Определение № 3870 от 28.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3870 гр. София, 28.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА Гражданско дело № 20241110162240 по описа за 2024 година

Производството е образувано по молба на процесуалния представител на ищеца с искане за изменение на постановеното съдебно решение в частта му за разноските. Молителят поддържа, че съдът неправилно е отказал присъждането на адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева с ДДС. В молбата се излагат аргументи, че всеки договор за кредит представлява отделно правоотношение и че при изкуствено разделяне на исковете правото на разноски следва да се признае за всяко дело поотделно.

В законоустановения срок е постъпил отговор от ответника „Сити Кеш“ ООД. В него се твърди, че молбата е неоснователна, тъй като ищецът е злоупотребил с процесуалните си права чрез раздробяване на претенциите си в множество дела. Също така се изтъква, че договорът за правна помощ не е надлежно индивидуализиран към конкретния спор.

След преценка на събраните доказателства и доводите на страните, съдът намира следното:

Молбата е подадена в законовия срок и от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

Съдът приема, че е налице недобросъвестно упражняване на права от страна на ищеца.

Установено е, че са образувани най-малко шест идентични производства между същите страни за аналогични клаузи по различни договори. Това поведение цели единствено генериране на прекомерни разноски за държавни такси и адвокатски възнаграждения.

Принципът на добросъвестност изисква страните да не натоварват излишно ответника и съдебната система. Когато съществува обективна възможност исковете да бъдат предявени в едно производство, раздробяването им съставлява злоупотреба с право.

В чл. 3 ГПК законодателят е предвидил, че участващите в съдебните производства лица и техните представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Съгласно 1 константната практика на ВКС, обективирана в решение № 53/04.04.2018 г., постановено по гр. д. № 1913/2017 г., III Г. О. на ВКС, носителят на едно субективно право е свободен да прецени дали и кога да го упражни или въобще да не го упражни. Затова упражняването на материално и процесуално право поначало е правомерно. Злоупотребата с право е противоправна; тя е налице, когато правото се упражнява недобросъвестно - за да бъдат увредени права и законни интереси на други (чл. 57, ал. 2 от Конституцията на Република България), но също и в противоречие с интересите на обществото (чл. 8, ал. 2 ЗЗД), с оглед гореизложеното, съдът приема, че доколкото по делото не са ангажирани други доказателства във връзка с размера на уговорения адвокатски хонорар за процесуалният представител на ищцата, то искането на тази страна за присъждане на такава разноска за нейния процесуален представител следва да бъде оставено без уважение.

Освен това, представеният договор за правна помощ и пълномощно не съдържа данни, които да го свързват недвусмислено с настоящото дело, което е самостоятелно основание за отказ, както и липсва дата или указване поне на кредитора или договора, същите са напълно бланкетни.

Поради тези съображения съдът намира, че първоначалният му извод за липса на право на разноски в това производство е правилен.

Воден от горното, Софийски районен съд, 34 състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Н. И. И., подадена чрез ЕАД „Д. М.“, за изменение на Решение № 23480 от 22.12.2025 г. по гр. д. № 62240/2024 г. в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2