Определение № 4595 от 29.09.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4595 гр. София, 29.09.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста годИ. в следния състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове:

Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян като разгледа докладваното от Владимир Йорданов Касационно гражданско дело № 20268002100943 по описа за 2026 годИ.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. И. А. срещу въззивно решение № 316 /24.10.2025 г. по в.гр.д. № 239 /2025 г. на Хасковския окръжен съд, с което като е отменено решение № 17 /07.01.2025 г. по гр.д. № 1229 /2024 г. на Хасковския районен съд в частта на определения режим на лични отношения на бащата К. И. А. с детето П.

К. А., е определен по-разширен режим на лични отношения между детето и бащата.

Жалбоподателят иска този режим да бъде разширен още, като прави предложения за това.

Ответникът Д. П. П. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на жалбата.

Касационната жалба е допустима, подадена е в срок от страна по делото срещу въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване и жалбата е редовна.

Детето П. К. А. е родено на г.

За мотивите на въззивния съд:

Обсъдил е задълбочено доводите и възраженията на страните и всички събрани по делото доказателства за фактите, които имат правно значение за спора поотделно и в съвкупност.

Приел е следните правни изводи:

И двамата родители имат нужните умения и качества, необходими за осъществяване на пълноценен контакт със сина си, както и битови условия и 1 финансова възможност, необходими за обезпечаване нуждите на детето. Отношенията между родителите са влошени.

Съдът е отчел обстоятелството, че по време на висящността на делото пред въззивния съд, детето на год. е навършило две години, поради което определеният с обжалваното решение режим на лични контакти за този период – до навършване на две години, не следва да бъде обсъждан.

Ценейки заключението на вещото лице по допуснатата при разглеждане на делото пред въззивния съд съдебно психиатрична експертиза и констатациите, обективирани в социалния доклад, съдът e прие., че режимът на лични отношения между бащата и детето следва да бъде определен като поетапен такъв, изводи в каквато насока се изложени и в мотивите към обжалваното решение. Такова е и желанието на страните. На този етап – навършени две години на детето, съдът e намерил, че режим с приспиването на детето при бащата не следва да се определя.

Такъв се явява адекватен едва след навършване на три годишна възраст на детето. В тази насока заключението на експерта – психолог е категорично и обосновано с това, че прилагането на режим с приспиване следва бъде осъществен след провеждането на по-чести и по-кратки срещи на бащата с детето и след адаптирането му в детската ясла, в която синът на страните е записан през 2025 год. – 2026 год..

Въззивният съд е приел, че другото обстоятелство, което следва да бъде съобразено при определяне на режима на лични контакти, е времевата заетост на въззивника (бащата). В тази насока по делото са събрани доказателства, че въззивникът работи като Ди Джей, като основно ангажиментите му са всеки петък и събота от седмицата.

Въззивният съд е приел, че е налице промяна в поведението на майката, констатирана от социалния работник, изготвил доклада, в който се посочва, че от нейна страна се проявявала гъвкавост при определяне на срещите между бащата и детето.

Така съдът е намерил за уместно да се запази режимът на лични контакти между бащата и детето през неделните дни, но с по-разширен времеви диапазон, като бъде осигурена възможност за майката да прекарва със сина си време през почивните дни .

Съдът е приел, че това време би било недостатъчно за бащата със сина му, отчитайки и заетостта на бащата през съботните дни, съдът е счел, че следва да бъде определен режим на контакти и през други дни на седмицата, като е предвидил, че след навършване на тригодишна възраст на детето, срещите с бащата да се разширят, включително с два пъти по 15 дни през лятото.

Така въззивният съд е обосновал променения и разширен режим на лични контакти между бащата и детето (дословно):

До навършване на три годишна възраст на детето: Всяка втора и четвърта 2 неделя от месеца от 10.00 часа до 18.00 часа, със задължение бащата да взема детето от дома на майката и го връща там след изтичане на определеното време; Всяка първа и трета сряда от месеца за времето от 17.00 часа до 20.00 часа, бащата да взема детето от детската ясла /детската градИ./ и го връща в дома на майката, след изтичане на определеното време; Всеки първи и трети четвъртък от месеца за времето от 17.00 часа до 20.00 часа, бащата да взема детето от детската ясла /детската градина/ и го връща в дома на майката, след изтичане на определеното време; В случай, че детето през посочените дни от седмицата – сряда и четвъртък не е на градИ., вземането да става от дома на майката.

След навършване на три годишна възраст на детето - За времето от 10.00 часа на всяка втора и четвърта неделя от месеца до 10.00 часа в неделя до 08.00 часа в понеделник, с приспиване, със задължение бащата да взема детето от дома на майката в неделния ден и го води в понеделник в детската градина /детската ясла/, а в случай, че детето не е на детска градина в понеделник, връщането да става в дома на майката;

За времето от 17.00 часа на всяка първа и трета сряда от месеца до 08.00 часа в четвъртък /следващ срядата/, с приспиване, със задължение бащата да взема детето в сряда от детската градина /детската ясла/ и то връща там в четвъртък, след изтичане на определеното време, а в случай, че детето не е на детска градина в сряда и четвъртък, вземането и връщането да става от и в дома на майката; 30 дни през лятото, разделени на два пъти по 15 дни, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, като времето се определя по споразумение най-късно до 31.05. всяка календарна годИ.; На Новогодишните празници /30 - ти декември, 31 – ви декември и 1 - ви януари/ всяка нечетна година от 10.00 часа на 30.12. до 18.00 часа на 01.01. следващата четна година, с преспиване; На Коледните празници /24 – ти декември, 25 – ти декември и 26 – ти декември/ всяка четна година от 10.00 часа на 24.12. до 18.00 часа на 26.12., с преспиване; На рождения ден на детето 12.10. двамата родители да празнуват заедно с детето, а при липса на съгласие бащата да празнува с детето рождения му ден – на следващия календарен ден 13.10. от 17.00 часа до 19.00 часа.

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване:

Касационният жалбоподател навежда следните доводи за неправилност на въззивното решение: че въззивният съд, който е обосновал решението си със становищата на страните, с установените от него обстоятелства, социалния доклад и със заключението на експерта – психолог, не е съобразил всички критерии от значение за конкретния случай - конкретния интерес на детето, както и настъпилите в хода на делото обстоятелства, като са определени по-редки контакти до навършване на 3годишна възраст на детето, отколкото с привременните мерки във въззивната инстанция; че бащата е спазвал привременните мерки и детето сее адаптирало към този режим; че отношенията между страните са влошени; че висшият интерес на 3 детето изисква то да расте и да се развива под грижата и с подкрепата и на двамата родители.

Във връзка с тези доводи касационният жалбоподател поставя следния правен въпрос: Какви са критериите, които съдът е длъжен да съобрази при преценката си какъв режим на лични отношения между детето и родителя да определи в изпълнение на служебното си задължение да охрани най-добрия интерес на детето?

Твърди, че въпросът е разрешен в противоречие с Постановление № 1 /12.11.1974 г. на Пленума на ВС и следните решения на ВКС: решение № 217 /27.05.2015 г. по гр.д. № 6851 /2014 г. на IV г.о., решение № 36 /20.03.2015 г. по гр.д. № 4794 /2014 г. на III г.о., решение № 35 /12.03.2015 г. по гр.д. № 3585 /2014 г. на III г.о., решение № 50079 А /24.07.2023 г. по гр.д. № 2778 /2022 г. на III г.о., решение № 596 /20.10.2025 г. по гр.д. № 385 /2025 г. на III г.о. и с посочени определения на ВКС основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и че въпросът има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Въпросът е обуславящ, но видно от изложеното за мотивите на въззивния съд, не разрешен в противоречие, а в съответствие с установената практика, като на първо място е съобразен интересът на детето, преценен при конкретните установени обстоятелства.

Въпросът е разрешен в точно съответствие с приетото в посоченото ППВС 1 /1974 г. и с дадения отговор в първото посочено от жалбоподателя решение на ВКС по гр.д. № 6851 /2014 г. на IV г.о, в който е обобщена установената практика на ВКС: последователно е приемано, че когато спорът касае интересите на дете, съдът е длъжен във всеки момент от процеса служебно да следи за този интерес. Мерките за лични отношения, се определят във всеки конкретен случай, след анализ и оценка на всички правнозначими обстоятелства, като водещ критерий е интересът на детето, а не само желанието, заявената готовност и възможност на родителя. Константна е съдебната практика, че във всеки спор, свързан със съдебна администрация на отношенията между родители и деца, съдът е длъжен да съобрази както общите критерии, така и спецификите на конкретния случай, имащи значение за създаване на нормална обстановка за общуване и поддържане на отношения между детето и родителя, който не упражнява родителските права. Съдът трябва да обсъди дали комплексът от тези обстоятелства (общи и специфични) се отразява и по какъв начин на положението на детето и на ефикасността на мерките, които определят същото, като висшият критерий за решението на съда е детският интерес. Желанието на родителите и това на децата както по въпроса за упражняването на родителските права, така и за мерките за лични отношения, не са задължителни за съда. Техните становища и искания се обсъждат на общо основание и се вземат предвид при оценката на събраните доказателства, като 4 основният критерий за решението на съда е интересът на децата. Чрез режима на личните отношения трябва да се постигне възможност децата да растат и се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата родители, защото право и естествена потребност на всяко дете е да общува и с двамата си родители.

Въпросът е разрешен в точно съответствие с приетото и в останалите посочени решения на ВКС, от които последното по време - по гр.д. № 2778 /2022 г. на III г.о. е постановено след обобщаване и на по-късната практика на ВКС (в следващия период от време - от 2015 г., докогато са постановени предишните посочени решения, до 2023 г:):

1/ Чрез решението по чл. 127, ал.2 СК съдът изпълнява социалната си функция да предостави адекватна защита на ненавършилите пълнолетие деца и да гарантира правната сигурност, задължавайки и вменявайки отговорност на "по-добрия" (с оглед интересите на децата) родител да се грижи за тяхното непосредствено отглеждане и възпитание до постигането на общо съгласие относно упражняването на родителските права. Мерките относно упражняването на родителските права и личните отношения между децата и родителите се определят при отчитане в съвкупност на всички конкретни за случая обстоятелства. Водещите критерии са нормативно уредени в чл.

59, ал. 4 СК и изведени в ППВС № 1/1974 г., а доколкото списъкът не е изчерпателен, съдът може да вземе предвид и други обстоятелства, но трябва да мотивира преценката си при кого да живее детето и кой да упражнява родителските права при съблюдаване най-добрият интерес на детето, съгласно легалната му дефиниция по § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето. За да го охрани, съдът съобразява: желанията и чувствата на детето, преценени в контекста на неговата възраст и конкретно развитие, неговите физически, психически и емоционални потребности, възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; възпитателските качества на родителя, полаганите до момента от него грижи и отношението му към детето; желанието му и способността му да се грижи за детето, умението му да поддържа връзка с детето, да го зачита като личност и да се съобразява с възрастовите и здравословни особености, познаване на неговите интереси, амбиции и нужди; личният пример и умение на родителя да подкрепя и помага; социалното обкръжение на родителя; привързаността на детето към родителя, пола и възрастта му; възможността за помощ на родителя от трети лица; поведението и на двамата родители по време на съвместното им съжителство и след раздялата помежду им във връзка с детето, както и спрямо детето, умението да водят диалог в името на детето, да не го въвличат в конфликти, да зачитат и съхраняват авторитета на другия родител, да не настройват детето срещу другия родител; опасността или вредата, която евентуално е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; последиците, които ще настъпят за детето във връзка с режима на личните отношения. Нито едно от изброените няма приоритетно значение спрямо другите, а те се преценяват в съвкупност по всеки 5 конкретен случай, с оглед неговите специфики.