Решение № 1075 от 24.06.2026, Административен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 1075

Враца, 24.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Враца - VI състав, в съдебно заседание на единадесети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ТАТЯНА КОЦЕВА

При секретар ДАНИЕЛА МОНОВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВИКТОРОВ ВЪТОВ като разгледа докладваното от съдия ТАТЯНА КОЦЕВА административно дело № 20267080700166 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.203 от Административно-процесуалния кодекс АПК/ във вр. с чл. 284, ал. 1, вр. с чл. 285, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Образувано по предявен от * Ц.Г.Р.,***, иск срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за заплащане на сумата 2000 евро, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди за периода от м. февруари 2024 г. до 14.04.2026 г. – датата на подаване на исковата молба, в резултат на действия и бездействия на администрацията на Затвора-*** .

В исковата молба и допълнението към същата ищецът твърди, че в посочения период в спалното помещение, в което е настанен и което е за непушачи, са пребивавали по трима – четирима пушачи, които вечер и нощем пушели в тоалетната, а цигарения дим се разнасял и в спалното помещение и му създавал проблем, защото той е непушач. Разговарял с отрядния ръководител на групата, който предупредил останалите, че ако пушат, ще ги премести в друго спално помещение, след което те престанали, но след време отново в килията се пушело. За случая е поискал среща с Началника на Затвора – ***, който го уверил, че ще разговаря с отрядния ръководител. С молба от 29.04.2026 г. уведомил Началника на Затвора, че два дни след предупреждението от страна на отрядния ръководител, в спалното помещение отново се пушело. В жалбата се сочи още, че поради невзетите мерки от страна на затворническата администрация ищецът се принудил да пуши по две три цигари, за да не усеща миризмата им.

В с.з. * Р. участва чрез видеоконферентна връзка, като поддържа изцяло предявения иск. Твърди, че не се спазва разпоредбата на чл.21,ал.4 от ППЗИНЗС. Настаняват се пушачи при непушачи, като в килията която е постоянно настаняват пушачи. Всичко е написал в жалбата и допълнението към нея.

Ответникът - Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” – София, чрез процесуалния си представител ** Г. Х. в представен по делото писмен отговор и в с.з. оспорва предявения иск като недоказан и неоснователен. В исковата молба не са представени доказателства в подкрепа на това, че твърдените от ищеца неимуществени вреди са в причинно-следствена връзка с действия или бездействия на администрацията на Затвора – *** . Не се доказва от фактите по делото и твърдяното от ищеца неблагоприятно въздействие върху физическото и психическото му състояние, като пряка последица, съответно не се установява при условията на пълно и главно доказване, че ищецът е претърпял реално установими вреди, които да са в резултат от посочените действия/бездействия. Моли предявената искова претенция да бъде отхвърлена.

Окръжна прокуратура - Враца, конституирана като страна по делото на основание чл. 286, ал. 1 от ЗИНЗС, чрез участващия по делото прокурор, дава мотивирано заключение за частична основателност на предявения иск. От представените по делото доказателства се установява, че действително в помещение за непушачи се е пушело, което води до неприятни усещания за непушачите, какъвто е ищецът. Моли да бъде съобразен периода, както и това, че според единия свидетел се пушело на прозореца и то понякога.

Анализирайки събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с доводите и твърденията на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Лишеният от свобода Ц.Г.Р. изтърпява наказание ** . С Определение № 347/08.11.2010 г. но ЧНД № 535/2010 г. на ОС- ***, потвърдено с Определение № 36/09.02.2011г. на ***, се приема за изпълнение и привежда присъда от **.. ** .**** г., постановена по дело № ** ** на *** . Първоначално ** от 18.02. **** г. С решение на Комисията по чл.73 от ЗИНЗС /отм./, на заседание, проведено от 25.05.2016г. първоначално постановения ** е заменен на * . Постъпил в затвора на ** .** .**** г. начало на изтърпяване на наложеното наказание е ** .** . **** г. Със Заповед № Л - 2607/13.09.2022г., влязла в сила на 29.09.2022 г., на основание чл. 198, ал. 5 от ЗИНЗС, л/св. и ищец в настоящото производство Р. е настанен в общо помещения с останалите лишени от свобода. На 29.09.2022 г. е представен на разпределителна комисия и е настанен във ** , спално помещение ** /непушачи/, в което се помещава и към настоящия момент.

По искане на ищеца по делото са допуснати и разпитани онлайн, чрез видеоконферентна връзка свидетелите л/св. М.П.Н. и л/св. Я. Г. М..

Св. Н. посочва, че бил в една килия – ** заедно с ищеца през месец май и юни минатата 2025 г. В килията били четири човека и всички пушели с изключение на ищеца. Водили са спорове, стигали са до скандали за пушенето, тъй като ищецът се противопоставял, но те пак си пушили.

Св. М. посочва, че бил в същата килия, за около месец и че действително е имало случаи, вечер след проверката да се пуши на прозореца. Самият той няколко пъти след проверка вечер е пушил на прозореца на тоалетната.

След въпрос от страна на прокурора, л/св. М. посочва, че не е виждал ищеца да пуши в килията, но по принцип в коридора е пушил, рядко, когато е ядосан.

От страна на ищеца са представени молба от 29.04.2026г. и уведомление от 06.05.2026г. до Началника на Затвора-*** във вр. с предявения иск.

От страна на ответника е представена справка, ведно с молбата от 29.04.2026г. и уведомлението от 06.05.2026г., които са представени и от ищеца. В справката са отразени обстоятелства във вр. с настаняването на л/св. в килията и настанените лица за посочения период.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Искът е предявен срещу надлежен ответник - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, която съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС е юридическо лице към Министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода, по аргумент от чл. 205 от АПК във чл. 284, ал. 1 във вр. с чл. 285, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС и от лице с правен интерес срещу действия и бездействия на служители на ГДИН, поради което е допустим.

Разгледан по същество искът е частично основателен, като съображенията за това са следните:

По силата на разпоредбата на чл. 284 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от закона. В ал. 1 на тази норма е посочено, че лишените от свобода и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,нечовешко или унизително отношение, а в ал. 2 е доразвито понятието за нарушение по смисъла на първата алинея с посочване на конкретни хипотези. С разпоредбата на чл. 284 ал. 5 от ЗИНЗС законодателят е предвидил, че в случаите на нарушение на чл. 3, ал. 1 от закона настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното. Ето защо в случая е необходимо да се докаже само осъществяване на нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, което да е довело до уронване на човешкото достойнство или пораждане на чувство на страх, незащитеност или малоценност у лишения от свобода.

Съгласно разпоредбата на чл.128 ЗИНЗС при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода, а разпоредбата на чл. 21, ал. 4 от ППЗИНЗС повелява, че във всяка затворническа група се обособяват спални помещения за настаняване на непушачи. Разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от същия подзаконов нормативен акт възлага на съответния инспектор по социални дейности и възпитателна работа да извърши разпределението по спални помещения въз основа на капацитетните възможности на отделните помещения в групата, изискванията на режима и сигурността, личностната характеристика на лишения от свобода, възможността да оказва или да се поддава на отрицателно влияние, психологическата съвместимост с другите лишени от свобода, здравословното състояние и естеството на възложената работа.

Анализът на посочената нормативна уредба води до извода, че нормативно установеното задължение на администрацията на местата за лишаване от свобода, е създаването на условия за опазване на физическото и психическо здраве на лишените от свобода при изпълнението на наложеното им наказание /чл.128, ал. 1, във вр. с чл. 2, т. 3 от ЗИНЗС/. Съдържанието на административното задължение се свързва с изискване за предприемане на активни действия по превенция на евентуалните заболявания, като осигуряването на добро здравословно състояние на лицата, лишени от свобода, е израз и на общото изискване за хуманност при изпълнение на наказанието.

Създадената специална регулация с разпоредбата на чл. 21, ал. 4 от ППЗИНЗС/ДВ бр.14/10.02.2017 г./ е въведена като част от комплекса мерки в изпълнение на решението на ЕСПЧ по делото "Н. и други срещу България" за обезпечаване прилагането забраната по чл. 56 от Закон за здравето за забрана за тютюнопушене на закрити обществени места, като във всяка затворническа група се обособяват спални помещения за настаняване на непушачи. Целта преследвана от законодателя е не просто поставяне на табела с надпис „непушачи“ на определени спални помещения, а в тези помещения действително да не се пуши, т.е. настанените в тях лишени от свобода да са непушачи.

В случая от събраните по делото гласни доказателствени средства се установява, че действително в спално помещение № ** , в което е бил настанен ищецът и което по реда на цитираната по-горе законова регламентация е било определено за непушачи, противно на предназначението му са били настанявани пушачи. Липсата на активни действия по извеждане на пушачите от него обосновава извод, че администрацията на Затвора *** е проявила незаконосъобразно бездействие, вследствие на което ищецът е бил поставен в неблагоприятни условия, при престоя му в спално помещение № **, в което се е пушело, в нарушение на забраната за пушене. Престоят на непушач, в помещение с пушачи, в което се пуши, независимо от наличието на прозорци за проветряване, съдът намира, че води до сериозни неудобства за ищеца, надхвърлящи неизбежното ниво на страдание, присъщо на изпълнението на наказанието лишаване от свобода. Презумираните неимуществени вреди следват от установеното бездействие на ответника за изпълнението на задълженията му по осигуряване на спазването на забраната за пушене в спалното помещение.

От събраната доказателствена маса обаче, не се установява нарушението на забраната за пушене в спално помещение № ** , да е за целия претендиран в исковата молба период от м. февруари 2024 г. до 14.04.2026 г. – датата на депозиране на иска. По делото не е представена нито една молба или жалба до инспектора социална дейност и възпитателна работа, в чиито правомощия е разпределението по спални помещения, нито до Началника на Затвора – ***, на когото законът възлага цялостното ръководство на административно-производствена и надзорно-охранителна дейност в пенитенциарното заведение. Представена е Молба до Началника на Затвора от 29.04.2026 г. /л.38/ и Уведомление от 06.05.2026 г. /л. 39/, т.е. след 14.04.2026 г. – датата на депозиране на иска, представляваща и крайната дата на претендирания период. Поради това съдът следва да приеме за доказан единствено периодът, установен в свидетелските показания, който е около два месеца - май и юни 2025 г., при това не ежедневно, нито толкова интензивно, а само понякога предимно след вечерна проверка и на прозореца на тоалетната.

Освен това от същите свидетелски показания се установява, а и ищецът сам потвърждава, че понякога и той е пушел, макар и не в спалното помещение.

Съдът следва да прецени естеството и характерът на причиненото страдание не само от страна на субективното възприятие и усещане на пострадалия за причинена вреда, но и с оглед конкретните факти, от които тя произтича и най-вече обезщетението следва да е съобразено с общите схващания за справедливост, съобразени от съда при приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. Дължимото обезщетение във връзка с доказаните неимуществени вреди, в съответствие с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, преценявайки критерия за справедливост, приложен спрямо установените обстоятелства, свързани с продължителността на увреждането, съответстващ на периода, в който ищецът е търпял негативни последици – два месеца, предвид обстоятелството, че не е настъпило трайно увреждане на физическото и психическото му състояние, настоящият съдебен състав намира, че обезщетението следва да се присъди в размер на 150.00 евро, в какъвто искът се явява доказан. В останалата част до претендираната сума от 2000 евро искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.