Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 8 от 14.02.2022, Районен съд - Карнобат

Съд
Районен съд - Карнобат
Дело
Административно наказателно дело 258/2021
Вид
Решение № 8
Подписан
14.02.2022
В сила
27.05.2022
Състав
Георги Тодоров Добрев

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№8 гр. ***, 14.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, II СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги Т. Добрев като разгледа докладваното от Георги Т. Добрев Административно наказателно дело № 20212130200258 по описа за 2021 година УСТАНОВИХ:

Производството по настоящото дело е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по подадената жалба от К. М. ЯК. ЕГН **********, от гр. ***, бул. ************** № 32, ет. 3, ап. 5, чрез адвокат П. Д. Д. от БАК със съдебен адрес гр. Бургас, ***, вх. 1, ет. 2, ап. 9, срещу наказателно постановление № Б-20 / 26. 08. 2021 г. издадено от инж. Я.Р.Р.началник РДНСК Бургас, с което на жалбоподателя за извършено от него административно нарушение по чл. 144, ал. 1, т. 9 от ЗУТ, във връзка с § 1, т.

9, б. „ф“ от ДР на ЗЗ, на основание чл. 232, ал. 1, т. 2, предл. второ от ЗУТ му е наложено административно наказание – глоба в размер на 1000 лева.

Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител е останал недоволен от така наложеното му административно наказание и в жалбата си твърди, че обжалваното НП е несправедливо, необосновано и незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон и административното обвинение е недоказано.

В жалбата се твърди, че са нарушени императивни норми на закона ЗАНН, касаещи процедурата по установяване на административното нарушение и издаването на наказателно постановление. Твърди се, че при описанието на всички установени факти и изброяване на писмените 1 доказателства, АНО е квалифицирал соченото нарушение по две различни правни норми, което е нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН, което нарушение е съществено процесуално и е довело до ограничаване на правото на защита на наказаното лице. На следващо място се твърди , че е допуснато и друго съществено процесуално нарушение, като актосъставителят и АНО са приели, че с деянието си жалбоподателят е нарушил разпоредбите на чл. 144, ал. 1, т. 9 от ЗУТ , във връзка с § 1, т. 9, б. „ф“ от ДР на ЗЗ, като тази разпоредба не визирала конкретно правило на поведение и задължение, а определяла поначало необходимите документи за съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти, но не съдържала императивно задължение, адресирано към конкретен правен субект, както и не се съдържала правило на поведение нормата на § 1, т. 9, б. „ф“ от ДР на ЗЗ. Твърди се също така, че даже и да се приеме, че жалбоподателя е осъществил нарушението за което е ангажирана административно наказателната му отговорност, то се касаело за нарушение което е могло да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, като се посочва, че в последствие е издадено положително становище от органите на държавен здравен контрол и заключението е било положително и не би настъпила вреда, дори такова да не е било представено. С изложените аргументи се желае наказателното постановление да бъде отменено, като незаконосъобразно и издадено в нарушение на процесуалните правила или да се приеме, че в случая се касае за явно маловажен случай.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, явява се негов упълномощен процесуален представител, който подържа жалбата, твърди, че е установено още едно съществено процесуално нарушение, допуснато, както в АУАН, така и в обжалваното НП , че не е посочено в обстоятелствената част при изписване цифром на нарушената правна норма, че се касае за допълване по чл. 144, ал. 1, т. 9, ъвв вр. §1, т. 9, б. „ф“ от ДР.

В съдебно заседание се явява представител на АНО, същия излага становище, че издаденото НП е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, посочва аргументи относно неприложимостта на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН в настоящия случай, желае присъждане на разноски в размер на минималното юрисконсултско възнаграждение.

След поотделната и съвкупна преценка на събраните по време на 2 съдебното следствие доказателства, както и представените писмени такива, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

На 29. 04. 2021 г. е извършена служебна проверка от служители на РДНСК- Бургас, на разрешително за строеж: Модернизиране и разширение на радиорелейна мрежа на ДП „РДВ“ към обект РРВ „Върбица“ в сграда с идентификатор ***. 2, разположена в ПИ с идентификатор *** по КККР на землището на с. Садово, община Сунгурларе област Бургас“ на основание чл. 148, ал. 1, ал. 2, ал. 4 и ал. 8 от ЗУТ на името на „Ръководство на въздушното движение“ гр. София. При извършената проверка е установено, че на 20. 04. 2021 г. от главен архитект на община Сунгурларе са съгласувани и одобрени инвестиционни проекти и е издадено разрешение за строеж № 19 / 20. 04. 2021 г. за: Модернизиране и разширение на радиорелейна мрежа на ДП „РДВ“ към обект РРВ „Върбица“ в сграда с идентификатор ***. 2, разположена в ПИ с идентификатор *** по КККР на землището на с. Садово, община Сунгурларе област Бургас“на името на ДП „Ръководство на въздушното движение“ гр. София, в качеството му на възложител, съгласно акт № 5692 от 18. 11. 2011 г. за публична държавна собственост и акт № 9377 от 04. 04. 2019 г. за публична държавна собственост.

При извършената служебна проверка е установено, че към издаденото разрешение за строеж не е представено положително становище на органите на държавен здравен контрол, което е задължително условие съгласно чл.

144, ал. 1, т. 9 от ЗУТ за обекти по Закона за храните и обекти с обществено предназначение по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗ. За това обстоятелство свидетелката инж. Д.Г. К.- С. – инспектор в РДНСК Бургас е съставила констативен протокол от 29. 04. 2021 г. по чл. 156, ал. 4 от ЗУТ. Във връзка с констатираното Началник РДНСК Бургас е отменил като незаконосъобразно издаденото разрешение за строеж № 19 / 20. 04. 2021 г. за: Модернизиране и разширение на радиорелейна мрежа на ДП „РДВ“ към обект РРВ „Върбица“ в сграда с идентификатор ***. 2, разположена в ПИ с идентификатор *** по КККР на землището на с. Садово, община Сунгурларе област Бургас“на името на ДП „Ръководство на въздушното движение“ гр. София, ведно с одобрените на 20. 04. 2021 г. инвестиционни проекти. Заповедта не е била обжалвана и е влязла в сила.

3

На 08. 06. 2021 г. е изпратено писмо от Началник РДНСК Бургас относно съставянето на АУАН до жалбоподателят, получено от него на 10.

06. 2021 г. лично. С констативен протокол от 14. 06. 2021 г. е удостоверено , че жалбоподателят К. М. ЯК., не се е явил на 14. 06. 2021 г. в 11 часа и на 15.

06. 2021 г. в негово отсъствие е бил съставен АУАН № Б-4 / 15. 06. 2021 г., в който е отразена датата на извършеното нарушение, датата на установяването му, извършеното нарушение и санкционната норма. В съставеният АУАН изрично е отразено, че същия се съставя срещу К. М. ЯК., който във функциите си на длъжностно лице – главен архитект на община Сунгурларе на 20. 04. 2021 г. е съгласувал и одобрил инвестиционни проекти за строеж:

„Модернизиране и разширение на радиорелейна мрежа на ДП „РДВ“ към обект РРВ „Върбица“ в сграда с идентификатор ***. 2, разположена в ПИ с идентификатор *** по КККР на землището на с. Садово, община Сунгурларе област Бургас“ във фаза технически инвестиционен проект, без да е представено положително становище на органите на държавния здравен контрол за инвестиционни проекти , за обекти по закона за храните и обекти с обществено предназначение по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на Закона за здравето, съгласно чл. 144, ал. 1, т. 9 от ЗУТ. Посочено е, че с горното си действие е нарушил виновно чл. 144, ал. 1, т. 9 от ЗУТ , във връзка с § 1, т. 9, б. „ф“ от ДР на ЗЗ и по този начин е осъществил състава на чл. 232, ал. 1, т. 2 предл. Първо и второ от ЗУТ.

Нарушителят е получил препис от акта на 24. 06.2021 г.. На 26.08.2021 г. от Началник на РДНСК Бургас е съставено НП № Б-20 срещу жалбоподателя К. М. ЯК., с което е посочено извършеното нарушение на чл. 144, ал.1, т. 9 от ЗУТ, във връзка с § 1, т. 9, б. „ф“ от ДР на ЗЗ, с което е осъществен състава на чл. 232, ал. 1, т. 2 предл. първо и второ от ЗУТ. Същото е получено от жалбоподателя на 02. 09. 2021 г. лично, видно от представеното копие от известие за доставяне.

В обстоятелствената част както на АУАН, така и в НП текстово и със съответните им цифрови отражения са посочени нарушените разпоредби, както и санкционната норма по ЗУТ, по която е наложено и съответното административно наказание.

С оглед установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното наказателно постановление е издадено от 4 административен орган с териториална и материална компетентност/ съгласно приложените Заповеди № РД- 15-032 / 28. 04. 2021 г. и РД- 13-171 / 13. 06. 2019 г. на Началник на ДНСК/, в предписаната от закона форма, съдържа необходимите реквизити и е издадено въз основа на Констативен протокол и АУАН съставени по предписаната форма, съдържание и от компетентен за това орган, в предвидените от закона срокове. При съставянето на АУАН са спазени разпоредбите на чл. 42 и сл. от ЗАНН и при правилно приложение на материалния закон – ЗУТ. Извършването на посоченото в КП, АУАН и НП административно нарушение не се опровергава от никакви доказателства и от събраните по настоящото дело доказателства се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е извършил приписваното му административно нарушение по ЗУТ, за което му е наложено и посоченото в НП административно наказание. Поради посочените причини съдът счита, че АУАН и издаденото въз основа на него НП се явяват законосъобразни.

Разпоредбата на чл. 232, ал. 1, т. 2 от ЗУТ предвижда административно наказателна отговорност на длъжностно лице, което съгласува, одобри или издаде строителни книжа в нарушение на този закон, на актовете по неговото прилагане и другите правила и нормативи по проектирането и строителството, както и на действащите устройствени планове.

Жалбоподателят арх. К. М. ЯК. е главен архитект на Община Сунгурларе и като такъв е субект на административно наказателна отговорност по чл. 232, ал. 1, т. 2 от ЗУТ. В § 5, т. 36 от ДР на ЗУТ е дадено легално определение на понятието „строителни книжа“са всички необходими одобрени инвестиционни проекти за извършване или за узаконяване на строежа, разрешението за строеж или актът за узаконяване, както и протоколите за определяне на строителна линия и ниво. Или съгласно цитираното определение одобреният и съгласуван инвестиционен проект за строеж:

„Модернизиране и разширение на радиорелейна мрежа на ДП „РДВ“ към обект РРВ „Върбица“ в сграда с идентификатор ***. 2, разположена в ПИ с идентификатор *** по КККР на землището на с. Садово, община Сунгурларе област Бургас“ попада в категорията строителни книжа, одобряването на които в нарушение на закона влече и съответната административно наказателна санкция.

Съдът счита, че жалбоподателят е одобрил и съгласувал строителни 5 книжа в нарушение на конкретна посочена законова норма, а именно нормата на чл. 144, ал. 1, т. 9 от ЗУТ, която повелява, че инвестиционните проекти се съгласуват и одобряват след писмено заявление на възложителя и след представяне на: данни за положително становище на органите на държавния здравен контрол за инвестиционни проекти за обекти по Закона за храните и обекти с обществено предназначение по смисъла на § 1, т. 9 от допълнителните разпоредби на Закона за здравето. В § 1, т. 9 от ДР на Закон за здравето изчерпателно са изброени обектите с обществено предназначение, като в б. „ф“ са посочени- обекти с излъчващи съоръжения, които са част от електронна съобщителна мрежа, като: базови и радиорелейни станции, радиои телевизионни предаватели и ретранслатори, радиолокаторни и навигационни станции и други. Като между тях попада и посоченият проект за строеж, за който задължително е следвало да бъде представено положително становище от органите на държавен здравен контрол.

Действително смисъла на тази разпоредба е да се одобрява инвестиционен проект сред представянето на определен набор от документи, които да гарантират неговата безопасност за хората и околната среда, след като тези документи не са били представени и въпреки това инвестиционния проект е бил одобрен, определено се засягат обществените отношения свързани с опазването на живота и здравето на населението.