Присъда № 63 от 20.11.2024, Районен съд - Кърджали

МОТИВИ към Присъда № 63 от 20.11.2024г. по НОХД № 618/ 2024г. на КжРС

Районна прокуратура- Кърджали е внесла обвинителен акт срещу Х. Й. У. за престъпление по чл.325б, ал.2 т.2 и т.3 вр.ал.1 от НК извършено на 06.11.2023г. в гр.Кърджали.

Представителят на Районна прокуратура- Кърджали в ход по същество счита, че от събраните доказателства в хода на досъдебното производство и съдебното следствие, е доказано, че подсъдимата Х. У. е хвърлила от терасата на блок „****“ *** гръбначно животно- куче кръстоска между чихуахуа и померан, вследствие на което при падането на земята е причинила травматични увреждания на кучето, които са в причинно- следствена връзка с настъпилата му смърт, като деянието е извършено по особено мъчителен начин за животното и на публично място, и в присъствието на живеещи и случайно преминаващи хора. От обективна и субективна страна е осъществила престъпния състав на чл.325б, ал.2 т.2 и т.3 вр.ал.1 от НК.

Въпреки липсата на свидетели очевидци и изградената защитна версия на подсъдимата, че се касае за случайно деяние, то всички събрани по делото доказателства сочат, че тя на 06.11.2023г. се прибрала в дома си във видимо нетрезво състояние, разговаряла е по телефона с дъщеря си и съзнателно е хвърлила животното през терасата от шестия етаж на блока, което е довело до неговата смърт. За това сочи емоционално психическото състояние на Г. У., която още по време на телефонния разговор е била разстроена знаейки за извършеното от майка й, и това е било възприето от всички свидетели по делото. Предлага на съда да я признае за виновна в предявеното й обвинение, като при определяне на наказанието да се приложи чл.55 ал.1 т.1 от НК предвид чистото й съдебно минало и благоприятните характеристични данни, като й бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца, което на основание чл.66 ал.1 от НК да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години, както и кумулативно предвиденото наказание „глоба“ в размер на 2000лв.

Подсъдимата Х. У. се явява лично и със служебен защитник назначен от досъдебното производство. Тя не се признава за виновна и дава обяснения, в които заявява, че не се чувства виновна, тъй като кучето само е паднало от терасата им. Настоява, че от яд изхвърлила кучешката тоалетна през терасата, защото кучето вече го нямало. В своя защита подсъдимата У. твърди, че не е хвърлила кучето на дъщеря си, а при последна дума заявява, че не разбира от съдилища и каквото съдът реши. Защитникът й в хода на съдебните прения пледира, че няма еднопосочни и категорични доказателства, установяващи авторството на деянието от страна на подсъдимата, поради което счита, че следва да бъде оправдана по това обвинение, тъй като присъдата не може да почива на предположения. Можело да се говори за вина, но тя е във формата на непредпазливост, защото е следвало да предвиди, че простирайки прането до нея може да дойде кучето, поради което е трябвало да затвори врата, за да 1 не излиза кучето на терасата. Моли съда да постанови оправдателна присъда.

Съдът като обсъди всички доказателства, събрани по делото прие за установено следното от фактическа и правна страна:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: Подсъдимата Х. Й. У., родена на ***, живуща в ****, български гражданин, разведена, с основно образование, работи, неосъждана, с ЕГН **********.

Подсъдимата Х. У. и свидетелката Г. У. са майка и дъщеря, и живеели заедно в апартамент намиращ се в ****, бл.****, ***, ***, ***. През 2023г. последната отглеждала в този дом и собственото си куче, което било кръстоска между Чихуахуа и Померан на възраст около 1 година и 6 месеца.

На 06.11.2023г. вечерта подсъдимата Х. У. се прибрала в дома си, но там не заварила дъщеря си Г.. Ядосала, че последната не е извела кучето си на разходка, поради което й се обадила по телефона, за да се прибира, като я заплашила, че в противен случай ще хвърли кучето й през терасата. След това подсъдимата У. започнала да простира изпраните дрехи като за целта излязла на терасата, която била ориентира в противоположната страна на входната врата на блока. Терасата имала парапет, а живущите в апартамента били поставили стол и леген с пясък ползван за кучешка тоалетна. След като си свършила работата на терасата, подсъдимата Х. У. започнала да търси кучето, но тъй като не го намерила, си помислила, че можело да е паднало през терасата. За това слязла пред блока и го намерила умряло. Взела го в ръка и се насочила към пространството пред входа на блока, където видяла дъщеря си Г., която се прибирала към вкъщи. Последната много се разстроила като започнала да плаче и да вика. Подсъдимата Х. У. обяснявала на дъщеря си, че не била виновна за случилото се и също ревяла. Двете жени- Х. У. и Г. У., се разправяли на висок глас за умрялото куче. Поради тази разправия пред блока, в които живеели те, се събрали много хора измежду които свидетелите Я. М., Е. С., Р. Р. и М. Ч.. Всички те видели и чули разправията между двете жени.

Заради това свидетелката Е. С. се обадила на ЕЕН 112 и съобщила, че нейната комшийка Х., която била пияна, си хвърлила кучето пред всички от шестия етаж. По този повод на место били изпратени полицейските служители, които били на работа, а именно свидетелите В. М. и З. Ч.. До тяхното пристигане подсъдимата Х. У., която вече била поставила умрялото куче на парапет на стълбите пред блока, го взела и се насочила към контейнера, за да го изхвърли. Виждайки това свидетелят М. Ч. я спрял, като взел кучето от нея и го върнал на мястото на парапета, където се намирало преди това, за да се погребе животното. Тогава подсъдимата Х. У. се прибрала в дома си и ядосана от случилото се изхвърлила от терасата надолу кучешката тоалетна, която паднала от противоположната страна на входа на блока. Тогава дошли полицейските служители в състав В. М. и З. Ч., които видели мъртвото куче, което било поставено на пейка пред блока, в който живеела подсъдимата Х. У..

Разговаряли със свидетелката Г. У., която им разказала за телефонния разговор, който била провела с майка си по- рано същата вечер, при който 2 майка й казала, че ако не се прибере до няколко минути, ще убие кучето й. За изясняване на случая двамата полицаи се качили до апартамента обитаван от подсъдимата У. и позвънили на входната врата, при което тя им отворила.

Полицейските служители влезли и видели терасата в апартамента, а след това установили и изхвърления навън пясъчник на кучето в задната част на блока, при което съобщили за случилото се на дежурния оперативен, който изпратил дежурната оперативна група, като те запазили местопроизшествието до тяхното идване.

Видно от заключението на ветеринарномедицинската експертиза изготвена от вещото лице Т. Т., назначена и приета по делото, с категоричност може да се посочи, че причината за смъртта на кучето е вътрешна кръвозагуба, получена вследствие на разкъсване на чернодробната артерия в комбинация с травматична полиорганна недостатъчност от разкъсване на черния дроб и десния бъбрек. Тези вътрешни травматични увреждания найвероятно са били причинени от силно механично външно въздействие от тъп предмет и/ или равна повърхност върху организма на кучето. Със сигурност травматичните увреждания не са вследствие на заболяване, отравяне, прострелване или друго. Животното през цялото време е изпитвало силна болка и страдание от момента на получаване на смъртоносните вътрешни травматични увреждания до настъпването на смъртта му. Спрямо кучето е проявена жестокост, защото му е причинена противозаконно смърт, което било по особено мъчителен начин и с особена жестокост поради причинените вътрешни травматични увреждания.

Тази фактология се установява безспорно от гласните доказателстваобясненията на подсъдимата Х. У., от свидетелските показания на Г. У., З. Ч., В. М., Р. Р. и М. Ч.; частично от гласните доказателства дадени от свидетелите Я. М. и Е. С.; от писмени доказателства приети по делото- Протокол за оглед на местопроизшествие от 07.11.2023г. ведно с фотоалбум, Протокол за оглед на веществени доказателства от 11.06.2024г., Протокол за оглед на ВД от 12.06.2024г. ведно с фотоалбум; от Ветеринарно медицинска експертиза изготвена от вещото лице Т. Т.; от вещественото доказателство представляващо звукозапис от подаден сигнал на ЕЕН 112. Всички те изграждат една последователна и логична житейска картина, в която обаче не можа по безспорен начин да се установи, че именно подсъдимата Х. У. е изхвърлила кучето на Г. от терасата на техния апартамент, от което е настъпила неговата смърт. Съображенията на настоящата инстанция за това са следните: По делото няма налични гласни доказателства на очевидци на случилото се. Косвените гласни такива дадени от всички разпитани по делото свидетели не изграждат връзка на поведението на подсъдимата У. с настъпилия резултат, който е смъртта на кучето на Г.. Съдът кредитира показанията дадени от Г. У., Р. Р. и М. Ч., тъй като и тримата установяват една житейски логична ситуация с последователност, без вътрешна противоречивост, както и си кореспондират по между си. Прочее те съответстват и с обясненията дадени от подсъдимата Х. У.. Налице е синхрон 3 между гласните показания на Г. У., Р. Р. и М. Ч., както и с обясненията на подсъдимата У., така и със свидетелството дадено от полицейските служители З. Ч. и В. М.. Последните са безпристрастни свидетели на случилото, но съгласно чл.118 ал.2 от НПК следва да се изключат показанията дадени от свидетеля В. М. по отношение на признанието на подсъдимата Х. У., че е изхвърлила кучето през терасата, защото дъщеря й не се е прибрала в уреченото време. Това е така, тъй като е недопустимо използването на показанията на полицейски служители, провел беседа със заподозряното лице, защото този разговор не представлява способ за събиране на доказателства, то не е събрано по предвидения процесуален ред и като такова следва да бъде изключено от доказателствената съвкупност поради отсъствието на адвокат и липса на разясняване на процесуалните последици от самопризнанието. Освен това този свидетел е единственият, който установява, че Х. У. е признала, че е хвърлила кучето, поради което и на това основание в тази му част на показанията на свидетеля В. М. не бе дадена вяра. В останалата им част свидетелските показания на последния и на З. Ч. бяха кредитирани, тъй като са последователни, логични, безпротиворечиви са и кореспондират с показанията дадени от свидетелите Г. У., Р. Р., М. Ч., частично на свидетелството дадено от Я. М. и Е. С., както и на обясненията на подсъдимата У..

Настоящата съдебна инстанция дава вяра на показанията на свидетелите Я. М. и Е. С., с изключение на частите в които те свидетелстват, че са чули, че подсъдимата Х. У. е казала: „Аз те предупредих, че ще ти хвърля кучето! Аз ти казах, че ще го хвърля! И какво като съм убила кучето! Какво като убих ***, аз го убих!“, поради следните съображения: тези думи не са били възприети от никой от другите свидетели, които са се намирали на местопроизшествието същата вечер; логично е двете свидетелки, които са сестри, да дават такива показания срещу подсъдимата, тъй като последната е обиждала свидетелката Е. С., което най- вероятно е било, защото Х. У. не е одобрявала връзката на дъщеря си с брата на тези две свидетелски; не на последно място показанията на тези свидетели, възприели признанията на подсъдимата имат производен характер и не могат да бъдат противопоставени на обясненията на подсъдимата У. съгласно константната съдебна практика на ВКС обективирана в съдебни решения- Решение №637/ 2009г. на първо н.о., Решение по н.д. № 2037/ 2013г. на трето н.о., Решение № 26/ 2011г. на второ н.о.

От всички налични по делото доказателства обаче не бе събрано нито едно такова, което да сочи, че именно подсъдимата Х. У. е изхвърлила кучето на Г. през терасата.

Съдът кредитира Съдебната ветеринарномедицинска експертиза изготвена от вещото лице Т. Т., от която се установяват за настъпили травматични увреждания на кучето собственост на Г. У., в резултат на което е настъпила неговата смърт, което е станало по особено мъчителен начин за животното и с обобена жестокост. Но по делото не бе събрано нито едно пряко или косвено доказателство, което да установява умишлено, цЕ.сочено участие 4 на подсъдимата Х. У. по отношение на умрялото безгръбначно на инкриминираната дата. При изразеното твърдение от вещото лице, че описаните увреждания не могат да се причинят от заболяване, отравяне, прострелване или друго, то настоящата инстанция намира, че телесните увреждания цитирани в заключението са настъпили, както е записано в заключението, от силно механично външно въздействие /удар, натиск/ от тъп предмет и/ или равна повърхност върху организма на кучето, което предполага упражняването на такава дейност върху пострадалото животно. В случая при съпоставянето с всички други приобщени по делото доказателства, съдът стига до извода, че телесните увреждания не са получени от умишлено въздействие върху него от страна на подсъдимата Х. У.. Вярно е, че е налице телесен резултат кучето, което е довело до неговата смърт, но с оглед събрания доказателствен материал- гласните такива, от които няма нито един очевидец на упражнено въздействие от подсъдимата У. по отношение на пострадалото безгръбначно животно, от писмени- Протокол за оглед на местопроизшествие, Протокол за оглед на ВД- 2 броя, както и от