Решение № 576 от 16.12.2025, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 576 гр. Смолян, 16.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Сийка Златанова при участието на секретаря Сирма Купенова като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело № 20255440100240 по описа за 2025 година

Ищцата Е. Е. К. от гр. Смолян, чрез пълномощника адв. Р. е предявила срещу „***“ ООД, представлявано от *** обективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК за недължимо платени по нищожни договори кредит суми, както следва: по Договор за паричен заем № 934479/23.10.2020 г. – 118 лв., по Договор за паричен заем № 552238/02.05.2023 г. - 937 лв. и по Договор за паричен заем № 595055/20.05.2021 г. – 146 лв., ведно със законната лихва върху главниците от датата на предявяване на иска - 05.02.2025 г., до окончателното й изплащане.

Фактическите твърдения, на които ищцата основава исковете, се свеждат до следното:

Дъщеря е и единствен законен наследник на ***, с ЕГН **********, б.ж. на гр. Смолян, починала на 23.10.2023 г. Поради затруднено финансово и влошено здравословно състояние и необходимост от средства за лечение наследодателката. често прибягвала до краткосрочни кредити с финансови институции. След смъртта й ищцата установила, че последната е сключила с ответника нищожни договори за парични заеми, по които е изплатила изцяло поетите задължения за главница, лихви и неустойки, а именно: Договор за паричен заем № 934479/23.10.2020 г., с усвоена сума от 200 лв., обща сума за плащане 224,46 лв., платени на ответника 318,00 лв. Договор за паричен заем № 552238/02.05,2023 г. с отпуснат и усвоен заем в размер на 900 лв., обща сума за плащане 1 089,60 лв., платени на ответника 1 837,00 лв. Договор за 1 паричен заем № 595055/20.05.2021 г., с размер на отпуснатия и усвоен заем 250 лв., обща сума за плащане е 280,57 лв., платени 396 лв.

Съгласно чл. 6 на всеки от посочените горе Договори за заем наследодателят й като заемател, е следвало да обезпечи договора с гарант/и, отговарящи на условията по чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия към договора за заем (https://crediyes.bg/obshti-usloviya), както и още едно от изброените обезпечения по избор на заемателя - ипотека върху недвижим имот или банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка или ценна книга ,издадена в полза на Заемодателя. В чл. 8 от договорите е предвидено, че ако заемателят не предостави договореното в чл. 6 обезпечение в тридневен срок от сключването му или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл. 10, ал. 2, т. 1 и т. 4 от ОУ към договора за заем, заемателят дължи на заемодателя неустойка в следните размери: по Договор за паричен заем № 934479/23.10.2020 г. - 93,54 лв.; по Договор за паричен заем № 552238/02.05.2023 г. - 747.40 лв., по Договор за паричен заем № 595055/20.05.2021 г. - 115.43 лв.

Неустойките по трите договора са разсрочени в погасителния план и са платени заедно с всяка месечна вноска за главница и лихва. На практика месечната вноска включва и неустойката по чл. 8 и общата сума по всеки от договорите и е различна сумата на общите плащания по трите договора от тези, посочени в договорите.

Договорите са нищожни поради противоречие с чл. 11, ал. 1. т. 10, чл. 19, ал. 4 ЗПК. Неустойката реално увеличава печалбата на кредитора, същата не е включена в ГПР. Посочените в договорите годишен процент на разходите и общата дължима сума не отговарят на действителните такива, тъй като не включват сумата за неустойка. Посочването в договорите за кредит на понисък от действителния ГПР, представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 4 ЗЗП, във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. Посочването на стойност на ГПР по-малка от действителната, превишава ограничението на чл. 19. ал. 4 ЗПК и го заобикаля и представлява неизпълнение на задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Договорите са недействителни на основание чл. 22 ЗПК, във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Освен това клаузите за неустойки са нищожни и защото противоречат на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като не е уговорена при настъпване на вреди за кредитора, а като такава включена предварително за плащане с погасителните вноски по кредита, без да е ясно дали ще бъде дължима с оглед да обезщети такива вреди. Няма данни и да са настъпили 2 такива вреди, поради което плащането на такава неустойка води и до неоснователно обогатяване за кредитора.

Освен това изпълнението на задължението за осигуряване на поръчител е трудно изпълнимо от кредитополучателя предвид краткия тридневен срок за изпълнение. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ЗПК при забава на потребител, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава.

Клаузите за неустойка не са индивидуално уговорени е са във вреда на потребителя и не отговарят на изискването за добросъвестност, поради което са и неравноправни по смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.

От съда се иска да бъде осъден ответника да плати на ищцата платените рпи начална липса на основание поради нищожност на договорите за кредит суми.

Претендира за разноски.

Адв. Р. моли за присъждане на адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК подава отговор, с който оспорва исковете като недопустими, неоснователни и недоказани и моли да бъдат отхвърлени.

Съдът не споделя доводите на ответника за недопустимост на исковете поради липса на активна процесуална легитимация за ищцата, тъй като притежанието на наследственото материално право, обуславящо активната процесуална легитимация, е въпрос по съществото на спора и съдът ще се произнесе по него със съдебното решение. Цитираната от ответника съдебна практика, вкл. и ТР не се отнасят до въпроси, свързани с процесуалната легитимация на ищец, а до процесуалната легитимация на ответника.

Признава факта на сключените договори за кредит с наследодателката на ищцата.

Възраженията по същество се свеждат до следното:

Счита за неоснователни и недоказани твърденията на ищцата за нищожност на клаузата на чл. 8 от Договора за заем, тъй като наследодателката на ищцата е знаела за условията на дружеството за обезпечаване на заема, разяснени са от консултанта в офиса на дружеството, като на база посочените от ищцата параметри за договор за заем е изчислена неустойка, която би дължала, ако не изпълни условията за обезпечаване на заема. Счита, че уговорената в договорите неустойка съставлява разход, който заемателкатата заплаща при неизпълнение на задълженията си за предоставяне на надеждно обезпечение по него. Счита, че клаузата на чл. 8 от договора за заем е валидна, индивидуално договорена, не противоречи на закона и добрите нрави. Счита всички твърдения на ищцата за заобикаляне на законовите разпоредби с клаузите на процесния договор за заем за неоснователни, недоказани и неотговарящи на фактическата обстановка.

3

Считат също за неоснователни и недоказани твърденията на ищцата за несъответствие на посочения в договора с действително приложения размер на ГПР.

Прави възражение за изтекла погасителна давност.

Претендира за разноски.

В съдебно заседание ищцата не се явява. Процесуалният представител адв. Р. моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира за присъждане на направените от ищеца разноски по представения списък, както и присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. с вкл.

ДДС.

Ответникът не се представлява. В писмено становище моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

След като обсъди становищата на страните и събраните по делото доказателства, Съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 23.10.2020 г. между „***“ ООД като заемодател и *** К. като заемател е сключен договор за паричен заем № 934479, по силата на който кредиторът е отпуснал на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 200 лева, който последният се задължил да плати на 6 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 37,41 лв., при месечен лихвен процент от 3,400 % и договорен ГПР 49,523 %. Падежът на първата погасителна вноска е 23.11.2020 г., а на последната е 23.04.2021 г. Общата сума за връщане е в размер на 224,46 лв.

С чл. 6 страните се съгласили договорът за потребителски кредит да бъде обезпечен с едно от предвидените обезпечения по избор на заемателя: ипотека върху недвижим имот, особен залог върху движимо имущество, банкова гаранция или ценна книга, издадена в полза на заемодателя.

Съгласно чл. 8 заемателят е декларирал, че е уведомен, че в случай, че не представи договореното в чл. 6 обезпечение в три-дневен срок от сключването на договора или представеното обезпечение не отговаря на условията по чл. 10, ал. 2, т. 1 и 4 от общите условия към договора за заем, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 93,54 лв. с начин на разсрочено плащане, посочен в погасителния план. Видно от погасителния план предвидената разсрочена неустойка по чл. 8 от договора е в размер на 15,59 лв. месечно, платима ведно с месечната погасителна вноска. Така 4 размерът на месечната погасителна вноска, ведно с неустойката, става 53 лв., а общата сума за плащане става 318 лв.

Според представената справка от ответника /л. 48/, извършените плащания по този кредит от 23.10.2020 г. възлизат в общ размер на 318 лв.

На 02.05.2023 г. между „***“ ООД като заемодател и *** като заемател е сключен договор за паричен заем № 552238, по силата на който кредиторът е отпуснал на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 900 лева, който последният се задължил да плати на 11 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 99,06 лв., при месечен лихвен процент от 3,330 % и договорен ГПР 47,908 %. Падежът на първата погасителна вноска е 02.06.2023 г., а на последната е 02.04.2024 г. Общата сума за връщане е в размер на 1 089,60 лв.

С чл. 6 страните се съгласили договорът за потребителски кредит да бъде обезпечен с едно от предвидените обезпечения по избор на заемателя: ипотека върху недвижим имот, особен залог върху движимо имущество, банкова гаранция или ценна книга, издадена в полза на заемодателя.

Съгласно чл. 8 заемателят е декларирал, че е уведомен, че в случай, че не представи договореното в чл. 6 обезпечение в три-дневен срок от сключването на договора или представеното обезпечение не отговаря на условията по чл. 10, ал. 2, т. 1 и 4 от общите условия към договора за заем, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 747,40 лв. с начин на разсрочено плащане, посочен в погасителния план. Видно от погасителния план предвидената разсрочена неустойка по чл. 8 от договора е в размер на 67,94 лв. месечно, платима ведно с месечната погасителна вноска. Така размерът на месечната погасителна вноска, ведно с неустойката, става 167 лв., а общата сума за плащане става 1 837 лв.

Според представената справка от ответника /л. 48/, извършените плащания по този кредит от 02.05.2023 г. възлизат в общ размер на 1 678,11 лв.

На 20.05.2021 г. между „***“ ООД като заемодател и *** като заемател е сключен договор за паричен заем № 595055, по силата на който кредиторът е отпуснал на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 250 лева, който последният се задължил да плати на 6 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 46,76 лв., при месечен лихвен процент от 3,400 % и договорен ГПР 48,846 %. Падежът на първата погасителна вноска е 20.06.2021 5 г., а на последната е 20.11.2021 г. Общата сума за връщане е в размер на 280,57 лв.

С чл. 6 страните се съгласили договорът за потребителски кредит да бъде обезпечен с едно от предвидените обезпечения по избор на заемателя: ипотека върху недвижим имот, особен залог върху движимо имущество, банкова гаранция или ценна книга, издадена в полза на заемодателя.