Определение № 200 от 27.04.2022, Окръжен съд - Видин

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 200 гр. в., 27.04.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – в., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: а.м.п.

Членове:

В.Й.М.

Н.Д.Н. като разгледа докладваното от В.Й.М. Въззивно частно гражданско дело № 20221300500120 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.413 ал.1 във връзка с чл.248 ал.1 във връзка с чл.274 ал.1 т.2 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

Обжалвано е разпореждане на ВРС №259 от 10.02.2022г. постановено по ч.гр.д.№ 1899/2021г. по описа на същия съд, с което е отхвърлена молбата на заявителя в заповедното производство „ Е-Т” ЕООД за допълване на заповед № 477 от 10.09.2021г. издадена по ч.гр.д.№1899/2021г. на РС гр. в., в частта за разноските и присъждането на такива в размер на 440.71 внесена държавна такса.

В частната жалба подадена в срока за обжалване на заповедта за изпълнение в частта за разноските, жалбоподателят поддържа, че разпореждането е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и трайната съдебна практика .

Счита, че същото следва да бъде отменено като немотивирано и необосновано.Твърди ,че заявителят в заповедното производство има право на разноски съгласно общата разпоредба на чл.78 ал.1 от ГПК и че внесената такса за издаване на заповед за изпълнение и възнаграждение за един адвокат,ако заявителят е имал такъв се заплащат от длъжника съразмерно с уважената част от искането.

Моли по изложените съображения да се отмени обжалваното разпореждане и на дружеството заявител в заповедното производство да му 1 бъдат присъдени направените в него разноски за заплатена държавна такса в размер на 440.71лв.

Няма постъпил отговор на частната жалба в срока по чл.276 ал.1 от ГПК.

ВОС за да се произнесе взе в предвид следното:

І.Подадената частна жалба е процесуално допустима като изхождаща от легитимирана в заповедното производство страна-заявител, имаща правен интерес и против подлежащ на обжалване акт на заповедния съд с който е отказано присъждането на разноски в заповедното производство в полза на заявителя предвид уважаването на заявлението.

ІІ.Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

За да откаже да уважи искането на заявителя за присъждане на разноски в заповедното производство чрез допълване на издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК заповед № 477 от 10.09.2021г. издадена по ч.гр.д.№1899/2021г. на РС гр. в. , последният е посочил, че според съдържанието на подаденото заявление по чл.410 от ГПК в него не е отправено искане за присъждане на разноски.

Тези доводи напълно се споделят от въззивната инстанция. в.ският РС е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от заявителя „Е-Т” ЕООД,ГР-в. ЕИК-* срещу длъжника „Т-С“ ООД,ЕИК : * с искане да бъде издадена заповед изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК и изпълнителен лист за парично вземане в размер на 22036.59лв, главница, произтичащо от споразумение от 05.01.2019г между страните.

При така оформено съдържание на заявлението и направено искане, по което е образувано ч.гр.д.№ 1899/2021г. заповедният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК като е разпоредил длъжника Т-С“ ООД,ЕИК : * да заплати на кредитора „Е-Т” ЕООД,ГР-в.

ЕИК-* парично вземане в размер на 22036.59лв, главница, произтичащо от споразумение от 05.01.2019г между страните.

В срока за обжалване на заповедта в частта за разноските по чл.413 ал.1 от ГПК, заявителят е поискал да бъде допълнена последната с присъждане на направените от дружеството разноски в заповедното производство 2 представляващи заплатена държавна такса , за които разходи са представени писмени доказателства-разписка за внасяне на държавната . Искането е продиктувано от твърдението, че тези направени от заявителя разноски не са присъдени с издадената заповед за незабавно изпълнение.

ВОС намира частната жалба за неоснователна поради следното :

Изменението на постановения съдебен акт в частта за разноските, в частност заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПк е допустимо единствено и само в случаите когато с постановеният съдебен акт съответния съд не се е произнесъл по изрично направено от страната искане за присъждане на разноски.

Принципно такова искане в исков процес за присъждане на разноските може да бъде направено с исковата молба, с отговора на исковата молба, в хода на исковото производство и най-късно до момента на приключване на последното заседание по делото в съответната инстанция.

Когато не се провежда открито заседание по делото, а делото се разглежда и решава в закрито заседание, както това се отнася и за заповедното производство, крайният срок за отправяне на искане за присъждане на разноски е подаването на заявлението до заповедния съд, в което изрично следва да бъде заявена такава претенция. Утвърдените образци на заявленията по чл.417 от ГПК и по чл.410 от ГПК не създават каквито и да било неясноти или процесуални проблеми и неудобства при тяхното оформяне и попълване от съответния заявител по начин, че за съда да е напълно ясно какво точно иска заявителят от заповедния съд и какви суми претендира да му бъдат присъдени включително и разноските по воденето на това производство, за което последният следва изрично да си ги поиска именно в заявлението. Няма значение в коя от графите на заявлението това искане може да бъде направено. Вземането за разноски може примерно да бъде посочено в т.9 като част от общо претендираното парично вземане, с посочване на вида на претендираните разноски и техния размер.Това може да бъде заявено и като искане в т.14 като допълнително изявление на заявителя в заповедното производство. Най-сетне такова искане може да бъде формулирано непосредствено и след искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение и на изпълнителен лист като на същото място се конкретизират всички парични вземания които заявителят претендира че има 3 срещу длъжника, включително и вземането за разноски и за които иска да му бъде издадена заповед за изпълнение.Не случайно законодателят е предвидил изискване заявлението до заповедния съд да отговаря на изискванията на редовна искова молба по чл.127 ал.1 и ал.3 и чл.128 т.1 и 2 от ГПК, в частност това се отнася и до пълно и ясно формулиране на петитума (искането), който следва безусловно да включва и искане за присъждане на разноските, като основание заповедният съд да се произнесе и по тази парична претенция.

Параметрите на заявлението посочени от заявителя определят предмета и границите на произнасяне на заповедния съд по искането. Липсата на едно такова изрично искане за присъждане на разноски, включено в съдържанието на заявлението до заповедния съд, освобождава този съд от задължението да се произнася и евентуално да присъжда разноски на заявителя за инициираното заповедно производство. Служебното начало в случая е неприложимо. Крайният срок до който заявителят може да предяви претенцията си за разноски направени в заповедното производство е подаването на заявлението до съда в което да е включена и тази претенция, независимо в коя част от съдържанието на заявлението тя бъде отразена.

Достатъчно е същата да бъде недвусмислено заявена и определена по размер и по видове разноски.

В случая няма направено надлежно искане за присъждане на разноски.

Използваният процесуален ред от заявителя по чл.248 от ГПК за допълване на заповедта в частта за разноските е неприложим, доколкото липсва първоначално заявена претенция от последния до заповедния съд за присъждане на разноски, като част от необходимото съдържание на заявлението. Процесуалният ред за изменение на заповедта в частта за разноските по чл.248 от ГПК би бил приложим единствено в хипотезите когато въпреки направено своевременно искане за присъждане на разноски със заявлението до заповедния съд, последният не се е произнесъл по искането или неправилно поради неточности в пресмятанията е присъдил примерно по-малък размер разноски отколкото се претендират или примерно не е присъдил поради пропуск всички или някои от претендираните разноски в това производство.

В случая заявителят „Е-Т“ЕООД в заповедното производство не излага такива доводи и най-вече, че със заявлението си е претендирал присъждането на разноски за това производство, индивидуализирани по видове и по 4 размери.

При липса на изначално искане за присъждане на разноски, редът за изменение на заповедта за незабавно изпълнение в частта за разноските е неприложим и няма как да бъде преодоляна по този ред липсата на такава първоначално заявена претенция още със заявлението.

В този смисъл са и постановките на ТР №4 от 18.06.2014г. по тълк.д.

№4/2013г. на ОСГТК на ВКС –т.1,т.2 а и т.2б, т.5г, т.7, т.8,т.9,т.11; ТР №6 от 06.11.2013г. по тълк.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС-т.8 и т.11 и други.

Предвид изложеното, ВОС намира, че ще следва да потвърди обжалваното разпореждане на заповедния съд като правилно и законосъобразно.Обжалваният акт не страда от пороците посочени в частната жалба на дружеството, поради което ще следва да бъде изцяло потвърдено.

Водим от горното, ВОС

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане на ВРС №259 от 10.02.2022г. постановено по ч.гр.д.№ 1899/2021г. по описа на същия съд, с което е отхвърлена молбата на заявителя в заповедното производство „ Е-Т” ЕООД за допълване на заповед № 477 от 10.09.2021г. издадена по ч.гр.д.№1899/2021г. на РС гр. в., в частта за разноските и присъждането на такива в размер на 440.71 внесена държавна такса.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5