Определение № 585 от 24.07.2024, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 585 гр. Габрово, 24.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Кремена Големанова

Велемира Д. като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно частно гражданско дело № 20244200500305 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК във вр. с чл.4 Б ЗДТ.

С Определение №486/06.06.2024г., постановено по гр.д. №592/2022г. по описа на РС Севлиево е оставено без уважение искането на жалбоподателя за връщане на чат от внесената по гр.д.№592/2022г. на РС Севлиево държавна такса в размер на 320лв..

В законния срок против така постановеното определение е подадена въззивна частна жалба от ищеца по делото – М. Н. Л..

В частната жалба се твърди, че неправилно и необосновано съдът приел, че държавната такса за образуване на гражданско дело се дължи за образуването му, а не за съдебно разрешаване на предявения спор. Твърди се ,че държавна такса се внася не са ом за образуване на гражданско дело, но и за да се разреши казуса от съда. Тъй като жалбоподателят бил оттеглил иска си срещу една от ответниците, претенцията по който била в размер на 8000лв., за което внесъл и по-висока държавна такса, внесената сума като такса следвало да му бъде върната. Моли съда да отмени обжалваното определение и да постанови връщане на сумата от 320лв. като надвнесена.

Въззивният съд, като взе предвид, че въззивната частна жалба е подадена от надлежна страна, в предвидения от закона срок и е внесена дължимата се държавна такса счита същата за процесуално допустима.

Жалбоподателят е предявил иск против ответниците по делото за заплащане на сумата от 20000лв., представляващи вложените от него средства за закупуване на материали за построяване на къща в с.Сенник, в която сума била включена и сумата от 8000лв. даде на като капаро за закупуване на имота.

Жалбоподателя депозирал пред първоинстанционния съд и уточнение с вх.

№2063/11.05.2023г., в което заявил, че иска му следва да се счита предявен за сумата от 15759,24лв. и че иска е заведен срещу ответницата Ю. Л. и оттегля претенцията си срещу ответницата Д. Д. за сумата от 8000лв.

С Протоколно определение от 06.10.2023г. съдът е прекратил производството по отношение на сумата от 8000лв. срещу Ю. Л. и е прекратил производството по делото срещу Д. Д..

Ищецът депозирал пред първоинстанционния съд „жалба“, в която заявил, че желае да му бъде върната държавна такса в размер на 320лв. върху сумата от 8000лв.

За да постанови обжалваното определение първоинстанционния съд приел, че 1 според чл.71, ал.1, във вр. чл.73, ал.3 от ГПК по водене на делото се събират държавни такси, които са дължими при предявяването на иска. В този смисъл са и разпоредбите на чл.3 и чл.4, б.„а” от Закона за държавните такси. Следователно държавната такса се дължала за образуването на гражданското дело, а не за разрешаването на съдебно предявения спор по същество. Принципната възможност за връщане на държавната такса била регламентирана в разпоредбата на чл.4б от Закона за държавните такси, която предвижда, че недължимо платени такси се връщат по искане на заинтересованата страна. Съдебната практика по приложението на посочената правна норма приемала, че на връщане подлежат само таксите, по които исково производство не е било образувано или таксите са били събрани, въпреки че ищецът е бил освободен от заплащането им, както и надвнесените такси, тъй като само в тези хипотези таксите следва да се приемат като недължимо платени, т.е. платени без да е налице основание за това по смисъла на чл.3 ЗДТ. В настоящия случай, въз основа на подадената от ищцата исковата молба, на 31.05.2022г. било образувано гр.д. №592/2022г. по описа на Районен съд – Севлиево, по което били извършени множество процесуални действия от правораздавателния орган - проверка редовността на исковата молба, размяна на книжа и провеждане на о.с.з., поради което с последващото частично десезиране на съда по решаване на правния спор, не е отпадала дължимостта на внесената държавна такса. Освен това ищецът не попадал в категорията на лицата по чл.83, ал.1 ГПК, които са освободени от такси и разноски, и от изложените в исковата молба фактически твърдения и формулирания петитум не можело да се направи обоснован извод, че внесената сума от 320лв. надвишава дължимата държавна такса по предявения иск - тоест, че същата е надвнесена.

Съгласно чл.4 Б ЗДТ недължимо платените държавни такси се връщат по молба на заинтересованата страна. Внасянето на съответната държавна такса е абсолютна процесуална предпоставка за образуване на валидно исково производство, независимо от неговия изход. Таксата е дължима и в производство, приключило с прекратяване на делото и не е налице основание за връщане. На връщане подлежат само таксите, по които исково или охранително производство не е било образувано или таксите са били събрани, въпреки че ищецът е бил освободен от плащането и др.

В настоящият случай внесената от ищеца държавна такса върху сумата от 8000лв. е дължимо платена. По подадената от ищеца искова молба, в тази й част, е образувано производство, което е прекратено, поради заявено от ищеца оттегляне на предявения иск за сумата от 8000лв.

Поради изложеното по-горе подадената частна въззивна жалба е неоснователна, а обжалваното определение е правилно и като такова следва да бъда потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

П О Т ВЪ РЖ Д А ВА Определение №486/06.06.2024г., постановено по гр.д.

№592/2022г. по описа на РС Севлиево

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщението до жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2