Решение № 6441 от 28.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6441 гр. София, 25.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20231100505131 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 2003 от 10.02.2023 г., постановено по гр. дело № 5725/2022 г. по описа на СРС, 71-ви състав, частично са били уважени предявените от „Топлофикация София” ЕАД срещу Б. В. И., обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 33Д, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за сумата от 1719,60 лв., представляваща стойност на реално потребена топлинна енергия през периода от 01.12.2018 г. до 30.04.2020г. за топлоснабден имот с адрес гр. София, ж.к. **** , ведно със законна лихва от 07.02.2022 г. до изплащане на вземането, иска за сумата от 321,23 лв., мораторна лихва върху главница в размер от 1719,60 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 13.09.2021 г., иска за сумата от 25,54 лв., представляваща стойност на услугата дялово разпределение за периода от м.08.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от 07.02.2022г., до окончателното заплащане на вземането, като са отхвърлени иска за главница за горницата до пълния предявен размер от 2190,41 лв. и за периода 01.05.2018г. - 30.11.2018г., като погасен по давност, както и изцяло иска за мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение в размер на 5,06 лв. за периода от 01.10.2018г. до 13.09.2021 г.

Със същото решение Б. В. И. е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 168,00 лева, представляваща разноски в производството пред СРС, а на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал.1 ЗА ищцовото дружество е осъдено да заплати на 1 адв. Д.Й.Ч. - САК с личен № **********, със служебен адрес гр. София, ул. **** сумата от 74,87 представляваща разноски в производството пред СРС.

Срещу така постановеното решение, в частта, с която предявените искове са били частично уважени, е постъпила въззивна жалба от ответника, в която са изложени оплаквания за неправилност на същото поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Поддържа, че ищецът не е установил по делото, а негова е доказателствената тежест, че през процесния период между страните е съществувало облигационно правоотношение, тъй като на името на ответника не е открита партида. Сочи още, че не е бил поставен в забава, тъй като разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ОУ на Топлофикация предвиждала задължение за публикуване на интернет страница на ищцовото дружество на задълженията за топлинна енергия за отчетния период, но в производството такива доказателства. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, както и да присъди направените по делото разноски.

Въззиваемият ищец е подал отговор на въззивната жалба на ответника, с който оспорва същата.

Третото лице помагач на ищеца – „Техем сървисис“ ЕООД не е подал отговор на въззивните жалби, не изразява становище по същите и не се представлява в съдебно заседание.

Решението в часттта, с която искът за главница за горницата над уважения размер от 1719,60 лв. до пълния предявен размер от 2190,41 лв. и за периода 01.05.2018г. 30.11.2018г., като погасен по давност, както и изцяло иска за мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение в размер на 5,06 лв. за периода от 01.10.2018г. до 13.09.2021 г., не е обжалвано от ищеца и е влязло в законна сила.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатената дължимата държавна такса за въззивно обжалване, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна по следните съображения:

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на 2 първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл.

272 ГПК препраща към мотивите на СРС, а по конкретно наведените във въззивната жалба доводи, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, намира следното:

Процесният договор за търговска продажба на топлоенергия се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), а топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

Ето защо, противно на поддържаното в жалбата, съобразно цитираната нормативна уредба, възникването на облигационно правоотношение за битови нужди, не е въз основа на индивидуален договор /Молба-декларация за откриване на партида и откриването на така/, а възниква по силата на закона със собственика или вещния ползвател на топлоснабдения имот. В конкретния случай по делото е представен Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ от 1985 г. /лист 10 от делото на СРС/, от който се установява, че В.Б.Щ. и С.Б.Щ. са придобили процесния недвижим имот и са станали негови собственици. Представено е и удостоверение за наследници от 01.02.2008 г., издадено от СО, район Красна поляна,, от което се установява, че С.Б.Щ. е починала на 05.04.2006г., че същата е разведена и е без деца, като е оставила за единствен свой наследник по закон - сестра си В.Щ.. От представеното Удостоверение за наследници от 20.05.2022 г., се установява, че В.Б.Щ. е починала разведена на 26.05.2020г. и е оставила единствен наследник по закон към датата на подаване на исковата молба в съда ответника Б. В. И. - неин син. Предвид оплакването в жалбата следва да се отбележи още, че правото на собственост е сред основните права на гражданите. Прогласено, гарантирано и защитено още в Конституцията на Република България – арг. чл. 17 от КРБ, чл. 18 от КРБ и чл. 19 от КРБ, като същото е абсолютно и 3 безсрочно. Следователно ищецът е изпълнил в съответствие с разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК разпределената му като доказателствената тежест, и е установил по делото обстоятелство, че ответникът Б. В. И. е собственик на процесния недвижим имот, респективно че има качеството на потребител. В тежест на ответника е било да установи, че се е разпоредил с процесния недвижим имот преди процесния период, каквито доказателства по делото не са ангажирани. Следователно Б. В. И. е пасивно материално легитимиран да отговаря по иска.

По отношение оплакването във възивната жалба, касаещо липсата на публикуване на задължението за топлинна енергия в интернет, следва да се отбележи, че съгласно чл. 86, ал.

1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За процесния период от 15.09.2019 г. до 13.09.2021 г. са приложими общите условия на „Топлофикация София” ЕАД от 2016 г., публикувани през м.07.2016 г. и влезли в сила през м.08.2016 г., а съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 в 45дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Ето защо и противно на поддържаното в жалбата, за изпадането на потребителя в забава не е необходимо публикуване на интернет страница на ищцовото дружество на задълженията за топлинна енергия за отчетния период.

Доколкото във въззивната жалба липсват други конкретни оплаквания включително и относно размерите на уважените обектвино съединени главни и акцесорни осъдителни искове, то в съответствие с разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК въззивния съд не дължи проверка за правилността на решението в тази му част и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции същото следва да се потвърди.

С оглед на цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2003 от 10.02.2023 г., постановено по гр. дело № 5725/2022 г. по описа на СРС, 71-ви състав в обжалваната част.

РЕШЕНИЕ № 2003 от 10.02.2023 г., постановено по гр. дело № 5725/2022 г. по описа на СРС, 71-ви състав, в часттта, с която искът за главница за горницата над уважения размер от 1719,60 лв. до пълния предявен размер от 2190,41 лв. и за периода 01.05.2018г. - 30.11.2018г., като погасен по давност, както и изцяло иска за мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение в размер на 5,06 лв. за периода от 01.10.2018г. до 13.09.2021 г., не е обжалвано от ищеца и е влязло в законна сила.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца „Топлофикация София” ЕАД - „Техем Сървисис” ЕООД.

4

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5