Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 487 от 04.02.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 10118/2022
Вид
Решение № 487
Подписан
04.02.2026
В сила
15.07.2026
Състав
Живко Стоянов Желев

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 266, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 77, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 288 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 487 гр. Пловдив, 04.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Живко Ст. Желев при участието на секретаря Стела Гр. Грозева като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Гражданско дело № 20225330110118 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба от „К. Тийм“ ООД, ЕИК 205288804, със седалище и адрес на управление: с. Белащица, общ. Родопи, ул. „Вилна зона“ № 127 против А. С. Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, с която са предявени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. с чл.

266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че през октомври 2020 г. в автосервиз на дружеството ответницата закарала автомобил *** с рег. № *** и възложила извършването на ремонт на МПС, изразяващ се в смяна на горивни дюзи, които били осигурени от ответницата, а страните уговорили възнаграждението да бъде калкулирано след ремонта в зависимост от вложените часове труд. В края на м. октомври автомобилът вече палел добре, но все още имало леко колебание в работата на мотора. По искане на ответницата ремонтът бил временно спрян, а автомобилът останал в двора на сервиза. През м. януари 2021 г. страните постигнали съгласие ответницата да закара МПС за диагностика в друг сервиз с по-добра апаратура, където да бъде установено какъв е проблемът, след което да го върне в сервиза на ищеца за отстраняването му. За извършените услуги била съставена работна карта и издадена проформа фактура, които били предадени на ответницата, като дължимата от нея сума била в размер общо на 2639 лева. Ответницата не заплатила сумата, включваща труд и 1 материали и не върнала автомобила за ремонт. От м. януари до м. септември 2021 г. между страните били проведени множество разговори за доброволно уреждане на отношенията, като ищецът твърди да е изпратил и писмена покана до ответницата, но плащане не постъпило. Поддържа, че между страните е сключен и изпълнен договор за изработка относно ремонт на посочения автомобил до обема, нареден и позволен от ответницата.

Поради липсата на плащане ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Срещу заповедта постъпило в срок възражение, поради което ищецът иска да бъде установено, че ответницата дължи на ищеца сумата в размер на 2639 лева, представляваща незаплатено възнаграждение за ремонт на посочения л.а. по договор за изработка от 09.10.2020 г., която сума включва труд и материали, подробно описани в исковата молба, сумата от 282,96 лв. – обезщетение за забава за периода 30.10.2020 г. – 19.11.2021 г., ведно със законната лихва за забава, считано от 19.11.2021 г. до окончателното плащане. Претендира сторените в заповедното и в исковото производство разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който се взема становище за неоснователност на предявения иск. Отрича да е сключвала договор за изработка за ремонт на МПС с ищеца, както и да е карала собствения си автомобил в автосервиза на дружеството и в тази връзка да е давала указания за извършване на въпросния ремонт. Твърди, че не й е представян и не е подписвала какъвто й да било счетоводен документ. Отрича ищецът да е извършил ремонт, както и да е вложил посочените труд и материали. Не били представени и сочените от ищеца работна карта и проформа фактура. Не оспорва единствено обстоятелството, че е собственик на посочения в исковата молба автомобил. Предвид изложеното, моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 18294/2021 г. по описа на ПдРС, ХVІІ гр. с., в полза на ищеца е издадена Заповед № 10368 от 06.12.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за следните суми: 2639 лева - главница, представляваща неплатено възнаграждение за подмяна на горивни дюзи на л.а. марка „***“, с рег. № *** с дюзи осигурени от клиента, 282,96 лева – мораторна лихва за периода 30.10.2020 г. – 19.11.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от постъпване на заявлението в съда – 19.11.2021 г. до окончателното погасяване и разноски.

По делото са приети като писмени доказателства: Проформа фактура от *** г. на стойност 2639 лв. с ДДС; Работна карта № *** от *** г. за извършен ремонт на лек автомобил „***“, Шаси ***, с посочен клиент А. Ч., в която са описани следните дейности, количество, единична цена и крайна сума: разглобяване за достъп 2 до дюзите – на стойност 72,00 лв.; спрей за разграждане на ръжда и корозия – 2 броя, единична цена – 10, общо – 20,00 лв.; работни часове за опит за изваждане на дюзите 8 – единична цена 24, общо 192,00 лв.; изваждане на двигателя – труд 300,00 лв.; разрушаване капак глава - 180,00 лв.; демонтиране глава - 120,00 лв.; транспортни разходи до моргата - 24,00 лв.; измиване глава с препарати - 24,00 лв.; водна проба и шлайф глава - 96,00 лв.; обработка на легла и клапани - 96,00 лв.; гумички клапани – количество 16, единична цена – 2, общо 32,00 лв.; гарнитура капак - 19,00 лв.; семеринг разпределителен вал - 14,00 лв.; гарнитура глава - 82,00 лв.; ангренажен комплект - 300,00 лв.; труд за подмяна на комплекта - 120,00 лв.; обтяжна ролка листов ремък - 45,00 лв.; паразитна ролка листов ремък - 33,00 лв.; труд 24,00 лв.; гарнитура изпускателни колектори 12,00 лв.; дихтунги дюзи - 10,00 лв.; подгряващи свещи 2 броя, единична цена 19 лв. - 38,00 лв.; биелета - 22,00 лв.; труд - 12,00 лв.; смяна на пружина на амортисьор - 30,00 лв.; маркуч вакуум - 8,00 лв.; разкомплектоване и окомплектоване на глава за монтаж - 96,00 лв.; монтаж на главата - 120,00 лв.; монтаж на двигателя - 300,00 лв.; смяна на топлообменник - 24,00 лв.; спирачна течност - 6,00 лв.; антифриз 20,00 лв.; горивен филтър - 20,00 лв.; дихтунги дюзи - 10,00 лв.;

"о"пръстен обратна нафта - 8,00 лв.; демонтиране на дюзи - 100,00 лв.; нови дихтунги за дюзи - 10,00 лв. или общо крайна сума в размер на 2639 лева. Представени са и 7 броя Приемо-предавателни протоколи, издадени от доставчик *** ЕООД и клиент К.

Тийм ООД, с дати: 09.10.2020 г., 20.10.2020 г., 3 бр. от 18.11.2020 г., 15.12.2020 г. и от 16.12.2020 г., както и 1 брой Приемо-предавателен протокол, издаден от *** ООД, с дата 24.11.2020 г.

В хода на настоящото производство ищецът ангажира и гласни доказателства посредством показанията на св. В. Г. В. /протокол от съдебно заседание, проведено на 17.10.2023 г./ и Д. И. К. /протокол от съдебно заседание, проведено на 08.01.2024 г./.

От показанията на св. В. /без родство и дела със страните/, се установява, че е собственик и *** на фирма „***“ ЕООД, която стопанисва сервиз за дизелова горивна апаратура. Познава Б.К. като ***, който е идвал при него и е носил дюзи за проверка.

Познава го само по повод работа. Няма спомен да му е карал лек автомобил за диагностика или ремонт, особено ако става дума за две-три години назад. Не си спомня за автомобил „***“. Автомобилът, оставен от Б., го взела собственичката на автомобила - жена. Бил му оставен телефон на собственика на колата. Обадил се, след което свалили дюзите, проверили ги на стенд и ги качили обратно на колата. След това се обадил на телефона, който му бил оставен и собствениците дошли – мъж и жена.

Името А. Ч. не му говори нищо. Няма спомен телефонът, на който да се обади кой му го е оставил. Мисли, че автомобила го оставил Б.К.. При свидетеля идвали преди известно време и мисли, че били собственичката на автомобила със *** й. Мисли, че става въпрос за „***“, а не за „***“. Автомобилът бил докаран в неговия сервиз, защото имало съмнения, че не работили добре дюзите. Свалили ги, проверили ги на 3 стенда, че работят добре, качили ги обратно на колата, запалили я и се обадил да дойдат собствениците на телефона, който му бил оставен. Сервизът на свидетеля е строго специализиран и работи само горивна система. Оказало се, че по горивната система нямало проблеми. Поръчките ги пази 6 месеца. Ако се касае за осъществена дейност преди повече от 6 месеца, не се пазят документите. Когато се обадил на телефона, за да вземат автомобила, дошли семейство - мъж и жена, които казали, че са собственици. Не е водил след това разговори повече с Б.К.. Преди месец *** му донесла дюзи, както и много други колеги пращат дюзи за проверка, които проверили и тогава станало въпрос, че е призован като свидетел, но още не бил получил призовката. *** на К. му казала, че има спор за неплатена услуга и предполага, че този спор касае автомобил, който е бил и в неговия сервиз. Думите били, че има заведено дело за някакъв спор между двете страни за извършена услуга, но неплатена. Не е на 100% сигурен за марката на автомобила - мисли, че е „***“ понеже коментирал с работниците, когато получил призовката. Общият им спомен е, че е бил „***“, но е възможно и да е бил друга марка. При тях като дойдат автомобили, работят по график и вероятно ден - два максимум е минало от оставянето на автомобила до взимането.

Спомня си, че било през зимата - януари месец на по-миналата година. От коментарите, които правили с работниците, си спомня, че автомобилът е „***“.

Собствениците взели автомобила. Мисли, че бил „***“, но не може да е сигурен. Не е сигурен единствено за марката на автомобила, за другото е сигурен. Няма как да си спомни точно марката на автомобила. В сервиза освен горивна система друго не се работи. Тоест, след като е дошъл автомобилът в сервиза, са извършени действия във връзка с горивната система. Този автомобил е дошъл, за да свалят дюзи, да им направят диагностика на стенда и ако има нужда, да се ремонтират. Това нещо го поръчал този, който докарал колата, а това мисли, че бил Б., който му е *** и собственик на сервиз. Взема пари само за свършена работа. Дошли семейството собственици на този автомобил, за да го вземат и именно те му платили услугата.

Никога не е ходил в сервиза на Б. и не може да каже къде се намира. За извършеното плащане е издал единствено касов бон. Към онзи момент услугата струвала 50 лв. - да се свали инжектор, да се качи на стенд, да се провери, да се сменят дифтунги, прочистване и да се качи обратно на колата. Тоест за 4 дюзи му е платена сумата от 200 лв. Преди да започне да работи клиентите са уведомени какво ще правят и кое колко струва и след тяхното съгласие започват да работят. Получили съгласие, когато се обадили на телефона, който бил оставен. Учудил се когато се обадила жена и на нея казал колко ще струва. Тя се съгласила и извършили услугата. Освен да даде оценка на работата на горивната система нищо друго не може да каже. Не може да каже какво е съС.ието на двигателя. Не му е направило впечатление от изпускателната система на автомобила да излиза пушек. А. Ч., доколкото знае, е *** на Б.. След като получил призовката, тя била при него, донесла дюзи да ги проверят, проверили ги, обадил се и 4 те дошли да ги вземат. Възприема А. като *** на Б., който първоначално е оставил автомобила.

При разпита на св. К. /*** на *** на ищцовото дружество/, се установи, че *** й е *** и *** на фирмата „К. тийм“ ООД. Тя помагам в сервиза, като води документацията - записва какво е извършено по автомобилите и е там почти през цялото време. А. Ч. била клиент на сервиза в края на 2020 г. През октомври месец дошла със *** си и докарали кола „***“, която имала проблем с двигателя - пушил и дошла с диагноза, че има проблем с дюзите на двигателя. Те донесли 4 дюзи и казали, че са изрядни. В сервиза се извършил ремонт на двигателя, като се опитали да извадят нейните, които са повредени, и да сложат тези, които тя донесла, но тъй като е стара кола, не се получило и с нейно знание и разрешение се изкарал двигателя, за да може навън да ги сменят тези дюзи в техния сервиз със специализиран инструмент, който закупили за тази цел. Впоследствие била сглобена с нейните дюзи, като колата пак не работила правилно и *** й изкарал тези дюзи и ги дал на компютърна диагностика и тази компютърна диагностика излязла с диагноза, че две от дюзите не стават. Те донесли още две други на тяхна отговорност и държали да ги сменят. Всички дюзи, които те носили, били втора употреба. Впоследствие се стигнало и до смяна на главата на двигателя. *** й с тяхната кола отишъл да вземе от морга пак втора употреба глава.