Решение № 445 от 21.11.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 445 гр. Пловдив, 21.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Таня Б. Георгиева при участието на секретаря Илияна П. Куцева Гичева като разгледа докладваното от Таня Б. Георгиева Търговско дело № 20225300900711 по описа за 2022 година

Иск с правно основание чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба, подадена от Г. Г. А. от ** представляван по пълномощие от адв.С. С. от АК-**, с която са предявени искове против „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК 121718407, гр.София за заплащане на сумата от 100 000 лв. обезщетение по застраховка гражданска отговорност за неимуществените вреди- болки и страдания, причинени от смъртта на Г. Ф. А.-негов **, настъпила в резултат на ПТП на 30.01.2020 г. по вина на водача на лек автомобил с рег.№ ** , за който е имало валидно сключена задължителна застраховка „ГО“ при ответния застраховател, ведно със законната лихва, считано от 18.12.2020 г.- до окончателното й изплащане, както и обезщетение за забава в размер на 19027,78 лв., начислено върху изплатеното от ответника застрахователно обезщетение в размер на 100 000 лв. за периода от 18.12.2020 г. до 02.11.2022 г.

1

Твърди се в исковата молба, че на 30.01.2020 г. в ** на кръстовището на ** с магазин „Кауфланд“ , ** на ищеца- Г. Ф. А. е бил блъснат от лек автомобил с рег.№ ** . След удара е бил откаран в болница, където почива на 22.04.2020 г. За извършеното деяние водачът бил признат за виновен с влязла в сила присъда по НОХД № 542/2022 г. на ОС Пловдив.

Виновният водач на МПС попадал в кръга на лицата, чиято отговорност се покрива от застраховка "Гражданска отговорност" при ответника застраховател.

Смъртта на Г. А. в резултат от настъпилото ПТП, нанесла значителни неимуществени вреди- болки и страдания на неговия сън- ищеца, подробно описани в исковата молба.

На 18.12.2020 г. ищецът отправил искане за изплащане на застрахователно обезщетение в размер на 200 000 лв. за причинените вреди.

Ответникът заплатил сума в размер на 100 000 лв. на 02.11.2022 г., която ищецът счита, че не е съответна на претърпените от него болки и страдания.

При тези твърдения е предявил иск за заплащане на сумата от още 100 000 лв. застрахователно обезщетение, както и обезщетение в размер на законната лихва върху изплатената сума от 100 000 лв. от датата на поканата до датата на плащането й..

Ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете.

Не оспорва качеството си на застраховател по застраховка „ГО“ , действаща към датата на ПТП.

Възразява, че с изплащане на обезщетение в размер на 100 000 лв., е изпълнил изцяло задължението си, поради което не дължи претендираната сума.

Възразява в условията на евентуалност, че е налице и съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, който нарушил правилата по 113, ал.1 и чл.114, т.2 от ЗДвП и е изскочил внезапно на пътното платно, движел се с бърз ход, тичайки. Излага подробни съображения.

На следващо място възразява, че здравословното състояние на пострадалия е допринесло за динамиката, вида, степента и тежестта на 2 травматичните увреждания, довели до смъртта му.

Възразява за прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди.

Страните ангажират деловодни разноски. доказателства.

Претендират направените

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид становищата, доводите и възраженията на страните, прие следното:

Представена е застрахователна претенция от ищеца до ответника, депозирана на 18.12.2020 г., с която застрахователят е уведомен съгласно чл.

429, ал. 3, изр. второ от КЗ за настъпилото застрахователно събитие и с което, на осн.чл.380, ал.1 КЗ, е заявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение в размер от 200 000 лв. Безспорно е обстоятелството, че застрахователят е изплатил обезщетение на ищеца в размер от 100 000 лв. на 02.11.2022 г.

Изложеното сочи, че са налице предпоставките по чл.498, ал.3 КЗ за допустимост на предявения пряк иск по чл.432 КЗ.

Разгледан по същество, искът е частично основателен.

С влязла в сила присъда, постановена по НОХД № 542/2022 г. по описа на ПОС водачът В. Х. Т. е признат за виновен в това, че на 30.01.2020 г. в ** при управление на МПС- лек автомобил „Фолксваген“ с рег. № **, е нарушил правилата за движение по пътищата- в т.ч.чл. 119, ал.1 от ЗДвП: „ При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта на движение или спре“, и по непредпазливост е причинил смъртта на Г. Ф. А. с ЕГН **********.

Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Следователно установено е по делото противоправното поведение на водача на МПС В. Х. Т., довело до настъпване на ПТП, в резултат на което е причинена смъртта на Г. Ф. А..

3

Не се спори по делото, че към датата на настъпване на ПТП за лекия автомобил, управляван от виновния водач е имало действаща задължителна застраховка «Гражданска отговорност» при ответния застраховател, което се потвърждава от приложената Справка от базата данни на информационния център към Гаранционен фонд.

Съгласно чл. 429 от КЗ с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.

Безспорна е и родствената връзка на ищеца със загиналия при ПТП Г. Ф.

А.- негов **, което се установява и от представеното удостоверение за наследници изх.№ 16868/23.04.2020 г., издадено от **.

Установява се от събраните гласни доказателствени средства , че ищецът е понесъл много тежко случилото се и неочакваната смърт на ** си, претърпял е и продължава да търпи значителни по обем страдания от загубата му. Така в показанията си разпитаните свидетели С.-близък приятел на ищеца и И.-негова тъща, съобщават, че ищецът и неговият ** били много близки, в постоянен контакт, поддържали добри отношения. Възрастният човек полагал грижи за внуците си. След инцидента ищецът бил много притеснен и разстроен. Посещавал ** си всеки ден в болницата в продъжение на три месеца, надявал се да се възстанови от травмите. След смъртта му било много трудно, не можел да се отърси и досега от спомена. Според свидетелите А. станал по-угрижен, по –унил и доста нещастен.

Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди.

При определяне на размера на обезщетението съдът , и зхождайки от принципа за справедливост, въведен с разпоредбата на чл.52 ЗЗД , отчете обстоятелството, че се касае за смърт на родител, което е едно от най-тежките събития в живота на преживелите сродници, както и обстоятелството, че мъката от смъртта ще остане до края на живота на ищеца, загубата за него е невъзвратима и не може да бъде измерена материално. Установи се, че между загиналия и неговия син са съществували топли и близки отношения и въпреки, че ищецът има собствено семейство, е поддържал с ** си постоянен 4 контакт, който е участвал и в грижите за децата на своя син. Съдът отчита обстоятелството, че се касае за внезапна и неочаквана смърт, който факт сам по себе си има изключително травматично отражение върху психиката на ищеца. Като съобрази всички тези обстоятелства, на основание чл. 52 от ЗЗД , съдът прие, че следва да определи обезщетение за неимуществени вреди по справедливост, в размер на 130 000 лв. Не се доказа по делото ищецът да е търпял вреди, чийто обем да обосновава соченото в исковата молба обезщетение от 200 000 лв. Тъй като застрахователят е изплатил сума в размер от 100 000 лв., то на ищеца ще се присъди остатъка от 30 000 лв. до пълния възприет като справедлив размер

Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, тъй като не се установи по делото поведението на пешеходеца да е допринесло за вредоносния резултат. Не се установяват твърденията, че същият не е съобразил разстоянието до приближаващото ППС и неговата скорост, да е удължил ненужно пътя и времето за пресичане, както и да е изскочил внезапно на пешеходната пътека в разрез с предписанията на чл.113, ал.1 и чл.114, т.2 ЗДвП. Данни за подобно поведение не се съдържат в показанията на свид.Т., водач на автомобила. Напротив, според изслушаното заключение на КСМАТЕ, от момента, в който пострадалият е навлязъл на платното за движение с независимо какъв ход- спокоен, бърз, спокойно бягане или бързо бягане, водачът на л.а. при своевременна реакция и предвид установената от вещото лице скорост от 41 км.ч. е имал техническа възможност да предотврати удара чрез безопасно екстрено спиране, тъй като в този момент мястото на удара е било извън опасната зона на автомобила. Следователно пешеходецът / дори и да се е придвижвал с бързо бягане/, е съобразил разстоянието до приближаващото МПС и неговата скорост, не е удължил ненужно пътя и времето на пресичането и не е изскочил внезапно на пътното платно.

Не се установява също така здравословното състояние на пострадалия преди инцидента да е повлияло за леталния изход от травмите. Заключението на в.л.д-р Б. е категорично, че нито едно от заболяванията, от които е страдал А. преди процесното ПТП, както и неговата възраст , не са допринесли за развитието на заболяването и настъпилата смърт. Причина за смъртта е била 5 сепсис, възникнал като отговор към огнище на инфекция от тежка двустранна абсцедираща бронхопневмония на белите дробове и образуван абсцес в лява гръдна кухина, поради понесената от инцидента тежка гръдна травма.

Предвид уважаването на главния иск, следва да бъде уважено и искането на ищеца за заплащане на законната лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Съгласно чл. 429, ал. 3 КЗ лихвите за забава, за които отговаря застрахователят, се дължат от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. В случая двете дати съвпадат- 18.12.2020 г., поради което лихвата ще се присъди от тази дата.

Предвид казаната разпоредба на чл.429, ал.3 КЗ законна лихва се дължи и върху изплатеното от застрахователя обезщетение в размер на 100 000 лв., считано от датата на уведомяването до датата на плащането- 02.11.2022 г. , което за посочения период възлиза в размер от 19027,78 лв., който не се оспорва и който се установява посредствено онлайн калкулатор.

На осн.чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати ДТ в полза на съда съобразно размера на уважените искове , възлизаща на 1961,11 лв.

На осн.чл.78, ал.1 ГПК на ищеца се следват разноски съразмерно с уважената част от исковете. От направените такива в общ размер от 9660 лв. съобразно приложения списък, на страната се присъжда сумата от 3978,98 лв.

На осн.чл.78, ал.3 ГПК на ответника се следват разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете. Такива се констатираха в общ размер от 1055 лв.внесено възнаграждение за КСМАТЕ, депозит за свидетел и ДТ за СУ, от които се следва сумата от 620,44 лв. , както и юрисконсултско възнаграждение на осн.чл.78, ал.8 ГПК в размер от 200 лв. съобразно нормата на чл.25 НЗПП.

Мотивиран от изложеното, съдът

6

РЕШИ:

ОСЪЖДА „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.Витоша № 89Б да заплати на осн. чл.432 от КЗ на Г. Г. А., ЕГН ********** от ** *** сумата от 30 000 лв. обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от смъртта на Г. Ф.

А.- негов **, настъпила в резултат от ПТП, състояло се на 30.01.2020 г., виновно причинено от В. Х. Т. като водач на МПС – лек автомобил „Фолксваген“ с рег. № **, за който е сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, валидна към датата на ПТП, ведно със законна лихва върху сумата, считано от 18.12.2020 г до окончателното й изплащане, както сумата от 19027,78 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 100 000 лв., платена доброволно от застрахователя , за периода от 18.12.2020 г. до датата на плащането- 02.11.2022 г., както и сумата от 3978,98 лв. деловодни разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на обезщетение неимуществени вреди до пълния предявен размер от 100 000 лв. за

Разпечатката съдържа 49 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/92a865d3-89a0-4539-9fea-74a65fa8807b