Акт от 24.07.2020, Административен съд - Хасково

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 271

24.07.2020г., гр.Хасково

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд – Хасково, в открито заседание на втори юни две хиляди и двадесета година, в състав:

Съдия: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА при секретаря Гергана Мазгалова като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева адм. дело № 602 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на М. И. П., действаща като ЕТ „МИРА - 75 - М.П.“ гр.Д., срещу Ревизионен акт № Р-16001618003956-091-001/17.01.2019г., потвърден с Решение № 230/12.04.2019г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при ТД на НАП - гр.Пловдив. Жалбоподателят счита ревизионния акт за недопустим, немотивиран, неправилен и незаконосъобразен, постановен в нарушение на разпоредбите на чл. 146, т. 3, 4 и 5 от АПК, като в подкрепа на тези си доводи изтъква следните мотиви:

Не били обосновани предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл. 122 ДОПК за издаване на ревизионния акт. В РД контролните органи установили, че в представените 29 броя протоколи за брак е посочена конкретна фактура за придобиване на материални активи, посочени за бракуване, тоест контролните органи разполагали с конкретна и точна информация относно дата на данъчното събитие, относимо към „дължимостта на ДДС“.

Посочената в протоколите дата била достоверна, не била оспорена от контролните органи, тоест липсвало основание облагането да се извърши по аналогия. Неправилно било прието при ревизията, че не е налице валидно отписване на материални активи, вместо реализирането им с получаване на доход.

Неправилно било игнорирано приложното поле на разпоредбата на чл. 80, ал. 2 от ЗДДС относно отказа да се зачете от контролните органи на данъчния кредит на основание чл. 79, ал. 3, т. 5 от ЗДДС.

При установен предмет на дейност с код 5610 – Дейност на ресторанти и заведения за бързо обслужване, неправилно било посочено изискване за въвеждане на фирмен стандарт относно годността на стоките и неправилно били мотивирани основания да не се кредитират основанията за бракуване на стоките поради липса на обективни критерии: нормативен акт или фирмен стандарт. Неправилно било игнорирано установяването на видимо различие във вида на напитките или нарушаване на целостта на опаковката им като основание за бракуването им. Аналогично, неправилно били игнорирани основанията за бракуване и на хранителните продукти, на които производителят заложил срок на годност. Липсата на обективност при проверката не установила правнозначимите факти – дата на получаване на стоката (дата на закупуване) и дата на протокола за брак – периодът надхвърля ли повече от половината от срока за годност, заложен от производителя. Не можело да се изискват документи от производителя за годността на всяка партида, при положение, че тя се отбелязвала на етикета на производителя. Тези правнозначими факти не били установени от контролните органи, при това се касаело за хранителни продукти с повишена чувствителност относно годността им и качеството им при влагане в ястия в ресторанти и заведения за бързо хранене.

Това определяло неправилност и необоснованост в контролно-ревизионното производство на игнорирането на представените протоколи за брак като основание за намаляване на стоковите активи и съответно на приходите поради неизвършването на търговската им реализация.

В РА неправилно били изведени правни изводи относно несъответствие между счетоводно отписаните активи с отчетната стойност на продадените стоки. При извършваната от ревизираното лице дейност тези различия били напълно обосновани и в рамките на разумния стопански риск.

В т. 8 от РД посочените стойности

„приходи от продажби, неотчетени от РЛ – установени при ревизията“ по години не съответствали на нито една от предходните констатации на РД и съответно не кореспондирали и с данни в РА.

Сумите не били обосновани и били незаконосъобразни. При определянето им не бил изследван въпросът за процесния период от 10.12.2011г. до 31.12.2015г., по подаваните ежемесечни декларации по ЗДДС, как са формирани размерите на дължим за възстановяване ДДС или признат данъчен кредит на РЛ. В РА и РД нямало извършена проверка относно ежемесечното деклариране на ДДС.

Неправилно определените размери на доходите на РЛ водело до неправилно и незаконосъобразно начисляване на публичните задължения по РА относно ДДС.

Контролният орган игнорирал в РА приложното поле на разпоредбата на чл. 172, ал. 2, предл. 2 от ДОПК относно прилагането на погасителната давност. В ДОПК било предвидено, че публичните задължения се установяват с РА, тоест след отмяната на РА от 16.04.2018г. не се считала прекъсната давността до тази дата, тоест всички публични задължения за периода преди 01.01.2012г. били погасени по давност, на която РЛ се позовало.

С оглед на така изложеното, се моли да бъде отменен изцяло Ревизионен акт № Р-16001618003956-091-001/117.01.2019г., потвърден с Решение № 230/12.04.2019г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при ТД на НАП - гр.Пловдив. Претендира се присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата - Директор на

Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата, по съображения, изложени в съдебно заседание и в писмена защита. Претендира заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Ревизионното производство за определяне задълженията на жалбоподателката М. И. П., с регистрация като едноличен търговец с наименование ЕТ „МИРА – 75 – М.П.“ гр.Д., е образувано със Заповед за възлагане на ревизия № Р-160026117003682-020-001/13.06.2017г., изменена със Заповед № Р-160026117003682-020-002/16.11.2017г., във връзка с което производство е издаден Ревизионен акт №

Р-160026117003682-091-001/16.04.2018г. Същият е обжалван и отменен по административен ред с Решение №

374/29.06.2018г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП, като преписката е върната за извършване на повторна ревизия. В тази връзка е издадена Заповед за възлагане на ревизия № Р-16001618003956-020-001/10.07.2018г., изменена със Заповед № Р-16001618003956-020-002/11.10.2018г., с която е възложено извършване на ревизия на М. И. П., ЕГН : **********, адрес за кореспонденция: гр.Д. бул.“Б.“ № *, вх.*, ет.*, ап.**, с регистрация като едноличен търговец „МИРА – 75 – М.П.“, ЕИК : 126******, адрес за кореспонденция: гр.Д. бул.“Б.“ № *, вх. *, ет. *, ап.

10, с обхват на ревизията – Данък върху добавената стойност, Универсален пенсионен фонд – за самоосигуряващи се, Здравно осигуряване – за самоосигуряващи се, ДОО – за самоосигуряващи се, Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ, всички за периода от 01.01.2011г. до 31.12.2015г.

След завършване на ревизията и в

14-дневния срок по чл. 117, ал. 1 от ДОПК, резултатите от същата са обективирани в Ревизионен доклад № Р-16001618003956-092-001/20.12.2018г., срещу който е подадено Възражение вх.№ 70-00-49/03.01.2019г. по описа на ТД на НАП – Пловдив. След преценка на извършените при ревизията действия, на установените факти и обстоятелства, органът, възложил ревизията, и ръководителят на ревизията са постановили процесния Ревизионен акт № Р-16001618003956-091-001/17.01.2019г.

С цитирания акт е установен следният размер на задълженията на ревизираното лице по видове, периоди и лихвите за просрочие към тях, както следва:

Данък върху добавената стойност за ревизирания период 01.12.2011г. - 31.12.2015г. - Главница - 62 528.94 лв., Лихва - 36 014.91 лв.

Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за ревизирания период 01.01.2011г. - 31.12.2015г. - Главница - 43 857.98 лв., Лихва - 24 605.93 лв.

ДОО - за самоосигуряващи се за ревизирания период 01.01.2011г. - 31.12.2015г.- Главница - 16 155.50 лв., Лихва - 7 844.68 лв.

Здравно осигуряване - за самоосигуряващи се за ревизирания период 01.01.2011г. - 31.12.2015г. - Главница - 7 929.08 лв., Лихва - 3 745.40 лв.

Универсален пенсионен фонд - за самоосигуряващи се за ревизирания период 01.01.2011г. - 31.12.2015г. - Главница - 4 955.67 лв., Лихва - 2 406.34 лв.

В срока по чл. 152, ал. 1 от ДОПК, с жалба вх. № 20-21-21/13.02.2019г. по описа на ТД на НАП - Пловдив, ревизираното лице – М. И. П. като ЕТ „Мира – 75 – М.П.“, е оспорило констатациите, обективирани в Ревизионен акт № Р-16001618003956-091-001/17.01.2019г. пред Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при ТД на НАП – Пловдив към ЦУ на НАП. По повод така подадената жалба с Решение № 230 от 12.04.2019г., решаващият орган е потвърдил ревизионния акт в частта за допълнително установените задължения за ДДС и годишен и авансов данък по ЗДДФЛ и е изменил ревизионния акт в частта за допълнително установените задължения за вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО-УПФ от общо 29 040.25 лева – главница на 20 728.24 лева – главница и от 13 996.42 лева – лихви на 9 338.33 лева – лихви.

Решението на Директора на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив е изпратено и съответно връчено на ревизираното лице по електронен път на 16.04.2019г., видно от приложеното по делото удостоверение за извършено връчване по електронен път.

Жалбата срещу решението е изпратена с куриер на 30.04.2019г., видно от приложената по делото разписка на Speedy.

В депозираното по делото заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза, във връзка с поставената задача за установяване размера на приходите и разходите по години и даване на отговор на въпроса дали приетите на основание чл. 122 от ДОПК неосчетоводени обороти на задълженото лице съвпадат по размер с отразеното в неприетите от ревизионния орган 44 броя протоколи за брак на стоки, се посочва следното: видно от посоченото относно осчетоводените разходи за 2011г. в Годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДФФЛ и Оборотната ведомост, различието между Оборотна ведомост и Годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДФФЛ към 31.12.2011г. за отчетната стойност на реализираните стоки е в размер на 96 615.20 лв. Приложени били Протоколи (цитирани от вещото лице в заключението му по номер, дата и стойност на бракуваните стоки) в размер на 96 657.60 лв., в които е документирано бракуването на стоки поради изтичане на срока на годност на същите, но разходът за брак не е осчетоводен по дебита на сметка 609 „Други разходи“ и не намира отражение в ГДД и Отчета за приходи и разходи. В протоколите за брак били посочени и фактурите, по които е упражнено право на данъчен кредит при придобиването им, причината за бракуване и начина на разпореждане с тях, като в протоколите за брак били цитирани и съответните заповеди на ръководителя на фирмата за извършване на инвентаризация на стоката в обекта. По отношение на 2012г. вещото лице посочва, че различието между Оборотната ведомост и Годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДФФЛ към 31.12.2012г. за отчетната стойност на реализираните стоки е в размер на 90 714.64 лв. Приложени били Протоколи в размер на 90 723.35 лв., в които е документирано бракуването на стоки поради изтичане на срока на годност на същите, но разходът за брак не бил осчетоводен по дебита на сметка 609 „Други разходи“ и не намерил отражение в ГДД и Отчета за приходи и разходи. В протоколите за брак били посочени и фактурите, по които е упражнено право на данъчен кредит при придобиването им, причината за бракуване и начина на разпореждане с тях, като в протоколите за брак били цитирани и съответните заповеди на ръководителя на фирмата за извършване на инвентаризация на стоката в обекта. През 2013г. различието между Оборотна ведомост и Годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДФФЛ към 31.12.2013г. на отчетната стойност на реализираните стоки било в размер на сумата от 27 965.19 лв. Приложени били Протоколи в размер на 26 182.01 лв., в които било документирано бракуването на стоки поради изтичане на срока на годност на същите. През 2014 г. различието между Оборотна ведомост и Годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДФФЛ към 31.12.2014г. на отчетната стойност на реализираните стоки било в размер на сумата от 43 121.27 лв. Приложени били Протоколи в размер на 43 121.27 лв., в които било документирано бракуването на стоки поради изтичане на срока на годност на същите. През 2015г. различието между Оборотна ведомост и Годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДФФЛ към 31.12.2015г. на отчетната стойност на реализираните стоки било в размер на сумата от 23 609.67 лв. Приложени били Протоколи в размер на 23 608.69 лв., в които било документирано бракуването на стоки поради изтичане на срока на годност на същите. Вещото лице посочва още, че отчетната стойност на отписаните активи (стоки) по Оборотна ведомост с МО (мемориален ордер) към 31-ви декември за периода от 2011г. до 2015г. вкл. е сумата 573 724.12 лв. Отчетната стойност на отписаните активи (стоки) по ГДД за периода от 2011г. до 2015 г. вкл. е 291 698.15 лв. Разликата между отчетна стойност по Оборотна ведомост и ГДД за периода от 2011г. до 2015г. вкл., възлизала на сумата от 282 025.97 лв. Стойността на бракуваните стоки с изтекъл давностен срок по протоколи (44 бр.) за същия този период възлизала на сума от 280 292.92 лв. В заключение вещото лице посочва, че разликата между приетите на основание чл. 122 от ДОПК неосчетоводени обороти на задълженото лице и отразеното в неприетите от ревизиращия орган 44 бр. протоколи за брак на стоки с изминал срок на годност била сума в общ размер от 1 733.05 лв.