Решение № 4423 от 22.03.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4423 гр. София, 22.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА Гражданско дело № 20221110135819 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че срещу него се водело изп. д. № ...... на ЧСИ М.. Това изп. дело било образувано по издаден в полза на ответника на 11.06.2012 г. изпълнителен лист по гр. д. №54769/2011 г. по описа на СРС, 52 с-в за следните суми: 358.98 лв. главница ведно със законната лихва върху нея, считано от 08.12.2011 г., както и сумата от 125 лв. разноски. Ищецът поддържа, че на 16.09.2014 г. е било осъществено последното валидно изпълнително действие по изпълнителното дело и твърди, че то е прекратено по силата на закона, а вземането по изпълнителния лист е било погасено по давност, което обуславя интерес от предявяване на отрицателен установителен иск.

Ответникът оспорва предявените искове при аргументи, развити в отговора на исковата молба.

1

След преценка доводите на страните и доказателствата по делото настоящият съдебен състав намира за установено следното от фактическа страна и правна страна:

Предявеният иск се основава на твърдението на ищеца, че процесните вземания са погасени по давност.

Съобразно общоприетото становище в правната теория и съдебна практика погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде принудително изпълнено. Вземането продължава да съществува като естествено и длъжникът продължава да дължи, но възможността да бъде изпълнено е ограничена само до доброволното му изпълнение – чл. 118 ЗЗД. В този смисъл следва да се разбира и търсената с процесните отрицателни установителни искове съдебна защита – установяване недължимост на вземане поради давност като правен резултат означава установяване, че същото е погасено по давност, т.е., че е погасена възможността за принудителното му изпълнение, а не че вземането не съществува.

Що се отнася до основателността на иска съдът намира следното:

Спорният между страните въпрос е свързан с това дали в случая давността е била прекъсвана в хода на изпълнителния процес. В Тълкувателно решение № 2/2013 г. на 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК - т. 10, приложимо към настоящия казус, се казва, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК (отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие, като обявява Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд за изгубило сила.

Разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК предвижда хипотеза на прекратяване на изпълнителното производство, при чието наличие то настъпва ex lege. Предпоставка за прекратяването на изпълнителното производство на това основание е в двугодишен срок взискателят да не е поискал извършването на изпълнително действие, като тук следва да имат 2 предвид същинските изпълнителни действия, насочени към удовлетворяване на вземането му, изтичането на който срок осъществява основанието за прекратяване на изпълнителното дело, посочено в цитираната разпоредба.

Основанията, осуетяващи реализацията на правото на взискателя, са изрично уредени в разпоредбата на чл. 433, ал. 1 от ГПК. Както е разяснено в мотивите на тълкувателното решение, при прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция", прекратяването на производството настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови или не акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това.

Съгласно дадените от ВКС разяснения прекъсват давността само действия, (независимо от това дали прилаганото им е поискано от взискателя или са предприети по инициатива на частен съдебен изпълнител по възлагане от взискателя), които представляват: насочване на изпълнението чрез налагането на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са такива изпълнителни действия образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

Страните не спорят, че въз основа на изпълнителен лист, издаден на 11.06.2012 г. по гр. д. №54769/2011 г. по описа на СРС, 52 с-в срещу ищеца, е образувано изп. д. № ...... на ЧСИ М..

От приложеното по настоящото производство копие на изпълнително дело № ...... на ЧСИ М. е видно, че след дата 16.09.2014 г. взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. "д" 3

ГПК (отм.), по силата на закона, съобразно гореизложеното. Така съдът приема, че последното изпълнително действие по изпълнително ...... на ЧСИ М. е било от септември 2014 г., от която е започнала да тече нова погасителна давност за вземането съобразно горепосоченото, която давност към момента на подаване на исковата молба през 2022 г. е изтекла.

Исковата претенция следва да бъде уважена.

В полза на ищеца следва да се присъдят 450 лв. разноски.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от М. Д. Р., ЕГН ******, с адрес: гр. София, ул. адрес срещу „фирма“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. адрес иск с правно основание чл.439 ГПК, че М. Д. Р., ЕГН ******, с адрес: гр. София, ул. адрес не дължи на „фирма“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. адрес следните суми: 358.98 лв. главница ведно със законната лихва върху нея, считано от 08.12.2011 г., както и сумата от 125 лв. разноски, за които е издаден изпълнителен лист от дата 11.06.2012 г. по гр. д. №54769/2011 г. по описа на СРС, 52 с-в.

ОСЪЖДА „фирма“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. адрес, да заплати на М. Д. Р., ЕГН ******, с адрес: гр. София, ул. адрес, на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 450 лв. разноски в производството.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2седмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4