Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2108 от 10.08.2021, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 44795/2020
Вид
Решение № 2108
Подписан
10.08.2021
Състав
СИЛВИЯ СТЕФАНОВА ХАЗЪРБАСАНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 13 · Закон за движението по пътищата
  • чл.20, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 47 - 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 47 - 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 3, ал. 3 · Закон за пътищата
  • чл. 410, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл.411 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 2108 гр. София , 10.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ СТ.

ХАЗЪРБАСАНОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА

Гражданско дело № 20201110144795 по описа за 2020 година

Предявени е иск по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата 1 840,73 лв., представляваща изплатено по застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно събитие, настъпило 21.10.2019 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 18.06.2020 г. до окончателното изпълнение.

Ищецът ФИРМА твърди, че във връзка с реализирано на 21.10.2019 г. ПТП е изплатил по застраховка “Каско” застрахователно обезщетение на собственика на увредения автомобил в размер на 1840,73 лв. Твърди, че причина за настъпване на ПТП е попадането на автомобила в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно. Сочи, че отговорност за вредите носи ответникът в качеството му на стопанин на пътя, който като такъв чрез служителите си е длъжен да поддържа изправно, съответно да обезопасява при неизправност пътното платно. Навежда, че с плащане на застрахователното обезщетение в негова полза е възникнало регресно вземане в размер на платената сума, поради което претендира същата. Посочва, че вземането е било предявено извънсъдебно като ответникът не е погасил задължението си. Претендира разноски.

Ответникът С.О. оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва валидността на застрахователното правоотношение по застраховка „Автокаско“, както и че е изплатено обезщетение в размера, посочен в исковата молба. Оспорва факта на настъпване на щетите по увредения автомобил като следствие от попадане в необезопасена дупка на пътното платно, както и на наличието на такава. Сочи, че повредите от такъв вид ПТП не представляват покрит риск. Изразява становище за изключителна вина на водача на автомобила за настъпването на произшествието, доколкото същият е бил длъжен съобрази 1 особеностите на пътната обстановка и да се движи със съобразена скорост. Моли искът да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представената по делото застрахователна полица № **** със срок на действие 24.01.2019 г. - 24.01.2020 г., сключена между ищцовото дружество и собственика на л.а. „Мерцедес S500”, рег. № ****, е налице имуществената застраховка Булстрад Каско Стандарт, сключена при Общите условия на застраховка „Каско“ на МПС на ищцовото дружество.

Видно от Заявление за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ на МПС от 21.10.2019 г., Протокол за ПТП № 1724325 от 21.10.2019 г. и показанията на свидетеля ЕМ. СВ. Г. на 21.10.2019 г. около полунощ при движение в гр.София по ул. „Дъбова гора” с посока на движение от бул. „Александър Пушкин“ към ул.

„Карамфил“ и в района срещу комплекс „Дъбова гора“е настъпило пътно – транспортно произшествие, при което лек автомобил марка „Мерцедес S500”, рег. № **** попада в необезопасена дупка на пътното платно, в резултат на което е увредена гума на автомобила и джанта предна лява. Водачът на МПС се движел със скорост съобразена с градските условия, като на мястото нямало поставен знак, обозначаващ наличие на дупка на пътното платно.

От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на САТЕ се установява, че процесният лек автомобил „Мерцедес S500”, рег. № **** е попаднал в дупка на пътното платно. С оглед механизма на процесното ПТП, и описа на щетите на процесния лек автомобил се налага извода, че вредите, които е получил отговарят на механизма на настъпване на ПТП, и щетите по него са в причинна връзка с настъпилото на 21.10.2019 г. в гр. София ПТП. Размерът на причинените на застрахования при ищеца лек автомобил, определен към датата на настъпване на ПТП, по пазарни цени възлиза на 2189,75 лв.

Доколкото от „ФИРМА“ не е изплатено обезщетение за гумата и в този случай, ако същата не се калкулира по средни пазарни цени, вещото лице дава заключение, че стойността за възстановяване на лек автомобил „Мерцедес S500”, рег. № **** е 1853,69 лв.

В ищцовото дружество е образувана претенция по щета N 50-0130013177/19/21.10.2019 г. на основание Заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от същата дата, като е съставен и Опис-заключение по претенция № 50-0130013177/19/21.10.2019 г., ведно със снимки, като e одобрено с Доклад по щета № 470419191956580 от 02.01.2020 г. от застрахователя застрахователно обезщетение за имуществени вреди в размер на 1840,73 лв., и е изплатена в същия размер, видно от представеното по делото преводно нареждане от 06.01.2020 г.

2

С регресна покана изх. № 00896/03.02.2020 г. по щета N 470419191956580 от ищцовото дружество до С.О., ответникът е поканен да изплати на ищцовото дружество по процесната щета сумата от 1840,73 лв. Видно от известие за доставяне /л.30 от делото/ датата на получаване на регресната покана от ответника е 07.02.2020 г.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

По иска с правно основание чл.411 от КЗ във вр. с чл.49 от ЗЗД, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, което отговаря за неговите виновни противоправни действия.

За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение до размера на действителните вреди.

В тежест на ищеца е да докаже, че събитието, за което е изплатил обезщетение е настъпило в причинна връзка с противоправното поведение на лице, за което отговаря ответникът; че събитието съставлява покрит застрахователен риск, както и какъв е действителният размер на вредите.

В тежест на ответника е да докаже твърдението си за съпричиняване, а при доказване наличието на дълг – да докаже погасяването му на падежа.

От съвкупната преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява по безспорен начин, че процесното ПТП е настъпило, тъй като управляваният от свидетеля Г. лек автомобил марка „Мерцедес S500”, рег. № ****, е попаднал в дупка, на 21.10.2019 г. около полунощ при движение в гр.София по ул. „Дъбова гора” с посока на движение от бул. „Александър Пушкин“ към ул. „Карамфил“ и в района срещу комплекс „Дъбова гора“, като неравността на пътя не е била обозначена по начин, позволяващ избягването й от водача, тъй като движението е било двупосочно.

По делото не е спорно, че към датата на произшествието, лек автомобил марка „Мерцедес S500”, рег. № **** е бил застрахован по имуществена застраховка Булстрад Каско Стандарт при ФИРМА. В тази връзка по делото е представена застрахователна полица № **** със срок на действие 24.01.2019 г. - 24.01.2020 г., която съдържа всички изискуеми от закона реквизити и в този смисъл доводът на ответника за липса на застрахователен договор не може да се сподели като основателен.

3

От приетото по делото и кредитирано от съда заключение на съдебната автотехническа експертиза се установява, че вредите, които е получил лекият автомобил, отговарят на механизма на настъпване на ПТП, описан в исковата молба и щетите по него са в причинна връзка с настъпилото ПТП. Размерът на причинените увреждания на застрахования при ищеца лек автомобил марка „Мерцедес S500”, рег. № ****, определен към датата на настъпване на ПТП, по пазарни цени възлиза на 2189,75 лв. Видно от доказателствата по делото „ФИРМА“ не е изплатено обезщетение за гумата и в този случай, ако същата не се калкулира по средни пазарни цени, стойността за възстановяване на лек автомобил „Мерцедес S500”, рег. № **** е 1853,69 лв. Съдът намира, че застрахователят е съобразил клаузите на собствените си Общи условия, тъй като в представената застрахователна полица не е отбелязано сключената застраховка да обхваща и допълнително покритие "Гуми". Съгласно т. 8, гл. Втора на раздел "Каско" на Общите условия на Булстрад Каско Стандарт покритието "Гуми" се предоставя в изрично предвидените случаи при заплащане на допълнителна премия. Според т. 1. 1 от раздел IV на Допълнение "Гуми" срещу допълнително платена застрахователна премия застрахователят ще обезщети застрахования за щети по гумите на МПС, причинени от внезапна повреда, деформации, спукване или пробиване на гумата от дупки или предмети на пътя. При анализа на цитираните разпоредби от Общите условия на застраховка "Каско Стандарт" може да се направи извода, че застрахователни събития, свързани с гумите на застрахованите автомобили, се обезщетяват при допълнително заплатено покритие на застраховката, за което в случая няма данни по делото и това покритие е изключено от застрахователните рискове по сключената застраховка. Поради това и видно от доказателствата по делото, ищецът претендира само изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 1840,73 лв., което не включва обезщетение за гумата.

По делото не са представени доказателства, въз основа на които да се приеме, че водачът на процесното МПС не е спазил установеното в чл.20, ал.2 ЗДвП изискване за съобразяване на поведението си като водач с пътните и метрологични условия. Не може да се сподели, че свидетелят като водач на МПС е заинтересуван от изхода на делото, доколкото се касае до претенция на суброгиралия се в правата на увреденото лице кредитор, което се предхожда от извършено спрямо застрахованото лице плащане, още повече, че не свидетелят е застрахован по силата на застрахователната полица. При положение, че непосредствено след настъпване на произшествието, водачът е сигнализирал органите на реда, и при липса на установени обстоятелства сочещи към причиняване на вредите чрез умишлени действия от страна на водача, не може да се приеме, друг механизъм на настъпване на ПТП, тъй като няма каквито и да е индиции за това. При положение, че ответникът намира за възможна тази хипотеза е следвало своевременно да заяви това в производството и при възможност да докаже съществуването на твърдените факти. Няма съмнение, че вредите описани в опис-заключение по щета са настъпили в резултат на произшествието, тъй като същите изцяло кореспондират, както с описаното в протокола за ПТП, както и с показанията на свидетеля Г. . От събраните доказателства, включително 4 заключението на САТЕ се установява, че стойността на увредените части е 1853,69 лева, която сума е по-голяма от размера на предявния иск. Ето защо и с оглед диспозитивното начало в гражданския процес, предявената искова претенция е основателн а в пълния и предявен размер от 1840,73 лева.

Обемът на суброгационното право включва, както правата срещу физическото лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл Решение V от ППВС № 7/4.10.1978 г. Отговорността е по чл. 49 от ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на предписано правило (неподдържане на пътя в изправност), и вредата не следва от обективното качество на вещта. Не се спори, че пътят, на който е реализираното произшествието, е общински път по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата, поради което и на основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 от ЗП ответникът е задължен да осъществява дейностите по поддържането му, включително да означи съответната дупка с необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението съобразно чл. 13 от ЗДвП. Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 от ЗП и чл. 13 от ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния случай, именно бездействието на последните във връзка с обозначаване на дупката до премахването й, е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 31 от ЗП и чл. 13 от ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 от ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди. Налице е основание за суброгация срещу ответника.