Решение № 961 от 01.08.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 961 гр. В., 31.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., XII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нейко С. Димитров при участието на секретаря Галина Сл. Стефанова като разгледа докладваното от Нейко С. Димитров Гражданско дело № 20233100100168 по описа за 2023 година

Предявен е иск от Н. К. Г. и В. И. Г. срещу Община В. за приемане за установено правото на собственост на ищците върху ПИ *** по КККР, одобрени със заповед номер РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, с площ от 1049 кв. м, при съседи: ПИ с номера ***, ***, ***, ***, ***, основан на твърдение за придобиване по давност чрез владение в периода от 1997 г. до предявяване на иска 24.01.2023 г., по чл. 124 ГПК, с присъждане на разноски.

Ответникът оспорва иска. Твърди, че процесният имот е идентичен с част от имот пл. № 3274 по КП от 1973 г., записан на наследници на Ф.Д. и с имот пл. № 409 по КП от 1999 г., записан на община В.. Сочи, че имотът е придобит от държавата чрез отчуждаване със заповед № 2552 от 07.09.1979 г. на Председателя на ИК ОбНС за строеж на експериментални блок-секции, а след това – от общината.

Предявява възражения, че с решение № 322 от 31.07.1992 г. на Кмета на община В. е отказано отчуждаването да бъде отменено т.е. ако ищците или техен наследодател е бил страна в производството, намерението за своене е отпаднало и че имотът попада в терен за транспортна инфраструктура т.е. е публична собственост.

По същество страните поддържат становищата. Ответникът възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, прие за установено следното:

Искът е допустим и надлежно предявен.

По същество:

По твърдяната фактическа власт:

1

От представения от ответника заверен препис (л. 67) се установява, че в разписния лист към КП от 1973 г. имот пл. № 3274 е записан на наследниците на Ф.Д.. Под записа е вписан и адрес: ул. "****.

От представения от ответника заверен препис (л. 58) се установява, че със заповед № 2552 от 07.09.1979 г. имотът, наред с имоти пл. №№ 3269 и 3269а, собственост на П.Г.Р. и Д.Г.С., живущи на ул. **** е отчужден за предвиденото по застроителния и регулационен план мероприятие "Експериментални блок-секции на ЖК "****".

В решение № 322 от 31.07.1992 г. на Кмета на община В. (л. 105) е прието, че мероприятието е изпълнено, но имотът е останал незасегнат т.е. възможно е бившите собственици да са запазили фактическата власт.

В показанията си свидетелката Ш. (л. 140) сочи, че първо чувала, а след 2004 г. виждала в този имот С. (С), майка на ищцата В. Г. и друга жена, за която впоследствие разбрала, че е майка на другата ищца. Те садяли зеленчуци и беряли праскови.

В показанията си свидетелят Т.М. (л. 140) сочи, че след 2000 г. виждал в имота да работят С. и П., майка на ищцата Н. Г.. Присъствал, когато общински служители спрели ищците, които искали да подменят оградата през пролетта на 2023 г. Излага, че към момента имотът е оголен т.е. неограден.

Съдът приема, че ищците са упражнявали фактическа власт към момента на предявяване на иска, а към настоящия момент никой не упражнява фактическа власт върху имота.

По началния момент:

Тази фактическа власт не е установена от ищците, а от майките им С. Г. и П. К. след 2000 г. Предполага се, че те са упражнявали тази фактическа власт до установяването на фактическата власт от ищците (решение № 330 от 28.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1519/2010 г., II г. о., ГК). Началният момент на установяването на фактическа власт от ищците не е установен.

По намерението за своене:

Имотът е останал незает, а ищците не са правоприемници (справки НБД л. 123-128) на отчуждените собственици, поради което не би могло да се приеме, че знаят за отчуждаването.

Възможно е майките на ищците да са установили фактическата власт върху имота след като вече е бил освободен от отчуждените собственици или от тях – въз основа на частен писмен договор (тъй като имотът вече е бил отчужден) или по договор за наем.

Ответникът не твърди сключването на такъв договор за наем и не е посочил доказателства, които да опровергават предположението за намерение за своене у С. Г. и П. К..

Искът на ищцата В. Г. не е основан на твърдение за правоприемство, а и тя не е единствен правоприемник по закон.

В случай, че се приеме, че е допустимо разглеждането на приемство във владението, няма причина за възникване на намерение за своене на цялата първоначално владяна от С. Г. идеална част у тази ищца.

По правните последици на владението:

2

В представения от ответника акт № 2653 от 07.05.2003 г. за частна общинска собственост е прието, че имотът е придобит по силата на чл. 2, ал.

1, т. т. 4, 6 и 9 ЗОС (л. 46) въз основа на заповед № АО-1-7703 (89) от 19.02.2003 г. на Областния управител, с която имотът е отписан от актовите книги за държавна собственост (л. 51).

Съдът приема, че имотът е придобит чрез отчуждително производство до 1 юни 1996 г. и е предназначен за жилищно строителство т.е. придобиването е по чл. 2, ал. 1, т. 4 ЗОС. Имотът е станал частна общинска собственост.

С решения №№ 467-2 от 04 и 05.07.2012 г. по протокол № 9 и 552-6/26 и 27.07.2012 г. по протокол № 10 на ОбС В. е одобрен ПУП ПУР на квартала, по който имотът попада в магистрала В. (л. 73 и 96 и 114).

Цитираните решения са общоизвестни и постановени на основание чл.

16, ал. 7 ЗУТ т.е. общинският съвет е приел, че територията е с неурегулирани поземлени имоти или с неприложена първа регулация по предходен устройствен план и е създаден вместо план по чл. 16, ал. 1 ЗУТ план за улична регулация и имоти за обекти на публичната собственост по чл. 110, ал.

1, т. 2.

Предходният план, по който е извършено отчуждаването, е приложен само за отделни поземлени имоти, включително процесния (именно за строеж на експерименталните блокове), но не е възможно само тези имоти да бъдат изключени от обхвата на плана, одобрен през 2012 г.

В съдебната практика и в литературата се приема, че планът по чл. 16, ал. 7 ЗУТ има за предмет само уличната регулация т.е. определя само външните (към улицата) регулационни линии на имотите и няма незабавно отчуждително действие (решение № 3415 от 11.03.2014 г. на ВАС по адм. д.

№ 13875/2013 г., II о.; Б., В. и др. Актуални въпроси на устройството на територията и кадастъра С.: ИК Труд и право, 2011, с. 175).

Планът за улична регулация не е приложен (л. 114).

Следователно върху процесния имот, отреден за магистрала, все още не е възникнала изключителна държавна собственост (чл. 8, ал. 2 вр. чл. 3, ал. 2 ЗП).

В периода на владението от 2000 г. до предявяване на иска имотът е бил частна общинска собственост.

Съдът приема, че за периода 31.05.2006 г. – 30.12.2017 г. и 20.01.2018 г.

– 07.03.2022 г. придобивната давност за имоти частна държавна или общинска собственост не е текла по силата на установения от законодателя мораториум (изрично решение № 50080 от 26.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1814/2021 г., II г. о., ГК за приложението на решението на КС).

Към момента на предявяване на настоящия иск десетгодишният срок по чл. 79, ал. 1 ЗС не е изтекъл.

Ищците не са придобили имота по давност. Искът е неоснователен.

Ищците следва да заплатят на ответника сумата 300 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното, съдът

3

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Н. К. Г. ЕГН ********** постоянен адрес: гр. В., бул. **** и В. И. Г. ЕГН **********, постоянен адрес: гр. В., ул.

"****, съдебен адрес: гр. В., бул. **** чрез адв. К. срещу Община В. за приемане за установено правото на собственост на ищците върху поземлен имот с идентификатор *** (десет хиляди и сто и тридесет и пет, две хиляди и петстотин и петдесет и едно, петстотин и четиридесет и две) по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед номер РД-18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 1049 (хиляда и четиридесет и девет) кв. м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг обществен обект, стар номер - 409, при съседи: ПИ с номера ***, ***,

***, ***, ***, основан на твърдение за придобиване по давност чрез владение в периода от 1997 г. до предявяване на иска 24.01.2023 г., на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА Н. К. Г. и В. И. Г. с. ЕГН, с. а. да заплатят на Община В. сумата 300 (триста) лв. юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването на преписи от решението на страните пред ВАпС.

Съдия при Окръжен съд – В.: _______________________ 4