Решение № 179 от 11.12.2023, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 179 гр. В. 07.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: В. Й. М.

Членове:

Н. Д. Н.

В. Р. Г. като разгледа докладваното от В. Р. Г. Въззивно гражданско дело № 20231300500362 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.436 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба от В. А. А., с ЕГН: ********** ПРОТИВ действията на ЧСИ Н. с рег.№ 898 и район на действие ОС-В. по изпълнително дело № 20238980400575, отнасящи се до отказа му от 03.10.2023 г. да прекрати изпълнителното дело.

В жалбата на В. А. се иска да бъде отменен отказа на ЧСИ С. Н. за прекратяване на горепосоченото изпълнително дело, като счита същият за незаконосъобразен. Посочва, че изпълнителното дело не е образувано въз основа на акт, подлежащ на изпълнение. Задължението по описаното дело, произтича от неизпълнение на Договор за студентски кредит сключен между В. А. и Р.б. Б. АД, а делото е образувано по молба на Национална агенция приходи.

Посочва още, че по делото няма представен документ за извършено плащане от Министерство на образованието и науката в полза на кредитодателя – Р.б. Б. АД.

Посочва, че реда за събиране на частното държавно вземане е по реда на 1 чл. 417 от ГПК и по делото липсва влязъл в сила изпълнителен лист, издаден въз основа на Акт за установяване на частно държавно вземане.

В заключение, посочва че изпълнителното производство не е образувано въз основа на предвидения в закона изпълнителен титул, поради което производството е незаконосъобразно и същото следва да бъде прекратено.

Представя следните доказателства – Договор за студентски заем, Заповед за изпълнение на парично задължение от 16.05.2017г., искова молба, Определение от 07.11.2017 по описа на Районен съд – В. и Решение по гр. дело 9978/2017 по описа на Районен съд – В.

В законоустановения срок е подадено възражение от НАП. В него се посочва че МОН се субригира в правата на първоначалния кредитор, а НАП осъществява единствено функция по събиране на частното вземане, обективирано в изпълнителния титул, който се предава на Агенцията по силата на закона. Представят доказателства, за заплащане на дълга от страна на МОН към кредитодателя Р.б. Б. АД.

Съдът приема, че жалбата е против действията на съдебен изпълнител, подадена на основание чл. 435 от ГПК.

Съдът след като се запозна с всички доказателства по делото и с оплакванията на жалбоподателя в писмената му жалба, намира за установено следното:

Образувано е изпълнително дело № 20238980400575 по описа на ЧСИ С. Н. с взискател НАП, въз основа на изпълнителен лист издаден в полза Р.б.

Б. АД срещу длъжника В. А. А., с ЕГН: **********. По делото са предприети изпълнителни действия насочени към имуществото на длъжника.

На 22.08.2023 г. е постъпила молба от В. А., с която се иска изпълнителното дело да бъде прекратено. С постановление от 03.10.2023 г.

ЧСИ Н. е отказал да прекрати изпълнителното производство.

Видинския окръжен съд като съобрази доводите изложени в жалбата и в мотивите на взискателя и ЧСИ, и след проверка на обжалвания акт на съдебния изпълнител, прие следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в изпълнителния процес, против подлежащо на обжалване изпълнително 2 действие на съдебния изпълнител.

Правото на обжалване на конкретното действие е посочено в чл.435 ал.2, т. 6 от ГПК.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

В чл. 435 от ГПК са посочени изчерпателно както субектите, които имат процесуално право на жалбата, така и действията на съдебният изпълнител, които подлежат на съдебен контрол.

Жалбоподателят е длъжник по изпълнителното дело и в това си качество може да обжалва действията на съдебния изпълнител, визирани в чл.

435 от ГПК.

В конкретния случай, в жалбата не са посочени конкретни доводи и действия, с които частният съдебен изпълнител е нарушил закона при отказа да прекрати изпълнителното дело. Посочени са твърдения, които нямат отношение към прекратяване на изпълнителното дело.

В чл. 433 от ГПК са посочени всички основания, на които съдебния изпълнител може да прекрати изпълнителното производство.

В случая възраженията за липсата на доказателства за процесуална приемственост, суброгация или изпълнителен лист, издаден въз основа на Акт за установяване на частно държавно вземане не са в основанията за прекратяване или приключване на изпълнителното производство.

Следва да се подчертае, че законодателят е ограничил възможността за обжалване действията на съдебния изпълнител, като я свел до лимитативно изброени актове, подлежащи на обжалване от лимитативно определен кръг лица и на лимитативно посочени в закона основания, което изключва всякакво разширително тълкуване на разпоредбите относно обжалване на действията и отказите на съдебния изпълнител.

По тези съображения разпореждането на ЧСИ, с което е отказано прекратяване на изпълнителното производство е законосъобразно, а жалбата на В. А. - неоснователна.

Съгласно чл. 32, т. 3 ГПК юридическите лица могат да осъществяват процесуалното си представителство по пълномощие чрез свой служител – лице, което е с тях в трудово или служебно правоотношение, при условие, че той има юридическо образование и правоспособност.

3

Според чл. 78, ал. 8 ГПК в хипотеза за благоприятен за тях изход на спора, в полза на юридическите лица се присъждат като разноски възнаграждение за юрисконсулт, чийто размер се определя от съда.

При този изход на спора в полза на ответника по жалбата Национална Агенция за приходите, следва да се присъдят своевременно поисканите от него разноски за юрисконсултско възнаграждение, определени съгласно чл.

78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер от 50 лева, който съответства на фактическата и правна сложност на делото.

По аргумент от чл. 437, ал. 4 ГПК настоящото решение не подлежи на обжалване.

С оглед гореизложеното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ В. А. А., с ЕГН: ********** ПРОТИВ действията на ЧСИ Н. с рег.№ 898 и район на действие ОС-В. по изпълнително дело № 20238980400575, отнасящи се до отказа му от 03.10.2023 г. да прекрати изпълнителното дело.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл.

25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ, В. А. А., с ЕГН:

**********, да заплати на Национална агенция за приходите, сумата в размер на 50 (петдесет) лева - юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4