Решение № 589 от 08.11.2022, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 589 гр. Горна Оряховица, 08.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, II СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Еманоел В. Вардаров при участието на секретаря Мариянка Г. Къцаркова като разгледа докладваното от Еманоел В. Вардаров Гражданско дело № 20224120101203 по описа за 2022 година

Обективно съединени искове с правно основание: чл.559 ал.3 от КЗ ввр. чл.55 9 ал.1 от КЗ и чл.86 ал.1 от ЗЗД .

Неприсъствено решение по реда на чл.239 от ГПК.

Ищецът “Гаранционен фонд” гр.София(чрез юрисконсулт Й.Ш. и адв.Н.И. от ВТАК), твърди в исковата молба, че на основание чл.559 ал.1 т.1 от КЗ и Споразумение между Компенсационните органи и Гаранционните фондове от 29.04.2002г.(на основата на чл.6 от Четвърта Моторна Директива 2000/26/ЕЕС), във връзка с предявената на 20.07.2017г. претенция от НББАЗ при спазване на законоустановения срок по щета№120434/20.07.2017г., Гаранционен фонд възстановил на Националното Бюро на Българските Автомобилни Застрахователи(НББАЗ) в качеството му на компенсационен орган сумата 4890.55лв. чрез банков превод на 03.08.2017г.

(парична равностойност на 2500.50€ по курса за деня, от които: 2082.63€ - обезщетение, 374.87€ такса обработка по фактура№3000007536/04.07.2017г., 43.00€ - банкови такси). На основание чл.559 от КЗ и чл.561 от КЗ на 03.08.2017г. Фондът възстановил в пълен размер всички суми, изплатени от компенсационните органи във връзка с претенцията на Националното бюро на автомобилистите на Кр.Дания. Към датата на образуване в Гаранционния фонд на щета№120434/20.07.2017г. международното регулиране на претенцията на Националното бюро на автомобилистите на Кр.Дания чрез изплащане на обезщетение в размер на 2500.50€, ведно с всички гореописани разходи за щетите по увредения лек автомобил „Хюндай Акцент“ с per.№**** е вече извършено от Националното бюро на автомобилистите на Дания в качеството му на компенсационен орган по местонастъпване на вредите и НББАЗ като компенсационен орган в държавата на обичайно местопребиваване на увреждащото МПС с прилагането от българското бюро на чл.559 от КЗ и чл.561 от КЗ. В производствата пред двата компенсационни органа за определяне и изплащане на обезщетението са били направени разноски, които Фондът задължително възстановява. Твърди се, че виновен е В. Х. Х., който на 30.01.2017г. в Кр.Дания, 1 управлявайки автомобил „МАН“ с ДК№****, извършва маневра движение на заден ход, без да се увери, че пътя зад него е свободен и удря намиращият се зад него в паркирано състояние лек автомобил „Хюндай Акцент“ с per.№****, като така причинява процесното ПТП. В нарушение на чл.490 от КЗ ответникът управлявал увреждащия автомобил „МАН“ с ДК№****, без действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност” към датата и часа на ПТП. С регресна покана(от 13.01.2022г.) ищецът поканил ответника да възстанови платеното от Гаранционен фонд, но и до днес лицето не било погасило задължението си. Предявени са обективно съединени искове по чл.559 ал.3 от КЗ ввр. чл.559 ал.1 от КЗ и чл.86 ал.1 от ЗЗД, за сумата 4890.55лв., представляваща изплатеното обезщетение от Гаранционен фонд по щета№120434/20.07.2017г., за имуществени вреди възстановени на Националното Бюро на Българските Автомобилни Застрахователи(НББАЗ) във връзка с претенцията на Националното бюро на автомобилистите на Kр.Дания, за щетите по увредения автомобил „Хюндай Акцент“ с per.№**** от ПТП, настъпило на 30.01.2017г. по вина на В. Х. Х., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба – 21.07.2022г. до окончателното и изплащане. Претендират се направените разноски по делото.

Ответникът В. Х. Х. , редовно призован, не депозира отговор на исковата молба, не се явява в съдебно заседание и не взема становище по предявените искове.

Съдът, след като събра необходимите доказателства за изясняване на делото от фактическа и правна страна и преценявайки ги в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

На 30.01.2017г. в Кр.Дания В. Х. Х., управлявайки автомобил „МАН“ с ДК№****, извършва маневра движение на заден ход, без да се увери, че пътя зад него е свободен и удря намиращият се зад него в паркирано състояние лек автомобил „Хюндай Акцент“ с per.№****, като така причинява ПТП. Ответникът управлявал увреждащия автомобил „МАН“ с ДК№****, без действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност” към датата и часа на ПТП.

Към датата на образуване в Гаранционния фонд на щета№120434/20.07.2017г. международното регулиране на претенцията на Националното бюро на автомобилистите на Кр.Дания чрез изплащане на обезщетение в размер на 2500.50€, ведно с всички гореописани разходи за щетите по увредения лек автомобил „Хюндай Акцент“ с per.№**** е вече извършено от Националното бюро на автомобилистите на Дания в качеството му на компенсационен орган по местонастъпване на вредите и НББАЗ като компенсационен орган в държавата на обичайно местопребиваване на увреждащото МПС. В производствата пред двата компенсационни органа за определяне и изплащане на обезщетението са били направени разноски, По Споразумение между Компенсационните органи и Гаранционните фондове от 29.04.2002г.(на основата на чл.6 от Четвърта Моторна Директива 2000/26/ЕЕС), във връзка с предявената на 20.07.2017г. претенция от НББАЗ при спазване на законоустановения срок по щета№120434/20.07.2017г., Гаранционен фонд възстановил на Националното Бюро на Българските Автомобилни Застрахователи(НББАЗ) в качеството му на компенсационен орган сумата 4890.55лв. чрез банков превод на 03.08.2017г.(парична равностойност на 2500.50€ по курса за деня, от които: 2082.63€ - обезщетение, 374.87€ - такса обработка по фактура№3000007536/04.07.2017г., 43.00€ - банкови такси).

С регресна покана(от 13.01.2022г. с извести за доставяне-обратна разписка) ищецът поканил ответника да възстанови платеното от Гаранционен фонд. Поканата не е получена от В. Х.

Х..

2

Относно ангажиране на наказателна отговорност по КЗ, такава не е търсена поради факта, че КЗ като нарушения визира чл.483 ал.1 т.1 от КЗ - МПС регистрирано в Р.България и по чл.483 ал.1 т.2 от КЗ - МПС от трета държава. В КЗ липсва текст за търсене на отговорност за наличие на сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност” на МПС регистрирани в държава членка на ЕС.

При така установената фактическа обстановка съдът намира ищцовата претенция за основателна, поради което същата следва да бъде уважена, ведно с произтичащите от това законни последици.

Основателността на регресната претенция на ищеца в случая предполага съществуването на деликтно правоотношение - чл.45 от ЗЗД, за да възникне валидното задължение на длъжника да възстанови на ищеца стойността на причинените от виновното му противоправно поведение имуществени/неимуществени вреди. Възникналото спорно правоотношение между страните намира своята нормативна уредба в КЗ, Правилника за устройство и дейността на ГФ. На компенсация подлежат, както изплатената сума на потърпевшата страна по ликвидиране на имуществени и неимуществени щети, така и изплатените суми за външни услуги, както и сумите на всички разходи, сторени от участващите в компенсацията страни.

Съгласно чл.559 ал.1 т.1 от КЗ Гаранционният фонд възстановява суми, изплатени от компенсационен орган на държава членка, когато МПС на виновния водач обичайно се намира на територията на Р.България и в двумесечен срок от настъпване на застрахователното събитие не може да се определи застрахователят, а съгласно алинея чл.559 ал.3 от КЗ след изплащането на обезщетението по чл.559 ал.1 от КЗ Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и за разходите за определянето и изплащането му. Предпоставките за възникване на задължение на Гаранционния фонд за плащане на обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите са настъпване на ПТП, лекият автомобил причинил процесното ПТП да е регистриран в Р.България, водачът да е виновен, да съществуват изрично предвидени в КЗ пречки пострадалото лице да получи пряко от застрахователя дължимото обезщетение, посочени в чл.559 от КЗ, като най-често това са причинени вреди от собственик или ползвател на МПС, който няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и вреди, причинени от неидентифицирано МПС или неизвестен извършител. Увреждането следва да отговаря на специфичните квалифициращи признаци, предвидени в деликта по реда на чл.45 от ЗЗД - да има виновно поведение/вината се предполага/, неправомерно поведение, настъпили щети - вид и стойност, причинна връзка между поведението и щетите. Във връзка с ангажирането на отговорността на регресния иск на доказване подлежат и обстоятелствата по изплащане на сумите на пострадалото лице. Отрицателни факти не се доказват в правната доктрина.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че настъпилото ПТП е причинено от ответника и се дължи на неговото виновно поведение, като извършва маневра движение на заден ход, без да се увери, че пътя зад него е свободен и удря намиращият се зад него в паркирано състояние лек автомобил „Хюндай Акцент“, като така причинява ПТП, като лекия автомобил са настъпили материални щети. В същото време ответникът управлявал увреждащия автомобил „МАН“ без действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност” към датата и часа на ПТП. Произшествието е настъпило в чужбина- държава членка, като по случая са били съставени всички необходими документи, които го установяват. Поради горното обезщетението за причинената от него вреда е била изплатена на пострадалото лице от 3

Националното бюро на българските автомобилни застрахователи(НББАЗ). След покриване на щетата е поискано, а ищецът е изплатил на НББАЗ покритото обезщетение. Представените документи по щетата са официални свидетелстващи документи, отразяващи механизма на събитието и поведението на участниците, като съставянето им е станало след снемане на обяснения от водачите и ответникът не е оспорил констатациите на контролния орган. В документа не са отразени някакви възражения на лицето, а доколкото протоколът отразява изцяло неизгоди за лицето обстоятелства(с оглед на това, че в него е посочено, че именно той е нарушил правилата за безопасност на движението), този документ следва да се ползва с материална доказателствена сила относно тези неизгодни факти, чието настъпване не е било оспорено от виновния водач. От своя страна ответникът не ангажира никакви доказателства за установяване на различна фактическа обстановка, водеща до отпадане на отговорността му. На следващо място, няма спор, че компенсационен орган(ДБАЗ) е изплатил на собственика на увредения автомобил обезщетение за причинените вреди, след което е поискал средствата да му бъдат възстановени от българския компенсационен орган, който е НББАЗ. Основание за това дава чл. 4 от дял III на Споразумение между компенсационните органи и гаранционните фондове, подписано съобразно от Четвърта Моторна Директива 2000/26/ЕЕС, който предвижда, че органът, изплатил обезщетение на увреденото лице, има право да иска възстановяване на платената сума чрез отправяне на искане до компенсационния орган в държавата-членка, в която е сключен застрахователният договор. При липса на валиден застрахователен договор, каквато хипотеза е налице в случая, изрично е предвидено в ч,л.7 от Четвърта Моторна Директива 2000/26/ЕЕС, че именно Гаранционния фонд възстановява сумите, изплатени от компенсационен орган на чуждата държавна, когато увреждащото МПС обичайно се намира на територията на Р.България, респ. на друга държава членка. В тази връзка именно НББАЗ, който е превел на националния орган съответното обезщетение, е отправил претенция към ищеца за възстановяване на платената щета.

Сумите се възстановяват в пълен размер в срок от 30 дни от писменото искане на съответния компенсационен орган, а функциите на фонда, действащ като компенсационен орган, регламентирани от чл.559 от КЗ, се състоят в уреждане на редовно заявени пред чуждия компенсационен орган претенции за настъпили на негова територия събития, без да се прави преценка по същество. В този смисъл българският орган трябва да възстанови сумата на чуждестранния орган в този размер, в който тя е била изплатена, без да се прави друга преценка.