Решение № 1159 от 04.09.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1159 гр. Пловдив, 04.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Васил Ал. Тасев при участието на секретаря Ваня Д. Койчева като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно наказателно дело № 20245330201666 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 754331F734543/07.02.2024г. на Заместник директор на ТД НАП- Пловдив, с което на „ГЛОБЪЛ БЕЪРИНГ СЪПЛАЙЪРС“ ООД, ЕИК:115621619, със седалище и адрес на управление: гр.Карлово, ул.“Водопад“ № 17, представлявано от И. И.

Р., ЕГН **********, на основание чл.74, ал.1, пр.2 от Закона за счетоводството /ЗСч/ е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 1400,76 /хиляда и четиристотин лева и седемдесет и шест стотинки/ лева, за нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч.

Жалбоподателят, в жалбата си пледира за отмяна на наказателното постановление /НП/ като излага съображения за това. В съдебно заседание чрез процесуалния му представител поддържа жалбата, като навежда допълнителни доводи с искане за отмяна на санкционния акт. Прави възражение относно претендирания от насрещната страна размер на юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемата страна – Зам.директор на ТД на НАП гр.Пловдив се представлява от юрк. П., която излага становище за правилно и 1 законосъобразно издадено НП и пледира за потвърждаването му. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в предвидения от закона 14-дневен срок, предвид което е допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Срещу жалбоподателя „ГЛОБЪЛ БЕЪРИНГ СЪПЛАЙЪРС“ ООД е издаден Акт за установяване на административно нарушение, за това, че дружеството – предприятие по смисъла на Закона за счетоводството и търговец по смисъла на Търговския закон, като е било длъжно не е публикувало годишния си финансов отчет /ГФО/ за 2021г., като не го е заявило за вписване и представило за обявяване в Търговския регистър при Агенцията по вписванията в законоустановения срок до 30 септември на следващата година, т.е. до 30.09.2022г., включително. Дружеството жалбоподател е извършвало дейност през отчетния период 2021 г., видно от подадената в ТД на НАП Пловдив годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО с вх.№ 1600И1374184/30.06.2022г. и от приложения към нея годишен отчет за дейността. Съгласно данните в част V от посочената декларация, нетните приходи от продажби за 2021 г. са в размер на 1400766,12 лв.

ГФО на дружеството за 2021г. е бил заявен за вписване и представен за обявяване в Търговския регистър към Агенцията по вписванията на 08.09.2023г.

Прието е, че нарушението е извършено на 01.10.2022г. в гр.Пловдив и установено на 17.07.2023г. – датата, на която НАП е уведомена от Агенцията по вписванията, във връзка с писмо вх.№ 12-00-191/17.07.2023г. на ЦУ на НАП, получено в ТД на НАП Пловдив с вх.№ 04-01-1670/23.08.2023г.

Проверяващият орган приел, че по този начин дружествотожалбоподател е нарушило разпоредбите на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено и обжалваното наказателно постановление.

Изложените по-горе фактически положения се установяват от събраните по делото писмени доказателства, както и от събраните доказателствени средства – показанията на разпитаната в качеството на свидетел Л. А. С.

2

/актосъставител/, които съдът кредитира като обективни, последоватени и взаимоподкрепящи се.

При така изложената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Съгласно чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч, предприятията публикуват годишния финансов отчет, консолидирания финансов отчет и годишните доклади по глава седма, приети от общото събрание на съдружниците или акционерите или от съответния орган, като за всички търговци по смисъла на Търговския закон това се извършва чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър, в срок до 30 септември на следващата година.

От събрания по делото доказателствен материал, съдът приема за осъществено от „ГЛОБЪЛ БЕЪРИНГ СЪПЛАЙЪРС“ ООД нарушение по горецитираната разпоредба от ЗСч, тъй като дружеството, като е било длъжно, не е публикувало ГФО за 2021г. като не го е заявило за вписване и представило за обявяване в Търговския регистър при Агенцията по вписванията в срок до 30 септември на следвата година, т.е. до 30.09.2022г., така както повелява нарушената разпоредба. Ето защо съдът приема за установено описаното в АУАН и НП административно нарушение. Наличието на форсмажорни обстоятелства, касаещи преструктуриране на дружеството, на които се позовава жалбоподателя, за да оправдае допуснатото закъснение, са вътрешноорганизационни въпроси, които не следва да се отразяват на своевременното изпълнение на законовите задължения на дружеството, включително и на това по чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч. Съдът счита, че законодателят е предоставил достатъчно дълъг срок за изпълнение на задължението в чл. 38, ал. 1, т. 1 в ЗСч, което в случая не само не е било изпълнено в срок, но и впоследствие е отстранено с голямо закъснение.

Предвид на горното, съдът намира за правилно и законосъобразно наложена имуществена санкция в размер на 1400,76 лв., съобразен с разпоредбата на чл. 74, ал. 1 от ЗСч. Нарушената разпоредба /в редакцията й относима към датата на нарушението/ предвижда, че който е задължен и не публикува финансов отчет в сроковете по чл. 38, се наказва с глоба в размер от 200 до 3000 лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 0,1 до 0,5 на сто от нетните приходи от продажби за отчетния период, за който се отнася непубликуваният финансов отчет, но не по-малко от 200 лв.

3

Така индивидуализирано, наложеното административно наказание е съобразено с обстоятелствата по извършеното нарушение и според съда ще спомогне в най-пълна степен да се изпълнят целите на административното наказание по смисъла чл.12 от ЗАНН – да се поправи и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и ще въздействува възпитателно и предупредително и върху останалите членове на обществото.

При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно наказателното производство по налагане на имуществена санкция на жалбоподателя. АУАН и НП са издадени при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Изложените в акта и НП обстоятелства очертават всички елементи от съставомерността на приетото за налично административно нарушение и дават яснота на нарушителя за какво следва да носи административна отговорност и спрямо какво обвинение следва да организира своята защита.

Изрично са посочени датата и мястото на нарушението – 01.10.2022г. в гр.Пловдив, както и датата, на която същото е установено от контролния орган, а именно – 17.07.2023г. след уведомително писмо от Агенцията по вписванията. Що се отнася до липсата на изложени в НП съображения за неприложимост в случая на чл.28 от ЗАНН, отбелязаното от жалбоподателя в жалбата му, следва да се посочи, че обстоятелствата за маловажност на случая не са сред задължителните реквизити от съдържанието на санкционния акт.

Достатъчно е наказващият орган да е отразил своето становище за наличието на основание за приложение на чл.28 от ЗАНН, което в случая е сторено, като изрично в атакуваното НП е изложил и мотиви кои обстоятелства е приел за отегчаващи и кои за смекчаващи вината обстоятелства при определяне размер на наложеното наказание. Жалбоподателят е упражнил и правото си по чл. 44 от ЗАНН в законоустановения срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Не се установява нарушение на процесуалните правила досежно сроковете при издаване на АУАН и НП.

Според настоящият съдебен състав по делото не се установяват обстоятелства, които да разкриват по-ниска степен на обществена опасност на санкционираното деяние от останалите нарушения с подобна правна квалификация и да налагат приложение на чл.28 от ЗАНН. Деянието е 4 формално и наличието или липсата на вреди, не може да бъде критерий при преценката за наличието на предпоставки за маловажност на деянието. Такъв при формалните нарушения може да бъде само обществената опасност на деянието, която в случая не се различава от тази на други нарушения от същия вид. Отразеното в НП обстоятелство, че се касае за първо нарушение, не е аргумент в противния смисъл, доколкото законът не прогласява за маловажни всички първи нарушения, а изисква конкретна преценка на обстоятелствата по §1, ал.1, т.4 от ДР на ЗАНН за всеки отделен случай. Тази преценка сочи, че са налице оттегчаващи обстоятелства, наличието на които не водят до квалифициране на казуса като маловажен. Като отегчаващо обстоятелство се отчете дългия период на забава, който по мнение на настоящия състав не може да се счете за незначителен. Нарушението е извършено на 01.10.2022г., а е отстранено едва на 08.09.2023г. Съгласно трайната практика на Административен съд Пловдив, ако периодът на забавата е по-малък от един месец, тогава може да се приеме, че се касае за маловажен случай на нарушение по чл.38 от ЗСч, очевидно настоящият случай не е такъв.

Вътрешноорганизационните проблеми между ръководните органи на дружеството и неговите законни представители, каквито обстоятелства да посочени в жалбата, не са обективни смекчаващи обстоятелства, които представляват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушението с оглед наличието на други оттегчаващи обстоятелства. Не без значение е и обстоятелството, че нарушението не е отстранено по инициатива на жалбоподателя, като това е станало едва след установяването му от контролния орган и предприемането на действия за съставяне на АУАН. Ето защо съдът намира, че разглежданият случай не попада в приложното поле на чл. 28 от ЗАНН, т. е. не е налице "маловажен случай" на административно нарушение, което по правните си последици представлява освобождаване на нарушителя от административнонаказателна отговорност.

Гореизложеното мотивира потвърждаването на обжалваното НП като правилно и законосъобразно.

При този изход на делото, разноски са дължими в полза на въззиваемата страна и при направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в това производство, съобразно с нормата на чл. 63д, ал. 4, вр.

5 с ал. 1 от ЗАНН и като съобрази характера и тежестта на производството, проведеното едно съдебно заседание с разпит на един свидетел, както и извършените процесуални действия, съдът намира, че следва да присъди в полза на Национална агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 80 лева.

С оглед гореизложеното Съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 754331F734543/07.02.2024г. на Заместник директор на ТД НАП- Пловдив, с което на „ГЛОБЪЛ БЕЪРИНГ СЪПЛАЙЪРС“ ООД, ЕИК:115621619, със седалище и адрес на управление: гр.Карлово, ул.“Водопад“ № 17, представлявано от И. И.

Р., ЕГН **********, на основание чл.74, ал.1, пр.2 от Закона за счетоводството /ЗСч/ е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 1400,76 /хиляда и четиристотин лева и седемдесет и шест стотинки/ лева, за нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч.

ОСЪЖДА „ГЛОБЪЛ БЕЪРИНГ СЪПЛАЙЪРС“ ООД, ЕИК:115621619, със седалище и адрес на управление: гр.Карлово, ул.“Водопад“ № 17, представлявано от И. И. Р., ЕГН ********** да заплати на Национална агенция за приходите сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща сторените по делото разноски за осъществена юрисконсултска защита.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6