение по пътищата и по този начин да осигури временна защита на обществения интерес до решаване на въпроса за отговорността. По изложените съображения жалбоподателят претендира отмяна на оспорената заповед изцяло, а в случай че се установи липса на компетентност на органа, който я е издал – обявяване на нейната нищожност. Моли за присъждане на направените по делото съдебни и деловодни разноски, включително разноски за адвокатско възнаграждение.

Ответникът - Началник група към ОДМВР – [област], сектор „Пътна полиция“, в писмено становище оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че оспорената заповед е законосъобразна, като издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при наличие на материалноправните предпоставки за прилагане на принудителната административна мярка. Излага съображения, че жалбоподателят е управлявал моторно превозно средство в лентата за принудително спиране в нарушение на чл. 58, т. 4 ЗДвП, за което е предвидено административно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца. Посочва, че прилагането на мярката има за цел осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения. Моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и оспорената заповед да бъде потвърдена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР – [област]. При условията на заявена претенция за разноски за процесуално представителство и представени доказателства за заплатен хонорар прави възражение за прекомерност на възнаграждението, с искане за присъждане на разноски в минимален размер, като сочи, че делото е с минимална фактическа и правна сложност.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:

На 27.04.2026 г. в 15:20:09 ч. електронната система за събиране на пътни такси е регистрирала преминаване на товарен автомобил с рег. № [рег. номер] в лентата за принудително спиране на автомагистрала А1 „Тракия“ при км 205+326, местност *****. Отчетената скорост на автомобила е 75,6 км/ч. Към справката е приложен снимков материал от системата, съдържащ изображения на автомобила и разположението му спрямо пътните ленти и маркировката.

От извършена справка в АИС – КАТ е установено, че МПС с рег. № [рег. номер] е товарен автомобил [Марка], модел „Спринтер“, категория N1, с технически допустима максимална маса 3500 кг, собственост на „Агропал“ ООД, [ЕИК].

С писмо на Националното тол управление при Агенция „Пътна инфраструктура“ до директора на ОДМВР – [област] са изпратени данни и снимков материал за общо единадесет регистрирани преминавания на пътни превозни средства в лентата за принудително спиране на автомагистрала А1, с искане за предприемане на действия по компетентност. Във връзка с получения сигнал за процесния автомобил в ОДМВР – [област] е образувана преписка с рег. № 349000-10322/07.05.2026 г.

След извършена проверка за собствеността на автомобила с писмо рег. № 1228р-8574/14.05.2026 г. началникът на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – [област] е изпратил до началника на отдел „Пътна полиция“ при СДВР данните за установеното преминаване, заедно с декларация по чл. 188 ЗДвП, с оглед установяване на лицето, управлявало автомобила на 27.04.2026 г. около 15:20 ч. на АМ „Тракия“, км 205+326, в посока запад.

По преписката е представена декларация по чл. 188 ЗДвП от 16.07.2026 г., в която е посочено, че на 27.04.2026 г. около 15:20 ч. товарният автомобил с рег. № [рег. номер] е бил управляван от Г. К. Г., [ЕГН]. Декларацията съдържа и данни за притежаваното от него свидетелство за управление на МПС № *********.

След получаване на информацията за самоличността на водача с Г. е проведен телефонен разговор, при който е поканен да се яви в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – [област] за съставяне на акт за установяване на административно нарушение.

На 03.08.2026 г. Г. се е явил в сектор „Пътна полиция“, където е бил запознат със снимковия материал. На същата дата срещу него е съставен АУАН серия АД № 780345 за нарушение на чл. 58, т. 4 ЗДвП. В акта е отразено, че на 27.04.2026 г. около 15:20 ч. на АМ „Тракия“, км 205+326, в посока запад Г. е управлявал товарен автомобил „Мерцедес“ с рег. № [рег. номер], като се е движил в лентата за принудително спиране. Посочено е, че актът е съставен във връзка с преписка рег. № 349000-10322/07.05.2026 г. по описа на ОДМВР – [област], образувана по сигнал от Националното тол управление. При съставянето на АУАН е иззето притежаваното от Г. СУМПС [номер], което е отразено и в представената справка за нарушител/водач.

На 05.08.2026 г. Т. Г. Я., на длъжност **** към сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – [област], е издала оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-1228-000926/05.08.2026 г. В заповедта е прието, че на 27.04.2026 г. около 15:20 ч. на АМ „Тракия“, км 205+326, община [област], в посока запад Г. К. Г. е управлявал товарен автомобил „Мерцедес“ с рег. № [рег. номер], собственост на „Агропал“ ООД, като се е движил в лентата за принудително спиране. Посочено е, че по случая е съставен АУАН серия АД № 780345/03.08.2026 г., във връзка с преписка рег. № 349000-10322/07.05.2026 г. по описа на ОДМВР – [област], образувана по подаден сигнал от Националното тол управление. В мотивната част на заповедта е отразено, че за нарушението по чл. 58, т. 4 ЗДвП е предвидено наказание „лишаване от право да управлява МПС“, като е посочена разпоредбата на чл. 175ж, ал. 1 ЗДвП. На основание чл. 171, т. 1, б. „з“, подб. „бб“ ЗДвП с оспорената заповед на Г. е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от три месеца“. Оспорената ЗППАМ № 26-1228-000926/05.08.2026 г. е връчена на Г. на 20.08.2026 г., което е отразено в разписката към заповедта. Жалбата срещу заповедта е постъпила в Административен съд – [област] на 25.08.2026 г.

На 06.08.2026 г. Г. е подал възражение с рег. № 122800-29966 срещу съставения му АУАН. В него е заявил, че не е извършил вмененото му нарушение, като е изложил обяснения относно причините за навлизането на автомобила в лентата за принудително спиране. Посочил е, че по време на движението по АМ „Тракия“ управляваният от него автомобил е загубил мощност и скоростта му е започнала да намалява, поради което е преценил, че продължаването на движението в активната лента не е безопасно. Твърди, че при наближаване на паркинг в района на км 205 е навлязъл в лентата за принудително спиране, за да достигне до паркинга, като по негови твърдения се е движил в тази лента не повече от около 20 метра. По повод възражението е извършена проверка, резултатите от която са отразени в докладна записка рег. № 1228р-17698. В докладната е посочено, че към възражението не са представени снимков или видеоматериал, както и други документи, удостоверяващи твърдения технически проблем на автомобила. Отразено е, че при преглед на предоставения от Националното тол управление снимков материал е установена регистрирана скорост на автомобила от 75,6 км/ч. Въз основа на тези данни проверяващият служител е изложил становище, че автомобилът се е намирал в движение и водачът е могъл да продължи по активната лента, като при наближаване на паркинга на АМ „Тракия“, км 205, се престрои и извърши маневрата за влизане в него при спазване на хоризонталната пътна маркировка, без да е необходимо предварително да се движи в лентата за принудително спиране. Предложено е възражението на Г. да не бъде прието и въз основа на съставения АУАН да бъде издадено наказателно постановление.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е от адресата на оспорения индивидуален административен акт, чиито права и законни интереси са пряко засегнати от него, и в срока по чл. 149, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по закона съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е представена Заповед № 349з-4619/19.11.2025 г. на директора на ОДМВР – [област], с която началниците на групи в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – [област] са оправомощени да издават ЗППАМ по чл. 171, т. 1, включително по буква „з“, съобразно тяхната компетентност. Процесната заповед е издадена от Т. Г. Я., в качеството ѝ на началник група към сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – [област], за нарушение, установено на територията на [област]. Поради това не е налице твърдяното в жалбата основание за обявяване на нищожност на административния акт.

Оспорената заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма и съдържа изложение на фактическите обстоятелства, послужили като основание за налагане на принудителната административна мярка, както и посочване на приложените правни разпоредби. Изложените в нея фактически и правни основания позволяват да се установят съображенията, обусловили издаването ѝ, и да се осъществи съдебен контрол за нейната законосъобразност. В заповедта са индивидуализирани нарушителят, автомобилът, датата, часът и мястото на деянието, посочено е движение в лентата за принудително спиране на АМ „Тракия“, както и АУАН, въз основа на който е издадена. Правното основание на наложената ПАМ е посочено като чл. 171, т. 1, б. „з“, подб. „бб“ ЗДвП.

Разпечатката съдържа 27 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/92aa327e-7cc6-4cd5-a0e5-70b1fda18352