Решение № 33 от 17.01.2024, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 33

*, 17.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ДЕВЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Гражданско дело № 20231200100445 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от Л. Д. С., ЕГН **********, с адрес *, с адрес за кореспонденция *, срещу „Аффинити-К“ ЕООД, ЕИК 201613086, със седалище и адрес на управление: *, * и срещу Е. А. Р., от *, на адрес за кореспонденция: *.

Предявен е за разглеждане пред съда иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД.

С влязъл в сила съдебен акт – Определение № 1990/23.04.2018г., постановено в закрито съдебно заседание по образуваното гр.д. № 262/2017 г. по описа на ОС – Благоевград, производството по делото по отношение на ответницата Е. А. Р. е прекратено.

С Решение № 5535 от 05.12.2018г., постановено по гр.д. № 262/2017г. по описа на ОС Благоевград, предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, предявен от ищцата Л. Д. С. от *, срещу „Аффинити-К“ ЕООД, ЕИК 201613086, със седалище и адрес на управление: *, *, с който се иска прогласяване нищожността на договор за учредяване на право на ползване, с НА № * г., поради накърняване на добрите нрави, е бил отхвърлен от първоинстанционния съд като неоснователен.

Срещу Решение № 5535 от 05.12.2018 г. по гр.д. № 262/2017 г. по описа на ОС – Благоевград, е подадена въззивна жалба от ищцата Л. С. Д., като с постановеното Решение № 2691/04.12.2019г. по в.гр.д. № 879/2019г. по описа на АС София, обжалваното първоинстанционно решение е било потвърдено.

Въз основа на касационна жалба срещу Решение № 2691/04.12.2019г. по в.гр.д. № 879/2019г. по описа на АС София, депозирана от въззивницата Л. С. Д., чрез нейния пълномощник адв.

1

А. Р., е било образувано гр.д. № 1095/2020г. по описа на ВКС на РБ. С Определение № 493 от 29.06.2020г. е било допуснато касационно обжалване, на осн. чл. 280 ал. 2, пр. 2 от ГПК.

Върховният касационен съд е приел, че е налице вероятност решението да е недопустимо поради неконституиране на надлежна страна в производството.

С Определение № 334/07.12.2020 г. производството по делото пред ВКС е било спряно до постановяване на ТР по тълк.дело № 7/2020г. на ОСГК на ВКС.

След постановяването на ТР № 7 от 13.01.2023г. по тълк.дело № 7/2020г. на ОСГК на ВКС, с Решение № 50073/27.03.2023г. по гр.д. № 1095/2020г. по описа на ВКС, са били обезсилени Решение № 2691/04.12.2019г. по в.гр.д. № 879/2019г. по описа на АС София, както и потвърденото с него Решение № 5535 от 05.12.2018г. по гр.д. № 262/2017г. по описа на ОС Благоевград, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд със задължителни указания за конституиране като страна по делото на Е. А. Р., която не е участвала при разглеждането на делото при първоначалното разглеждане, тъй като с определение на първоинстанционния съд, производството по отношение на нея е било прекратено.

Изложени са доводи във връзка с указанията дадени на съдилищата в т. 6 от ТР № 1/2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, че ако в първата инстанция не е бил конституиран необходим другар, чието участие в производството е задължително, въззивният съд следва да обезсили като недопустимо първоинстанционното решение и да върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане с участие на необходимия другар. Сочи се, че постановките на т. 17 от ТР № 1/2000г. от 04.01.2001 по гр.д. № 1/2000г. на ОСГК на ВКС в частта относно задължителното другарство не са актуални при действието на ГПК в сила от 01.03.2008г. Нарушаването на изискването за съвместна процесуална легитимация е нередовност на исковата молба, за която съдът следи служебно и е задължен да упражни правомощията си съгласно чл. 129 от ГПК. Когато правото на участие в процеса на задължителния необходим другар е нарушено и първоинстанционното решение е постановено без негово участие, порокът на съдебния акт не може да се санира чрез конституирането му във въззивното производство, с оглед въведените в ГПК преклузии, в условията на ограничен въззив и забраната за събиране на доказателства във въззивното производство, освен предвидените изключения. Пред въззивната инстанция не могат да бъдат поправени нередовности, свързани с конституирането на страните, което налага в посочената хипотеза делото да се върне на първоинстанционния съд, който да изиска отстраняване на нередовността на исковата молба, като извърши всички надлежни процесуални действия, които дължи след връчване на препис от исковата молба на новоконституирания надлежен ответник.

Изложени са доводи, че в настоящия казус, при първоначалното разглеждане на делото, въззивният съд не е процедирал съгласно задължителните указания, дадени в т. 6 от ТР № 1/2013г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, поради което са обезсилени и въззивното, и първоинстанционното решение, а делото е върнато на ОС Благоевград, като първа съдебна инстанция, с указания за конституиране като ответник по делото на 2 необходимия задължителен другар– Е. А. Р. (законен наследник на страна по сделката, предмет на иска за нищожност).

С оглед на дадените от ВКС на РБ задължителни указания, с Определение № 442/27.04.2023г., съдът при повторното разглеждане на делото е конституирал като странаЕ. А. Р., от *, с адрес за кореспонденция: с адрес за кореспонденция *, по отношение на която производството е било прекратено с Определение № 1990 от 23.04.2018г. по гр.д. № 262/2017г. по описа на ОС Благоевград. Съдът е приел, че делото следва да продължи от тази му фаза, в която участието на Е. А. Р., като необходим и задължителен другар на ответника по делото, е било прекратено от съда. Приел е още, че Е. А. Р. е участвала като ответница при първото разглеждане на делото, получила е препис от исковата молба и книжата към нея и е подала писмен отговор по реда на чл. 131 от ГПК. Със същото определение съдът е дал възможност на същата да наведе доводите си и направи доказателствени искания ако има такива.

Сочи се в първоначалната искова молба, че по силата на нотариален акт за учредяване на право на ползване № *г., на 21.03.2012г. в * В. К. Р. е учредил на ответното дружество– „Аффинити-К“ ЕООД, право на ползване върху 1.САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификационен номер ***, с предназначение за обществено хранене, с площ от 191.71 кв.м., ведно с идеалните части от общите части на сградата и от правото на строеж, съставляваща по предходен план РЕСТОРАНТ, находящ се на сутеренен етаж, част от СГРАДА изградена в ПИ с идентификационен номер *** и

2.САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификационен номер ***, с предназначение за обществено хранене, с площ на първо ниво от 247.10 кв.м. и на второ ниво- 94.89 кв.м., ведно с идеалните части от общите части на сградата и от правото на строеж, съставляваща по предходен план КАФЕ-РЕСТОРАНТ, част от СГРАДА изградена в ПИ с идентификационен номер ***, който кафе-ресторант е разположен на две нива с вътрешна стълба, за срок от 20 годин, срещу сумата от 240 000 лв., платими при подробно уговорените условия.

Сочи се в исковата молба, въз основа на която е образувано делото, че ищцата Л. С. Д., е закупила гореописаните недвижими имоти от Е. А. Р., която от своя страна е единствената наследница на В. К. Р., като продажбата е извършена с НА № * г. по описа на Нотариус К.

М., като се твърди че същата се легитимира по делото като изключителен собственик на описаните недвижими имоти.

Исковата претенция е основана на твърдения за драстична нееквивалентност на престациите при учредяване на вещното право на ползване върху собствените на ищцата обекти, от В. К.

Р. в полза на ответното „Аффинити-К“ ЕООД, като се твърди че се накърняват добрите нрави и поради това сделката е нищожна по смисъла на чл. 26 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД, за което са изложени подробни съображения. Според ищцата преценката за нарушаване на добрите нрави обхваща не само съпоставката на уговорените насрещни престации, но включва и тълкуване волята на страните, с оглед изясняване действителните им отношения, взаимната им връзка и целта на договора, т.е. на всички обстоятелства около договора. В тази връзка се 3 изтъква че следва да се съобрази и напредналата възраст, здравословното и семейно положение на учредителя В. К. Р., от които се е възползвала едноличната собственичка на капитала на „Аффинити-К“ ЕООД при сключването на атакувания договор. Навадени са доводи за проявени от учредителят на вещното право на ползване- необичайно лекомислие, неопитност, зависимост на едната страна от другата, както и здравословното състояние на В.

К. Р.- към момента на сключването на сделката е бил слаб, болен, социално изолиран и това е повлияло при определянето на цената за отстъпеното право на ползване.

При изложените съображения, иска се от съда обявяването нищожността, поради накърняване на добрите нрави, на обективирания в нотариален акт за учредяване на право на ползване № *г. договор за учредяване право на ползване между сочените страни върху подробно описаните обекти, като се претендира и присъждането на разноски по делото.

В първоначалния отговор ответното дружество оспорва изцяло исковата претенция като неоснователна. Поддържа, че ищцовите твърдения не кореспондират с действителната фактическа обстановка и противоречат на задължителната практика на ВКС, която подробно се обосновава. Подчертава се, че само нееквивалентността на престациите не е достатъчно за нищожността, поради противоречие с добрите нрави, тъй като свободата на договаряне предполага преценка на равностойността на престациите да се извършва от страните, с оглед техния интерес.

Освен това дружеството счита, че закона допуска сключването на сделки при цена под данъчните оценки, а атакуваната е сключена малко над нея. Навежда довод за несъстоятелност на ищцовите твърдения относно обстоятелството, че за дългия 20-годишен период на ползване цената била изключително ниска и непроменлива, като не отчитала нарастването на цените. В тази връзка не било отчетено от ищеца договорения от страните начален момент на правото на ползване, състоянието на обектите в този момент и вложените средства за привеждането им в експлоатация.

За неоснователни се сочат твърденията досежно състоянието на В. Р., от което се бил възползвал едноличният собственик на капитала на ответното дружество. Твърди се, че същият е бил напълно дееспособен, не бил поставян под запрещение и през този период е сключил множество сделки. Изключва възрастта на учредителя, като фактор, довел до поддържаната нищожност, за което подробно се обосновава. Счита сделката за напълно действителна, подробно аргументирайки тезата си, поради което настоява за отхвърляне на исковете.

С писмен отговор на исковата молба по реда на чл. 131 от ГПК, ответницата Е. А. Р., ЕГН **********, от *, изразява за допустимост на предявения иск по чл. 26, ал.1 пр. 2 от ЗЗД и признава основателността на същия. Не възразява срещу направените от ищцата доказателствени искания по делото.

В допълнителната искова молба ищеца по същество допълва и доразвива тезата си от първоначално подадената. Уточнява, че претендира нищожност единствено поради накърняване добрите нрави, не и друга недействителност.

4

Въпреки осигурената възможност ответниците не са се възползвали от правото си на допълнителен отговор.

При първоначалното разглеждане на делото, съдът е назначил съдебно-техническа експертиза, с която вещото лице да отговори подробно на поставените задачи в първоначалната и допълнителната искова молба. Съдът е приел заключението на вещото лице по извършената от него съдебно-техническа експертиза. Назначил е и допълнителна съдебно-техническа експертиза, изпълнима от същото вещо лице, с която да се даде отговор на въпроси, поставени от ответника „Аффинити-К“ ЕООД с нарочна молба по делото.

При повторното разглеждане на делото в открито съдебно заседание страните не се явяват, не се представляват, не представят доказателства и не отправят доказателствени искания.