Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 226 от 19.02.2026, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Гражданско дело 3566/2024
Вид
Решение № 226
Подписан
19.02.2026
В сила
09.06.2026
Състав
Майя Йончева Йончева

Цитирани разпоредби

  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 226 гр. Русе, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Майя Й. Йончева при участието на секретаря Емилия Д. Добрева като разгледа докладваното от Майя Й. Йончева Гражданско дело № 20244520103566 по описа за 2024 година

Искът е с правно основание по чл.422 ГПК.

Ищецът “АПС Бета България” ЕООД гр. София, представляван от управителите Петр Валента и Христо Маринов Маринов, чрез пълном. юриск.

Борис Тихолов в исковата молба, поправена с молба вх. №23100/01.08.2024г., твърди, че на 29.10.2018г. между “Кредисимо” ЕАД и Б. Е. Н., ЕГН **********, бил сключен Договор за потребителски кредит №1157566 по електронен път при условията на ЗПФУР, по силата на който кредитополучателят е получил сума в размер на 750 лв, срещу което се е съгласил да върне 5 броя месечни вноски, всяка по 161.80 лв, в срок до 20.03.2019г. - дата на падеж на последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част от договора. Страните уговорили фиксиран годишен лихвен процент в размер на 30.93 %, както и годишен процент на разходите – 50 % и се съгласили, че длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска (Раздел Х, чл.2 ОУ). Договорът е сключен според повелителните норми на чл.10, чл.11 и чл.22 ЗПК. На 29.10.2018г. ответникът Б. Е. Н. е сключил с “Ай Тръст” ЕООД гр. София Договор за предоставяне на поръчителство, съгласно който дружеството се е задължило да сключи с “Кредисимо” ЕАД договор за поръчителство и да отговаря пред него солидарно с ответника за всички задължения по Договора за кредит №1157566. На 29.10.2018г. “Ай Тръст” ЕООД и “Кредисимо” ЕАД сключили Договор за поръчителство. Тъй като ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по настоящия договор, “Кредисимо” ЕАД е поканило “Ай Тръст” ЕООД да плати всички изискуеми 1 задължения на Б. Е. Н. по договора за кредит №1157566. На 23.02.2021г. “Ай Тръст” ЕООД е уведомило длъжника за извършеното плащане, както и за задължението му за заплащане на възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство – 382.40 лв и за сумата 206.29 лв обезщетение за забава върху възнаграждението. С договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 02.03.2021г. “Кредисимо” ЕАД и “Ай Тръст” ЕООД, като цедент, прехвърлили възмездно на цесионера “АПС Бета България” ЕООД гр.

София вземанията си към длъжника по описания договор за потребителски кредит, за което длъжникът Б. Е. Н. е бил уведомен. Вземането срещу длъжника – ответник, е индивидуализирано в Приложение №1 към договора за цесия. Тъй като задължението по настоящия договор не е погасено, за събиране на вземането си новият кредитор подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, образувано в ч. гр. дело №705/2024г. на Русенски районен съд. Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което на заявителя е указано да предяви иск за установяване на вземането си. Моли да се признае за установено съществуването на вземането му към Б. Е. Н. за сумата в общ размер 1783.86 лв по Договор за потребителски кредит №1157566/29.10.2018г., от която 750 лв главница, 382.40 лв възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство, 59.00 лв договорна лихва върху главницата за периода от 29.10.2018г. до 20.03.2019г., 400.73 лв лихва за забава върху главницата за периода от 29.10.2018г. до 31.01.2024г., лихва за забава върху главницата от датата на подаване заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане, 191.73 лв лихва за забава върху възнаграждението по Договора за предоставяне на поръчителство за периода от 29.10.2018г. до 31.01.2024г., както и лихва за забава върху възнаграждението по Договора за поръчителство от датата на подаване заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане. Претендира направените разноски по ч. гр. дело №705/2024г. на РРС, както и тези по исковото производство.

Ответникът Б. Е. Н. чрез назначения му особен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК взема становище за неоснователност и недоказаност на иска и не го признава. Прави възражение за изтекла погасителна давност на вземането на ищеца.

По делото са представени писмени доказателства, приложено е ч. гр. дело №705/2024г. на Русенски районен съд.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Видно е от ЧГД №705/2024г. на РРС, че в производство по чл.410 и сл.

ГПК е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение №401/08.02.2024г. срещу ответника Б. Е. Н. за сумите 750.00 лв главница по Договор за потребителски кредит №1157566/29.10.2018г., заедно със законната лихва считано 06.02.2024г. до окончателното изплащане, 382.40 лв 2 възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, заедно със законната лихва от 06.02.2024г. до окончателното изплащане, 59.00 лв договорна лихва върху главницата по договора за кредит за периода от 29.10.2018г. до 20.03.2019г., 400.73 лв лихва за забава по договора за кредит за периода от 29.10.2018г. до 31.01.2024г., 191.73 лв лихва за забава по договора за поръчителство за периода от 29.10.2018г. до 31.01.2024г., както и 35.68 лв разноски за държавна такса и 100.00 лв юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.

Ищецът е предявил иска в законоустановения едномесечен срок.

От представения

Договор за потребителски кредит

№1157566/29.10.2018г. се вижда, че “Кредисимо” ЕАД е предоставило на Б.

Е. Н. кредит в размер на сумата 750.00 лв, при уговорен годишен лихвен процент 30.93 % и ГПР 50.00 %. Ответникът се е задължил да върне кредита разсрочено на пет месечни вноски по 161.80 лв на всяко 20-то число на текущия месец и дата на последно плащане - 20.03.2019г., съгласно Погасителен план, който е неразделна част към договора. Общият размер на всички плащания е 809.00лв.

Договорът за потребителски кредит №1157566/29.10.2018г. е сключен за предоставяне на финансови услуги по електронен път чрез средства за комуникация от разстояние при условията на ЗПФУР.

Ответникът е получил/усвоил сумата 750.00 лв, предмет на договор №1157566/29.10.2018г., с паричен превод на Easy Pay на 29.10.2018г., видно от приложената на л.33 разписка.

В изпълнение на задължението по чл.4, ал.1 от договора ответникът на 29.10.2018г. е сключил с “Ай тръст” ЕООД договор за предоставяне на поръчителство.

Видно от Договор за предоставяне на поръчителство от 29.10.2018г., “Ай Тръст” ЕООД, поръчител и Б. Е. Н., потребител, са сключили договор, с който поръчителят се задължава да сключи договор за поръчителство с “Кредисимо” АД, по силата на който да отговаря солидарно с потребителя пред “Кредисимо” АД за изпълнение на всички негови задължения, възникнали по Договора за потребителски кредит, както и за всички последици от 3 неизпълнението на задълженията на потребителя по ДПК. За поемане на задължението потребителят дължи на поръчителя възнаграждение в размер на 76.49 лв на месец за периода на действие на договора за кредит – 161.80 лв общо, като възнаграждението се дължи на датата на падежа на съответното плащане по кредита, съгласно погасителен план - Приложение №1 към договора за предоставяне на поръчителство.

На 29.10.2018г. “Кредисимо” ЕАД и “Ай Тръст” ЕООД са сключили Договор за поръчителство, по силата на който “Ай Тръст” ЕООД се е задължило да отговаря пред “Кредисимо” ЕАД солидарно с потребителя Б. Е.

Н. за изпълнението на всички негови задължения, възникнали съгласно договора за потребителски кредит №1157566/29.10.2018г. Тъй като ответникът не е погасил задължението си по него, “Ай Тръст” ЕООД е изплатило дължимите от ответника на “Кредисимо” ЕАД суми в общ размер 977.04 лв, видно от приложената Счетоводна справка извлечение от системата на “Ай Тръст” ЕООД към 23.02.2021г. по ДПК №1157566/29.10.2018г.

На основание Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 02.03.2021г. и Приложение №1/02.03.2021г. “Кредисимо” ЕАД – Цедент 1 и “Ай Тръст” ЕООД – Цедент 2, заедно наричани Цеденти, са прехвърлили възмездно на “АПС Бета България” ЕООД - Цесионер, вземанията си по Договор за потребителски кредит №1157566/29.10.2018г., инвидуализирани в Приложение №1/02.03.2021г. в общ размер 1438.86 лв – л.60.

Ищецът твърди, че е уведомил ответника за вземанията по договора за кредит №1157566/29.10.2018г., които Цедентите са прехвърлили на “АПС Бета България” ЕООД, за което по приложеното ч. гр. дело №705/2024г. на РРС няма данни, а по настоящото дело е представено писмено Уведомление за цесия от 26.06.2024г., т.е. на дата след подаване на заявлението по чл.410 ГПК.

В хипотезата на настъпило частно правоприемство на страната на кредитора няма пречка да се издаде заповед за изпълнение в полза на правоприемника на предишния кредитор, тъй като по силата на правоприемството същият е титуляр на вземането. Настъпилото преди подаване на заявлението частно правоприемство обаче трябва да бъде установено с документ, тъй като идеята на законодателя е посредством тези документи да се удостоверяват всички индивидуализиращи вземането белези, 4 вкл. субектите по правоотношението. Когато частното правоприемство се основава на договор за цесия, на общо основание трябва да са представени доказателства за уведомяване на длъжника, тъй като в противен случай прехвърлянето на вземането няма действие по отношение на него (чл.99, ал.4 ЗЗД). В т. см. е даденото тълкуване на закона в Тълк. реш. №4/18.06.2014г. по тълк. д. №4/2013г., ВКС, ОСГТК, т.4г.

За да бъде уважен установителният иск на “АПС Бета България” ЕООД, е необходимо да бъде изпълнена процедурата по надлежното съобщаване за прехвърляне на вземането на длъжника. В настоящия случай не е налице уведомяване преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. След като цесионният договор от 02.03.2021г. не е съобщен на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, същият няма действие по отношение на него. За него старият кредитор - “Кредисимо” ЕАД е единственият кредитор и цесионният договор от 02.03.2021г. с нищо не го обвързва. Макар да е загубил качеството си на кредитор по отношение на цесионера - “АПС Бета България” ЕООД, цедентът “Кредисимо” ЕАД се счита за кредитор до съобщаването на цесията не само спрямо длъжника, но и по отношение на третите лица.

Поради това уведомяването на длъжника по кредита за извършената цесия от 02.03.2021г. едва с получаване на препис от исковата молба е ирелевантно, тъй като съгласно чл.422, ал.1 ГПК, искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Следователно ищецът в случая не е материалноправно легитимиран да предяви установителен иск за съществуване на вземането си срещу ответника по Договора за потребителски кредит №1157566/29.10.2018г. и предявеният на основание чл.422 ГПК иск следва да се отхвърли като неоснователен.

Освен гореизложеното, съдът намира за необходимо да отбележи и следното: във връзка с направените възражения в писмения отговор, по които ищецът не е изразил становище и за изясняване задължението на ответника по размер, съдът е назначил служебно счетоводна експертиза. Поради невнасяне на разноски за изготвяне на назначената счетоводна експертиза съдът е заличил същата. Следователно, искът се явява недоказан по размер - не е установено задължението на ответника към датата на подаване на заявлението 5 за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, нито към момента и поради това – отново е неоснователен.

Предвид изхода на делото съдът не обсъжда останалите възражения на процесуалния представител на ответника.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от “АПС Бета България” ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. София, район Триадица, бул. “България” №81 В, представлявано от управителите Петр Валента и Христо Маринов Маринов, ЕИК 203374133, срещу Б. Е. Н. от гр. Русе, *******, ЕГН **********, иск да се признае за установено съществуването на вземането му за сумата в общ размер 1783.86 лв (912.07 евро), от която 750 лв (383.47 евро) главница по Договор за потребителски кредит №1157566/29.10.2018г., 382.40 лв (195.52 евро) възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство, 59.00 лв (30.17 евро) договорна лихва върху главницата за периода от 29.10.2018г. до 20.03.2019г., 400.73 лв (204.89 евро) лихва за забава върху главницата за периода от 29.10.2018г. до 31.01.2024г., 191.73 лв (98.03 евро) лихва за забава върху възнаграждението по Договора за предоставяне на поръчителство за периода от 29.10.2018г. до 31.01.2024г.