Решение № 456 от 19.12.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 456 гр. Пловдив, 19.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело № 20235001000563 по описа за 2023 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №285/29.06.2023г., постановено по т.д. №296/2023г. по описа на окръжен съд П., са отхвърлени предявените от „Н.К.“ ЕООД ЕИК ********** против Т. Д. М. ЕГН ********** и И. Г. М. ЕГН ********** искове да платят, всеки един от тях, в качеството на наследник по закон на бившия управител Г.И. М. ЕГН **********, починал на 11.01.2022г., сумата от по 77 740лв., представляваща нанесени вреди на дружеството в общ размер на 155 480лв. за периода април 2020г. - януари 2022г., ведно със законна лихва от датата на сезиране на съда на 16.05.2022г. до изплащането й.

„Н.К.“ ЕООД е осъдено да заплати на Т. Д. М. и на И. Г. М. разноски за отхвърлените искове от по 4 650лв. за всеки един от тях.

„Н.К.“ ЕООД е осъдено да заплати на Т. Д. М., на основание чл.125 ал.3 от ТЗ, сумата от 80 258.25лв., представляваща равностойност на дяловете на наследодателя, като искът до общия предявен размер от 9 500лв. е отхвърлен.

Решението е обжалвано в срок от ищеца в първоинстанционното 1 производство „Н.К.“ ЕООД. Независимо че е посочено, че решението се обжалва „в неговата цялост“, според изложените във въззивната жалба оплаквания, следва да се приеме, че решението на окръжния съд се обжалва в частта, с която е отхвърлен искът по чл.145 от ТЗ и е уважен насрещен иск по чл.125 ал.3 от ТЗ, предявен от Т. М., за сумата от 80 258.25лв. Въведени са оплаквания, че решението в обжалваната част е неправилно, постановено в противоречие с процесуалните правила и при несъобразяване на доказателствата по делото. Наведени са подробно доводи и съображения, свеждащи се до несъгласие с изводите на първоинстанционния съд за липсата на предпоставките по чл.145 от ТЗ, съответно – за наличие на основанието, визирано в чл.125 ал.3 от ТЗ. Коментирани са събраните по делото писмени доказателства – експертизи и банкови извлечения, като са въведени оплаквания, че окръжният съд избирателно е анализирал същите. Искането е решението да бъде отменено като недопустимо и незаконосъобразно.

Въззиваемите страни – Т. Д. М. ЕГН ********** и И. Г. М. ЕГН, в представения отговор по чл.263 ал.1 от ГПК, оспорват изцяло предявената жалба.

С въззивната жалба доказателствени искания. и постъпИ. отговор не са предявени

Страните претендират сторените по делото разноски.

Въззивната жалба е допустима, като депозирана в законоустановения срок, от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.

Апелативният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в жалбата и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.269 и чл.271 от ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо решение. Позоваването на жалбопоподателя на недопустимост на решението, съдържащо се в искането, отправено до въззивния съд, е бланкетно и е неоснователно.

Ожалваното решение е постановено по предявен иск с правно основание чл.145 от ТЗ и насрещен такъв – с правно основание чл.125 ал.3 от ТЗ.

2

Ищецът в първоинстанционното производство, жалбоподател в настоящето – „Н.К.“ ЕООД, основава претенцията си срещу ответниците Т. Д.

М. и И. Г. М. на следните обстоятелства: ответниците са наследници по закон на Г.И. М. - един от съдружниците в дружеството и управител, считано от 2019г. и същият е починал на 11.01.2022г. Дружеството е учредено като ЕООД през 2018г., като едноличен собственик на капитала и управител е била И.И. – И.. При учредяването на дружеството И. открива разплащателна сметка в Д.-Б. № IВАN ***********************, като, след приемането на М. за съдружник и назначаването му за управител, на същия е предоставен достъп до банковата сметка. През месец май 2020г. М. открива еднолично картова сметка в същата банка № IВАN ****************. В исковата молба са изложени общи и многостранни обстоятелства за действия на бившия управител, според ищеца – увреждащи дружеството /разпореждания с банковите сметки, сключване на договори с дружество, чиито едноличен собственик и управител е бил М., което дружество е завело осъдителни искови производства срещу дружеството – ищец; назначаване на служител, на когото са заплащани възнаграждения без отчетни документи и който също води осъдителни искови производства срещу дружеството; разпределяне на дивидент и др./. След двукратно обездвижване на исковата молба, обстоятелствата, на които се основава искът, са уточнени по следния начин:

Виновно извършените действия от бившия управител се изразяват в изтеглянето на суми от сметките на дружеството, за период от две години, които не са били съхраняване в касата на дружеството, разходвани са за лични нужди, като в исковата молба се твърди ежедневно теглене от бившия управител М. на суми между 1000лв. и 10 000лв. без основание, което не е свързано с дейността на дружеството, а за лични цели; Дебитната карта на дружеството е използвана за лични и развлекателни цели като плащане на самолетни билети за пътувания в чужбина, хотели, почивки, гориво, винетки за автомобили, които не са собственост на дружеството, а са били ползвани от М. и семейството му; М. е превеждал суми от разплащателната в картовата сметка, които след това са теглени на банкомат от него; Извършвал е и преводи от разплащателната сметка на дружеството към личната си сметка. В крайна сметка твърденията са, че по този начин е нанесена вреда на дружеството с парично изражение в размер на 155 480лв., представляваща сбор от получени от сметки на дружеството суми от М. без основание, които 3 суми представляват касовата наличност на дружеството в брой, която липсва, като средствата са разходвани за лични цели, с посочен период месец април 2020г. до месец януари 2022г. Наведени са и твърдения, че другият управител – И., не е знаела за откритата на името на дружеството втора сметка от М., съответно – не е извършвала никакви банкови операции чрез тази втора сметка, както и че счетоводството на дружеството не е имало достъп до банковите сметки, съответно не е можело да ги следи и да ги отчита. В исковата молба ищецът се позовава на протокол от 18.04.2022г. на едноличния собственик на капитала на ищцовото дружество И.И. - И., с което е взето решение дружеството да предяви против наследниците на бившия управител Г. М. искове по чл.145 от ТЗ за ангажиране на имуществената му отговорност. Искането, с което е сезиран съдът, е да се постанови решение, с което ответниците да бъдат осъдени да заплатят, всеки един от тях, в качеството на наследник по закон на бившия управител Г.И. М. ЕГН **********, починал на 11.01.2022г., сумата от по 77 740лв., представляваща нанесени вреди на дружеството в общ размер на 155 480лв. за периода м.април 2020г. – м.януари 2022г., ведно със законна лихва от датата на сезиране на съда - 16.05.2022г. до изплащането й.

Ответниците Т. Д. М. и И. Г. М. в представените отговори на исковата молба, в срока по чл.367 ал.1 от ГПК, са оспорили изцяло предявения иск. Не оспорват качеството на наследодателя си Г.И. М., починал на 11.01.2022г., на бивш съдружник и управител на ищцовото дружество; това, че са единствени негови наследници; обстоятелствата, които са вписани в ТР по партидата на дружеството за дата и начин на учредяване на същото; за момента на преобразуването от ЕООД в ООД, считано от 24.07.2014г., чрез приемане на М. като съдружник с 50% дялово участие и назначаването му за управител.

Въвеждат насрещни твърдения, че сочената от ищеца сума е правомерно изтеглена, разходвана и отчетена в дружеството - сумата се намира в касата на дружеството, която е по седалище и адрес на управление, който адрес е постоянен адрес на И.. Възразяват и че именно от представените от ищеца извлечения е видно, че М. е захранвал сметките в брой и е правил преводи от собствената си банкова сметка по сметка на дружеството. Претендираната сума по иска съответства на счетоводните записи за Каса по публикувания ГФО в ТР. Въведени са и твърдения, че другият управител – И., също е имала достъп до банковите сметки на дружеството и е извършвала разпореждания 4 със суми от тях.

Ответницата Т. М. е предявила насрещен иск срещу дружеството за заплащане на сумата от 90 500лв., представляваща припадащата й се част от ликвидационния дял на наследодателя й Г. М., ведно със законна лихва от датата на предявяване на исковете.

Ответникът по насрещния иск „Н.К.“ ЕООД е оспорил същия.

От събраните по делото доказателства се установи следното:

Крайните изводи на окръжен съд П. следва да бъдат споделени изцяло.

Това се налага от анализа на установената пред него фактическа обстановка, с нищо ново непроменена и пред настоящата инстанция.

Няма спор, а и справката в ТРРЮЛНЦ сочи, че ищцовото дружество „Н.К.“ ЕООД е с предишна правноорганизационна форма ООД, промяната на която е настъпила вследствие смъртта на съдружника и управител Г.И. М., починал на 11.01.2022г., както и че последният е съдружник и съуправител на дружеството /заедно със съдружника и управителя И./, считано от 24.07.2019г. /като преди това правноорганизационната форма на дружеството е ЕООД с едноличен собственик на капитала и управител И.Б.И. – И./. Не е спорна и легитимацията на ответниците на негови наследници по закон /съпруга и син/.

Спорът в настоящето производство е правен и той касае наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на бившия управител по смисъла на чл.145 от ТЗ, като е налице процесуалната предпоставка за реализиране правото по този иск – решение на ОС на дружеството от 18.04.2022г. /Взетото решение е дружеството да предяви против наследниците на бившия управител Г. М. искове по чл.145 от ТЗ за ангажиране на имуществената му отговорност за нанесени на дружеството вреди. Решението съдържа „Констативна част“, съгласно която на дружеството са нанесени липси и имуществени вреди в общ размер на 228 680лв., представляващи разпределен и усвоен дивидент от 80 000лв. без съгласието на общото събрание и 116 000лв. еднолично усвоени средства от сметките на дружеството, 13 280лв. изтеглени от картата, 142 200лв. изтеглени в брой, които трябва да са налични в касата, както и 73 200лв. преведени по собствена сметка по договор за заем./

5

За да се реализира имуществената отговорност на управителя на дружеството, трябва да са налице кумулативно елементите от фактическия състав – действия или бездействия на управителя, с които нарушава задълженията си към дружеството, настъпване на вреда – претърпяна щета или пропусната полза на дружеството, причинна връзка между вредата и поведението на управителя и негова вина.

От ангажираните от страните, включително и от носещата доказателствена тежест страна – ищеца, доказателства – заключения от съдебносчетоводни и съдебнотехнически експертизи, справки от ТБ „Д.Б.“ АД за движение по две банкови сметки на дружеството, не се установява поведение на бившия управител, нарушаващо задълженията му към дружеството, вследствие на което имущественият патримониум на дружеството да е намалял със сочената в исковата молба сума и с конкретно посочените действия - изтеглянето на суми от сметките на дружеството, за период от две години, които не са били съхраняване в касата на дружеството, разходвани са неправомерно, за лични нужди.

От допуснатата по делото съдебносчетоводна експертиза, изготвена от вещото лице И.С. и съдебнотехническа и допълнителна такава, изготвени от вещото лице К., се потвърждава твърдението в исковата молба, че банкова сметка в Д.-Б. № IВАN **********************, с титуляр – дружеството ищец, е открита на 09.11.2018г. от И. И. по подадено от нея искане, включително и за ползване на електронно банкиране; банкова сметка № IВАN ******************* е открита на 27.05.2020г. по искане на Г. М. като към сметката има издадена по него искане дебитна карта, за която е посочен като оправомощен ползвател.