Решение № 924 от 08.11.2021, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 924 гр. София, 08.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА

КЪНЕВА при участието на секретаря СТАНИМИРА П. ДЕЛИЙСКА като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА Административно наказателно дело № 20211110208809 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, вр. чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод депозирана жалба от К. ЛЮБ. П., ЕГН ********** чрез адв. Росен Воденичарски срещу електронен фиш серия К № 4722871, издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал.4 вр. чл. 182, ал.4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 800 (осемстотин) лева за нарушение на чл.21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на атакувания електронен фиш и се иска неговата отмяна. Поддържа се, че незаконосъобразно във фиша не е посочено дали техническото средства, с което е установена скоростта е било мобилно или стационарно, като в първия случай не е бил съставен протокол, съгласно изискванията на чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Посоча се, че във фиша не е отчетена и приспадната максимално допустимата грешка за съответния тип АТСС.

Жалбоподателят счита, че техническото средство е било неизправно към 1 датата на установяване на нарушението, тъй като не било преминало последваща проверка на техническата му изправност. В жалбата се поддържа, че неправилно П. е наказан за нарушение, извършено при условията на повторност, тъй като не е бил наказван за същото по вид нарушение в едногодишен срок преди датата 12.04.2021 г. Тезата за незаконосъобразност на електронния фиш се аргументира и с довода, че в него не е посочено пред кой съд и в какъв срок подлежи на обжалване.

В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател не се явява, представлява се от адв. Воденичарски, който оспорва представената от ОППСДВР справка, като счита, че единственият релевантен електронен фиш е издаден през месец януари 2021 г., но е влязъл в сила едва след издаване на обжалвания електронен фиш. Моли съда да уважи жалбата.

Въззиваемата страна – СДВР - ОПП, редовно призована, не изпраща представител. В съпроводителното писмо, с което е изпратена преписката аргументира законосъобразността на издадения електронен фиш и прави искане същият да бъде потвърден.

Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода на делото писмени доказателства прие за установено следното от фактическа страна:

На 07.09.2017 г. в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, воден при Български институт по метрология под № 5126 била вписана преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 със срок на валидност до 07.09.2027 г. На 28.09.2020 г. устройство от посочения тип средство за измерване с фабричен номер 11743F0 преминала последваща периодична проверка за техническа изправност, за което бил съставен и протокол от проверка № 61-СИСИС/28.09.2020 г.

На 12.04.2021 г. в 16:33 часа в гр. София, по бул. „Брюксел” с посока на движение от ул. „Мими Балканска” към бул. „Александър Малинов” се движело моторно превозно средство марка „Мерцедес”, модел „ЦЛК АМГ” с ДК № ********, собственост на жалбоподателя К. ЛЮБ. П.. Пред номер 11 на бул. „Брюксел” горепосочената преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и 2 комуникации тип ARH CAM S1 с фабричен номер 11743f 0 заснела цитираното моторно превозно средство, като отчела скоростта на движение на същото, а именно 7 8 км./час., при ограничение на скоростта от 40 км/ч., въведено с пътен знак В26. За позиционирането на системата за контрол на скоростта бил съставен протокол, съгласно изискванията на чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.

След заснемането на автомобила бил изготвен снимков материал от техническото средство. Била извършена справка в централна база КАТ по регистрационен номер на автомобила и бил установен неговия собственик – К. ЛЮБ. П., ЕГН **********. Въз основа на горното бил издаден процесният електронен фиш серия К № 4722871, с който на собственика на лекия автомобил, с който било извършено нарушението – жалбоподателя К. ЛЮБ.

П. било наложено административно наказание „глоба” в размер на 800 лева. В електронния фиш било посочено, че разрешената скорост на движение била 40 км/ч., а установената скорост на движение на автомобила - 75 км/ч., т.е. допуснато било превишение на разрешената скорост с 35 км/ч. Електронният фиш бил връчен на собственика на заснетото МПС на 31.05.2021 г.

Жалбоподателят К. ЛЮБ. П. не депозирал декларация по чл.189, ал. 5 от ЗДвП и не посочил лицето, което е управлявало гореописания автомобил на процесните дата и час, а на 01.06.2021 г. чрез адв. Воденичарски депозирал жалба срещу електронния фиш.

Към 12.04.2021 г. на К.П. били издадени следните електронни фишове: серия К № 2088983, връчен на П. на 09.10.2018 г. и влязъл в сила на 23.10.2018 г., серия К № 4746846, връчен на П. на 31.05.2021 г. и влязъл в сила на 15.06.2021 г., серия К № 4438241, връчен на 31.05.2021 г. и влязъл в сила на 15.06.2021 г., серия К № 4865243, връчен на 31.05.2021 г. и влязъл в сила на 15.06.2021 г.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка се установява от приетите по делото писмени доказателства, а именно: справка за собственост на МПС, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, ведно с протокол за последваща проверка № 61-С-ИСИС/28.09.2020 г., протокол за използване 3 на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта от 12.04.2021 г., копие от проект за организация на движението на бул. „Брюксел” в района на № 11, заповед за одобряване образец на електронен фиш, писмо –справка от началника на ОПП – СДВР, копия от 4 броя електронни фишове, издадени на К. ЛЮБ. П., ведно със справка относно датите на връчването им, респ. влизане в сила, справка – картон на водача К. ЛЮБ. П., както и веществените доказателства - фотоснимки.

Приложените по делото писмени доказателства са обективни, достоверни и по несъмнен и категоричен начин установяват релевантната по делото фактическа обстановка, поради което съдът ги кредитира изцяло.

От представеното по делото удостоверение за одобрен тип средство за измерване и протокол за последваща проверка № 61-С-ИСИС/28.09.2020 г на средството за измерване се установи, че процесната преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S представлява одобрен тип средство за измерване, като устройство от посочения тип средство за измерване с фабричен номер 11743F0 е технически изправно, преминало е последваща проверка, като допустимата грешка при отчитане на скоростта при полеви условия е +/- 3 км./час при измерена скорост до 100 км./час.

Веществените доказателства по делото – фотоснимки, приложени на л. 8, 9, 10 от делото установяват, че на процесната дата и място лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „ЦЛК АМГ” с ДК № ******** се е движил в заснетия участък със скорост над максимално допустимата. На гърба на фотоснимката, представяща заснетото МПС е посочено и мястото, на което е била монтирана системата за видеоконтрол; същото се установява и от представения по делото протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта от 12.04.2021 г.

От приетото по делото писмо от директора на дирекция „Управление и анализ на трафика” при СО и копие от проект на организацията на движението се установява наличието на пътен знак В26, въвеждащ ограничение на скоростта от 40 км./час в района, в който е заснето МПС.

Видно от представената справка за собственост към инкриминираната дата автомобилът, с който е било извършено заснетото нарушение е бил собственост на жалбоподателя К. ЛЮБ. П..

4

От представените копия на електронни фишове се установява, че в едногодишен срок преди датата 12.04.2021 г. жалбоподателят не е бил наказван за нарушения, свързани с превишаване на максимално разрешената скорост. Електронен фиш серия К № 2088983 е бил връчен на П. на 09.10.2018 г. и влязъл в сила на 23.10.2018 г., а останалите три фиша са били връчени на същата дата, както и процесния – 31.05.2021 г. и са влезли в сила на 15.06.2021 г. – два месеца след датата на процесното нарушение.

Въз основа на установените фактически обстоятелства съдът направи следните изводи от правна страна:

Жалбата изхожда от легитимирано лице, депозирана е в преклузивния срок по чл. 189, ал.8 от ЗДвП (електронният фиш е връчен на жалбоподателя на 31.05.2021 г., а жалбата е подадена на 01.06.2021 г.) и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, в който смисъл се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Законодателят е предвидил възможността нарушенията по ЗДвП да се санкционират освен с наказателно постановление и с електронен фиш, като по този начин се гарантира бързина на процеса по установяване на административни нарушения и налагане на административните наказанията.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН , в настоящото производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП/електронен фиш, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че електронният фиш страда от пороци, които обуславят неговата незаконосъобразност.

На първо място в словесното описание на нарушението е посочено, че същото е извършено в гр. София, тоест в рамките на населено място, като ограничението на скоростта е било 40 км./час, въведено с пътен знак В26.

Нарушението е квалифицирано като такова по чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДВП.

Подобна правна квалификация обаче е неправилна тоест принципно невъзможна, доколкото алинея първа урежда общото правило, с което следва 5 да се съобразяват водачите – общоважимите ограничения на скоростта в зависимост от това, дали МПС се движи в населено място, извън населено място, по магистрала или по скоростен път. Втората алинея предвижда, че когато максимално разрешената скорост на движение в конкретен участък е различна от общото правило по ал. 1, то тогава това ограничение се сигнализира с пътен знак – В 26. Следователно, в случай, че максимално разрешената скорост е различна от тази, посочена в ал. 1 на чл. 21 ЗДвП и е сигнализирана с пътен знак, тогава нейното превишение представлява нарушение на чл. 21, ал.2 ЗДвП, а не на чл. 21, ал.1 ЗДвП. Посочената в електронния фиш правна квалификация на нарушението като такова по чл.

21, ал.2 вр. ал. 1 ЗДвП накърнява правото на защита на наказаното лице, тъй като така формулирано нарушението не дава яснота дали максимално допустимата скорост е тази по закон /фиксирана в чл. 21 ал. 1/ или е допълнително въведена с пътен знак и по дефиниция различна от тази по ал.

1. Посоченото е от значение, доколкото при една и съща скорост на движение различните ограничения обосновават различно превишение на максимално допустимата скорост, а оттук – и на размера на глобата.

На следващо място при налагане на глобата е допуснато още едно нарушение на закона. На жалбоподателя е наложена глоба в размер на 800 лева на основание чл. 182, ал. 4 ЗДвП. /Цитираният в електронния фиш чл.

189, ал. 4 ЗДВП урежда възможността за издаване на електронен фиш вместо наказателно постановление./ Посочената разпоредба предвижда налагане на по – тежки административни наказания, в хипотеза на нарушение, извършено при условията на повторност. Съгласно чл. 182, ал.4 ЗДвП „когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца”. В електронния фиш обаче не е посочено кое точно нарушение е извършено повторно, за да може да се определи глобата в двоен размер. Това нарушава правото на защита на наказаното лице да разбере за какво точно нарушение му е наложена тази глоба, а също така препятства съда да прецени дали на жалбоподателя е наложен правилният размер на административното наказание тоест с колко е превишена 6 максимално допустимата скорост, какво наказание се предвижда за това нарушение и едва ако то е извършено повторно по смисъла на параграф 6, т.

Разпечатката съдържа 40 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/92a9d505-a304-4c77-bdf6-a4458dd45562