Решение № 1632 от 28.01.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 41303/2025
- Вид
- Решение № 1632
- Подписан
- 28.01.2026
- Състав
- ЕЛЕНА ЛЮБОМИРОВА ДОНКОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 116403 от 23.07.2025 · ЕЛЕНА ЛЮБОМИРОВА ДОНКОВА
- Разпореждане № 120591 от 31.07.2025 · ЕЛЕНА ЛЮБОМИРОВА ДОНКОВА
- Определение № 37345 от 09.09.2025 · ЕЛЕНА ЛЮБОМИРОВА ДОНКОВА
- Разпореждане № 150251 от 30.09.2025 · ЕЛЕНА ЛЮБОМИРОВА ДОНКОВА
- Разпореждане № 25894 от 24.02.2026 · ЕЛЕНА ЛЮБОМИРОВА ДОНКОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.139б · Закон за енергетиката
- чл.140, ал.1, т.2 · Закон за енергетиката
- чл.150, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.153 · Закон за енергетиката
- чл.153, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.155, ал.1, т.2 · Закон за енергетиката
- чл.79, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 1632 гр. София, 28.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20251110141303 по описа за 2025 година
Предявени са за разглеждане обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от „Топлофикация София” ЕАД срещу Мими Ц. П. за установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 31764/2025 г. по описа на СРС, 43-ти състав.
В исковата молба ищецът „Топлофикация-София” ЕАД твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника - настоящ ответник и други две - трети за спора лица, за суми за главница и обезщетение за забава за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия и извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в **************. Тъй като издадената заповед била оспорена от длъжника, на ищеца били дадени указания, че може да предяви иск за установяване на вземането, което е сторено с предявените в настоящото производство искове.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е клиент на ТЕ по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост /СЕС/, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните 1 тели в имотите си и да заплащат цена за ТЕ. Излага се още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от „Топлофикация София“ АД на клиенти за битови нужди в гр.София. Поддържа, че през процесния период в отношенията между тях са в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на клиенти за битови нужди в гр.София, одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г. Твърди се още, че съгласно ОУ на дружеството купувачите са длъжни да заплащат дължими суми по ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди още, че в изпълнение на разпоредбата на чл.139б ЗЕ, собствениците на СЕС, в която се намира и имота на ответника, са сключили договор за извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия с „Холидей и Райзен” ЕООД. Сочи, че съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия се начисляват от ищцовото дружество по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период се изготвят изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение, на база отчетено реално потребление. Твърди се, че за имота на ответника са издадени изравнителни сметки за начислена топлинна енергия през процесния период, които не са заплатени. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът моли за уважаване на предявените искове, като по отношение на ответника бъде признато за установено, че дължи на ищеца сумите, както следва: сумата от 77,28 лева, представляваща главница за доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.07.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 28.05.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 17,20 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 16.10.2023 г. до 17.05.2025 г., сумата от 65,76 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва, считано от 28.05.2025 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 16,14 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2022 г. до 17.05.2025 г. Претендират се и направените в хода на заповедното и исковото производство разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът изразява становище за неоснователност на предявените искове. Излагат се доводи, че ответникът не е използвал доставяна от дружеството топлинна енергия, не е сключвал договор с последното, не е пребивавал в имота през исковия период. Поддържа се още, че от представените към исковата молба документи се установява, че процесният имот не е изключителна собственост на ответника, а последния притежава само идеална част от него. На последно място се сочи, че ответника е платил дължимите суми в 45дневен срок съгласно ОУ на дружеството. Прави възражение за настъпила погасителна давност. Моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените по 2 производството разноски.
Третото лице - помагач на страната на ищеца изразява становище, че дяловото разпределение на адреса се изготвя при прилагане разпоредбите на ЗЕ и Наредба № 16-334 от 2007 г. Представя писмени доказателства – изравнителните сметки за процесния период и главните отчети.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от приложено към настоящото производство ч.гр.д.№ 31764/2025 г. по описа на СРС е, че по заявление на „Топлофикация София” ЕАД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът – настоящ ответник да заплати на дружеството сумите, както следва: сумата от 77,28 лева, представляваща главница за доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.07.2022 г. до 30.04.2023 г. до недвижим имот, находящ се в **************, ведно със законната лихва, считано от 28.05.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 17,20 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 16.10.2023 г. до 17.05.2025 г., сумата от 65,76 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва, считано от 28.05.2025 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 16,14 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2022 г. до 17.05.2025 г., както и разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
С разпореждане № 107168/08.07.2025 г. по ч.гр.д.№ 31764/2025 г. по описа на СРС съдът е констатирал, че издадената заповед е оспорена от длъжника, поради което е указал на заявителя - настоящ ищец, че може да предяви иск за установяване на вземането си. В предоставения му едномесечен срок ищецът е подал исковата молба.
Видно от приложения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот № 161, том XX, дело № 3756/1997 г. е, че собственик на процесния недвижим имот е бил Д.В.П..
Видно от приложеното по делото удостоверение за наследници е, че Д.В.П. е починал на 11.07.2023 г., като е оставил трима наследници по закон – съпруга М.Ц.П.
/настоящ ответник/ и двама сина.
По делото е приложена искова молба, от която се установява, че един горепосочените наследници – В.П. е подал иск за делба против останалите двама. На настоящият съд е служебно известно, че въз основа на исковата молба в СРС е образувано гр.д.№ 17759/2024 г. по описа на СРС, 63-ти състав, по което е постановено и влязло в сила решение № 17396/29.09.2025 г. по първа фаза на съдебна делба, с което процесния недвижим имот е допуснат до делба между горепосочените трима 3 наследници, като за ответника в настоящото производство квотата в съсобствеността е 2/4 ид.ч.
По делото е приложен и протокол за обявяване на саморъчно завещание от 02.07.2024 г., което от мотивите на горепосоченото съдебно решение се установява, че е оспорено.
По делото е приложен фискален бон, от който се установява, че на 20.10.2023 г. в полза на Топлофикация София ЕАД е заплатена сума в размер на 178,25 лева по фактура № 1025868835/31.07.2023 г., както и фискален бон от 25.09.2024 г., от който се установява, че в полза на ищцовото дружество е заплатена и сумата от 293,89 лева по фактура № 1033635335/31.07.2024 г.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че по партидата на имота неплатените суми за процесния период възлизат на сумата от общо 143,04 лева, в т.ч. сумата от 65,76 лева за дялово разпределение, както и обезщетение за забава в общ размер на 33,34 лева, в т.ч. 16,14 лева върху главницата за дялово разпределение.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размера й възлиза на спорната сума.
Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване.
В конкретния случай ищецът не проведе пълно и главно доказване, че през исковия период ответницата е била собственик на процесния топлоснабден имот.
Напротив, от приложените по делото нотариален акт и удостоверение за наследници се установява, че през исковия период едноличен собственик на имота, до който ищецът твърди да е доставял топлинна енергия, е бил Д.В.П.. Видно от горепосоченото 4 удостоверение за наследници е, че същият е починал на 11.07.2023 г., т.е. след края на исковия период – 30.04.2023 г. Ето защо, ответницата евентуално следва да отговаря за задълженията на наследодателя съобразно квотите си, но в исковата молба не са изложените твърдения в тази насока. Напротив, исковите претенции са насочени срещу ответницата в качеството и „на собственик по завещание“, а не като задължения по силата на наследствено правоприемство.
Дори да се приеме, че ответницата следва да отговаря за задълженията по партидата на топлоснабдения имот, то по делото бяха представени доказателства, че сумите по издадените общи фактури от 31.07.2023 г. и от 31.07.2024 г., са платени. В тази насока е и констатираното в заключението от вещото лице, изготвило съдебносчетоводната експертиза, че на 20.10.2023 г. /датата на приложения към писмения отговор фискален бон/ е отразено плащане на сумата от 175,94 лева. Видно от заявеното от вещото лице при изслушването му в открито съдебно заседание е, че не са му били предоставени документи, от които да се установи от какво са възникнали задълженията в размер на 77,78 лева.
Предвид гореизложеното, настоящият съд приема, че ищецът не проведе пълно и главно доказване на основанията и размера на претендираните суми за главници, поради което същите следва да бъдат отхвърлени.
С оглед предходното следва да бъдат отхвърлени и обусловените от тяхното уважаване акцесорни искови претенции.
По разноските:
Разпечатката съдържа 31 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/92a9371f-0232-4eb4-848a-2349e326bd11