Решение № 71 от 14.06.2024, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. К., 14.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Деян Г. Събев

Членове:

Йорданка Г. Янкова

Боян Б. Ешпеков при участието на секретаря Славея Д. Топалова в присъствието на прокурора Д. Б. К. като разгледа докладваното от Деян Г. Събев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20245100600042 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

С Присъда № 80/22.12.2023 год., постановена по Н.о.х.дело № 914/2023 год., К.йският районен съд е признал подсъдимата М. Х. Х. от гр.К. за виновна в това, че на 17.02.2023 год. в гр.К. пред нотариус противозаконно си послужила с официален документ - лична карта № */19.04.2022 год. на името на Б.С.А., издадена за друго лице - Б.С.А. от гр.К., с цел да заблуди длъжностно лице - М. Д., нотариус в район PC - К. с peг. № ***, и извършеното не съставлява по-тежко престъпление - престъпление по чл.318 от НК, поради което и на основание чл. 78а о т НК я е освободил от наказателна отговорност и й е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 1000 (хиляда) лева, която да заплати на Държавата в полза на съдебната власт по бюджетната сметка на Районен съд - К.. Със същата присъда К.йският районен съд е признал и подсъдимия А. Е. Х. от гр.К. за виновен в това, че на 17.02.2023 год. в гр.К., чрез използване на неистински частен документ - „Пълномощно“ от 17.02.2023 год., с упълномощител Б.С.А.

1 и упълномощен А. Е. Х., с удостоверен подпис от нотариус М. Д., нотариус в район PC - К. с per. № ***, привидно подписан от Б.С.А., направил опит да получи от „И.“ АД - клон К. без правно основание чуждо движимо имущество – пари, в размер на 7 988.48 лева, собственост на Б.С.А. от гр.К. , с намерение да ги присвои, като изпълнителното деяние не е довършено, поради независещи от дееца обстоятелства, поради което и на основание чл.212 ал.1, във вр. с чл.18 ал.1, във вр. с чл.58а ал.1 от НК го е осъдил на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 16 месеца, изпълнението на което е отложил на основание чл.66 ал.1 от НК за срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила. С присъдата съдът е осъдил подсъдимите М. Х. Х. и А. Е.

Х. да заплатят солидарно по сметка на ОД на МВР – К. сумата в размер на 95 лв., представляваща направени разноски на досъдебното производство.

Въззивното производство е образувано по подадена въззивна жалба от служебно назначения защитник на подсъдимия А. Е. Х. от гр.К. - адв.А. Ю. от АК – К.. В жалбата се твърди, че след постановяване на присъдата от първоинстанционния съд защитникът на подсъдимия Х. забелязал, че последния прави странни движения, като на въпроса на защитника защо се държи така, подс.Х. отговорил, че не е добре с главата. По този повод защитникът на подсъдимия Х. поискала и последния й представил експертно решение на ТЕЛК, от което се установявало, че подс.Х. е освидетелстван с трайна неработоспособност 75 %, с водеща диагноза „Лека умствена изостаналост, няма нарушение или е налице минимално нарушение на поведението“. С оглед на това, с жалбата прави искане за назначаване във въззивното производство на съдебна психиатрична експертиза на подс.Х., с поставени в същата задачи. Сочи в жалбата си, че ако от исканата експертиза се констатира невменяемост на подс.А. Х., по силата на която същият не може да носи наказателна отговорност, то следва обжалваната присъда да бъде отменена и да бъде постановена нова присъда, с която подс.Х. да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.212 ал.1, във вр. с чл.18 ал.1 от НК. С жалбата си прави искане за отмяна на присъдата и в частта й, с която подс.А. Х. е осъден да заплати солидарно с подсъдимата М. Х. на направените на досъдебното производство разноски, в размер на 95 лв. В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбодателят поддържа жалбата по изложените в нея съображения. В последната си дума подс.А. Х. изразява становище, че е 2 доволен от присъдата на първоинстанционния съд.

Подсъдимата М. Х. Х. от гр.К., която не е обжалвала първоинстанционната присъда, в съдебно заседание пред въззивната инстанция заявява, че е доволна от присъдата на първоинстанционния съд; а служебно назначеният й защитник – адв.С. С. от АК – К., изразява становище, че жалбата на защитника на подс.Х. е основателна.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – К. в съдебно заседание изразява становище, че жалбата е неоснователна, тъй като единственото посочено в нея съображение е, че подс.Х. евентуално страда от психично заболяване, което му е пречело да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, но от заключението на назначената в хода на въззивното съдебно следствие съдебно - психиатрична експертиза се установява, че подс.А. Х. е вменяем и наказателноотговорен. Намира присъдата на първоинстанционния съд за правилна – мотивирана и законосъобразна, поради което предлага същата да бъде потвърдена.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на обжалваната присъда, на основание чл.313 и сл. от НПК, с оглед доводите и оплакванията, съдържащи се във въззивната жалба, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена от легитимирано за подаването й лице, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт и в законоустановения срок, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото на всеки от подсъдимите А. Е. Х. и М. Х. Х. обвинение. Проведено е било съкратено съдебно следствие в първата инстанция по реда на чл.371 т.2, във вр. с чл.372 ал.4 и чл.373 ал.2 от НПК, при което всеки от подсъдимите Х. и Х. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е изразил съгласие да не се събират доказателства за тези факти, като във въззивното производство са събирани нови доказателства, свързани с вменяемостта на подс.А. Х. – назначена и извършена е съдебно психиатрична експертиза на подс.Х.. Въз основа на събраните на досъдебното производство доказателства, от фактическа страна първоинстанционният съд 3 е приел за установено следното:

Подсъдимата М. Х. Х. е родена на **.**.**** год. в гр.П., като живее в гр.К.. Има завършено основно образование, не работи, омъжена е, не е осъждана.

Подсъдимият А. Е. Х. е роден на **.**.**** год. в гр.К., където живее постоянно. Има завършено начално образование, не работи, не е женен, не е осъждан.

Двамата подсъдими са роднини по сватовство. Подс.А. Х. съжителствал със св.Б.А. през периода 2017 год. – м.август 2022 год., като от съвместното им съжителство имали родени две деца. След раздялата им св.Б.А. се преместила да живее в с.П., общ.К..

При неустановени обстоятелства документ за самоличност - лична карта с № * на името на Б.А., останала у подс.А. Х.. На същия било известно, че на името на св.Б.А. в банкова сметка в банка „И.“ АД има пари в размер на около 8 000 лева, които той имал намерение да изтегли в своя полза.

На 17.02.2023 год. подс.А. Х. и подс.М. Х. отишли при нотариус М. Д. с цел да изготвят пълномощно от името на св.Б.А., която да упълномощи подс.А. Х. да изтегли нейните пари от банката. След изготвяне на писмено пълномощно с упълномощител Б.А. и упълномощен - подс.А. Х., пред нотариус Д. се явила подс.М. Х., която се представила за Б.А., показала лична карта с № * на името на Б.А. и потвърдила пред нотариуса, че тя е посоченото в личната карта лице, като се подписала в качеството на упълномощител в пълномощно от 17.02.2023 год. вместо нея. Нотариус М. Д. поставила щемпел на пълномощното и с това удостоверила, че подписът върху документа е положен от Б.С.А., като упълномощител.

Съгласно пълномощното, привидно подписано от Б.А., подс.А. Х. бил упълномощен да представлява Б.А. пред „И.“ АД и да оперира без ограничение със сумите по срочните влогове/депозити в банката и със сумите по всички нейни сметки в банката, като извършва всякакви операции със същите, вкл. да нарежда и получава преводи, да внася, тегли неограничено, прехвърля, получава информация, удостоверения, извлечения и т.н.

На 17.02.2023 год. Б.А. не е била в гр.К., не се е явявала пред нотариус М. Д. и не е била съгласна да упълномощава А. Х. същия да получи нейните пари. Св.М. Д. е заемала длъжността „нотариус“ в района на PC - К., с peг. № 4

*** на Нотариалната камара. Лична карта с № * е била издадена на 19.04.2022 год. на Б.С.А. и към 17.02.2023 год. същата е била валидна, а към 17.02.2023 год. подс.М. Х. е притежавала валидна лична карта с № *, издадена на 25.07.2017 год.

На 17.02.2023 год. подс.А. Х. и подс.М. Х. отишли в клона на „И.“ АД в гр.К., на ул.„С.К.“ №*. Подсъдимият Х. се срещнал със служителката на банката М.А., на която представил гореспоменатото пълномощно и заявил, че иска да тегли пари от банковата сметка на Б.А.. Св.А. поискала да се яви и упълномощителката, съгласно вътрешните правила на банката. Пред нея дошла и подс.М. Х., като св.А. поискала лична карта от подсъдимата, която представила лична карта № *, издадена на името на Б.А.. Св.М.А. се усъмнила в редовността на личната карта, поради несходство на образа и попитала подсъдимата дали тя е Б.А., като след неколкократни запитвания подс.Х. напуснала банката. Св.И.Х. също се запознал със случая и се обадил на ЕЕН 112, като уведомил дежурния в РУ - К.. На място пристигнал полицейският служител - св.Х., на когото св.Х. предал личната карта на името на Б.А. и посоченото пълномощно. Преди пристигане на полицейските служители подсъдимите си тръгнали.

Видно от заключението на вещото лице по извършената съдебно почеркова експертиза, подписът от името на Б.С.А. срещу графа „Упълномощител“ в Пълномощно peг.№ 456/17.02.2023 год. е положен от подс.М. Х..

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от самопризнанието на подсъдимите А. Е. Х. и М. Х. Х., направено в хода на проведеното съкратено съдебно следствие пред първоинстанционния съд, при което всеки от тях е заявил, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт и е съгласен да не се събират доказателства за тези факти; от събраните на досъдебното производство гласни доказателства, установени чрез гласните доказателствени средства – обясненията на подс.А. Е. Х. и подс.М. Х. Х., дадени на досъдебното производство пред орган по разследването; показанията на свидетелите М.А., М. Д. – Т., И.Х., Д. Х., М.М. и Б.А., дадени на досъдебното производство пред орган по разследването; както и от писмените доказателства, приобщени от първоинстанционния съд към доказателствената съвкупност по надлежния 5 ред – писменото заключение на вещото лице В.Г. по извършената на досъдебното производство съдебно – почеркова експертиза – Протокол № 101/26.05.2023 год.; Протокол за оглед на веществени доказателства от 06.06.2023 год., ведно с приложен фотоалбум към него; Пълномощно с рег. № 456/17.02.2023 год., заверено от нотариус М. Д.; Справки за съдимост на подсъдимите А. Х. и М. Х.; Характеристични справки на подсъдимите, и др., които гласни и писмени доказателства изцяло подкрепят самопризнани ята на подсъдимите А. Х. и М. Х., както правилно е приел и първоинстанционният съд.

При така установената по безспорен начин и от двете съдебни инстанции фактическа обстановка, настоящият състав намира, че всеки от подсъдимите М. Х. Х. и А. Е. Х. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението, както следва: подсъдимата М. Х. Х. – на чл.318 от НК, тъй като на 17.02.2023 год. в гр.К. пред нотариус противозаконно си послужила с официален документ - лична карта № */19.04.2022 год. на името на Б.С.А., издадена за друго лице - Б.С.А. от гр.К., с цел да заблуди длъжностно лице - М. Д., нотариус в района на PC – К. с peг.

№ ***, и извършеното не съставлява по-тежко престъпление ; и подсъдимият А. Е. Х. – на чл.212 ал.1, във вр. с чл.18 ал.1 от НК, тъй като на 17.02.2023 год. в гр.К., чрез използване на неистински частен документ - „Пълномощно“ от 17.02.2023 год., с упълномощител Б.С.А. и упълномощен А. Е. Х., с удостоверен подпис от нотариус М. Д., нотариус в район PC - К. с peг. № ***, привидно подписан от Б.С.А., направил опит да получи от „И.“ АД - клон К. без правно основание чуждо движимо имущество – пари, в размер на 7 988.48 лева, собственост на Б.С.А. от гр.К., с намерение да ги присвои, като изпълнителното деяние не е довършено, поради независещи от дееца обстоятелства, до какъвто правилен, обоснован и законосъобразен краен извод е достигнал и първоинстанционният съд. За да направи този извод, първоинстанционният съд се е позовал на признанието от всеки от двамата подсъдими на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, както и на доказателствата, събрани на досъдебното производство, които го подкрепят изцяло, като тези съображения се споделят напълно и от настоящата инстанция и не е необходимо да бъдат преповтаряни. Впрочем, спор относно така установената фактическа обстановка няма между страните, както няма спор и относно авторството на деянието на всеки от двамата 6 подсъдими, времето, мястото и начинът на извършването му, формата на вината и правната квалификация на същото, като оплакванията на жалбодателя по същество касаят вменяемостта и наказателната отговорност на подсъдимия А. Е. Х..