Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 22475 от 30.05.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 51835/2023
Вид
Определение № 22475
Подписан
30.05.2024
В сила
30.05.2024
Състав
Виктория Марианова Станиславова

Цитирани разпоредби

  • чл. 126, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 51 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22475 гр. София, 30.05.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: В. М. С. като разгледа докладваното от В. М. С. Гражданско дело № 20231110151835 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 259884/20.09.2023 г. на Е. Д.

М. срещу Софийски градски съд, с която е предявен осъдителен иск за сумата от 24 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, понесени в периода от 08.09.2023 г. – 12.09.2023 г., в резултат на нарушение от ответника на правото на Европейския съюз, изразило се в незаконно привеждане в изпълнение на присъда по НОХД № 646/2015 г. на СНС, ВНОХД № 102/2018 г. на АСНС и КНОХД № 1018/2018 г. на ВКС.

След извършване на служебна справка в ЕИСС съдът констатира, че между същите страни, на същото основание и за същото искане в СРС са образувани и други дела, предшестващи настоящото, сред които гр. д. № 48224/2023 г. по описа на СРС, 155 състав.

Разликата помежду им е единствено в периода на претендираното обезщетение, но по същество двете дела имат за предмет на разглеждане един и същ правен спор – с идентично фактическо основание и идентичен петитум. Що се касае до разминаванията в периода, с оглед принципа за присъждане на генерално (интегрално) обезщетение за неимуществени вреди, то посочването от страна на ищеца на период, за който претендира такова обезщетение, не е индивидуализиращ претенцията му белег - в този смисъл практиката на СГС, обективирана в Определение № 15418/18.12.2023 г. по ч. гр. д. № 9232/2023 г., която настоящият състав споделя. Това е така, тъй като разпоредбите на чл. 51 и чл. 52 ЗЗД, като общи норми относно начина на определяне на обезщетението за вреди, са основани на принципа на пълно еднократно обезщетяване на неимуществени вреди от деликт. В този смисъл при първоначално предявен иск за вреди от деликт периодът на претърпяване на вредите не е елемент от основанието на иска, тъй като принципът на еднократност на обезщетяването и пълното поправяне на вредите го изключва /в този смисъл определение № 2128/13.07.2023 г., по ч.гр.д. № 2471/2023 г. по описа на ВКС, III г.о./. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди съдът следва да съобрази всички вреди от момента, когато действието е било извършено до момента на устните състезания на последната инстанция по същество /арг. чл. 235, ал.3 ГПК/. Нов иск е допустим, но само при изрично посочени нови факти /в този смисъл и постановление № 4 от 30.10.1975 г. на пленума на ВС/, които няма да бъдат обхванати от силата на присъдено нещо по предявените преди това искове на същото основание. В настоящия случай ищецът не сочи нови обстоятелства довели до претърпяване на различни вреди /ексцес/, които да не са предмет на вече предявените от него искове по гр. д. № 48224/2023 г. по описа на СРС, ГО, 155 състав.

При служебна проверка в ЕИСС настоящият съдебен състав установи, че производството по гр. д. № 48224/2023 г. по описа на СРС, ГО, 155 състав, е висящо.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема, че са налице предпоставките на чл. 126, ал. 1 ГПК и настоящото производство, като по-късно заведено, следва да бъде прекратено. С тази разпоредба е установена забрана за едновременно разглеждане от съда на две дела, които имат идентични страни и спорен предмет и в рамките на които се търси идентична съдебна защита. За да се избегне обвързването на страните с противоречива по съдържание сила на присъдено нещо, съдът, пред който е образувано по-късно заведеното дело, е длъжен да го прекрати служебно, след като 1 констатира недопустимостта на предявения иск.

Ето защо налице е основанието по чл. 126, ал. 1 ГПК и настоящото производство като по-късно заведено следва да бъде прекратено.

Така мотивиран и на основание чл. 126, ал. 1 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 51835/2023 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 29 състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2