Определение № 439 от 11.07.2024, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 439 гр. Велико Търново, 10.07.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЖАНЕТА Д. Г.ЕВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20244000500305 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е частна жалба от Г. В. Д. против Определение № 512/ 30.04.2024 г. по гр.д. № 228/ 2024 г. по описа на ОС – Русе, с което съдът е прекратил производството по делото. Жалбоподателят счита обжалвания акт за неправилен и незаконосъобразен. Изразява несъгласие с приетото от съда, че е налице противоречие между обстоятелствената част на иска и петитума. Този извод се дължал на липсата на цялостен анализ на изложените в исковата молба факти. Сочи, че за него е налице правен интерес да установи, че към датата на подаване на иска правото на кредитора да търси принудително изпълнение на вземането си, присъдено в заповедно производство, е погасено по давност. Поддържа, че изпълнителното производство срещу него е образувано в нарушение на закона и извършените по него изпълнителни действия не са годни да прекъснат 5-годишния давностен срок. Излага и множество други съображения, които обаче са хаотични и взаимно противоречиви, касаят валидността на правоотношението, на което се е позовал взискателят за снабдяване с изпълнително основание, съществуването на конкретното вземане и неговия размер, а не обстоятелства, настъпили след стабилизиране на заповедта за изпълнение или се отнасят до законосъобразността на действията на ЧСИ, пред когото е висящо принудителното изпълнение. Моли обжалваният акт да бъде отменен и делото да се върне за продължаване на процесуалните действия по него.

Съдът констатира следното:

Г. В. Д. е подал искова молба пред ОС – Русе, в която е изложил, че през 2011 г. срещу него е издаден изп. лист в полза на кредитора „Банка ДСК“ ЕАД за вземане, 1 основано на договор за потребителски кредит; че покана за доброволно изпълнение му е връчена от ЧСИ едва през 2023 г., но въпреки че е подал възражение, съдът не е дал указания за предявяване от кредитора на иск за установяване на вземането му и такъв не е предявяван срещу него, а принудителното производство продължава; че първото законосъобразно изпълнително действие е предприето след връчване на покана за доброволно изпълнение и към датата на предявяване на иска е изтекла 5-годишна погасителна давност, поради което се е погасило правото на кредитора на принудително изпълнение за събиране на вземането. При тези фактически и правни твърдения ищецът, който сам е квалифицирал иска си по чл.439 ГПК, е заявил петитум съдът да се произнесе с решение, с което да установи несъществуването на вземането, установено в заповедното производство. Едновременно с исковата молба ищецът е депозирал молба за допускане на обезпечение на иска чрез спиране на принудителното изпълнение по висящото изп. дело, образувано въз основа на издадените срещу него заповед за изпълнение и изп. лист. В тази молба той е посочил, че исковата му претенция е допустима поради наличието на факти и обстоятелства, настъпили след завършване на заповедното производство, а именно: кредиторът не бил предприемал валидни и законосъобразни изпълнителни действия срещу него в продължение на повече от 5 г. и е изтекла предвидената в закона погасителна давност. ОС – Русе е счел подадената искова молба за нередовна и с Разпореждане № 872/ 14.03.2024 г. е указал на ищеца да отстрани конкретни нередовности в това число да уточни на коя дата е получил заповедта за изпълнение, влязла ли е същата в сила и на коя дата и кои са фактите, погасяващи вземането, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение. В изпълнение на указанията ищецът е подал уточняваща молба, в която е изложил, че е подал сигнал срещу действията на ЧСИ до Камарата на ЧСИ и е получил отговор, че възражението му срещу заповедта за изпълнение не е направено своевременно и не поражда предвидения в чл.422 ГПК ефект, при което заповедта за изпълнение е стабилизирана и е допустимо предявяването на иска по чл.439 ГПК.

Направил е искане съдът да изиска и приложи заповедното производство, с цел да се убеди в стабилизацията на издадения изпълнителен лист. ОС е счел, че така направените изявления не отстраняват нередовността от исковата молба и повторно е оставил същата без движение с Разпореждане № 408/ 05.04.2024 г. Указал е ищецът да конкретизира на коя дата му е връчена заповедта за изпълнение, депозирал ли е възражение срещу нея и на коя дата, какви факти са настъпили след влизане в сила на заповедта, с които твърди, че е погасено задължението му, а ако се позовава на изтекла погасителна давност – да посочи началната и крайната дата на давностния срок.

Ищецът е подал допълнителна молба, в която е посочил, че заповедта му е връчена на 16.03.2023 г. и на същата дата е подал възражение и че въпреки изтеклата към този момент повече от 5 г. погасителна давност съдебният изпълнител е предприел действия, като го е уведомил, че срокът за възражение е пропуснат, защото е започнал 2 да тече от по-ранен момент във времето.

За да постанови обжалваното определение, ОС – Русе е приел, че е налице несъответствие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба, което не е отстранено след дадените от съда указания, че това препятства квалифицирането на исковата претенция и поради нередовността на исковата молба предявеният иск е недопустим. Посочил е, че искът по чл.439 ГПК не е насочен към преразглеждане на акта, въз основа на който се провежда принудително изпълнение, а цели да се установят нови обстоятелства, погасяващи задължението, докато в случая ищецът не сочил нови факти, настъпили след изтичане на срока за възражение срещу заповедта.

Изложил е, че преценката дали се твърдят нови обстоятелства, настъпили след изтичане на срока за възражение, и дали тези обстоятелства са основание за погасяване на задължението са от значение за допустимостта на иска, а не за неговата основателност.

Съдът намира подадената частна жалба за основателна.

Исковата молба, с която Г. Д. е сезирал ОС – Русе, отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 ГПК за редовност. Изложените от ищеца фактическа обстановка и заявения петитум очертават правната квалификация на предявения от него иск по чл.439 ГПК. Ищецът ясно е посочил, че от образуване на изп. производство срещу него въз основа на издадената в полза на „Банка ДСК“ ЕАД заповед за изпълнение по чл.417 ГПК до 16.03.2023 г., когато твърди, че за първи път му е връчена поканата за доброволно изпълнение, кредиторът му не бил предприемал валидни и законосъобразни изпълнителни действия срещу него повече от 5 г., поради което се е погасило правото му на принудително изпълнение за събиране на установеното със заповедта вземане. Той не е спорил вземането на кредитора към датата на издаване на заповедта за изпълнение, а се е позовал единствено на изтекла погасителна давност след този момент, като видно е, че от издаването на заповедта през 2011 г. до 2023 г. са изминали 12 години. Изложил е твърдения, че заповедният съдия не е приел подаденото от него възражение срещу заповедта и съответно не е указал на кредитора да предяви иск за вземането си, че ЧСИ го е уведомил, че възражението му е просрочено, че по повод оплаквания срещу действията на ЧСИ от Камарата на ЧСИ е получил отговор, че възражението му срещу заповедта за изпълнение не е направено своевременно и не поражда предвидения в чл.422 ГПК ефект, т.е. сочи, че въпреки субективната му преценка, че заповедта за изпълнение не е влязла в сила, съдът и ЧСИ приемат, че тя е влязла в сила. Твърденията на ищеца, изложени по указание на съда, за датата на връчване на покана за доброволно изпълнение, съответно и на заповедта по чл.417 ГПК, не аргументират извод, че заповедта не е влязла в сила и съответно, че той не основава иска си на новонастъпили обстоятелства, защото процесуалния закон предвижда и други начини за надлежно връчване на заповедта извън личното връчване 3 на длъжника. Въпросите относно това дали и кога заповедта за изпълнение е влязла в сила и в частност кога и по какъв ред е връчена, налице ли е бездействие на кредитора да събере вземането си, извършвани ли са изпълнителни действия, прекъсващи давностния срок, и пр. в основната си част са правни и касаят спора по същество, поради което отговорът е дължим с крайния акт на съда.

По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на ОС – Русе за продължаване на процесуалните действия по разглеждане на предявения от Г. В. Д. иск.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 512/ 30.04.2024 г. по гр.д. № 228/ 2024 г. по описа на ОС – Русе.

ВРЪЩА делото на ОС – Русе за продължаване на процесуалните действия по по разглеждане на предявения от Г. В. Д. иск.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4